Форми на застиване.
При ефузивните скали
Лавови покрови или плата - характерни за пукнатинния тип вулкански изливи. Покриват площи до 1000 кв. км. с дебелина от 1-2 до 100 м.
Лавови потоци - при пукнатинните и централните вулкани. По-малки размери от покровите, но са по-чести. Дебелината намалява към края на потока.
Некове (гърловини) - пуровидни образувания в горните части на гърлата на централните вулкани. Биват лавови, туфови и смесени.
Вулкански игли - стърчат над гълата на някои вулкани.
Вулкански куполи - куполообразни вулкански тела в близост с кратера на вулкана - предимно от кисели скали.
При интрузивните скали - те биват съгласни и несъгласни интрузиви
Съгласни интрузиви - не секат пластовите повърхнини на вместващите ги скали
Силове - пластообразни интрузивни тела често с малка дебелина и ограничено разпространение.
Лаколити - хлебовидни или гъбоподобни тела с с плоска основа и изпъкнала горна част.
Лополити - коритоподобни тела с базичен или ултрабазичен състав.
Факолити - послойни лещовидни тела с кисел до среднокисел състав.
Несъгласни интрузиви - секат пластовите повърхнини на вместващите ги скали.
Дайки - плочообразни интрузивни теле вместени напречно или под ъгъв във вместващите ги скалби. Имат многоклратно по-голяма он дебелината дължина.
Пръстеновидни дайки - цилиндрични или конусовидни дайкови тела.
Щокове - неправилни секущи тела с различни форми и размери. Имат неправилни разклонения - апофизи .
Батолити - големи интрузивни тела - "интрезиви без корен" най - често от гранитен тип магма.
Състав на магмените скали
Химичен състав - ограничен брой елементи: кислород, силиций, алуминий, желязо, магнезий, калций, натрий, калий, водород. Те са представени главно във вид на окиси които изграждат 98% от състава на магмените скали.
Редките елементи в ултрабазичните магмени скали са хром, никел и кобалт; за базичните скали - селен, волфрам, хром, кобалт и никел; за среднокиселите -бор, флуор, ванадий, стронций, циркон; за киселите - литий, берил, бор, флуор, рубидий, олово.
Минерален състав - главно от силикатни и алумосиликатни минерали поради високото съдържание на силициев диоксид и двуалуминиев триоксид.
Скалообразуващите минерали се поделят на:
ПЪРВИЧНИ - образувани при кристализацията на магмената топилка. По значението си за изграждането на минералния състав на скалата те биват:
главни - изграждат основната част на скалата. Делят се на:
салични - с главни химични елементи силиций и алуминий - фелдшпати (санидин, ортоклаз, микроклин), плагиоклази (албит, ортоклаз, андезин, лабрадор, , битовнит, анортит), кварц и
фемични - с високо съдържание на желязо и магнезий - оливин, пироксени, амфиболи, слюди (мусковит, биотит)
второстепенни - изграждат до 10% от скалата - по състав са като главните но в други количества.
акцесорни - срещат се в незначителни количества като редки добре оформени зърна, които са характерни за дадената магмена скала - илменит, хромит, титанит, апатит, циркон, турмалин.
ВТОРИЧНИ - възникнали вследствие измененията на първичните минерали при постмагматичните процеси. - серпентини, актинолит, хлорит, епидот, серицит, каолинит
По съдържание на тегловни проценти минералите в магмените скали се подреждат фелдшпати 31, плагиоклази 29, кварц, 12.4, пироксени - 12, магнетит, хематит и илменит - 4.1, биотит - з.8, оливин - 2.6, амфибол - 1.7, мусковит - 1.4 и пр.
Фациеси на магмените скали
Фациесът са условията на средата на на скалообразуване, които се отразяват на тяхната структура и текстура. При магмените скали са налице ефузивен и интрузивен фациес.
При скалите с ефузивен фациес, поради бързото охлаждане магмата не може да изкристализира напълно. Само част от минералите са като добре оформени кристали а останалата скална маса се състои от дребни зачатъци на кристали - микролити, както и неизкристализирала (аморфна) преохладена топилка - вулканско стъкло.
При скалите с интрузивен фациес се извършва пълна кристализация на всички минерали с ясни взаимоотношения на последователността на кристализацията им.
Спорад дълбочината на затвърдяване на магмата нейният фациес бива абисален ( дълбочинен) - най-характерните интрузивни скали и хипоабисален (субвулкански) - преходен между интрузивния и ефузивния фациес .
Структура на магмените скали
Тя зависи от степента на кристалинност (респективно съдържанието на вулканско стъкло) - пълнокристалинна, непълнокристалинна и стъкловидна структура от абсолютната големина на минералните зърна - яснокристалинна (фенартитова) и скритокристалинна(афанитова) структура.
от относителната големина на минералните зърна - равномернозърнеста и неравномернозърнеста структура. Последната бива порфирна и порфироидна.
порфироидна - едри добре оформени кристали сред пълнокристалинна основна маса (при някои интрузивни масиви).
порфирна - добре оформени кристали (порфири, впръслеци) сред плътна афанитова основна маса (при хипоабисалните и вулканските скали).
Кристалографският облик - хабитус може да бъде плочест, люспест, зърнест.
Идиоморфизмът определя степента на кристалографската форма на минералите -
идиоморфни - минерали с правилни добре очертани стени
хипидиоморфни - минерали с отчасти 9 собствени стени
ксеноморфни - минерали без собствени стени.
Текстура на магмените скали.
еднородна - скалообразуващите минерали са с еднакви структурни особенности и са равномерно разпределени в скалата. Тя бива масивна и пореста ( при запълването на порите - миндална).
такситова - с промени в състава или структурата в различните части на скалата. Тя бива шлирово-такситова (с наличието на шлири, ксенолити, пегматитови гнезда и пр.) или слоисто-такситова (наличие на слоеве с различен минерален състав), кълбовидно-, линейно-, флуидално такситова.
Група фациес скала главни |
минерали |
габро- абисален габро плагиоклаз, |
пироксен. |
базалт хипоабисален габропорфирит плагиоклаз, |
пироксен. |
ефузивен базалт, диабаз плагиоклаз, |
пироксен, |
оливин. |
диорит- абисален диорит плагиоклаз, |
амфибол. |
андезит хипоабисолен диоритов порфирит плагиоклаз, |
амфибол. |
ефузивен андезит плагиоклаз, |
пироксен, |
амфибол. |
гранитоиди абисален гранит, гранодиорит плагиоклаз, |
ортоклаз, |
кварц, |
биотит. |
хипоабисален гранит-порфир, плагиоклаз, гранодиорит-порфир ортоклаз, |
кварц, |
биотит. |
ефузивен риолит, риодацит плагиоклаз, |
санидин, |
кварц, |
биотит, |
амфибол. |
монцонити абисален монцонит, сиенит плагиоклаз, |
и сиенити ортоклаз, |
пироксен, |
биотит. |
хипоабисален монцонит-порфир плагиоклаз, |
сиенит-порфир пироксен, |
ортоклаз, |
биотит. |
|
ефузивен шошонит, трахит плагиоклаз, |
пироксен, |
ортоклаз, |
амфибол, |
биотит. |