Великобритания

 

Площ- 244 880 кв. км
Население- 63,047,162 души (юли 2012)
 
Географско положение, граници и големина
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия наричаме често с името Англия. Погледнато строго географски, Англия е област, част от големия остров Великобритания, в който се включват още Уелс и Шотландия. Великобритания е островна страна в Западна Европа, състояща се от два големи острова- Великобритания и Ирландия- и 5100 малки острова, образуващи най-големия архипелаг на континента. Между малките острови по-важни са Мен, Уайт, Енгълси, както и групите Нормандски, Оркнейски, Шетлъндски и Хебридски острови. Според преданията остров Мен бил северният Олимп, откъдето “боговете наблюдавали света”. Островите се мият от Северно море, където се намира богатата на риба, нефт и природен газ плитчина Догер-банк, и от Атлантическия океан с по-разчленено западно крайбрежие.
     Британските острови са отделени от континента срещу Франция чрез пролива наречен от англичаните Чанъл (Канал), а от французите Ламанш (Ръкав) , широк 220 км, а в най-тясната част Па дьо Кале (стъпка от Кале)- 32 км.
    Великобритания е типична морска страна. Няма място в държавата, което да е отдалечено на повече от 120 км от морето. Бреговата линия е дълга над 10 000 км. През Лондон преминава главният Гринуички меридиан. Географското положение на островната държава през различните епохи е играело твърде повратна роля. Докато до 15 век тя е в периферията на тогавашния познат свят, в епохата на Великите географски открития и на колонизацията на Новия свят, тя става техен изходен пункт., а буржоазната революция превръща държавата в първата капиталистическа и индустриална страна, както и първа по мощ истинска “фабрика на свита”, с най-голям флот, първа военна сила въпреки близостта и конкуренцията на другите европейски сили като Франция, Германия, Испания, Португалия, Холандия.
Природни условия и ресурси
Релеф
Белите варовити скални брегове на английското крайбрежие са дали основание римляните да нарекат тази островна страна Албион (албус-бял), известна дотогава като Калаените острови.
   Югоизточна Англия има равнинен релеф. Тук е обширният Лондонски басейн. Заедно с Централна Англия това са най-плодородните и най-гъсто населените области на страната от Мидлънд до Фьондланд край залива Фош. Пейзажът тук е близък до пейзажа на Франция, Белгия и на места дори на Холандия.
    Пенинските планини са гръбнакът на страната. Чевиотските планини са ниски, но много богати на полезни изкопаеми. Най-висока е областта Шотландия. Грампиенските планини с връх Бен Невис (1343 м) се смятат за продължение на Норвежките планини. Бреговата линия в Шотландия е нарязана от фиорди, между които най-внушителни са Фърт ъф Клайд и Фърт ъф Форт. На северозапад от Пенинските планини е Къмберландския масив, носещ името Английска Швейцария. Много природен чар има в Езерната област. На остров Стафъ е известната Фингълова пещера.
    Релефът се отличава със сложен геоложки строеж. С имената на някои планински масиви са назовани етажи от общата геология, например масивът Карбон в планината Еглуайзит в Северен Уелс.
    Ниско и среднопланинския релеф не е пречка за прокарването на плавателни канали, автомобилни и ж.п. пътища, както и за друга стопанска дейност.
   Великобритания се дели на 4 историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.
Полезни изкопаеми
Находищата на въглища и желязна руда са в много удобно съчетание. Общите запаси на въглища в 6 големи и редица по-малки басейни се изчисляват на 190 млр. т. Най-важните находища на желязна руда са в областта Източен Мидлънд. Запасите възлизат на 4 млр. т.  Страната е богата на оловно-цинкови и медни руди- главно в Уелс, каолин има в полуостров Корнуел, каменна сол в графствата Честър и Даръм, калиеви соли в графство Йоркшир.
    След системни проучвания в шелфа на Северно море се разкриха големи запаси на нефт- над 2.6 млр. т., на природен газ на 1400 млр. куб. м.
Климат
    Великобритания има океански- влажен и мек климат с малки температурни разлики. На тази географска ширина той би трябвало да е суров, студен, но морското обкръжение и особено благотворното влияние на топлото течение Гълфстрийм правят зимата, мека, влажна, мъглива и почти безснежна. Сняг се задържа повече в Шотландия. През лятото, както и през преходните сезони, падат много дъждове, които правят Великобритания, най-зелената, най-влажната, най-свежата страна в Европа.
    Зимата в страната е мека (ср. ян. темп. 3-5ْ ), а лятото прохладно (ср. Юлска темп. 16-17ْ). Западната част на страната е по-влажна- средно 2-3 хил. мм валежи, под въздействието на западните океански въздушни маси, а източната и особено равнинната югоизточна част на Англия се отличават с по-сух климат. Средните годишни валежи са около 600-630 мм.
Води
    Реките в страната, макар и къси, са пълноводни и плавателни, а в естуарите си са достъпни са морски кораби. Приливната вълна на река Темза е 6 м, на р. Мърсей е 8.5 м, при пристанище Кардиф е 10 м, при Бристол 12 м. На шотландските реки, които имат голям пад, са построени водни електроцентрали.
   Най-големите езера в страната са Лох Ней, Лох Ломенд и Лох Нес, свързано с легендарното чудовище Неси- предполагаем реликт от по-стари геоложки времена.
Почви, растителност и животински свят
   Най-плодородни са почвите в югоизточната част на страната. Те са богати на хумус. Лежат върху варовикови основи. Горските почви са формирани на мястото на някогашни гори. Растителността е свежа през цялата година. Горите заемат само 6 % от площта на страната. Във Великобритания има 189 национални природни резервата и 10 национални парка с площ 12 000 хектара.
Население
Населението на островното кралство наброява 63 млн. души. Англичаните произлизат от смесването на дошлите от континента германски племена- англи, сакси, юти, както и викинги, със заварените местни келти. Така са се обособили четирите главни европейски групи: англичани (83.6 %), шотландци (8.6 %), уелсци (4.9 %) и ирландци (2.9 %). Уелсците се смятат за най-преки потомци на келтите.
   Освен тях в страната живеят  афро-карибци (2 %), индийци (1.8 %), пакистанци (1.3 %), смесени (1.2 %) и други (1.6 %).
    Средната гъстота на населението е 257 души на кв. км., но в отделните области този показател е различен- в Англия- 350, в Уелс- 130, в Шотландия и Северна Ирландия- 107 души. Близо 80 % от населението живее в градовете. Една трета от населението на страната живее в селищни съзвездия с население над 1 млн. души- агломерциите Голам Лондон, Голам Манчестър, Голам Бирмингам, Западен Йорк с център Лийдс, Клайдсайд с център Глазгоу, Мърсисайд с център Ливърпул, Южен Йорк с център Шефилд и Тайнсайд с център Нюкасъл.
   Векове наред милиони англичани, ирландци, шотландци и уелсци са се изселвали в задморските владения на страната. 
   Раждаемостта е 12.27 промила, смъртността 9.33 промила, а естествения прираст е 2.94 промила. Детската смъртност е една от най-ниските в света- 6.2 промила.  Средната възраст на населението е 40 години.  Очакваната продължителност на живот е 80 г. Във Великобритания на 1 жена се падат 1.91 деца.  Възрастова структура: 0-14 г. -17.3 %, 15-64 г.- 66.2 % и над 65 г.- 16.5 %. Религиозната структура е следната:  71.6 % християни, 2.7 % мюсюлмани, 1 % индуси, 1.6 % други и 23.1 % атеисти. Официален език е английския.
Държавно устройство и управление
Великобритания е конституционна монархия- парламентарно кралство. Престолът се наследява от първородния принци или принцеса. От 1952 г. на трона е Елизабет Втора.
    Парламентът се състои от две камари- на лордовете и на общините. Главна фигура и министър-председателят. Затове се казва, че кралят царува, но не управлява. 
   В Британската общност на нациите, основана през 1931 г. сега са включени 49 суверенни държави, бивши владения с население над 1 млр. д.
  В административно отношение страната се поделя на 69 графства и градове с права на графства. По- известни графства са Даръм, Кент, Кливлънд, Девон, Корнуел, Файф, Хейланд, Дербишър и др.
Стопанство
В наши дни Великобритания е сред най-развитите капиталистически страни в света. Тя е една от страните създателки на Европейския съюз. Брутния национален продукт възлиза на 2.25 трилиона щатски долара. На човек от населението се падат 35 900 щатски долара.
Промишленост
Между старите промишлени отрасли са каменовъглената, корабостроителната промишленост, металургията, машиностроенето и металообработването. Нови отрасли са автомобилната промишленост, самолетостроенето, електрониката, електротехниката и др.
Енергетика
Дълго време въглищата са главен енергиен и топлинен източник в страната. Добиват се 49 млн. т. годишно.  Делът им в енергопотреблението е 35 %. Най-голямо значение има Йоркширският басейн с 60 %, Нотърберланд-Даръмският с 13 % и Южно-Уелският с 8 %. В шелфа на Северно море се добиват 131 млн. т нефт и 90 млр. куб. м газ годишно. Великобритания е втора в Европа след Русия по добив на нефт и газ.
   Над 60% от електроенергията се произвежда в ТЕЦ, разположени във въгледобивните и потребителските райони. Изградени са над 30 атомни енергоблока, произвеждащи над 15 % от електроенергията в страната.  Годишно се произвеждат 346 млр. киловат часа енергия.
Черна металургия
 Това е традиционен отрасъл на британската промишленост. Страната дълго време е била най-големият световен производител на чугун и стомана. Отрасълът е развит в централните части и по крайбрежието.
Цветна металургия
Разчита се на вносен руден концентрат  и затова повечето от предприятията са по морското крайбрежие и особено в естуарите на реките Темза, Клайд, Тайн и в Южен Уелс. Алуминиеви заводи има в град Холихед  на остров Енгълси и Линмут в Североизточна Англия. Нов район за производство на цветни метали се формира в Северна Шотландия, където се използва евтина електроенергия получавана от ВЕЦ.
Машиностроене
Между старите отрасли е и корабоплаването, което изживява голяма криза. През 1812 г. в корабостроителниците на р. Клайд в Глазгоу е построен първия параход в света. По-късно се строят пътнически гиганти като “Куин Елизабет”.  Годишно се строят около 323 000 бр. рег. Т. кораби. Основни центрове са Портсмут, Лондон, Глазгоу, Чатам и др. През 2004 г. са построени 2.3 млн. автомобила. Великобритания изгуби своите позиции на световния пазар и сега е далеч зад Германия, Япония, САЩ и др. В отрасъла властва “Бритиш мотор корпорейшън” (65%  от производството), “Воксхил”, “Форд”, “Рутс’, “Лейлънд мотор корпорейшън”. Фирмата “Ролс Ройс”, основана от Хенри Ройс през 1906 г. се слави с производството на специални скъпи коли. Големи автомобилни центрове са Бирмингам, Ковънтри, Бристол, Лутън, Лондон, Кардиф, Ливърпул, Саутхямптън и др.
   Важно значение има един от новите подотрасли- самолетостроенето. Строят се различни видове самолети.  Фирмата  “Дека” има световна известност в изработването на радарни навигационни съоръжения.
Химическа промишленост
Тя се отличава с разнообразна структура. Произвеждат се сярна киселина, сода, хлор. Содата се произвежда на основата на залежите на каменна сол в графствата Чешир и Даръм. Получават се изкуствени торове, пластмаси. Силно е нарастнал делът на нефтохимията. В крайбрежните райони са изградени големи  нефторафинерийни комбинати. Във Великобритания са изградени много предприятия на фармацевтичната промишленост.
Текстилна и обувна промишленост
Страната има големи традиции в текстилната промишленост. За реномето на страната в текстилната промишленост са допринесли най-висококачествените вносни суровини в света- памук от Индия и Египет, вълна от Австралия и Нова Зеляндия, юта от Бенгалия. Манчестър е световен център на памучния текстил. Годишно се произвеждат 270 млн. кв.  м памучни тъкани и 90 млн. кв. м. вълнени тъкани.
Хранително-вкусова промишленост
На базата на силно развития риболов се развива добра рибно-консервна промишленост. Застъпени са всички производства на различни хранителни продукти, цигари и спиртни напитки, главно уиски, джин, ром. Само в Шотландия има над 100 фабрики за скоч-уиски.
Селско стопанство
По време на Втората световна война, когато Великобритания беше блокирана от немските подводници и трябваше да се самозадоволява с продоволствие, започна да се обръща по-голямо влияние на селското стопанство, макар че Дания и Холандия продължават да бъдат “селските ферми на островното кралство’’.
     Селското стопанство, в което е заето 1.6 % от трудоспособното население, осигурява 3/4 от потребностите на страната от селскостопанска продукция. Главен отрасъл е животновъдството на което се падат 70 % от обема на селскостопанското производство. За неговото развитие съществуват много благоприятни условия- естествени пасища и ливади, фуражни култури и прочее. В страната се отглеждат 12 млн. глави едър рогат добитък, 29 млн. овце, 8 млн. свине, 130 млн. птици. Формирани са зони с ярко изразена животновъдна специализация: млечна- Югозападна, Чеширско-Ланкашърска низина, югозападната част на Средношотландската низина, Западно-Мидлъндска и др., специализация за месо- Източно-Мидлъндска, Североизточна Шотландия и др.
   По степен на развитие на растениевъдството Великобритания може да се сравни с Дания и Холандия. Основни култури са зърнените, заемащи близо 60 % от обработваемите площи на страната. От тях 35 % са засети от ечемик и само 2 % с овес. Годишно се произвеждат 16 млн. т. пшеница и 8 млн. т. ечемик. Житницата е Източна и Югоизточна Англия. Отглеждат се много картофи, плодове, зеленчуци. По оранжерийно производство на домати (18 хил. т.) Великобритания е на второ място в света след Холандия.
Транспорт
Великобритания е родината на първите железници, на първия локомотив “Рокет” на Джордж Стивънсън. Първата ж.п. линия между Стоктъм и Дарлингтън е открита през 1825 г., а втората Ливърпул-Манчестър през 1829 г. Дължината на ж.п. мрежата в момента е 16 454 км, като 5 248 км са електрифицирани.
    Голямо развитие през миналия век получи автомобилният транспорт. Страната разполага с автопарк от около 30 млн. коли. Пътната мрежа има дължина 394 428 км. Дължината на главните пътища е 15 000 км. 
   Дълго време Великобритания е била на първо място в света по морски флот. Най-големите пристанища в страната са Довър, Лондон, Саутхямптън, Ливърпул и др. Днес Великобритания разполага и със значителен речен флот. Общата дължина на водните пътища възлиза на 3 200 км.
    Многобройни вътрешни и задгранични авиолинии се поддържат от авиокомпания “Бритиш еруейз”. В страната има 505 летища и 11 хеликоптерни писти.  
Външноикономически връзки
В структурата на износа на страната преобладават готовите изделия- машини и оборудване, а във вноса предимно суровини (памук, вълна, руди и др.). Главни търговски партньори на Великобритания са страните от Европейския съюз, САЩ, Япония, както и страните от Британското сдружение. Износът е разпределен сред САЩ (11.4 %), Германия (11.2 %), Холандия (8.5 %), Франция (7.7 %), Ейре (6.8 %) и др., а вносът между Германия (13.1 %), Китай (9.1 %), Холандия (7.5 %), Франция (6.1 %), САЩ (5.8 %) и др.
Икономически райони
Във Великобритания съществуват съществени различия между отделните райони по степен на стопанско развитие и усвояване. Великобритания се дели на следните 7 икономически района: Югоизточна Англия, Югозападна Англия, Централна Англия, Уелс, Северна Англия, Шотландия и Северна Ирландия (Ълстър).
 1. Югоизточна Англия е най-важният икономически район на страната. В него живее 40 % от населението. Включва долините на реките Темза и Уз, равнината Фенс, Фьонланд, югоизточното крайбрежие. Основно ядро е Голям Лондон. Този район произвежда 30 % от общата промишлена продукция на страната. Най-силно развитие имат машиностроенето, химическата промишленост (28 % от общата промишлена продукция на страната), електроника и електротехника (40 %), производството на автомобили и ракети (30 %), нефтопреработването, циментовата промишленост и др. Селското стопанство е специализирано за снабдяване на огромното население на Голям Лондон ( 14 млн. д). Отглеждат се пшеница, овощни растения, картофи и др. Графство Кент се нарича градината на Англия. Добивите от декар в този район са едни от най-големите в света.
Лондон- 8.6 млн. души с предградията, а Голям Лондон- 14 млн. души. До Първата световна война британската столица е била най-многолюдния град в света. Основан е още през римско време с името Лондиниум. Той е финансов център на страната. “Сейнт Пол” (Свети Павел), дело на архитекта Кристофър Рен, е най-големият протестантски храм в света. Лондонското метро е най-старото в света (построено през 1863 г.). В града има много музеи, барове, ресторанти, кина, театри. Лондон е и голям издателски център. В Лондон има предприятия за готови дрехи, мебели, хартия, нефторафинерии, корабостроителни и кораборемонтни предприятия и др. През лондонското пристанище се извършва 1/3 от вноса и 1/4 от износа на страната.
Гринуич е известен със своята обсерватория, открита през 1675 г. През него условно преминава главният Гринуички (нулев) меридиан.
Брайтън (140 хил. д.) е най-оживеният морски курорт на Ламанш в близост до Лондон и рибарско селище.
На северозапад от гр. Солсбъри (110 хил. д.) е забележителният Стоунхендж- архитектурен комплекс от грубо дялани камъни от 2800-1100 г. пр. Хр.
Оксфорд (“волски брод”) (120 хил. д) е прочут университетски център с 26 факултета. Пионер е в автомобилната промишленост (“Морис” и  “Бритиш моторс”)
Кембридж (“мост на река Кем”) (100 хил. д.) също е стар университетски град с колежи от 13 век.
Други по-важни центрове в района са Портсмут, Саутхямптън, Фолкстън, Дувър и др.
2. Югозападният район има индустриално-аграрен характер. Той обхваща равнинните и хълмисти земи на графство Девон и полуостров Корнуел, където се издигат платата Дартмур и Бодмин. В района са развити самолетостроенето, ракетостроенето, електротехниката и електрониката. В естуара на река Северн- Севернсайд- е изграден голям нефтохимически комплекс. Селското стопанство се специализира в млечно животновъдство на основата на естествени пасища и на овощарство. Полуостров Корнуел е овощарската градина на Англия. Отглеждат се сливи, праскови, грозде. Тук е националният парк Ексмур. В южната част на полуострова и на остров Сали поради мекия климат виреят дори вечнозелени субтропични храсти и дървета.
Бристол (370 хил. д.) е главен град на Югозападна Англия, важно пристанище при устието на река Ейвън, запазени са много средновековни сгради и църкви. Кулата “Кабот” напомня, че от тук през 1497 г. тръгва на плаване към Флорида в Северна Америка мореплавателят Джон Кабот. На пристанището в града се стоварват 1/4 от бананите, ананаси и други цитруси, тютюн, ром, зърнени храни и др. Тук се произвеждат пътническите самолети “Бристол-Британия”, а в предградието Филтон е застъпено авиоракетостроенето.
Бат (80 хил. д.) е важен балнеоложки център и курорт, известен още от римско време, но днес загубил много от някогашната си слава.
Други по-важни центрове са Торки, Челтнъм, Сиундън и др.
3. Централна Англия включва Западен и Източен Мидлънд. Произвежда близо 20 % от машиностроителната продукция на страната. Специализира се в производството на черни и цветни метали, автомобили, самолети, металорежещи машини, оръжие и др. В селското стопанство преобладава млечното животновъдство.
Бирмингам (1 млн. д.) е разположен в Западен Мидлънд, наричан още Черна Англия. Това е “градът на стоте отрасъла, на хилядата занаята, на 1700- те професии”. Стотици заводи произвеждат и обработват черни метали и най-различни произведения от тях- мотори, точни прибори, вагони, трактори, автомобили и др. Изработват се готови дрехи, трикотаж, килими.
Ковънтри (320 хил. д.) “градът на трите църковни кули”, е средище на автомобилната и самолетна индустрия още преди Втората световна война. Има големи заводи за стругове, радио-телевизионна  и телефонна апаратура, за цветни метали, синтетични влакна и различни химикали.
Нотингам (310 хил. д) се нарича “кралят на Мидлънд”. Получил е името си от ронливите пясъчници, върху които лежи градът на брега на река Трент. Има големи предприятия за точно и транспортно машиностроене, за химикали, цигари, лекарства и др.
Други важни центрове в района са Лестър, Дарби, Стоук он Трент, Стадфорт на Ейвън и др.
4. Уелс е икономически район на област със самобитен колорит. Включва полуостров Уелс и остров Енгълси. Мие се от водите на залива Кардиган. Зает е от Кембрийските планини. Районът е населен с уелсци (валийци), потомци на келтите. Уелс се дели на две части: Северна- селскостопанска, бедна на полезни изкопаеми, с малобройно население; отглеждат се картофи, зеленчуци, овощия, а по крайбрежието е застъпен риболовът, и Южна- промишлена, с развит въгледобив и възникнали на тази основа металургия, машиностроене, химическа и нефтопреработвателна промишленост.
Кардиф (300 хил. д.) е най-важният град в Уелс. Това е първият планиран град в островното кралство. Център е на голям каменовъглен район с пристанище, от което в миналото са се изнасяли добитите въглища. Изработват се над 100 вида изделия, между които метали, оръжия, хартия, цимент и др.
Суонси е известен с производството на ламарина, цинк, мед, никел, калай, стъкло. Пристанище е на Бристолския залив.
Ланголен е известен с фестивала си за хорово пеене, където с успех участват и български състави. Арфата е национален инструмент на уелсците.
5. Северна Англия включва графствата Ланкашир, Йоркшир, североизточните и северозападните английски територии. На юг граничи с Централна Англия, а на север достига до Шотландия. Ланкашир произвежда 15 % от общата промишлена продукция на страната. Той е световно известен с памукотекстилната си промишленост- стар традиционен отрасъл, който обаче е в упадък. Специализира се в цветната металургия, химическата, атомната и въгледобивната промишленост. Селското стопанство се специализира в млечното животновъдство, за което спомагат Чеширските пасища. То дава суровини за хранителната индустрия.
Манчестър (700 хил. д.) е най-големият и стар град в Източен Ланкашир. Ядро е на мегаполис с население от 2.7 млн. души. През 19 век се утвърждава като най-големия памукотекстилен център в света. Развити са текстилното машиностроене, химическата и електронна промишленост.
Ливърпул (800 хил. д.) е голямо морско пристанище при устието на река Мърсей и най-големият град в Западен Ланкашир. В града са развити корабостроенето, цветната металургия, кожарската, химическата, хранително-вкусовата, автомобилната, самолетната промишленост, електрониката.
Блякпул (150 хил. д.) е най-големият морски курорт на Великобритания. Посещава се от 8 млн. туристи годишно.
Йоркширският подрайон е най-големият производител на вълнени платове в страната. На първо място е по производство на стомана (1/3 от общото) и на второ по добив на въглища. Голяма стойност имат тежкото машиностроене, производството на металорежещи машини, военна и химическа промишленост. Градовете в Западен Йоркшир- Брадфорд, Лийдс, Шефилд, Халифакс и Дрюзбъри произвеждат 90 % от вълнените платове в кралството.
В Източен Йоркшир е разположен гр. Хъл (300 хил. д.), важен пристанищен и рибарски център.
   В Североизточна Англия доминират старите промишлени отрасли- въгледобив, черна металургия и корабостроене. Перспективно е развитието на нефтопреработвателната и химическата промишленост на основата на нефтените залежи в шелфа на Северно море. Формирани са две промишлени съсредоточия: Тайнсайд с център Нюкасъл и Тиссайд с център Мидълзбро.
    Северозападна Англия заема хълмистия полуостров Къмберланд. Той е рядко населен и сравнително по-слабо развит. Застъпени са въгледобивната, металургичната, химическата и машиностроителната промишленост. В планинските части се развива туризмът, а по крайбрежието- скотовъдството и риболовът.
6. Шотландия е най-обширният район на Великобритания. Заема 1/3 от територията й. До 1707 г. е била отделно кралство, което с уния се слива с Англия.Запазено е обаче самостоятелно административно устройство, семейно законодателство, образование и национална презвитерианска църква.
   Релефът е планински. На север и юг се издигат Шотландските планини. Между тях се простира Средношотландската низина, където са разположени въглищните залежи и най-плодородните земи. Тук живее 3/4 от населението на Шотландия. Планините са богати на гранит и уран. Има находища на руди на цветни метали, основна суровина за заводите на “Бритиш алуминиум”. Недостигът на боксит се компенсира с внос от Гана. В района има над 20 корабостроителници. Развита е текстилната промишленост. От новите отрасли по-важни са електрониката, авио- и автомобилостроенето.
    В Средношотландската низина се отглеждат картофи и ечемик, главна култура на района, от която се произвежда уиски и бира. Във фермите се отглежда рогат добитък за мляко и месо В планинските части е застъпено овцевъдството, а по крайбрежието- риболовът.
Глазгоу (1.1 млн. д. ) е най-големият град в Шотландия, център на конурбацията Клайдсайд с близо 2 млн. жители. По р. Клайд на протежение от 30 км са изградени едни от най-големите корабостроителници в света. През 1812 г. тук е построен първият параход. В града се произвеждат прецизни инструменти, химикали, стомана, вълнени платове, електроника. Университетът датира от 1454 г.
Единбург (500 хил. д.) е бил столица на Шотландия до обединението й с Англия. Основан е от принц Един и от 1436 г. е столица. В него се изработват изчислителни уреди, хладилници, произвежда се уиски и др.
Абърдийн (190 хил. д) има университет от 1495 г. Поддържа връзки с Габрово.
7. Северна Ирландия (Ълстър) е най-малкият икономически район в страната, с най-ниска степен на икономическо развитие. Специлизиран е в производството на вълнени и ленени тъкани и в корабостроенето. Изградени са заводи за текстилни машини, автомобили, самолети, нефтодобивни съоръжения, електротехнически уреди. Голям е делът на заетите в селското стопанство, което се специализира в отглеждането на едър рогат добитък, овце, свине, птици. Фуражните култури заемат 3/4  от площите. Добиват се още лен и картофи.
Белфаст (420 хил. д.) е най-големият град в Северна Ирландия. Основан е през 1117 г. Израства като голям пристанищен, търговски, административен и културен център. Произвежда ленени платове, корабни въжета, самолети “Камбера” и “Британия”. Около 40 % от населението е католическо и враждува с протестантите.
Лондъндери (50 хил. д.) е център с развита индустрия за ризи и ленени платове.
Автор: док.Патарчанова