Затлъстяване – болестта на съвремието

 

 

1.  Какво представлява затлъстяването?

Затлъстяването представлява прекомерното натрупване на резервни мазнини под формата на мастна тъкан, което застрашава здравето.
Световната здравна организация използва индексa на телесното тегло (ИТМ) като показател за определяне наличието и степента на затлъстялост. ИТМ се определя като се раздели теглото (в килограми) на ръстa (в метри), повдигнат на втора степен. Например, за човек с ръст 1,75 м и тегло 75 кг индексът на телесната маса е:
ИТМ = 75/1,75*1,75 = 24,49
Според Световната здравна организация ИТМ над 25 е свръхтегло, над 35 – затлъстялост. Тези стойности са ориентировъчни, като някои здравни организации и специалисти използват модифицирани варианти на формулата, отчитащи пол, възраст и други фактори. Според много
 
                   Източник: Istockphoto
специалисти, затлъстяването се степенува в зависимост от стойността на ИТМ. Има и различия в интерпретирането на ИТМ в зависимост от расовата принадлежност, като долната таблица се отнася най-вече за европеидната раса.
 
 
< 18,5
Субоптимално телесно тегло
18,5 – 24,99
Нормално телесно тегло
25 – 29,99
Свръхтегло
30 – 34,99
Затлъстяване I степен
35 – 39,99
Затлъстяване II степен
> 40
Болестно затлъстяване, затлъстяване III степен
Различават се две форми на затлъстяване – центрипетално и периферално. Първият тип се характеризира с отлагане на мазнини предимно около корема. Характерен е предимно за мъжете. При перифералният тип се наблюдава по-голямо натрупване на мазнини в областта на седалището и крайниците и е по-характерен за жените. Понякога се определят като ябълковидно и крушовидно затлъстяване, поради характерната форма, която добива тялото. За диференцирането им се използва друг важен индекс – отношението талия/ханш или само обиколката на талията. Тук също има расови различия, като при европеидната раса, стойност над 0,9 за мъже и 0,85 за жени е показател за центрипетална затлъстялост.
 
Друг измерван показател е процентът, който съставляват мазнините от общото телесно тегло. Точната корелация между него и ИТМ и индикативната му стойност са в процес на уточняване. За всяка стойност на ИТМ, процентът на телесните мазнини при жените е по-висок, отколкото при мъжете.
 

2.  Каква е причината за затлъстяване?

В съвременната медицина затлъстяването се разглежда като заболяване, чиято етиология е твърде сложна и мултифакторна, като до ден днешен е слабо проучена. Изследва се ролята на генетични и ендокринни фактори, недоспиването, стреса, тютюнопушенето и др.
Фундаменталната причина за увеличаване на мастните запаси в тялото е дисбалансът между вноса и разхода на енергия в тялото – повече енергия се внася, отколкото се изразходва. Разликата между внесеното и изразходваното се складира под формата на запаси от мазнини, които се натрупват в малки количества в мускулите и черния дроб, и най-вече в бялата мастна тъкан, разположена около седалището, корема, вътрешните органи и др.
 
Затлъстяването е глобален проблем, дължащ се на увеличения прием на висококалорични храни, богати на мазнини и въглехидрати, и увеличаване разпространеността на заседналия начин на живот. Това се дължи на значителните социокултурни промени от последните няколко десетилетия, засягащи огромен брой хора по света.
 

3.  Какви са последствията за здравето?

Високият ИТМ е основен рисков фактор за редица незаразни заболявания като:
 
Сърдечносъдови заболявания – според СЗО, те са водеща причина за смъртност за 2008 г. Основният механизъм, по който затлъстяването допринася за увеличаване на риска от инфаркт и инсулт е чрез увеличаване на плазмения холестерол. Повишеният прием на мазнини и ниската физическа активност увеличават липопротеините с ниска плътност („лошия холестерол“), който се отлага по стените на клетъчните съдове, и понижават липопртеините с висока плътност („добрия холестерол“), които премахват холестероловите натрупвания от съдовата стена. Холестероловите плаки по стените на съдовете понижават еластичността им и ограничават кръвния ток. Когато такава плака се разкъса и запуши коронарен или мозъчен съд, настъпва миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.
Диабет – основно чрез създаване на инсулинова резистентност в периферните тъкани – мускулна и мастна.
Мускулноскелетни увреждания - най-вече остеоартрит, поради увеличеното натоварване на ставите.
Някои ракови заболявания – рак на ендометриума, гърдата, дебелото черво
 
Рискът от тези заболявания се увеличава пропорционално с нарастването на ИТМ.
 
Особено рисково е затлъстяването, настъпило още в предпубертетна възраст. Затлъстелите деца могат да имат трудности при дишане, хипертензия (високо кръвно налягане), ранна поява на маркери за кардиоваскуларни заболявания, инсулинова резистентност, повишен риск от фрактури, инвалидизация в зряла възраст и преждевременна смърт.
Особено опасно е силното центрипетално затлъстяване. При него се натрупва голямо количество мазнини около вътрешните органи и сърцето, което затормозява дейността им. Центрипеталното затлъстяване се свързва с много по-голям риск от диабет и сърдечно-съдови заболявания от перифералното. В българската клинична практика е възприето обиколка на талията над 102 см при мъжете да се тълкува като сериозен рисков фактор за диабет. Това е усреднена стойност, независеща от ръста.

 

4.  Как можем да се борим със затлъстяването?

Изключително важно е да се отбележи, че затлъстяването, както и повечето му усложнения, са предотвратими. Нещо повече, затлъстяването, освен предотвратимо е и лечимо заболяване.
 
На индивидуално ниво е необходимо да се ограничи калорийният прием и да се увеличи физическата активност.
 
По-калоричните храни трябва да бъдат заменени с плодове и зеленчуци, които съдържат повече влакнини и създават усещане за ситост при по-малък калориен внос. Препоръчително е също така да се увеличи приемът на пълнозърнести храни, варива и ядки, за сметка на захарите и мазнините, особено животинските мазнини.
 
Необходимо е постоянно да се държи сметка за калоричността на консумираната храна, която се проверява на етикета на всеки закупен продукт. Също така, трябва да се знае, че един грам белтъци съдържа 4 ккал, един грам въглехидрати – 4 ккал, а един грам мазнини – 9 ккал. Изготвянето на балансиран хранителен режим, задоволяващ както енергийните нужди, така и потребностите от витамини, минерали и микроелементи, е сложна задача. Най-добре е да се потърси професионална помощ от диетолог, който ще изготви хранителен режим, пригоден към индивидуалните нужди и особености на конкретния организъм.
 
Физическото натоварване трябва да се увеличава постепенно и съобразно индивидуалните възможности. Поддържането на висока физическа активност е решаващо за успешното отслабване и задържане на оптималното тегло. Освен че изгаря калории, спортуването ускорява метаболизма, като по този начин допринася за продължаване на отслабването дори и след прекратяване на физическото усилие. Практикуването на приятен спорт прави волевото усилие по-малко и така способства за успешния завършек на процеса на отслабване, както и поддържането на новото тегло. Увеличаването на мускулната маса повишава изразходването на калории за поддържане на физиологичните процеси в тялото – базов метаболизъм. т. е., базовият енергоразход на организма, разходът в покой, се увеличава. Това прави задържането на новото тегло по-лесно.
 

5. Какви са медикаментозните варианти за повлияване на затлъстяването?

 
Понастоящем, единственото лекарствено вещество за лечение на затлъстяване, разрешено за употреба в България, е орлистат. Предлага се както в OTC, така и в прескрипционни продукти. Фармакологичният му механизъм на действие включва инхибиране на панкреатичните липази в стомашно-чревния тракт, които хидролизират триглицеридите до свободни мастни киселини и глицерол. Това възпрепятства усвояването на мазнините в тънките черва и способства загубата на тегло. Прескрипционните продукти, съдържащи орлистат, са показани при пациенти с ИТМ над 35, при които физическата активност и ограничаването на хранителния прием не са били достатъчно ефективни. В контролирани клинични проучвания орлистат е показал умерена клинична ефективност, като в едногодишно проучване сред хора със затлъстяване и диабет тип 2, групата приемала орлистат губи 3,89 кг телесно тегло, в сравнение с групата, приемала плацебо – 1,27 кг. Характерните нежелани ефекти са изхождането на мазни изпражнения и фекална инконтиненция.
 
Доскоро у нас и в Европа и САЩ бяха налични продукти, съдържащи сибутрамин – перорален анорексиген. Сибутрамин действа чрез инхибиране на обратното захващане на серотонин, норепинефрин (норадреналин) и допамин в синаптичната цепка, подобно на трицикличните антидепресанти. За разлика от тях, той няма антидепресивни ефекти. Сибутрамин действа в главния мозък, по-точно в центъра на глада, потискайки появата на усещането за глад. Получава одобрение за употреба в САЩ през 1997 г. за показанието „обезитет“ и макар че демонстрира добра клинична ефективност, е изтеглен от пазарите в САЩ и Европа през 2010 г., поради опасенията от сърдечносъдов риск.
 
В момента се разработват нови лекарствени продукти за лечение на затлъстяването. Едни целят потискане на апетита на централно ниво (в мозъка), докато други намаляват абсорбцията на хранителните вещества в стомашно-чревния тракт или създават усещане за ситост.

6.  Какви са показанията за хирургично лечение на затлъстяването?

Бариатричната хирургия е последно средство за лечение при хора, страдащи от тежка степен на затлъстяване – ИТМ над 40, които не са успели да загубят тегло след спазване на диета и увеличаване на физическата активност, както и след правилно прилагане на медикаментозна терапия. За да се приложи хирургичната алтернатива, тези пациенти също така трябва да са изложени на висок риск от сериозни усложнения, произтичащи от затлъстяването. В някои случаи ИТМ над 35 също може да бъде показание за оперативна интервенция.
 
Макар че водят до драстична загуба на тегло, оперативните интервенции винаги крият риск от усложнения. Не всеки с тежка форма на затлъстяване е подходящ за бариатрична хирургия. Преди преминаване към процедурата хирургът прави цялостна оценка на здравословното състояние на пациента. Оценява се и психологическата му подготовка да премине сериозна хирургична интервенция, носеща сериозни здравни рискове и готовността му да се придържа към здравословен хранителен режим след нея. Не трябва да се забравя, че никоя операция не може напълно да компенсира системното преяждане. Дори и след подлагане на бариатрична хирургия, пациентите трябва да се хранят разумно.
 
Съществуват множество хирургични техники, като едни от най-застъпените са следните:
 

7.  Гастрален байпас

Най-често прилаган е Y-видният гастрален байпас. При него, с помощта на специално устройство, от стомаха се обособява малка част, наподобяваща мех, която се свързва директно със средната част на тънките черва (йеюнум), при което храната заобикаля по-голямата част от стомаха и горния отдел на тънките черва. Така се абсорбира много по-малка част от консумираната храна.
 
Това е най-добре изучената и най-ефективната, откъм последваща загуба на тегло, процедура. Тъй като храната влиза в контакт с много по-малка част от храносмилателния канал, отколкото преди операцията, съществува риск от развиване на витаминен и минерален дефицит. Те трябва да се набавят под формата на хранителни добавки.

8.  Гастрален ръкав

 
Стомахът се смалява до 15% от изходния му размер чрез отстранявяне на голяма част от него. Изрязването се прави успоредно на голямата извивка, при което стомахът добива вид тръба или банан. Това е необратима процедура, извършвана лапароскопски. Не включва никакво манипулиране на тънките черва. Клиничният опит показва, че води до по-бърза загуба на тегло и изисква по-малко ограничаване на хранителния прием от гастралния байпас. След извършване на процедурата е необходимо да се набавят достатъчно витамини и минерали.
 

9.  Гастрален бандаж

 
При него около горната част на стомаха се поставя силиконов бандаж, който ограничава гастралната вместимост. Бандажът може да бъде стяган и отпускан, при което се регулира обема храна, който може да бъде поет наведнъж. Това е единствената регулируема и обратима процедура. Макар че отслабването е по-бавно, тя е най-безопасната процедура с най-краткото време за възстановяване.  
 
Автор: Puls.bg
Дата: 27.10.2012 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи