С няколко думи за В витамините

 

В витамините са група от нискомолекулни, водно разтворими субстанции, играещи важна роля в клетъчния метаболизъм. Кои са те?

1.  Витамин В1
Химичното наименование на витамин В1 е тиамин. Той е особено забележителен, тъй като всички живи организми се нуждаят от него. Синтезира се само от бактерии, гъби и растения, поради което всички животни го приемат единствено с храната.
 
При животните и човека тиаминът е от значение за функционирането на нервите и нервната проводимост. Хроничния му недостиг води до развитието на редица неврологични заболявания и състояния – увреждане на зрителния нерв и болестта бери-бери. Последната включва крайно телесно изтощение, слабости болка в крайниците, нарушаване на сърдечния ритъм и засягане на съзнанието и възприятията.
 
Препоръчителият дневен прием е около 1,4 mg за възрастни. Съдържа се в овесените ядки, кафявия ориз, аспержите, както и в черния дроб и яйцата, тъй като тези органи имат известен капацитет да го натрупват.
 
2.  Витамин В2
Рибофлавинът, по-популярен като витамин В2, участва като кофактор в състава на голям брой ензими, разграждащи мазнини, въглехидрати и протеини, т.е. той е от ключово значение за осигуряването на енергия за нуждите на клетките.
 
Дефицитът му е свързан с напукване на устните, възпаления и афти на лигавицата на устата, суха кожа, анемия и зачервени очи.
Съдържа се в млечните продукти, черния дроб, бобовите растения, маята. Дневните нужди за възрастни са около 1,3 mg.
 
3.  Витамин В3
Известен е като ниацин или витамин РР. Забележителен е с това, че е единтвеният витамин, който се използва за лечение на заболяване, различно от авитаминозата му. Необходим е за правилното протичане на метаболизма, храносмилането и работата на нервната система. Дефицита му предизвиква тежката болест пелагра, която в англоезичните страни е наричана „болестта на четирите D-та“ - диария, дерматит, деменция и смърт. Характерна е за развиващите се стрaни, където недохранването е ендемично.
 
Както стана дума, той има и фармакологично действие, извън лечението на палегра. Това са липидопонижаващите му свойства, поради което той често се включва в стандартните схеми за лечение на висок холестерол и триглицериди.
 
Съдържа се най-вече в бирената мая и в по-малки количества в животински продукти – черен дроб, сърце, бъбреци, пилешко и телешко месо; в ядки, бобови, пълнозърнести храни и др. Необходимите дневни дози са около 14 mg/ден за жени и 16 mg/ден за мъже.
 
4.  Витамин В5
Другото име на витамина е пантотенова киселина. Тя участва в синтеза на коензим А, който от своя страна участва в синтеза на голям брой вещества – мастни киселини, ацетилхолин и др. Също така, тя участва и в регулацията на активността на голям брой ензими в организма. Името й означава идва от гръцкото пантотен, което означава „отвсякъде“, тъй като огромното й физиологично значение я е направило почти повсеместно разпространена. Поради това дефицит на пантотенова киселина е описван твърде рядко.
 
5.  Витамин В6
Този витамин има три химически различни форми – пиридоксин, пиридиоксал и пиридоксамин. Най-широко разпространение има пиридоксинът. Последният изпълнява многобройни физиологични функции – участва в продукцията на червените кръвни клетки, синтеза на редица невромедиатори, регулация на електролитния баланс, функционирането на нервите и др.
 
Използва се и като антидот на изониазид – противотуберкулозно лекарство. Изониазид може свързва пиридоксина и даван в големи дози може да предизвика увреждане на периферните нерви. Това се преодолява с адекватни дози пиридоксин.
 
Съдържа се в ядки и зърнeни храни.
 
6.  Витамин В7
По-познат е като биотин и участва като кофактор в метаболизма на мастните киселини, аминокиселините с разклонена верига и глюкозата.
 
Дефицитът му се проявява с кожни промени – дерматит, загуба на коса; конюнктивит и промени в настроението. Дефицитът му е рядко срещан. Включва се в състава и на голям брой козметични продукти.
 
7.  Витамин В9
Фолиевата киселина – витамин В9, сама по себе си не е биологично активна. Тя бива ензимно редуцирана да тетрахидрофолат, който участва в синтеза на ДНК. По този начин фолиевата киселина е от значение за клетъчното делене, което е особено интензивно по време на вътреутробното развитие и формирането на червените кръвни клетки. Поради това, дефицитът на фолиева киселина предизивиква анемия и е особено опасен по време на бременност, тъй като може да доведе до забавяне на развитието на множество органи у плода.
Набавянето на достатъчно фолиева киселина по време на бременност е от особено голямо значение и повечето лекари предписват добавки от фолиева киселина на бременните и крмачките.
 
Съдържа се в листатите зеленчуци. Името и произхожда от латинската дума folium – лист. При възрастни индивиди дневните нужди са около 400 микрограма на ден. Предписването на добавки към това количество при бременни и кърмачки трябва да става по лекарско усмотрение.
 
8.  Витамин В12
Съществуват няколко форми на този кобалт съдържащ витамин – циалкобаламин, хидроксикобаламин и др.
 
Най-важната им физиологична роля е в процеса на формиране на червените кръвни клетки. Недостига на витамина предизвиква специфичен вид анемия – т.нар. мегалобластна анемия.
 
Синтезира се единствено от бактерии, които са първоизточник на витамина. Предава се по хранителната верига, като хората могат да си го набавят само от животински източници – телешко и пилешко месо, черен дроб, яйца и др. Включва се в състава и на голям брой хранителни добавки, енергийни напитки, мултивитаминни препарати и др.
 
Взаимодейства с голям брой лекарства, поради което, при медицинското му назначаване, пациентът трябва да поиска съвет от лекаря и фармацевта си с кои лекарства не трябва да се приема едновременно.
 
Автор: Puls.bg  
Дата: 30.10.2012