Извънземен живот в космоса

Автор: Росен Илиев

Досега освен на Земята не е открит живот на друго място. Може би космоса е пълен с живот, може би сме сами, не знаем със сигурност. Но можем да направим някои разумни предположения, повлияни от това, което откриваме на Земята и поради това, че законите на природата навсякъде са едни и същи.

Животът трябва да се породи от нещо. В нашата вселена съществуват материя и енергия. Енергията не може да формира живот, поради това, че не може да се преобразува в нещо толкова сложно. Така че остава материята. Не ни е известно как тъмната материя може да взаимодейства със себе си и с друга материя, но сме сигурни че я има поради огромната й гравитация. Останалото са атомите в нас, които могат да се открият навсякъде във вселената, в звездите и мъглявините. Само атомите обаче не са достатъчни, те трябва да се слеят едни с други за да се получат молекули.

Първо възниква простия, а по-късно и по-сложния живот, защото това е прелюдията към нещото, което може да се нарече живот. Голяма част от видимата ни материя се съдържа в звездите. Обаче те имат температура по-голяма от 2500˚С. За повечето молекули това е смъртоносно. Някои особено силни обаче, като титаниевия диоксид (TIO2) например могат да съществуват до температури от няколко хиляди градуса целзий. Но само титаниевия диоксид не може да произведе много живот. Затова звездите не са добър избор за търсене.
Огромните облаци от материя ( мъглявините) обаче са друго нещо. Тук можем много по-ниски температури. Но с тези облаци има друг проблем: те са екстремно дълги и много тънки. Състоят се предимно от водород и хелий, като другите елементи са много редки. Така че животът там би бил много самотен. Някои мъглявини като Коалсак са много студени, а пък други като Орион много горещи. Затова те не са подходящи за поддържането на живот.
Накрая като най-подходящи кандидати за поддържането на извънземен живот, остават обикалящите около звездите- планети. Процентът на звездите с планети е някъде между 1 и 20. Тук откриваме, в зависимост от типа на звездата, планетата и разстоянието между тях, много възможни комбинации. Някои от тях са в състояние да поддържат живот. Нужните условия за това са: подходящи температури (като интервалите са доста несигурни, може би 100-500 К, или само 250-350 К, в зависимост от това дали има течна вода или не), подходяща звезда ( най-вече червените до бели звезди) и наличието на земеподобни планети или луни с атмосфера. Температурата зависи основно от температурата на звездата и дистанцията на планетата до звездата. Междувременно горещите сини звезди излъчват изключително вредна ултравиолетова радиация, която разрушава сложните молекули. Поради това тези звезди имат кратък живот.
С малките червени джуджета планетите могат да бъдат в обитаемата зона, особено когато са много близко до звездата си. Поради орбитата си такава планета винаги ще бъде обърната с едно и също лице към звездата. Последствията от това не са напълно изяснени. Във всеки случай осветената страна ще бъде много гореща, а неосветената много студена със силни ветрове. Може би това разпространение на температурата не се отнася за цялата планета. Тогава животът би бил възможен, но различен от този който познаваме на Земята, поради това че при червена светлина фотосинтезата е изключително трудна. От друга страна близко разположените звезди буквално „изпаряват” атмосферата от планетата (например случая с Меркурий).
Жълтите звезди (като нашето Слънце) биха могли да поддържат живота такъв, какъвто го познаваме. Оранжевите и белите звезди като цяло също са благоприятни за поддържането на живот.
Но и самите планети трябва да отговарят на някои изисквания. Газовите гиганти ( като Юпитер и Нептун) например изобщо не са подходящи за поддържането на живот. Огромното атмосферно налягане, мощните бури и електрическите частици са много деструктивни за живота. В центъра на такива планети липсва скално ядро, а налягането там е няколко милиона атмосфери. Атмосферата им се състои основно от водород и хелий.
Така че в крайна сметка като кандидати за извънземен живот остават земеподобните планети и луни(досега са открити няколко десетки). Те са изгубили по-голямата част от леките елементи водород и хелий, като съдържат предимно въглерод, метан и кислород. Затова те не могат да бъдат по-стари от 8-10 млр. г. Луните, като Титан ( най-големия спътник на Сатурн), поддържат гореспоменатата атмосфера ( изградена предимно от метан). А гигантски планети като Ъпсилон Андромеда (Upsilon Andromedae) притежават луни с размера на Земята. Но въпреки това не всички екзопланети могат да поддържат живот. Знаем това от нашата Слънчева система. Така че какво е нужно за да се стартира еволюцията? Има големи неизвестни фактори. Нуждаем се минимум от атмосфера и течна вода, въпреки че и метана би свършил работа. Също така температурите трябва да са благоприятни, а налягането не така екстремно. Тогава химичната еволюция би могла да произведе съединения като аминокиселините и протеините, от които след много дълго време биха могли да се развият първите форми на живот.
Нашата планета Земя е с възраст от 4.6 млр. г. От 3.5 млр. г. на нея съществуват примитивните протозои, от 1 млр. г. метазоите, от 530 млн. г. растенията, от 5 млн. г. човекоподобните и само от няколко хиляди години съществуват интелигентните съвременни хора. Скоростта на еволюция при извънземните би била подобна, защото за природните сложни неща е нужно много време.
Вселената се състои от около 100 млр. галактики с по около 100 млр. звезди във всяка. Така че е почти невъзможно да сме сами. 
Въпросите около наличието на извънземен живот могат да бъдат формулирани така:
- Извънземен живот в космоса: много вероятно;
- Интелигентен живот в космоса: вероятно;
- Живот близък до нас (на разстояние под 100 светлинни години): вероятно;
- Интелигентен живот в близост до нас(на разстояние под 100 светлинни години): много невероятно;
Но въпреки всичко изложено по-горе не можем да очакваме предполагаемите извънземни да приличат на нас. Те биха възникнали при дори макар и сходни, различни условия. Начинът на изобразяване (с уста, очи, крайници и т.н.) на извънземните в холивудските филми съвсем не отговаря на истината.  Те не могат да притежават черти характерни за земните организми, поради простия факт че не са възникнали на Земята, и еволюцията при тях би протекла по съвсем различен начин. Извънземните ще са изградени от съвсем различни химични вещества и следователно ще изглеждат съвсем различно от нас, във форми в които дори не можем да си представим.
Причина за това, че още не сме открили извънземен живот може да е това, че не търсим там където трябва. Може би извънземния живот е под носа ни. На Земята има множество форми на живот, които са изключение от „общото” правило за възникване на живота. Например има живот в извори с температура от 130˚С, в дълбините на океаните при огромно налягане и без слънчева светлина, в дълбините на тъмни пещери при отрицателни температури и т.н.
В нашата Слънчева система въобще не липсват кандидати за поддържането на извънземен живот. На спътника на Юпитер Европа и спътника на Сатурн Енцелад са открити океани с течна вода, в които може да има дори и интелигентен живот. Температурата на водата е само -2˚С, което е напълно достатъчно.
Вече е ясно, че при формирането си Марс е бил много подобен на Земята и вероятно също е бил населен ( съществуват и хипотези, че с помощта на астероиди живота на Земята е бил пренесен от Марс). Откритата вода под повърхността на „Червената планета” ни дават надежди, че все още там има живот, поне на микро ниво.
Живот би могло да има дори и в изградените от сяра облаци на Венера. На Земята в подобна среда живеят някои видове бактерии.
Как обаче ще открием извънземен живот, ако той не комуникира с нас, и не ни изпраща нито радиосигнали, нито НЛО? Една от възможностите е да търсим наличието на озон на някоя екзопланета, защото озон може да се формира само от метаболичните процеси на организмите.