Нови сведения за ранната Слънчева система от древни метеорити

За да  бъде разбрана най-ранната история на Земята – преобразуването й от материя на Слънчевата система до днешното наслояване от метално ядро,мантия и кора-учените обръщат поглед към метеоритите. Ново научно изследване от екип, включващ Дъг Рамбъл и Липинг Цин от Института Карнеги, се фокусира върху стар тип метеорити, наречени диогенити. Пробите били изследвани с широк спектър от техники, включващи прецизен анализ на определени елементи за сведения относно едни от най-ранно протеклите химически реакции на Слънчевата система.

Техният труд е публикуван на 22ри юли в сп. Nature Geoscience
В един момент след като планетите или огромни тела, се натрупали около материята на Слънчевата система, те се преобразували в метално ядро, силикатена мантия и кора. Това предизвикало силно нагряване. Причината за нагряването бил разпадът на краткотрайни радиоизотопи, преобразуването на енергия, когато плътните метали са физически отделени от по-лекия силикат и от сблъсъкът с големи обекти.Проучванията показват, че мантиите на Земята и  Луната може да са се формирали преди повече от 4,4 милиарда години, а тази на Марс-преди повече от 4,5 милиарда години. Теоретично, когато дадена планета, или тяло се диференцира достатъчно за да образува ядро, елементи като осмий, иридий, рутений, паладий и рений-познати като сидероофили-сегрегират в ядрото. Но изследванията сочат, че мантиите на Земята. Луната и Марс съдържат повече от тези елементи, отколкото би трябвало. Учените имат няколко теории относно този случай и изследователският екип, вклчващ ръководителят Джеймс Дей от Океанографския Институт Скрипс и Ричард Уолкър от Университета Мериленд, се събира, за да проучи тези теории като наблюдава диогенитните метеорити.
Диогенитите са вид метеорити, който може да произлиза от астероида Веста или друго подобно тяло. Те представляват едни от най-ранните примери за термо-химични процеси на Слънчевата система. Нещо повече, Веста, или другите предшестващи ги тела, били достатъчно големи за да бъдат подложени на подобна степен на диференциация, формираща по този начин мащабен модел на планетите от слънчевата система.
Екипът изследвал 7 диогенита от Антарктика и 2 от Африканската пустиня. Те успели да потвърдят, че тези проби произлизат от не по-малко от 2 различни планети и, че кристализацията на техните минерали започва преди около 4,6 милиарда години, само 2 млн години след кондензацията на най-старите твърди тела в Слънчевата система.
Изследванията на пробите показват, че високо сидерофилните елементи съдържащи се в диогенитите, са участвали във формирането на скалите, което би могло да се случи само при късно наслояване на тези елементи след формирането на ядрото. Това последно разпределяне във времето на наслояването е по-рано от предполаганото досега и много по-рано отколкото се смята, че са настъпили подобни процеси на Земята, Марс или Луната.
Забележително е, че наслагването, формирането на ядрото, първичната диференциация и късното наслояване са били осъществени само за 2или 3 млн години за някои предшестващи тела. В случая на Земята са последвали образуване на кората, развитие на атмосферата и тектонните плочи наред с други геоложки процеси, така че свидетелства за този ранен период не са запазени.
“Това ново разбиране за диогенитите ни дава по-ясна картина за най-ранните дни на нашата Слънчева система и ще ни помогне да разберем раждането и ранната детска възраст на Земята.”Каза Ръмбъл.”Сега можем да видим ясно, че ранните планетообразуващи процеси подготвят бързо сцената за следващите проточили се събития.”
Източник: http://www.sciencedaily.com/
Превод: Ивайло Димитров