Търсачка

Шрифт

Преводач

Да учиш на игра!  

Африка

 

Природна география на Африка
 
Общ преглед на морфоструктурите
 
Морфоструктурно развитие
 
Ι Платформени морфоструктури- почти целия континент е изграден от Африканската платформа- основна част от стария континент Гондвана. Главна особеност на Африканската платформа е нейното издигане в източните части и по оста на това издигане с меридионално простиране е станало дълбоко разломяване в земната кора и се е образувала най-мощната рифтова зона на Земята. Тя обхваща северния Сирийски грабен с Мъртво море, грабенът на Червено море и в континента Африка оформя източния разседен склон, а на юг разломните структури са две линии- първата на запад- централно оформена разломна линия- заема грабените на езерата Моглуто, Едуард, Танганика, Няса, разделени от вулкански постройки, масиви и действащи вулкани- Рувензори, Вирунга и хорстови планини; втората е по на изток, като продължение на Етиопската планинска земя и грабена на  езерото Тургана и се маркира от най-високите вулкански масиви- Кения (5200 м)  и Килиманджаро (връх Ухуру- 5895 м) и на юг се свързват със западната, чрез грабена на езерото Няса; третата зона оформя източното праволинейно крайбрежие на континента.
От издигнатите части на платформата са оформени редица хорстови планини- Драконови, Горногвинейски, Долногвинейски, Анголски масив, а в северните части са образувани и вулкански плата- Ахагар, Тибести, Аир, Дарфур и др. Освен издигания и разломявания са се появили и потъвания във вид на огромни синеклизи, като са се образували обширни котловинни понижения- Калахари, Заирска котловина, котловината на езерото Чад, Горен Нил, низините в Западна Африка и Либийската пустиня с депресии.
 
 
ΙΙ Гънкови морфоструктури
1. Стари- с херцинска възраст, изграждащи Кейпските планини в най-южната част на континента;
2. Млади- с алпийска възраст, изграждат Атласките планини- част от Алпо-хималайската система, имат характерните черти на планинските вериги в Южна Европа в двата клона със затворени между тях стабилни междинни масиви. Тук такива са Мароканска месета и платото на Шотите;
 
Особености на релефа
По-голямата част от континента е високо издигната планинска или платовидна земя. Поясите над 1000 м заемат над 23% от територията, поясите 200-1000 м (67%), а равнините, низините и депресионните земи само 10%. Релефът е развит от -150 м при депресията Асале (Асалска) до връх Ухуру, като средната височина на континента е 750 м и е втори по височина като сушева повърхност след Азия. Най-високите планини са: Килиманджаро- 5895 м, Кения- връх Батиан (5200 м), Рувензори- връх Маргерита (5110 м), Етиопска планинска земя- връх Рас да Шан (4620 м), Атласки планини- връх Тубкал (4165 м), Камерун (4070 м), Драконови планини (3480 м), в средна Сахара са високи около 3000 м, а Гвинейските планини са около 2000 м;
 
Климат и води на Африка
 
Ι Климат
1. Обща характеристика- Африка има горещ климат. По-голямата част от континента има средна годишна температура над 20°С в междутропичното пространство. Тук е измерена най-високата средно годишна температура на Земята (ст. Масауа- 30.2°С), а в ст. Триполи- най-високия абсолютен максимум- 58.2°С. Тук са измерени и най-високите средни месечни температури до 35-40°С. Поради по-голямото количество слънчева енергия постъпваща върху северната част на континента термичния екватор е разположен на около 5° северно, което предопределя изместването на климатичните пояси в северна посока. Най-големи валежи падат около екватора- ст. Дебунджа- 10 000 мм валежи, като в тропичните пустини са под 250 мм и нарастват в крайните южни части. 
 
2. Климатични пояси
- Екваториален пояс- между 5-6° с.ш. и 2-3° ю.ш. нес тига до Индийския океан. Определя се като пояс на затишието с постоянно високи температури и влажност. Малки годишни и денонощни амплитуди- 25-27°С и 2-3°С. С ежедневни валежи от конвективна облачност.
- Субекваториален пояс- на север и на юг от екваториалния, включително и планинските области. Смяна на сух зимен с влажен летен период при господството на тропични въздушни маси носени от пасатите с валежен летен период при господството на екваториални въздушни маси, носени от мусоните- югозападни в северното полукълбо и северозападни за южното полукълбо. Нарича се още мусонен климат, температурите са високи, като месечния максимум настъпва един месец преди валежния период. В този пояс се включват Судан, Етиопската планинска земя, Езерната област, вододелното пространство на Заир и Замбези. В южното полукълбо не достига до Атлантическия океан заради Бенгалското течение.
- Тропичен пояс-  северния пояс обхваща Сахара. Характеризира се с горещ сух климат, честа проява на прашни бури (самун, хамсин). Само по атлантическото крайбрежие се проявява мъгла и роса. През деня температурите са над 40°С, а вечер падат под 0°С. Тук са най-високите денонощни температури- над 40°С. 
- Южния поас обхваща Калахари и Намиб- тук климатът е по-влажен, като югоизточни пасати носят влага от Индийския океан под влияние на топлото Мозамбикско течение и по наветрените склонове на Грабеновите планини падат над 2000 мм валежи, а най-малко в Намиб- под 100 мм.
- Субтропичен пояс- обхваща крайните северни и южни части на континента. Има 4 сезона, топла мека валежна зима от циклонолната дейност по полярните фронтове и продължително сухо горещо лято от тропични въздушни маси. Годишните температури са под 20°С, а валежите са 700-800 мм.
 
 
ΙΙ Води
 
Континентът се отводнява към Атлантическия океан, със Средиземно море (около 51%), към Индийския океан (18.4%), а 30.6% са безотточни области (Сахара, Калахари) и вътрешни отточни области към езерото Чад, езерото Туркана.
По-големи реки- Нил (с начален приток Кагера, който се влива в езерото Виктория, от него изтича Виктория-Нил след приемането на големия десен приток Сини Нил се именува Нил, с дължина от 6671 км); Нигер (извира от Горногвинейските планини, като тече през котловината Тимбукту и чрез делта се влива в Гвинейския залив (4100 км дължина на реката)); Заир (4700 км), Замбези (2600 км), Оранжева река и др.
Езера- многобройни тектонски езера в дълбоки грабени в Източноафриканската рифтова зона- Танганика (32 900 кв. км, дълго над 600 км и 1435 м дълбоко), Няса; Най-голямо котловинно езеро е Виктория, второ по-големина и площ от Горно езеро, с площ от 69 400 кв. км; Безотточни езера- Туркана, Чад; Непостоянни езера в Калахари- най-големи са Пан, Мгали, Макарикари и многобройни пресъхващи езера.
 
 
Почви, растителност и животински свят
 
Ι Почви- характерни са интензивни почвообразуващи процеси, при високи температури, обилни валежи и висока влажност.
В по-голямата част на Африка са разпространени:
1. В екваториалния пояс- латеритни почви с червен цвят, с високо съдържание на железни и алуминиеви съединения
2. В субекваториалния пояс- по на север и по на юг към полупустинните пояси с преминаване от по-влажен към по-сух климат има: червеноземни почви, червено-кафяви,, черни хумусни върху лавови покривки (в Етиопската планинска земя) и кестеняви почви.
3. В пустинните области- сиво-пепеляви, солени без хумус почви и скелетни почви;
4. В субтропичните области- светли кестеняви, канелени горски, в по-влажните места жълтоземни, а върху карбонатни скали- тера роса;
5. Покрай реките- алувиално-ливадни, алувиално-блатни, а по планинските склонове- червени глинести почви;
 
ΙΙ Растителна покривка- в три флористични области- холарктична, палеотропична и капска.
1. Холарктична област- в най-северната част със субтропичен климат, сходна с южноевропейската- корков дъб, кипарис, пиния, нискорасла палма, приморски бор, кедър, маслина, над 1300 м е тревата алфа, а над 2800 м са разпространени алпийски пасища;
2. Палеотрипчна- в нея се очертават следните пояси:
- Екваториален- гъсти влажни, вечнозелени и труднопроходими гори, съставени от маслинена палма, винена палма, бамбук, абаносово дърво, а в по-светлите гори дървовидни папрати, мангрови гори и др.
- Саванен пояс- огромни пространства със слонова трева (висока 1.5-3.5 м) и гори по долините на реките (галерийни гори), съставени от боабаб, чадъровидна акация, палма и др. 30% от територията на Африка е заета от саваните. На прехода от саванната към пустинната растителност има сухи тревисти и храстови формации.
- Пустинен пояс- оскъдна сухолюбива растителност от акации, тамарикс, млечки, в оазисите- финикийска палма. 50% от територията на Африка е заета от пустини. Върху осолените почви са разпространени халофити, а върху пясъците при дъжд се срещат ефемери. В Намиб и Калахари има луковичмни растения- алое, дървовидна млечка, дива диня, велвичия и др.
3. Капска област- с много ендемити и реликти- желязно дърво, сребърно дърво, мушкато нарцис, зюмбюл, на остров Мадагаскар- дърво на пътешественика;
 
ΙΙΙ Животински свят- разпределен в две фаунистични области- Палеоарктична и Етиопска, разделени от Сахара, в която се срещат видове и от двете области;
1. Палеоарктична- сходна с южноевропейската- северен африкански елен, дива свиня, чакал, фенек, зайци, таралежи, макак и др.
2. Етиопска- има общи черти с индо-малайската фауна- слон, носорог, маймуни, горила и шимпанзе, антилопи гну, жирафи, зебри леопард, гепард, нубийска котка, щраус, ибис, марабу, крокодили, черна мамба, кобра, муха цеце, термити и др.;  векваториалните гори- либерийски хипопотам, жирав окапи, човекоподобни маймуни, горила мандрил, павиан, папагали и др.; в Южна Африка- кафърски бивол, зебри, антилопи гну, люспеник, капски заек и др.; на остров Мадагаскар- лемури, дива котка фосак и др.;
Природно-географска характеристика на Северна Африка
Обхваща по-голямата част от северната трапецовидна половина от континента и включва следните регионални единици:
 
Ι Атласка страна- включва Атласките планини (от Атлантическия океан до Туниския проток) с дължина 2300 км и ширина около 400 км. Поделя се на две части:
1. Западен Висок Атлас (Марокански)- изграден от няколко вериги между които е затворен междинния масив Мароканска месета. На север са веригите Ар Риф и Рифски Атлас, завършващ стръмно към Средиземно море. На юг от междинния масив е веригата на Висок Атлас с най-висок връх на цялата система Тубкал (с ледников релеф). Най на юг е веригата на Антиатлас, продължаваща до Джебел-Сирва (3304 м). На юг са отделени помежду си от грабеновите сухи долини “уади”.
2. Източна част- Нисък Атлас (Алжирски)- разделя се на Северен Крайбрежен Атлас и Сахарски Атлас, между които е затворена планинска заравненост (плато на Шотите);
 
ΙΙ Сахара- най-голямата пустиня (8.5 млн. кв. км), с 5000 км ширина приблизително по 18° паралел на запад и 16° на изток. Просторна платовидна област с височина 200-600 м в средните части са Ахагар (връх Тохат- 2918 м), Тибести (Еми Куси- 3415 м) и платата Аир, Енеди, на запад към Атлантическия океан са низините Ал Джуф и Танес Руф. Депресионни зони има в Либийската пустиня (Катара (-133 м)) и към Атласките планини заети от безотточни солени езера- Джерид (-33 м), Нелгир (-26 м). В релефа се очертават сухи долини уади със стръмни склонове (свидетелство за някогашен влажен климат). Съвременния облик на Сахара се оформя след Холоцена с главен скулпорен фактор вятъра и физичното изветряне. В Сахара се разграничават:
1. Каменисти пустини (хамади)- в Нубийската и Арабската пустиня, на изток от Нил;
2. Чакълести пустини (серир)- на изток от Нил, съставена от чакъли и валуни;
3. Пясъчни пустини (eрг)- в Западна Сахара, Голям източен и Голям западен ерг;
4. Глинести пустини- в пониженията където завършват уадите (сепка);
 
