Силови полета на напрежение

 

Земната кора е подложена на непрекъснати геотектонски процеси. Те са породили следите от многобройните разновъзрастни и разнообразни деформации в скалите. Последните имат различен характер и нееднакво  площно разпространение, вследствие на променливия характер на геотектонския режим във времето и пространството. А това е резултат на непрекъснатото, макар и бавно изменение и промяна в пространствената ориентировка и характера на контролираното единствено от действието на ендоганните порцеси (вътрешните земни сили) регионално силово поле. То намира израз в съвкупността и пространствената ориентировка на едновременно и непрекъснато взаимно перпендикулярно действуващи максимални свиващи, разтягащи и неутрални напрежения в даден геоструктурно засебен участък от земната кора. В зависимост от  ориентировкапта на максималните свиващи и разтягащи напрежения, спрямо хоризонта, регионалната геодинамична обстановка бива:
 1/ компресионна (хоризонтални, субхоризонтални или много полегати максимални свиващи напрежения), 
2/екстензионна (хоризонтални, субхоризонтални или много полегати максимални разтягащи напрежения) и
3/неутрална (максималните свиващи и разтягащи напрежения са в състояние на смяна на пространственото си положение и са наклонени умерено полегато спрямо хоризонта).
  Характерен пример за настъпващите промени в регионалното силово поле и на поражданите от него деформации представляват неогенско-съвременните геодинамични процеси в източната част от Балканския полуостров. Приключилите през или в края на ранноолигоценската епоха късноалпийски колизионни компресионни тектонски процеси са изградили крайния облик на палеогенския навлачен строеж на централните и южните части на страната. Късноалпийската регионална компресионна геодинамична обстановка в България се заменя сравнително бързо, но постепенно с неутрална такава още през или в края на ранния олигоцен. Започналата тогава промяна на пространствената ориентировка на субмеридионално насочените максимални свиващи и разтягащи напрежения намира непосредствен израз в бързото и пълно прекратяване на гънково-навлачните процеси и установяването на стъбилна автохтонна геотектонска обстановка. До много голяма степен се понижава интензитета и на разломната тектоника. Тя намалява ареала на съществените си изяви само в рамките на няколко по-значителни дълго живущи първостепенни тектонски зони. Въпросното максимално относително “затишие” на тектонските процеси е продължило около 10.000.000 години - до началото на средния миоцен. Този времеви интервал съответствува в геодинамично отношение на времето, когато по пространствената си ориентировка максималните свиващи и максималните разтягащи напрежения са били приблизително еднакво полегато наклонени спрямо хоризонта. В тази крайно неизгодна за осъществяването на тектонски деформации в горните части на земната кора обстановка следва да се очаква най-интензивното разрушително въздействие на външните земни сили върху релефа. Поради това неговите земеформи са ставали все по-неизразителни и по-отчетливо са придобивали характера на обширни континентални равнинни морфоструктури. В началото на късния миоцен се констатират следи от повишаване на активността на разломната тектоника. Очевидно максималните разтягащи напрежения на регионалното силово поле са придобили достатъчно полегата (спрямо хоризонта) ориентировка за да се създадат условия за проява на екстензионна крехка деформация с нарастващ интензитет. Същата тенденция на много постепенно активизиране на крехките деформаци без съществени земеповърхностни изяви се запазва през горния миоцен и плиоцена, когато се дооформя първостепенното блоково разчленяване на микроконтиненталния фрагмент на източната част на Балканския полуостров. Този процес продължава до края на ранния плейстоцен, когато регионалното силово поле постепенно навлиза в стабилна конфигурация на субхоризонтално ориентирани максимални разтягащи напрежения. Във връзка с това започва все по-активно денивелиране и хоризонтално разместване на вече обособените земекорни блокове. Релефът отново попада под активния контрол на ендогенните процеси. При тях възникват новите планински и равнинни морфоструктури на българските земи.
Направеното изложение дава основание да се приеме, че неогенско-кватернерната еволюция на България съответства темпорално на един полуинтервал на изменението на регионалното силово поле по тези места.
Автор: проф. дгмн Цанко Цанков