Кои са витамин подобните вещества?

 

Някои химични субстанции, в миналото класифицирани като витамини, днес са недобре известни, тъй като по номенклатура вече не са витамини. Въпреки че чуваме за тях достатъчно често от реклами и медии, знаем ли истината за тях?
Източник: Dreamstime
 
 1.Витамин Р
Витамин Р не е дефинирано химично съединение, а голяма група от съединения, наречени флавоноиди. Открити са от унгарския физиолог Алберт Сент-Дьорди, който получава Нобелова награда за трудовете си в областта на биохимията. Сент-Дьорди се ръководи от емпиричния опит, че цитрусовите плодове лекуват скорбут по-добре от чистия витамин С. Той си дава сметка, че те съдържат съставка, която има действие, подобно на това на аскорбиновата киселина и допълващо го, и се опитва да я изолира. В хода на работата си той открива нова група химични съединения, които нарича флавоноиди (от латинското флавус – жълт), заради жълтия им цвят.
Изучаването на свойствата на новооткритите съединения показва, че те наистина имат много подобен на аскорбиновата киселина физиологичен ефект – антиоксидантен, капиляроукрепващ и противоскорбутен.
След Сент-Дьорди други изследователи откриват огромен брой флавоноиди, притежаващи най-разнообразни физиологични ефекти – противовъзпалителен, хепатопротективен - предпазващ черния дроб от увреждане, антибактериален, противотуморен и др. Днес това е група от няколко хиляди различни химични съединения, класифицирани в няколко подгрупи според химичната им структура, която предопределя и действието им в организма.
Различните групи флавоноиди се приемат най-вече с плодовете и имат важно значение за доброто здраве и тонус. Все по-често се предлагат и като хранителни добавки. Флавоноидите, получавани от белия трън, имат добре документирано хепатопротективно действие и се прилагат под формата на хранителни добавки и лекарствени продукти за лечение на чернодробни заболявания и предпазване на черния дроб от токсични увреждания.
 
2. Витамин F
Това също е сборно понятие за различни химични съединения, поради което са отпаднали от групата на витамините. С него се означават незаменимите мастни киселини, т.е. тези, които организмът не може да синтезира и трябва да се приемат с храната. Това са алфа-линоленовата киселина, принадлежаща към групата на омега-3 мастните киселини  и линоленовата киселина, която е от групата на омега-6 мастните киселини. Първата киселина се съдържа в лененото, соевото и други растителни масла, докато втората се съдържа в яйчния жълтък и редица растителни храни - ядки, авокадо, ленено, памучно, слънчогледово масло и др.
От тях се синтезират най-различни физиологични медиатори – ейкозаноиди, ендоканабиноиди, липоксини и др., регулиращи най-различни процеси в тялото – възпаление, настоение, поведение и др. 
Полиненаситените мастни киселини са много полезни и силно препоръчителни за хора с висок холестерол, атеросклероза, риск от сърдечносъдови инциденти и др.
 
3. Витамин U
S-метилметионинът, преди означаван като витамин U, е производно на аминокиселината метионин, съдържащо се в големи количества във висшите растения и някои водорасли. Фармакологичното му действие е свързано с предпазване на стомашната лигавица от ерозии и улцерации, предизвиквани от солната киселина в стомашния сок. Възможностите на организма да го синтезира са ограничени. Чрез клинични наблюдения е потвърдено, че недостигът му води до язва на стомаха, която е обратима при възстановяване на вноса му. Ето защо е препоръчително страдащите от язва да наблегнат на леките растителни храни.
 
4. Витамин О
Карнитинът, преди означаван като витамин О, е декласифициран като витамин, тъй като се синтезира в човешкия организъм.
Наистина има значителни антиоксидантни свойства, както гласят рекламите, макар че физиологичната му роля е друга - транспортиране на свободните мастни киселини в митохондриите, където се изгарят до въглероден диоксид и вода и се освобождава енергия за нуждите на клетката. Поради този факт, както и поради безопасността му, доказана многократно по клиничен път, се предлага в огромен брой продукти за отслабване, макар че ефективността му все още не е категорично доказана.
Тъй като е оптично активен, карнитинът има два изомера – лявовътрящ (L-карнитин) и дясновъртящ (D-карнитин). Само лявовъртящият – L-карнитина, е физиологично активен.
Автор: Puls.bg
Дата: 22.10.2012