ΙΙΙ Судан- на юг от Сахара, преходна единица между които е полупустинната област Сахел. Судан е обширна заравненост с височина 300-400 м с отделни островни възвишения, ограждащи котловинните понижения- Тимбукту, езерото Чад, котловината на Горен Нил с големи десни и леви притоци, които заедно с голямата река приз валежния период заблатяват обширна местност. В най-западната част се намират низините на реките Сенегал и Гамбия;
Природно-географска характеристика на Средна Африка
Обхваща областите от двете страни на екватора и се поделя на следните регионални единици:
 
Ι Горногвинейска страна- обхваща редицата планини, наречени Горногвинейски, със силно загладен релеф, заравнени била със стръмни склонове, разделени от грабеновите долини на къси реки, образувана е от късата разломна част на Африканската платформа. Включва планините Фут ад Джалон (1366 м), Сиера Леоне (1946 м), Нимба (1845 м), Друполе (1399 м), на изток Нигерийските планини с платото Джос, най на изток са Адамауа (връх Фогел- 2045 м), вулканът Камерун (4070 м). На юг всички планини завършват към тясна крайбрежна ивица с лагунен бряг.
ΙΙ Заирска котловина (Конго)- от двете страни на екватора. На север граничи със Среден Судан, на изток с Езерната област, на юг с Южна Африка, чрез масива Бие, платото Лунда и планината Митумба. Най-ниско е котловинното дъно, с височина 300-500 м. Образуват се множество водопади. Котловинната ограда е най-висока на изток, където има високи хорстови планини. На север, юг и запад планините са по-ниски. Река Заир води началото си от височините между езерата Танганика и Няса и при навлизането си в котловинното дъно образуват водопада Байома. Притоците са Убанги (десен), Касаи, Чамбеши, с които при пълноводие се разливат и образуват временни езера- морета. При проломяването на Долногвинейските планини образуват 32 ливингстънски водопади.
Природно-географска характеристика на Източна Африка
Обхваща най-високата част на Африка., като на север граничи с Червено море и Аденския залив. На запад граничи с областта Судан и Заирската котловина, а на юг с долното течение на река Замбези. Поделя се на следните регионални единици:
 
Ι Североизточна страна- обхваща три регионални единици:
1. Етиопска планинска земя- обширно високопланинско пространство от издигнатата част от Африканската платформа, припокрита от лавови покривки (етниопски трапи), богати на полезни изкопаеми. Към Червено море склоновете са стръмни, оформени по еритрейската разломна линия, стръмни на изток към Данакилската низина, с разседно обусловени отделни платовидни върхове, бронирани от лавови покривки известни с името Амби, издигащи се на над 3000 м, с най- висок връх Рас Дашан (4620 м). Поради високопланинския релеф с обширно простиране са формирани височинни пояси:  в подножията и ниските склонове, попадащи в пояса с влажен тропичен климат, наричани “кола”, с температури над 20°С, обилни валежи; поясът от 1800 до 2400 м има умерен климат и се нарича “война дега”, с годишни температури 16-20°С със субекваториален климат; поясът от 2400-3500 м има студен климат (дега) с годишна температура 15°С, обилни валежи с летен максимум; най-високите части се наричат “чоке”, разположени над 3500 м надм. височина, с годишна температура 7°С, с характерни черни хумусни почви.
2. Данакилска низина-  тук се намира най-дълбоката Асалска депресия (-155 м), с многобройни безотточни солени езера.
3. Сомалийски полуостров- с денивелация към Индийския океан плато, с обширни пластови стъпала. Завършва с нос Гварда Фуи. Климатът е полупустинен. Поради валежна сянка от югозападните мусони, носещи сух въздух, като валежите имат зимен максимум от североизточни пасати.
ΙΙ Езерна страна- заема източната част на Екваториална Африка, на изток от Заирската котловина и е най-високо издигнатата и разломена част на Африканската платформа със стар и съвременен вулканизъм. Вулканизмът сде проявява по две тектонски линии: 
- западна (централно африканска разломна линия) обхващаща редица дълбоки грабени, редуващи се от север на юг- Мабуту, Едуард (Уганда) (оттичат се към река Нил), Киву и Танганика (оттичат се към река Заир), Няса (оттича се към река Замбези). Тези грабенови езера са поделени от високи хорстови планински конуси. Между езерата Мапуту и Едуард е планината Рувензори. Между Едуард и Киву е групата действащи вулкани- Вирунга, с най-известни вулкани Нирогонго и Китуро;
- източна разломна линия- тук е маркирана от най-внушителните конуси на угаснали вулкани- Кения (5200 м), Килиманджаро (връх Ухуру- 5895 м), Меру (4565 м), Нгоро Нгоро- кратер на угаснал вулкан, с височина 500 м и ширина 22 км. В южния край се събират в езерото Няса и продължават чрез грабенът Урема към река Замбези. Между вулканските постройки е формирана обширна област. Брегът е оформен по разсед и като отчленени по сушата са островите Пемба, Занзибар и Мафия. Езерната област поради високопланинския си релеф има височинна етажираност на климатичните пояси. Тя е основен хидрографски възел на континента.
 
 
Природно-географска характеристика на Южна Африка
 
Поделя се на континентална и островна.
Ι Континентална част- на юг от Заирската котловина и Източна Африка, като граница по между им са масива Бие, платото Лунда, планината Митумба и долното течение на река Заир. Като част от Африканската платформа е била подложена на бавни колебателни движения, на места придружени от разломяване и вулканизъм.  От издигнатите части са оформени хорстовите Драконови планини.  На северозапад се намира заобления Анголски масив (връх Моко- 2620 м), дългото загладено било Дамараланд (2600 ;) ограждащо пустинята Намиб, а от потъването в платформата е оформена котловината Калахари. В най-южната част се издигат старите гънкови структури на Кейпските планини с дължина 800 км и ширина до 150 км, опиращи на север до областите Голям и Малък Кару, завършващи на юг с платовидните възвишения- Тейбъл Маунтинс. Крайбрежните низини са в тесни ивици (Мозамбикска низина). Под влияние на югоизточните пасати на Индийския океан по разседния склон Роджъс в Драконовите планини падат обилни валежи (над 1000 мм), докато в Калахари само 250-300 мм. Във връзка с климатичните области във вътрешните части се проявяват някои хидроложки явления като временни реки (уади), временни езера (плоша). От високата северозападна ограда на Анголския масив води началото си река Окаванго, много наподобяваща горното поречие на река Замбези, като завършва в котловината Калахари с континентална делта.
 
ΙΙ Островна Южна Африка
Обхваща остров Мадагаскар (четвърти по големина в света, с площ 590 000 кв. км), със слабо разчленена брегова линия. Релефът е асиметричен, високо издигнат на изток с праволинеен стръмен разседен склон и полегат на запад. Климатът е тропичен с обилни валежи по източния склон, докато западния е във валежна сянка. Растителността по източния склон е от влажни тропични гори, а по западния от савани и галериини гори. Тук характерен представител на растителността е “дървото на пътешественика”, както и лемурите от животинския свят. На сев от Мадагаскар се намират островите Коморски, Сейшелски, Амирандски, а на изток- Маскаренски острови.
 
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи