Плейттектоника - същност и принципи

 

Основни опорни точки на тектониката на плочите.
1.  Досегашните хипотези за земекорния строеж градяха своите представи главно или почти изключително от познанията ни за строежа на континенталните суши. Геоложките особености на две трети от земната повърхност - моретата и океаните  не бяха вземани в предвид или бяха подценявани. Глобалната тектоника гради своите представи до голяма степен върху строежа на океанските дъна и тяхната периферия.
2. Крайъгълен камък на новата глобална тектоника е строежа на срединно-океанските хребети и следящите се в техните осови части рифтови (грабенови) системи. 
3. Океанските дъна имат млада възраст и са подвижни.
4. От огромно значение за литосферната динамика са  огромните хоризонтални премествания в земната кора. 
5.Новата глобална тектоника прави цялостна преоценка на значението и ролята на вулканизма и земетресенията като индикатори за формирането на земекорния строеж.
6. Тектониката на плочите обединява цялостната информация не само на всички геоложки науки, но и на другите науки за земната литосфера - геофизиката, геодезията и т.н. В това се състои глобалният (всеобхватният) характер на тази концепция.
7. Новата глобална тектоника разглежда геодинамичните процеси и особенно конвекционните движения на веществото в горната мантия и астеносферата като основни причини за закономерно изменящия се строеж на земната кора.
8. Според тектониката на плочите, топлинната енергия, необходима за осъществяването на измененията в земната кора се получава от разнообразните и сложни геохимични и други геоложки процеси (магматизъм, метаморфизъм и пр.) в земната вътрешност. 
9. Новата глобална тектоника отчита процесите на непрестанното придвижване, прегрупирване, разрушаване и възникване на земните континентални маси  и взаимоотношенията им с океанските дъна.
10. Според новата глобална тектоника геотектонските движения съпътстващите ги геоложки и други процеси се осъществяват взаимообвързано и непрекъснато  в цялата земна кора без застой или периоди на затишие и редуване.
 Принципна същност на земекорната динамика  (според глобалната тектоника)   
Земната кора се състои от първостепенни и второстепенни (в рамките на първостепенните) литосферни плочи с дебелина около 100 км. Всяка от тях се състои  от съответна част на земната кора и на горната мантия. За подложка на литосферните плочи служи астеносферата. 
Най-вероятни причина за обособяването на отделните литосферни  плочи са коннвекционните потоци на мантийното вещество. 

Те се дължат на разликите в температурата на различните части ( нива)  в мантията и на гравитационните сили.  Подгрятото на голяма дълбочина мантийно вещество образува и участва във възходящ мантиен конвекционен поток. В зоната над два възходящи потока с различна – дивергентна (двупосочна) конвекция възникват условия за  издуване и разцепване на литосферата - възникване на зоната на спрединг.

От двете му страни се обособяват две литосферни плочи . Те нарастват от постъпващото в зоната на спрединга базично мантийно вещество. Така възниква средноокеанския хребет и постепенно се формира океанското дъно. В централната част на срединноокеанския рифт - там където е зоната на спрединг се образува  океанският рифт. Така възниква конструктивната граница между литосферните плочи по която се осъществява нарастване на литосферата.
Охладеното (вследствие на издигане във високите части на литосферата)  мантийно вещество натежава и започва да потъва под формата на низходящ конвекционен поток. В зоната над завихрянето на два низходящи потока с конвергентна (еднопосочна) конвекция се създават условия за вгъване (понижаване) и разцепване на литосферата.  
Новообразуваната литосферна плоча, която нараства в противоположната си част в зоната на спрединга започва се подмъква и да потъва под ръба на срещуположната литосферна плоча. Така се създава зона на субдуциране (подмъкване)  на литосферно вещество, а самата зона се означава като субдукционна зона. 
Тя бележи деструктивната граница между литосферните плочи. По нейното протежение земекорният субстрат потъва и се подлага на разтопяване в обсега на горната мантия. Част от разтопения вече литосферен субстрат инфилтрира обратно нагоре през припокриващата литосферна плоча и образува вулканска островна дъга. Тя се разполага недалеч от  субдукционната зона и образувалия се пред нея дълбоководен жлеб. Вулканската островна дъга представлява верига от острови с активен вулканизъм. Понякога дъгата  отделя окраен морски басеин от останалата част на океана. 
Освен по рифтовите и субдукционните зони разместването на литосферните плочи се осъществява по отседни структури с огромни размери и значително  преместване на оградните блокове, което чедсто трае стотици хиляди и милиони години. Тези структури се наричат трансформни разломи. Те изграят изкрючителна роля в оформянето на някогашния и съвременен земекорен строеж. Такива са разломът Сан Андреас в Северна Америка  и Североанадолския разлом в Турция (по който напоследък стана голямото земетресение при Измит).
Континенталните литосферни елементи понякога (за последен път в началото на мезозойската ера) са били струпани в непосредствена близост. Впоследствие те били разкъсани и разместени от описаните литосферни движения. Когато под континетален тип кора се оформи зона на спрединг  континентът се разкъсва на отделни фрагменти. Техните граници от страната на спрединга се означават като пасивни континентални ръбове. Перифериите на континенталните масиви под които се осъществява субдукция се означават като активни континетални ръбове. При тях, от страната на потъващата (субдуцираща) океанска литосферна плоча последователно може се оформят дълбокоокеански жлеб (между океанското дъно и континенталния склон), субдукционна зона (в основата на континенталния склон), акреционна призма (континенталния склон и дълбоките части на шелфа), вулканска островна дъга (островна верига с активен вулканизъм),  междудъгов морски басейн,  авулканска островна дъга (островна верига без вулкански прояви), заддъгов (окраен) морски басейн и континентална суша - кратон. 
Процесът при който в някои случаи части от събдуцираната океанска литосферна плоча биват "остъргани" от общата маса и навлечени върху активния континентален ръб на припокриващата литосферна плоча се нарича обдукция.
В случаите, когато спредингът  се прекратява, а субдукциата продължава субдуцираната литосферна плоча постепенно бива “консумирана” и съответния океан се “затваря”. Такъв случай понастоящем представлява Средиземно море (наследник на бившия океан Тетис). Тогава настъпва сблъскване - колизия - между оградните литосферни плочи. Колизионните процеси в целия обхват на активните континентални ръбове  намират израз в интензивни тектонски деформации – широко обхватно навличане (образуване на няколко разположени една върху друга навлачни ламели), мощни гънкообразувателни процеси (формиране на комплексни гънкови структури - антиклинории и синклинории или гънкови вериги) и последвало ги разломяване и планинообразуване, както и развитие на различни магмени  и вулкански процеси (базичен и кисел магматизъм).
Деформациите в кратонизираните (стъбилните) части на континенталните масиви се изразяват във образуване на огромни земекорни огъвания - антеклизи, синеклизи, авлакогени и пр.
Изброените плейттектонски процеси са се осъществявали и се осъществяват непрекъснато , едновременно и във взаимна генетична връзка.  Те не са променяли своя характер и същност, защото пораждащите ги вътрешни земни сили остават непроменени от възникването на литосферата насетне. Това дава възможност не само да се изследва съвременния  строеж на земната кора, но и много от следите на нейната предишна еволюция.
 

 

Автор: проф. дгмн Цанко Цанков