Суперсиметрията

 

Суперсиметрията е специален вид симетрия във физиката, което предполага, че има кореспонденция на фундаментално ниво, между фермиони и бозони. Според суперсиметрията всяка частица е свързана, нещо като "суперпартньори". Математически структури в сърцето на суперсиметрията са били открити от различни физици (и от двете страни на Желязната завеса) в края на 60-те и началото на 70-те години, включително е приложена и към струнната теория.
Днес за суперсиметрията най-често говори (поне от чуждестранните физици) във връзка с теорията на струните, защото тя премахва много от теоретичните и математически усложнения на теорията. В действителност, пълното име на струнната теория всъщност е "суперструнна теория", което е съкращение на "суперсиметрична струнна теория."
Към настоящия момент, ние нямаме ясни експериментални доказателства, които убедително да доказват, че суперсиметрията е вярна. Най-очевидното доказателство,е че физиците се надяват, че ще бъде открит суперпартньора на вече съществуващ партньор.
Именуването на суперпартньорите е малко необичайно, защото различните видове суперпартньори имат различни видове представки и наставки за да може се покаже връзката им с известните частици.
Ако частицата е бозон, тогава към името на суперпартньора е добавена наставката "ино". Ако суперсиметрията е вярна, тогава фотона (бозона) трябва да е свързан с фотинотo, което е вид фермион.
Електронът (фермион) има суперпартньор наречен селектрон, който е вид бозон.