Принцип на неопределеността

 

Принципът на неопределеността е основен принцип в квантовата физика. Той е разработен през 1927 г. от великия немски физик Вернер фон Хайзенберг. Принципът показва, че в областта на микросвета координатата и импулсът на една микрочастица не могат да бъдат измерени едновременно. Той е израз на неприложимостта на класическите понятия към поведението на микрообектите и показва, че сигурността от класическата физика не е възможна в квантовата физика. Това не означава обаче, че той е невалиден за света на макротелата. В областта на макросвета съотношенията на неопределеност просто нямат никакво практическо значение.
Физическият смисъл на принципът на неопределеността е свързан с факта, че при определени условия частицата със сигурност трябва да се намира в някоя точка от пространството. Следователно вероятността частицата да се намира някъде в пространството ще бъде равна на 1.