Искате да кандидатствате География!

Можете да кандидатствате География в Югозападен Университет '' Неофит-Рилски'' гр. Благоевград

Форма на обучение / Информационен пакет

Акредитация

Програмата е акредитирана до 2019 година.

Обучение

Обучението се извършва от Природо-математически факултет.

Анотация

Обучение на студенти по специалността "География" за придобиване на образователно-квалификационната степен (ОКС) "бакалавър" се извършва от 1993 г. Студентите получават добра теоретична подготовка и практико-приложни знания и формират професионални качества, които им дават възможност успешно да се реализират като служители в държавната, областната и общинската администрация свързани с управлението на поземлените и водните ресурси, да работят като специалисти при управлението на защитени територии; в научни институции, в специализирани организации и фирми (проучвателни, проектантски, туристически, хидрометеорологични служби и др.) или като експерти в неправителствени организации. Получилите ОКС "Бакалавър" по специалност "География" могат да изпълняват различни задачи при разработването на програми, проекти, планове и прогнози за ресурсната осигуреност на социално - икономическото развитие, при изготвянето на оценки за динамиката на процесите в природната среда и за въздействието върху тях на национално, регионално и локално равнище.

По време на обучението се изучават задължителни, избираеми и факултативни дисциплини с общ хорариум за 4-годишния период на обучение 2400 часа аудиторна заетост. Извънаудиторната заетост включва самостоятелна работа на студентите, работа в библиотека и в компютърна зала, консултации.

Завършилите специалността получават фундаментални знания по физическа (природна) и социално-икономическа география и географски информационни системи (ГИС). Те придобиват и солидни специализирани знания в отделни научни направления на географските и сродни на тях науки - геология и геоморфология, картография, климатология, хидрология, ландшафтознание, социално-икономическа география, регионално развитие, геодемография, почвознание, биогеография и др. От природоматематическите дисциплини е задължителен курсът по информатика, като студентите имат възможност да избират и изучаването на редица други фундаментални дисциплини - физика, химия, математика, статистика и др. По този начин те разширяват значително своя научен кръгозор.

Допълнително профилиране се осигурява чрез изучаването на редица избираеми дисциплини като геоекология, екологични експертизи и екологичен мониторинг, екологичен туризъм, консервационна природозащита, планиране и регионална политика, ресурсознание и ресурсоползване, география на транспорта и др.

Засилената екологична подготовка позволява на завършилите да участват при изготвянето на еколого-географски експертизи и при редица дейности по мониторинга на околната среда.

На студентите е осигурена възможност за паралелно обучение и придобиване на учителска правоспособност "учител по география", с което се подпомага обучението на висококвалифицирани учители по география за средното училище.

Облакът на Оорт

Автор: Росен Илиев

 
Облакът на Оорт е огромен сферичен облак от комети и прах, който се простира на  разстояние 3 светлинни години от Слънцето във всички посоки. Фактът, че облакът е по-скоро сферичен, отколкото с формата на диск, го отличава от другите колекции от отломки в Слънчевата система, такива като астероидите и поясът на Куйпер. Сферата е толкова голяма, че ръбът й е по-близо до най-близката ни звезда, отколкото самото Слънце. Ръбовете на облакът на Оорт обикновено представляват границите на слънчевото гравитационно влияние - кометите, които се отклоняват твърде много от ръба, се загубват в пространството и да стават междузвездни скитници.
Смята се, че почти всяка звезда има свой собствен облак на Оорт,  с по-малък или по-голям размер. Със сигурност облаците на Оорт се припокриват, а облакът на Оорт на нашето Слънце вероятно се припокрива с облакът на Алфа Кентавър. Когато облаците се застъпват до такава степен, че ръбът на чужд облак обгръща друга звезда, в централните региони на Слънчевата система ще има поява на комети над средната честота.
Облакът на Оорт най-напред е теоритизиран през 1950 г., когато Ян Оорт наблюдава, че там няма комети с орбити, което е индикатор, че те идват извън Слънчевата система, и съществува силна тенденция за кометните орбити, да бъдат на разстояние над 50,000 AU (50000 пъти разстоянието между Земята и Слънцето), и че тези комети пристигат и заминават на случаен принцип във всички посоки. Това е довело до хипотезата за облакът на Оорт, облак, който не може да бъде директно наблюдаван с телескоп, защото кометите, които го изграждат са твърде малки и отдалечени. Смята се, има около 1 трилион кометите в облака на Оорт, с комбинирана маса 100 пъти тази на Земята. Според едни теории обектите от облакът на Оорт всъщност се формирали сравнително близо до Слънцето, по-близо от орбитата на Нептун, но били изхвърлени в огромни параболични орбити, когато попаднали в гравитационната „хватка” на огромните планети, като Юпитер.
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи