Фотоелектричен ефект

 

Фотоелектричният ефект е процес на взаимодействие между светлината (електромагнитните вълни) и веществото, при който енергията на светлинните кванти (фотони) се предава на електроните на веществото. Съществува 2 типа фотоелектричен ефект в твърдите тела: външен фотоефект, при който поглъщането на фотоните от веществото довежда до отделяне на електрони от повърхността му, и вътрешен фотоефект, при който се наблюдава увеличаване броя на свободните електрони в облъчваното вещество.
Въз основа на квантовата хипотеза на Макс Планк, Алберт Айнщайн развива квантовата теория на фотоефекта, с която блестящо обяснява това явление и получава Нобелова награда за това. Той предполага, че светлината не само се излъчва, но се и поглъща и разпространява във вид на кванти, наречени фотони. В такъв случай интензитетът на светлината може да се разглежда като брой фотони, попадащи върху единица площ за единица време.
Външният фотоефект намира многобройни приложения в науката и техниката. В основата им е възможността даден светлинен сигнал да се преобразува в електричен чрез специални фотоелектронни прибори, наречени фотоклетки. Получените електрични сигнали лесно могат да бъдат усилвани чрез други прибори, наречени фотоелектронни умножители, в които заедно с фотоефекта се използва и явлението вторична емисия на електроните.