Основни геотектонски категории

 

Енергия и материя

Еволюция и цикличност

Екзогенни и ендогенни фактори на земекорната геодинамика

 

Съвременните познания за космическото пространство се свеждат до следните основни постулати:
 1/ космическото пространство е носителя на мировата субстанция. В недавното минало основната теза се свеждаше до твърдението, че целият свят е материален. А това говори за  всеобхватността, вечността  и неизчерпаемостта на материята в различните й форми; 
2/ тази примамлива наглед разумна и логична теза постепенно беше поставена под съмнение с изясняването на същността и значението на енергията за космическото пространство; 
3/ формулата на Айнщайн от 1942 год. за математическите съотношения между параметрите материя, енергия и скорост окончателно изясни обстоятелството, че споменатите две форми на космическата субстанция се трансформират една в друга, при определени условия. 
Постепенно се набират доказателства, които показват, че по обем и значение материалната форма едва ли е количествено преобладаваща във Вселената. За нейното съществуване се изискват строго определени геодинамични условия. По отношение на земната кора е  очевидно, че геотектониката има за задача да изследва деформационните процеси и явления в материалния субстрат в твърдо агрегатно състояние. Но доколкото тези събития и породените от тях резултати са подложени на непрекъснато изменение и развитие, очевидна е важната роля на явленията в енергийната форма на космическата субстанция. Затова, когато се изследват въпросите, третиращи геотектонските особености крайният резултат трябва да дава отговор в две направления: 
1/ същноста и характера на процесите, въплащаващи съответните деформации; 
2/ смисълът и характерът на междинните и окончателния продукт от структурообразувателните процеси, породили съответните геотектонски явления.
Еволюция и цикличност
За правилното разбиране на геотектонските събития следва да се изясни понятието тектонски процес. Той представлява закономерна съвкупност от строго последователно проявени събития, които довеждат до възникването, развитието и отмирането на определени тектонски особености на земната кора. През втората половина на двадесети век великият минералог академик Иван Костов предложи оригинална хипотеза за същността на геодинамичните процеси в земната кора. Тази хипотеза сполучливо може да бъде означена като “модел на двойния конус”. Последният представлява обемно пространствено изображение на даден земекорен процес, който започва от една точка (върха на обърнатия надолу конус), достига своя апогей (в зоната на допирането на основите на двата конуса) и приключва  в една точка (върха на горния конус). Съдържанието на тази така очертана обемна фигура се изпълва от спираловидното подреждане на явленията, бележещи хода на развитието на процеса. Моделът на двойния конус олицетворява крайна (ограничена във времето и пространството) еволюция на геотектонските процеси в твърдата материална субстанция. Защото както целият модел, така и съставящите го спираловидни подредени във времето и пространството явления има краен характер. А той е присъщ само на материалната форма на космическата субстанция.
Основен постулат на съвременните геотектонски движения е безкрайността и вечността на развитието на космическата субстанция. В този смисъл понятието покой при геотектонските процеси, както и при цялостното космическо развитие може да има само конкретен условен характер. Щом развитието на космическата субстанция е вечно, непрекъснато и необратимо, то следва, че за него е неприложим моделът на двойния конус. Теоретичните изследвания обединяват възгледите на учените около представата, че моделът на вечното развитие на космическата субстанция, независимо от нейната конкретна (материална или енергийна) форма, следва да има характер на насочена във времето еднопосочно и необратимо развиваща се  цилиндрична спирала. Тя се състои от строго закономерно разположени във времето и пространството двойни конусни модели на отделните последователно взаимно свързани геотектонски процеси. Така цилиндрична еволюционна форма имат всички аспекти на развитието на земната кора. Независимо от тяхната строго закономерна вътрешна структура, техните спирали са много сложно преплетени помежду си в единния вечен еволюционен геотектонски модел на земната кора. Цилиндричната формата на този еволюционен модел и неговото еднопосочно ( във всичките му аспекти) развитие определят наличието на циклично повтарящи се ( разположени пространствено един върху друг в спиралата) сходни моменти. Те обаче, въпреки по-големите и по-малките прилики помежду си не могат да бъдат идентични. Цикличност се наблюдава също и в модела на двойния конус. И при него сходствата между отделните разположени един на друг моменти никога  не достигат до идентичност.
Екзогенни и ендогенни фактори на земекорната геодинамика
Твърдата обвивка на планетата – литосферата (земната кора и най-горните части на горната мантия) е продукт на многобройни сложно взаимодействуващи си процеси. Те са породени почти всецяло от действието на вътрешните земни сили (ендогенните фактори). Техният енергиен източник представлява астеносферата, която обезпечава непрекъснатостта на геотектонските корови изменения . Приповърхностните части на земната кора са единствената арена на сблъсък между въздействието на вътрешните и на външните земни сили. Енергийният източник на последните е Слънцето. Балансът между астеносферния и слънчевия енергийни източници на повърхността на планетата се диктува от: 
1/ малкото разстояние между земната повърхност и горнището на астеносферата и огромното разстояние между повърхността на Земята и тази на Слънцето; 
2/ на един и същи участък от повърхността на земната кора се пада несравнимо по-голямо количество непрекъснато, почти еднакво интензивно постъпваща астеносферна енергия за сметка на сравнително крайно ограниченото количество слънчева енергия. Последната се редуцира допълнително при преминаването през земната атмосфера и количеството й е циклично променливо във връзка на разположението на планетата по нейната орбита. 
Тези обстоятелства определят баланса между двата нееднакви по размери и мощност енергийни източници спрямо въздействието им върху земната повърхност. В този смисъл последната се явява своеобразен вечен генератор на ефектите на епидермалните планетарни и прилежащите им космически процеси
Автор: проф. дгмн Цанко Цанков