Искате да кандидатствате География!

Можете да кандидатствате География в Югозападен Университет '' Неофит-Рилски'' гр. Благоевград

Форма на обучение / Информационен пакет

Акредитация

Програмата е акредитирана до 2019 година.

Обучение

Обучението се извършва от Природо-математически факултет.

Анотация

Обучение на студенти по специалността "География" за придобиване на образователно-квалификационната степен (ОКС) "бакалавър" се извършва от 1993 г. Студентите получават добра теоретична подготовка и практико-приложни знания и формират професионални качества, които им дават възможност успешно да се реализират като служители в държавната, областната и общинската администрация свързани с управлението на поземлените и водните ресурси, да работят като специалисти при управлението на защитени територии; в научни институции, в специализирани организации и фирми (проучвателни, проектантски, туристически, хидрометеорологични служби и др.) или като експерти в неправителствени организации. Получилите ОКС "Бакалавър" по специалност "География" могат да изпълняват различни задачи при разработването на програми, проекти, планове и прогнози за ресурсната осигуреност на социално - икономическото развитие, при изготвянето на оценки за динамиката на процесите в природната среда и за въздействието върху тях на национално, регионално и локално равнище.

По време на обучението се изучават задължителни, избираеми и факултативни дисциплини с общ хорариум за 4-годишния период на обучение 2400 часа аудиторна заетост. Извънаудиторната заетост включва самостоятелна работа на студентите, работа в библиотека и в компютърна зала, консултации.

Завършилите специалността получават фундаментални знания по физическа (природна) и социално-икономическа география и географски информационни системи (ГИС). Те придобиват и солидни специализирани знания в отделни научни направления на географските и сродни на тях науки - геология и геоморфология, картография, климатология, хидрология, ландшафтознание, социално-икономическа география, регионално развитие, геодемография, почвознание, биогеография и др. От природоматематическите дисциплини е задължителен курсът по информатика, като студентите имат възможност да избират и изучаването на редица други фундаментални дисциплини - физика, химия, математика, статистика и др. По този начин те разширяват значително своя научен кръгозор.

Допълнително профилиране се осигурява чрез изучаването на редица избираеми дисциплини като геоекология, екологични експертизи и екологичен мониторинг, екологичен туризъм, консервационна природозащита, планиране и регионална политика, ресурсознание и ресурсоползване, география на транспорта и др.

Засилената екологична подготовка позволява на завършилите да участват при изготвянето на еколого-географски експертизи и при редица дейности по мониторинга на околната среда.

На студентите е осигурена възможност за паралелно обучение и придобиване на учителска правоспособност "учител по география", с което се подпомага обучението на висококвалифицирани учители по география за средното училище.

Кръговрат на водата

 

 

 

 
Под влияние на топлинната енергия, която Земята получава от Слънцето (около 10х10х20 kcal/г), водата от океаните, моретата, реките, езерата и земната помърхност се изпарява във вид на водни пари. Общото количество на изпаряващите се от цялото земно кълбо и отиващи в атмосферата водни пари за 1 година е 577 000 куб. км. Главната част (505 000 куб. км) от тези водни пари се получава от океаните и моретата.
Водните пари в атмосферата при определени условия кондензират и под действието на земната гравитация падат във вид на валежи. По-голямата част от тях падат върху Световния океан и по този начин образуват т.н. океанско звено на водни кръговрат.
Наред с това под влияние на въздушните течения част от изпарилите се над океана води (47 000 куб. км) се отнасят над сушата.
Заедно с водните пари, получени от изпарението над сушата, при благоприятни условия те падат като валежи над земната повърхност (110 000 куб. км). Значителна част от тези валежи отново се изпарява в атмосферата, а друга част формира оттока на реките и попълва запасите на подземните води. По този начин се формира сушевото звено на водния кръговрат. Речните води заедно с излизащите в речните басейни подземни води под влиянието на гравитацията се движат по наклона на склоновете и речните долини и достигат океаните и моретата.
Влагата, формирана в атмосферата от изпарението над сушата, се движи заедно с общия въздушен поток, носещ влага от океана, навътре в континентите и отново и многократно образуват валежи.
Наред с двете основни звена на водния кръговрат- океанското и сушевото- върху сушата се оформят и някои по-малки звена във водния кръговрат. Такива са кръговратът на водите в безотточните райони и кръговратът на подземните води.
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи