Търсачка

Шрифт

Преводач

Да учиш на игра!  

Холандия

 

НИДЕРЛАНДИЯ

 

Площ - 41 840 кв. км                                       Население - 16,730,632 души (Юли 2012)

 

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И ГОЛЕМИНА

Нидерландия (Холандия) е малка държава, разположена в Северозападна Европа. Северните и западните й граници се мият от водите на Северно море. На изток граничи с Германия, а на юг - с Белгия. Удобното географско положение (пряка връзка с развити страни, широк излаз на море) е благоприятствало нейното развитие. В пределите на Нидерландия се намират устията на Рейн, Маас и Шелда, служещи за естествени изходи към морето на разположените в техните басейни държави от Западна и Централна Европа.

ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

РЕЛЕФ

Нидерландия ("ниска земя") е създадена в резултат на борбата на човека с морето. Холандска поговорка гласи: "Бог създаде земя за всички народи, холандците си я създадоха сами." Около 40% от територията й е под морското равнище. Отделена е от морето чрез диги и превърната в полдери. Сега предпазните диги се наблюдават и управляват с компютри. Около 50% от територията е с надморска височина 1 м и едва 2% - повече от 50 м. Малките сто метрови хълмове се смятат за планини. Максималната височина е само 321 м - височината Фалгерберг. В междуречието Шелда-Емс се намира най-ниската точка - 6.7 м под морското ниво.
Успоредно на брега са разположени Западно-Фризките острови. Между тях и континента е образуван големият залив Зюдерзее, наричан още Едмондово море. През 1920-1932 г. той е преграден с грамадна дига, дълга 40 м, и превърнат в затворен воден басейн, наречен Айселмеер. Неговата периферия постоянно се засипва и се изграждат нови полдери с обща площ 2 хил. кв. км. Останалата част от Зюдерзее - Вадензее, също се пресушава.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Нидерландия притежава големи запаси на нефт и природен газ. Тя заема част от Централноевропейския нефтогазоносен басейн. Нефт се добива в Източна Нидерландия (при Шонебек). Геоложките му запаси се изчисляват на 1.7 млрд. т. Находищата на земен газ са край Гронинген и в Северна Холандия. Запасите са 5.5 млрд. куб. м. (шесто място в света) Разкрити са залежи на черни въглища (провинция Лимбург), каменна сол (Хенгело и Далфзаил) и каолин (Южна Холандия).

Климат

КЛИМАТЪТ е умерено, морски, с много валежи и мъгли. В такова време тук пристигнал Плиний Млади и възкликнал "Нима е възможно тук да се живее?". Зимата е мека, а лятото - прохладно. Броят на слънчевите дни през годината е 35. Средногодишното валежно количество е 650-700 мм и благоприятства развитието на земеделието.

ВОДИ

Реките са пълноводни. Много от тях са плавателни и съединени с канали. Преграждането на ръкавите на Рейн, Маас и Шелда цели защита на приречните полдери и улесняване на корабоплаването към Антверпен и Ротердам.

ПОЧВИ, РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТНИ

Полдерите представляват безлесни пространства. Поради наличието на тинести почви те са отлични пасища и спомагат за развитие на говедовъдството. Върху обработваемата земя се добиват зърнени храни, захарно цвекло, а огромни площи са заети от парници за ранни зеленчуци и цветя, особено лалета около гр. Хаарлем. Северните, по-сухи местности, наречени гести, са неплодородни, покрити с рядка тревиста и храстова растителност. Намиращите се там торфища се отводняват и превръщат в обработваеми земи. В по-високите части върху льосовата покривка са образувани плодородни черноземни и кафяви горски почви. Тези земи са сравнително отдавна овладени в стопанско отношение.
Срещат се средноевропейски животински видове.
През 1968 г. е приет закон за защита на природата. В страната има 3 национални парка и 800 резервата.

НАСЕЛЕНИЕ

Нидерландия е обитавана от 16.3 млн. души, предимно холандци (от групата на германските народи). Около 1.5 млн. са фламандци - с родствен език и култура. Те населяват южните части на страната. На север живеят фризи.
В сравнение с други Западноевропейски държави Нидерландия има положителен естествен прираст от 4 %о (раждаемост -12 %0 и смъртност - 8 %о). Детската смъртност е 4.1 %о. Средната продължителност на живота на жените е 81 г., а на мъжете 76 години. Средната гъстота е 399 д/кв. км - най-високата в Европа. В провинциите Северна и Южна Холандия тя достига 800-1000 д/кв. км.
Делът на градското население е 62%. В т. нар. холандска конурбация Ранстад живее близо половината от населението на страната. Най-големи са градовете Амстердам, Ротердам, Хага, Угрехт.
Официален език е нидерландският (холандски). Втори език е фризкият. Католици са 34% от населението, а 25% са протестанти.
Във вторичният сектор са заети 41 % от икономически активното население, а в аграрното стопанство - 6%.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ

През XVII век Нидерландия (до 1579 г. е владяна от Испания) се превръща в световна сила с обширни колонии, но през втората половина на века и през XVIII век тя губи много оттях. До 1945 г. е владетелка на Индонезия (Холандска Индия) - нейния "изумруден спасителен пояс". Под контрола на Холандия останаха само Антилските острови - Бонайре, Аруба, Кюрасао и др., с площ 14 хил. кв. км и население 270 хил. души.
Страната е конституционна монархия начело с кралица Беатрикс, от 1980 г. Законодателната власт се осъществява от двупалатен парламент (Генерални щати). Страната членува в съюза Бенилюкс, в ЕС от 1957 г., НАТО и др.
В административно отношение се дели на провинции: Гронинген, Фризландия, Дренте, Оверейссел, Халдерланд, Утрехт, Северна и Южна Холандия (от това название идва и името на цялата страна), Зеландия, Северен Брабант, Лимбург и Флеволанд.

СТОПАНСТВО

Нидерландия е силно развита индустриално-аграрна страна с висока степен на концентрация на производството и капитала. Господстващо положение в икономиката имат мощните монополи "Филипс", "Роял дъч шел", "Юнилевер" и др. Брутният национален продукт през 2005 г. възлиза на 621 млрд. долара, по 38 098 долара. Приоритетно се развиват отрасли, работещи с вносни суровини, продукцията на които е предназначена за износ.
Промишлеността е специализирана в корабостроене, черна и цветна металургия, машиностроене (особено електротехническо), хранително-вкусова и текстилна промишленост.

АГРАРНО СТОПАНСТВО

 Отличава се с висока продуктивност. На него се пада 1/4 от износа на страната. Водещ отрасъл е животновъдството, което дава около 70% от общата селскостопанска продукция. Отглежда се едър рогат добитък - 4.6 млн. глави (от тях 2.3 млн. крави). Нидерландия е на първо място в света по среден млеконадой от крава. Годишно се получават 8 млн. т краве мляко. Броят на свинете е 14 млн., а на птиците - 92 млн. Уловът на риба е 520 хил. тона.
Формирани са следните животновъдни райони: 1/ Северен, обхващащ Гронинген, Фризландия и западната част на Дренте - специализиран в интензивно млечно говедовъдство; 21 Централно-Източен, включващ средните и източните части на Дренте, Оверейссел и Хелдерланд - специализиран в млечно животновъдство, свиневъдство и птицевъдство; 3/ Централно-Западен, включващ Утрехт, Северна и Южна Холандия - специализиран в интензивно млечно говедовъдство и свиневъдство, и 4/ Южен, обхващащ Северен Брабант и Лимбург - специализиран в месо-млечно говедовъдство, птицевъдство и свиневъдство.
Около 35% от територията на Нидерландия е обработваема земя. Страната е на първо място в света по оранжерийно зеленчукопроизводство. Разполага със 7 хил. хектара оранжерии холандски тип, които дават по 6 реколти от зеленчуци, плодове и цветя. Най-големият оранжериен район е Алсмар-Ранстад.
Оранжерийните изделия се изнасят в много страни на света със самолети, от летище Шипол, нарциси, гладиоли, зюмбюли, хризантеми, фрезии, орхидеи, карамфили, рози и най-вече лалета. Първите луковици на лалетата са донесени от Клаузиус от Цариград.
Нидерландия е на първо място в света по производство на оранжерийни домати (25 хил. т). Други земеделски култури са картофите (8 млн. т), захарното цвекло, пшеницата, ечемикът, овесът.

ВТОРИЧЕН СЕКТОР

ЕНЕРГЕТИКАТА се основава на собствени ресурси (природен газ) и внос на нефт и ядрено гориво. По добив на природен газ - 70 млрд. куб. м, Нидерландия заема челно място в света. Тя е един от най-големите износители на газ - годишно над 30 млрд. куб. м. Основният добив се извършва в района на Гронинген. Добивът на нефт е над 3 млнт - в района на Хага и Шонебег. В приморските райони израснаха редица нефтопреработвателни заводи - Ротердам, Амстердам, Схидам, Пернис, Тернезен и др., с обща мощност: над 100 млн. т.
Годишното производство на електроенергия е 92 млрд. кВтч. (2004 г). Преобладават централи на нефт и газ. Действат и две АЕЦ. В Петен (Северна: Холандия) е построен атомен център, а в гр. Алмело е развита атомната промишленост.

ЧЕРНА МЕТАЛУРГИЯ

Изцяло е зависима от вносни суровини - желязна руда, коксуващи се въглища. Затова заводите са в крайбрежните райони. Най-големият металургичен завод е построен в Еймьойден (Северна Холандия). Годишно се произвеждат 5.6 млн. т чугун, 7 млн. т стомана и 3 млн. т прокат.
ЦВЕТНАТА МЕТАЛУРГИЯ е представена от производството на алуминий (280 хил.; т) и цинк (200 хил. т). Алуминиеви заводи има в Делфзейл и Флисинген, а завод за производство на цинк - в Бюдел.
МАШИНОСТРОЕНЕТО е водещ отрасъл на промишлеността. Специализирано е предимно в електротехниката и електрониката. Контролира се от най-голямата в Западна Европа електротехническа компания "Филипс" със седалище Айндховен. Произвеждат се битова радио- и видеотехника, битови електромашини, телевизионни и радиопредавателни станции и др. Концернът е основан през 1891 г. Има дъщерни фирми и филиали в 65 страни. Големи центрове на електротехническата промишленост са още Неймеген, Амстердам, Влардинген, Делфт, Зволе и др.
Страната е на четвърто място в Европейския съюз по износ на произведения на високите технологии след Германия, Франция и Великобритания.
Корабостроенето е силно развито в Ротердам, Амстердам, Схидам и Флисинген. През 2005 г. са построени кораби с общ тонаж 490 хил. бр. per. т.
В Борн и Айндховен се произвеждат автомобили - 250 хил. бр. годишно. Развито е и самолетостроенето ("Фокер"). За нуждите на химическата промишленост възникна нов машиностроителен отрасъл - химическо машиностроене. Негови най-големи центрове са Амстердам и Утрехт.
Важно място заема въздухоплавателния и космически концерн ЕАДС.
ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ е един от най-динамично развиващите се отрасли. По производство на химически продукти Нидерландия е на 5-о място в Европа и на 9-о място в света. Страната дава 10% от световния износ на азотни торове, етилен, амоняк, синтетичен каучук, пластмаси. За основна суровина служат местните суровини - природен газ, каменни соли, както и вносните - нефт, фосфорит и др. Най-голям дял в общата продукция има нефтохимията, развита предимно в района на Ротердам (1/3 от химическите продукти). Отрасълът се контролира от холандско-английския концерн "Роял дъч Шел", основан през 1890 г. под името "Роял дъч Петролеум", с основна сфера на дейност нефтодобив в Индонезия. През 1903 г. се обединява с английския "Шел" със седалище в Ротердам. Понастоящем под негов контрол са 273 дъщерни фирми в над 100 страни, занимаващи се с добив и преработка на нефт и газ, с разработване на въглищни басейни, с нефтохимия и цветна металургия. Друг важен химически концерн е Акзо Нобап
Голям е делът на фармацевтичната промишленост.
ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ е специализирана в преработката на месо-млечна продукция. Произвеждат се големи количества масло (125 хил. т), сирене, мляко на прах и др. Нидерландия осигурява 1/4 от световния износ на масло, 1/5 от износа на шоколад. Произвеждат се 640 хил. т сирене и 250 хил. т маргарин, 1 млн. т захар. Със световна известност са центрове за производство на сирена Гауда, Едам, Леердам и Алкмар с много интересни търгове на тези продукти. Голяма известност има бирата "Хайнекен" и "Амстел". Господстваща роля в производството и търговията с хранителни продукти има англо-холандската компания "Юнилевер НВ" (за производство на маргарин и мляко на прах, със седалище в град Ос). Най-големите предприятия от отрасъла са в Амстердам, Занстад, Схидам, Ротердам.
ТЕКСТИЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ. В източните части на Оверсейссел (Вирден, Лосер, Ансхеде) е развита памукотекстилната промишленост, в Северен Брабант (Тилбург) -вълненотекстилната, а в Хелдерланд (Апелдрон) - производството на изкуствени и синтетични прежди и тъкани.
Застъпени са още производството на цимент (3 млн. т), порцелано-фаянсови и керамични изделия, целулоза, хартия. Традиционна за Нидерландия е шлифовката на диаманти (Амстердам).
ТРЕТИЧЕН СЕКТОР. ТРАНСПОРТ. Страната разполага с много добре развит транспорт. По тонаж на морския "флот (5,2 млн. т) тя заема пето място в ЕС. В различни периоди пристанището Еуропорт Ротердам е най-голямото в света по товарооборот и се редуват за първото място със Сингапур. През 2003 г. Сингапур е с 347 млн т. товарооборт, а Ротердам - с 320 млн т. През 2004 г. на първо място е отново Сингапур с 392 млн. т, второ място заема Шанхай с 389 млн. т, а на трето място е Ротердам с 352 млн. т - първо в Европа пред Анверс и Хамбург). Обслужва обширна територия от Западна и Средна Европа. Страната разполага с над 5 хил. км вътрешни водни пътища - реки и канали.
Най-голям дял във вътрешните превози (80%) се пада на автомобилния транспорт. За аутостради се използват и дигите край реките и морето. В движение са 6 млн. автомобила, от които над 5 млн. леки коли.
Дължината на жп мрежата е 2850 км. В сравнение с 1986 г. тя е намалена с 400 км - явление, характерно за страни с много гъста жп мрежа. Над половината от линиите са електрифицирани.
Холандската компания "КЛМ" е на 7-мо място в света по авиопревози. Обслужва четири холандски международни летища: Амстердам, Ротердам, Маастрихт и Гронинген.

ТУРИЗЪМ

Нидерландия се посещава годишно от над 5 млн. туристи. Особен интерес предизвикват полята с цветя, оранжериите, полдерите, дигите и особено вятърните мелници. През миналия век техният брой е бил над 10 хил. Сега са запазени 2 хил. от 30 вида. Полагат се изключителни грижи за тяхното поддържане. Най-старата е от 1408г. Първоначално мелниците са белели зърно, черен пипер, канела, използвани са били за направа на безир, за валяне на сукно, за рязане на тютюн, за производство на хартия. От 1546 г. служат за изпомпване на водата при отвоюване на земя от морето. И това продължава до заменянето им от електрическите помпи през XX век. През Втората световна война са служели за даване на сигнали чрез положението на крилете на англо-американските самолети при въздушни нападения над германските войски, окупирали Нидерландия. Мелниците имат имена: Котката, Старият заек, Сивата гъска, Дебеланата, Сляпото магаре, Тюленът, Гнилото въженце... Най-много вятърни мелници са запазени при гр. Хенгело. От сувенирите най-търсени са дървените обувки, куклите, лулите, шалварите и др.
Морски курорти на ниската земя са Шевенинген, Зандворт, Нордвик, Ейселмер и Маркермер.

ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

Главни търговски партньори на Нидерландия са страните от ЕС - главно Германия, Белгия, Люксембург и Великобритания. Следват САЩ, Япония, Канада и др. Страната изнася готови изделия, хранителни стоки, нефтопродукти, електрически прибори и оборудване. Във вноса преобладават стомана, транспортни средства, химически суровини. Вносът възлиза на 283 милиарда долара, а износът на 317 милиарда.
Холандците са известни като много добри търговци. Те са били предпочетени пред португалците в Япония, когато тя започва да се отваря за света. Една поговорка гласи: "Да учиш на търговия холандците е все едно да купуваш на сметка от евреите и да продаваш на шотландците.".

ИКОНОМИЧЕСКИ РАЙОНИ

Нидерландия седели на 5 икономически района: Западен, Югозападен, Южен, Източен и Северен.
1. Западният район обхваща провинциите Северна и Южна Холандия и Утрехт. По релеф е идеална равнина с марши и полдери, прорязани от гъста мрежа канали. На мястото на старите торфени изкопи синеят езерца. Районът заема само 14% от площта на страната, но дава голяма част от промишлената и земеделската продукция. Той е много гъсто населен. Тук е най-голямата агломерация в страната Ранстад с форма на гигантска подкова, в средата на която е т. нар. "зелено ядро" от ниви и пасища, с ферми и оранжерии. Преобладаващи промишлени отрасли са корабостроенето, нефтопреработването, химическата и хранително-вкусовата промишленост.
АМСТЕРДАМ (1 млн. жители) е столица на страната. Разположен е на 160 канала и 90 острова, на които има над 500 моста, заради което се нарича Холандска Венеция. Възниква като рибарско селище на р. Амстел и за пръв път се споменава през 1275 г. В наше време той е главният финансов център на Нидерландия с най-голямата борса и много банки. Има разнообразна промишленост - автомобили, самолети, кораби, електротехнически изделия, химикали, лекарства, полиграфически артикули, модна конфекция, шлифовани диаманти, хранителни продукти. Домът на великия художник Рембрандт е превърнат е музей.
В пристанищното предградие Зандам има паметник на Петър I Велики. Запазен е и домът му, в който е живял инкогнито през 1697 г, когато изучава тук корабостроене.
РОТЕРДАМ (1 млн. жители) има най-голямото пристанище в Европа и второ в света. Разположено е в делтата на р. Рейн и обслужва обширен хинтерланд. Неговият аванпорт Хук-ван-Холанд е достъпен за големи океански кораби. Първото споменаване на града е през 1282 г. В Ротердам има много заводи" за кораби, самолети, електротехнически изделия, нефтопродукти, химикали, хранителни продукти.
ХАГА (700 хил. жители) е втората столица на страната, тъй като тук е кралската резиденция, Парламентът и седалището на правителството, докато в Амстердам са министерствата и посолствата на страните. Хага е много озеленен град. Слави се като най-чистият град в света. За пръв път се споменава през 1097 г, но градски права е получил много по-късно. Официалното име на Хага е С. Гравенхаген (Владеенето на графа).
Тук е седалището на Международния съд и на други международни организации и музеи. Отстои на 4 км от морето, където е световноизвестният курорт Шевенинген. Между музеите в Хага най-интересни са на пощите и на костюма, както и близкото миниградче Мадуродам. Върху обширна площ в мащаб 1:25 е представена Холандия в миниатюр с много механизми, в направата на които са участвали много фирми начело с "Филипс". Това е своеобразен паметник в чест на студента Йорк Мадуро, загинал по време на войната срещу Германия.
ЛАЙДЕН е известен с найчтария си университет в Нидерландия, открит през 1575г. Родно място е на художника Рембрандт.
Градовете ХАРЛЕМ и АЛМАР са градовете на цветята.
УТРЕХТ представлява историко-архитектурен музей под открито небе. Откроява се утрехтската катедрала, строена от 1254 до 1517 г., сградата на старинния университет в ренесансов стил. Тук през 1579 г. е подписана историческата Утрехтска уния.
Град ДЕЛФТ е получил градски права още през 1264 г. Прочут е с делфския порцелан. Казва се, че историята на града е история на Холандия, защото е свързан с много събития и личности. Тук през 1584 г. е убит от испанците Вилям I Орански - бащата на нацията, ръководител на Нидерландската революция.
Някогашните рибарски селища МОНИКЕНДАМ и ВОЛЕНДАМ спазват старата традиция. Жителите носят характерните си рибарски дрехи, изпълват кръчмите. Пред рибарските корабчета са опънали мрежите си, но от много дълго време в тях вместо селда и сардина попадат любопитните туристи, които носят доходи, много по-големи от риболова. В ресторантите им се сервира риба, но уловена далеч от това място.
АЛКМАР е градът на световноизвестните холандски масла и сирене. Всяка седмица става голям панаир - базар за продажба на млечни продукти. Град на млечните продукти е и Гоуда.
2. Югозападният район обхваща провинция Зеландия и множеството острови в делтата на Шелда и Маас, защитени от надеждни диги и съоръжения. Мекият климат и плодородните почви са условие за модерно земеделие. Отглеждат се картофи, ечемик, захарно цвекло, лен, зеленчуци и овощия. В ръкавите на Шелда и Маас се ловят риба,
раци и скариди. Има големи корабостроителни заводи, комбинати за различни видове машини, кокс, азотни и фосфорни торове.
МИДЕЛБУРГ е най-важният град в този район. С интересната си архитектура и рибарския остров Велхер и привлича много туристи. Център е на цветната металургия, машиностроенето и химическата промишленост.
3. Южният район обхваща провинциите Северен Брабант и Лимбург, разположени в долното течение на Маас и Рейн. В миналото е бил аграрна покрайнина на страната. Отглеждан е само едър рогат добитък за месо и мляко, а сега се развиват още свиневъдство и птицевъдство. Сеят се зърнено-хлебни и фуражни култури, картофи. Развита е текстилната и кожарско-обувната промишленост в градовете Тирбург и Хелмонд. Специализиран промишлен отрасъл е електротехническото машиностроене. Провинция Лимбург се отличава с развитието на каменовъглената промишленост. Допреди четвърт век тя беше водещ отрасъл на района. Съвременната специализация е в областта на автомобилната и химическата промишленост.
АЙНДХОВЕН е стопански и търговски център на района. Тук са основните заводи на концерна "Филипс". В близост до тях е музеят "Еволион" за електротехнически изделия на концерна.
МААСТРИХТ, на името на който е наречен един етаж от геоложката система, е главен град в провинция Лимбург. Той е най-старият град в Холандия, наречен "балкон на Европа". Има заводи за различни машини, химикали, цимент. Тук всяка година се провежда голям детски карнавал.
4. Източният район обхваща провинциите Хелдерланд и Оверейссел. Тук са най- големите гори в страната и най-големите височини. Те се намират край Рейн и изглеждат доста високи на фона на равнината. В района се намират най-известните национални паркове и резервати на страната. Развити са машиностроенето, химическата и текстилната
индустрия. Земеделието е специализирано в отглеждане на едър рогат добитък, птици и свине. Районът дава 1/3 от месото и яйцата на Холандия. Тук се берат 35% от ябълките на страната.
Градове с население над 100 хил. жители са НЕЙМЕГЕН, АРНЕМ, АПЕЛДРОН, ДЕВЕНТЕР.
5. Северният район включва провинциите Фразландия, Гронинген и Дрейте. Осигурен е с природен газ и нефт. Силно развито е   животновъдството. Отглеждат се крави, овце и коне. Сеят се зърнени култури и много картофи. От промишлените отрасли най-развита е хранително-вкусовата       промишленост       (производството       на       брашно,  захар,  млечни произведения, спирт, ефирно масло от кимион). Тук се произвежда 75% от нишестето в ЕС. Развита е целулозно-хартиената промишленост.
ГРОНИНГЕН е най-големият град в района, център на газодобивната промишленост. Има големи заводи на "Филипс". Университетът е открит през 1614 г. Църквата Мартинкирхе е от XV век.
ЛЕУВАРДЕН е главен град в провинция Фризландия, прочута с породистите си черношарени млечни крави. Символ на града и на провинцията е оригиналният паметник -бронзова фигура на фризийска крава, под която на фризки език има надпис: "Нашата майка".
В Холандия има поговорка: "Най-добре е да учиш в Утрехт, да работиш в Ротердам, да се веселиш в Амстердам, а да живееш в Хага.".
 
Автор: док.Патарчанова

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи