Електромагнитен спектър

 

 
Електромагнитният спектър съдържа гама-лъчи, радиовълни и всичко между тях. Историята на откриването на електромагнитния спектър е очарователна. Сър Исак Нютон използва призма за да раздели слънчевата светлина в основните цветове на дъгата.
Сър Уилям Хершел открива по случайност инфрачервената част от спектъра, когато той поставя термометри над червената част от прогнозирания спектър. Изображението отдолу показва как това е било потвърдено, с един от трите термометри, поставени над червената част от спектъра.
Йохан Ритер подозира за "невидима" светлина върху противоположния край (в синьо) от спектъра, и използва хартия, напоена със сребърен хлорид, за да я открие. Томас Юнг потвърждава вълновата природа на светлината (светлината се движи като вълни, подобни на вълните в океана), чрез разглеждане на дифракционните модели през пролуките.
Майкъл Фарадей и Джеймс Максуел съвместно теоретизират електромагнитната природа на светлината, като електрическия ток от вълната променя нейното магнитно поле
Експериментирайки с "вълните на Maксуел" Хайнрих Херц открива радиовълните. Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи, докато в привидно щастлива случайност, експериментира с електрически ток през картонени тръби с открит филм. Докато той е в другия край на стаята, вижда костите на ръката си.
Алберт Айнщайн, който печели Нобелова награда за откриването на фотоелектричния ефект, установява, че светлината се движи, и като вълна, и като частица.
В крайна сметка накрая е създаден инструмент под формата на електромагнитен спектър.
Като отправна точка за разбирането на спектъра, видимата светлина покрива само малка част от спектъра - 400 нанометра (синьо) до 700 нанометра (червено).
Изображението по-долу показва целия електромагнитен спектър. Забележете, че само много малка част от този спектър (в средата) се състои от видимата светлина.
 

 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи