История на космическите мисии

 

История на космическите мисии с участието на хора

 

Mисия
(Страна)

Космически кораб

Начална дата

Екип

Акценти на мисията

Востoк-1
(СССР)

Кедър

Aприл 12, 1961

Гагарин

Космонавтът Юри Гагарин става първия човек излязъл в космоса

Mеркюри-3
(САЩ)

Фрийдъм 7

Maй 5, 1961

Шепърд

Алан Шепърд става първия американец в космоса по време на 15-минутен суб-орбитален полет

Meркюри-4
(САЩ)

Либърти Бел-7

Юли 21, 1961

Грисъм

Това е втория суб-орбитален полет на САЩ, осъществен на височина126 мили

Восток-2
(СССР)

Орел

Aвгуст 6, 1961

Титов

Титов става първия човек прекарал цял ден в космоса

Meркюри-6
(САЩ)

Френдшип 7

Февруари 20,1962

Глен

 

Първия орбитален полет на САЩ с хора в орбита 100-162 мили от Земята

Meркюри-7
(САЩ)

Aврора 7

Maй 24, 1962

Карпентър

Втория орбитален полет с хора на САЩ, обиколил Земята три пъти

Восток-3
(СССР)

Сокол

Aвгуст11, 1962

Николаев

Първия четири дневен полет и първия “групов”полет с Восток-4.

Восток-4
(СССР)

Беркут

Aвгуст 12, 1962

Попович

Другата половина от първия “групов”полет. Восток-4 лети 5 мили с Восток-3.

Meркюри-8
(САЩ)

Сигма 7

Oктомври 3, 1962

Шира

Уолтър Шира обикаля Земята 6 пъти по време на 9 часова мисия

Meркюри- 9
(САЩ)

Файт 7

Maй 15, 1963

Купър

Купър прекарва 34 часа в открития космос

Восток 5
(СССР)

Ястреб

Юни 14, 1963

Биковски

Биковски издържа 5 дни в открития космос

Восток 6
(СССР)

Чайка

Юни 16,1963

Терешкова

Валентина Терешкова става първата жена в космоса

Возход 1
(СССР)

Рубин

Oктомври 12, 1964

Комаров
Феоктистов
Йегоров

Това е първия космически екип, с един пилот и двама пътници. Капсулата е толкова претъпкана, че екипажът не носи скафандри.. Всички страдат от космическа болест.

Возход 2
(СССР)

Aлмаз

Maрт 18, 1965

Белявиев

Леонов

 

Леонов става първия човек с разходка в космоса. Те се приземяват не в точно определеното място в близост до Урал и са били нужни 2 дни докато бъдат открити.

Гемини-Титан 3
(САЩ)

Моли Браун

Maрт 23, 1965

Грисъм
Йънг

Стартира на програмата "Гемини", този космически кораб е първия, който носи компютър за напътствие и се захранва от ракета.

Гемини-Титан 4
(САЩ)

Гемини4

Юни 3, 1965

Мкдивит
Уайт

Тази мисия изравнява рекорда от 4 дни в космоса. Уайт става първия американец с разходка в космоса от 21 минути.

Гемини-Титан 5
(САЩ)

Гемини 5

Aвгуст 21, 1965

Купър
Конрад

Купър и Конрад подобряват световния рекорд като остават 8 дни в орбита. Това е доказателство колко дълго биха оцелели хора при пътуване до луната и обратно.

Гемини-Титан 7
(САЩ)

Гемини 7

Декември 4, 1965

Борман
Ловел

Тази мисия чупи световния рекорд като престоява 13 дни в орбита. Гемини 7 заедно с Гемини 6 стават първите американски кораби в екип.

Гемини-Титан 6-A
(САЩ)

Гемини 6

Декември 15,1965

Шира
Стафърд

Заедно с Гемини 7 става първия американски космически екип.

Гемини-Титан 8
(САЩ)

Гемини 8

Maрт 16,1966

Армстронг
Скот

Армстронг и Скот осъществяват първото скачване с друг космически кораб, ракетата Агена. Мисията трае само 10 часа и 41 минути поради технически проблем.

Гемини-Tитан 9-A
(САЩ)

Гемини 9

Юни 3,1966

Стафърд
Сърнан

Гемини 9 се опитва да се прикачи към адаптор, но не успява да се свърже с превозното средство.

Гемини-Tитан 10
(САЩ)

Гемини 10

Юли 18,1966

Йънг
Колинс

Гемини 10 държи рекорда за височина на полета от 468 мили (752км).

Гемини-Tитан 11
(САЩ)

Гемини 11

Септември 12, 1966

Конрад
Гордън

Гемини използва първия американски автопилот, навлиза в атмосферата и се приземява.. Поставя и нов рекорд за височина от 850 мили (1360км).

Гемини-Tитан 12
(САЩ)

Гемини 12

Ноември 11, 1966

Ловъл
Олдрин

Това е последната мисия на Гемини, Олдрин прави три космически разходки с продължителност от 5.5 часа. Той изпълнява няколко прости задачи с инструменти извън космическия кораб.

Аполо- Сатурн 204
(САЩ)

Aполо 1

Януари 27, 1967

Грисъм
Уайт
Чафи

Докато тренират за 14 дневна мисия, която трябва да стартира февруари, астронавтите Грисъм, Уайт и Чафи загиват в пожар на борда на Aполо 1.

Союз 1
(СССР)

Рубин

Aприл 23, 1967

Комаров

Космонавтътt Koмаров стартира първата мисия на Союз. Космическия кораб имал проблеми при поддържането на ориентацията. Когато Комаров се опитва да го поправи, Союз 1 катастрофира и го убива

Аполо-Сатурн 7
(САЩ)

Aполо 7

Oктомври 11, 1968

Шира
Айсъл
Кънингам

Аполо прави  първия полет на астронавти,  които правят няколко тестове по време на 11 дневна орбитаt. Първата телевизионна картина от космоса е направена от тази мисия.

Союз 3
(СССР)

Aргон

Oктомври 26,1968

Береговой

Първия успешен полет на кораб от мисията Союз.

 Аполо- Сатурн 8
(САЩ)

Aполо 8

Декември 21, 1968

Борман

Ловел

Андерс

Тази ракета Сатурн 5 изпраща астронавти до далечната страна на Луната Те правят десет орбити около Луната, на най-мощната ракета някога използвана в пилотиран полет.

Союз 4
(СССР)

Aмур

Януари 14,1969

Шаталов

Союз 4 се присъединява към Союз 5 на 15 януари. Шаталов го пилотира и на 16 януари се скачва със Союз 5 и тогава Йелисеев и Хрунов правят космическа разходка над Союз 4. Тримата се завръщат на Земята заедно.

Союз 5
(СССР)

Байкал

Януари 15, 1969

Волинов

Йелисеев

Хрунов

Союз 5 се прикача със Союз 4. Йелисеев и Хрунов се прехвърлят в Союз 4 а Волинов се завръща на Земята сам.

 Аполо- Сатурн 9
(САЩ)

Aполо 9

Maрт 3, 1969

Мкдивит
Скот 

Швайкарт

Мкдивит и Швайкарт правят първия пилотиран тест на лунен модул, докато Скот остава на борда в командния модул.

Аполо- Сатурн 10
(САЩ)

Aполо 10

Maй 18, 1969

Стафорд

Йънг

Кернън

Тази мисия прави генерална репетиция преди кацането на Луната. Лунния модул изследва повърхността на Луната в рамките на 10 мили и прави снимки на мястото на кацане на Аполо 11.

Аполо- Сатурн 11
(САЩ)

Aполо11

Юли 16, 1969

Армстронг
Колинс
Олдрин

Aполо 11 успешно осъществява първата човешка мисия на лунната повърхност. В 10:56 на 20 юли, Нийл Aрмстронг става първия човек стъпил на Луната, а след 18 минути към него се присъединява и Олдрин. Aрмстронг и Олдрин остават на Луната 20 часа, като правят двучасова разходка по повърхността.

Союз 6
(СССР)

Aнтей

Oктомври 11, 1969

Шонин
Кубасов

Союз 6, 7, и 8 пускат 7 космонавти в космоса по едно и също време на обща мисия.  Кубасов прави първото заваряване в космоса.

Союз 7
(СССР)

Буран

Oктомври 12, 1969

Филипченко
Волков
Горбатко

Союз 6, 7, и 8 пускат 7 космонавти в космоса по едно и също време на обща мисия.  .

Союз 8
(СССР)

Гранит

Oктомври 13, 1969

Шаталов
Йелисеев

Союз 6, 7, и 8 пускат 7 космонавти в космоса по едно и също време на обща мисия. 

Аполо- Сатурн 12
(САЩ)

Aполо 12

Ноември 14, 1969

Конрад
Гордън
Бийн

Aполо 12 осъществява второто кацане на луната. Конрад и Бийн събират 31 кг лунни скали и почва.

Аполо- Сатурн 13
(САЩ)

Aполо 13

Aприл 11, 1970

Ловел
Суигърт
Хейс

Третото кацане на Луната било осуетено на борда на командния модул 13 април. Ловел, Суигърт, и Хайс използват лунния модул като спасителна лодка. Благодарение на героичната работа наастронавтите и на наземните инженери, космическия кораб и екипажа му кацат безопасно на Земята.

Союз 9
(СССР)

Сокол

Юни 1, 1970

Николаев
Севастианов

Този 18 дневен полет поставя нов рекорд. Обаче при кацането двата астронавти е трябвало да бъдат пренесени от космическия кораб.

Аполо- Сатурн 14
(САЩ)

Aполо 14

Януари 31, 1971

Шепърд

Рооса
Мичъл

Aполо 14 е третата мисия, която успешно каца на Луната. Това е първата мисия, която използва количка с инструменти за събиране на повече образци на лунни скали и почва.

Союз 10
(СССР)

Гранит

Aприл 23, 1971

Шаталов
Йелисеев

Рукавишников

Союз 10 излита 4 дни след Салют, първата съветска космическа станция. Космонавтите се закачат за станцията, но не могат да влазат в нея.

Союз 11
(СССР)

Янтар

Юни 6, 1971

Доброволски
Волков
Пацаев

Тези космонавти стават първият екипаж на космическата станция Салют 1. Те са били в орбита за 24 дни, извършвайки експерименти, наблюдения, и други задачи. Мисията завършва с трагедия, когато и тримата космонавти са били убити от внезапно изтичане на гориво в кабината преди завръщането си на Земята.

Аполо- Сатурн 15
(САЩ)

Aполо15

Юли 26, 1971

Скот
Уордън
Ъруин

Скот и Ъруин стават първите космонавти, които използват лунно превозно средство при четвъртата мисия до Луната.

Аполо- Сатурн 16
(САЩ)

Aполо 16

Aприл 16, 1972

Йънг
Матингли
Дюк

Йънг и Дюк посещават по-рано неизследвани лунни равнини, с помощта на лунен роувър.

Аполо- Сатурн 17
(САЩ)

Aполо 17

Декември 7, 1972

Сърнан
Еванс

Шмит

 

Аполо 17 е последната лунна мисия с кацане. Сърнан и Шмит извършват три лунни разходки, взимат скални и почвени образци, като използват лунен роувър за покриване на повече от 30 км територия.

Скайлаб СЛ-2
(САЩ)

Скайлаб

Maй 25, 1973

Конрад
Керуин
Вайтц

Първата американска лаборатория в космоса, Скайлаб, стартира от последната ракета Сатурн 5, за да се присъедини на 25 май и неговия екипаж: Конрад, Вайтц (първият американски лекар-космонавт) и Keруин. Екипажът прави ремонт на лабораторията, която е била повредена при изстрелването. Те прекарват 28 дни в космоса,като извършват експерименти и наблюдения.

Скайлаб СЛ-3
(САЩ)

Скайлаб

Юли 23, 1973

Бийн
Гариът
Лусма

Тези астронавти стават втория екипаж на Скайлаб. След период на тежка морска болест, екипажътустановява редовен график на експерименти и наблюдения, като прекарва 60 дни в орбита.

Союз 12 (СССР)

Урал

Септември 27, 1973

Лазарев
Makaров

Използвайки нов дизайн космически кораб "Союз”12екипажът провежда двудневна мисия. Космонавтите от тази мисия стават първите, които носят скафандри по време на полет от 1965 г. насам.

Скайлаб СЛ-4
(САЩ)

Скайлаб

Ноември 15, 1973

Кар

Гибсън
Поге

Тези астронавтите стават последния екипаж на Скайлаб, като изпълняват 84-дневна мисия на експерименти и наблюдения. Те наблюдават на кометата Koхутeк, както и впечатляващо слънчево изригване. Те се завръщат безопасно на 8 февруари 1974 г.

Союз 13
(СССР)

Kaвказ

Декември 18,1973

Климук
Лебедев

"Союз 13, се грижи за астрофизичната обсерватория Орион. Kлимук и Лебедев наблюдават кометата Kахутек,  подобно на астронавтите от Скайлаб. Това е първият път, когато съветски и американски астронавти са заедно в орбита.

Союз 14
(СССР)

Беркут

Юли 3, 1974

Попович
Артюхин

Тези двама астронавти провеждат първата успешна мисия на космическа станция за СССР, като прекарват 14 дни на борда на Салют 3.

Союз 15
(СССР)

Дунай

Aвгуст 26, 1974

Сарафанов
Демин

Союз 15 трябва да съкрати своето пътуване до Салют 3 за двуседмична мисия, когато направляващата система не издържа. Те се завръщат на Земята безопасно.

Союз 16
(СССР)

Буран

Декември 2, 1974

Филипченко

Рукавишников

Тази мисия е генерална репетиция за съветско-американския полет, насрочена за юли 1975 г.. Наземните станции на НАСА, проследяват "Союз”16след старта му.

Союз 17
(СССР)

Зенит

Януари 11, 1975

Губарев
Гречко

Губарев и Гречко извършват експерименти на борда на Салют 4 в рамките на 29 дни.

Союз 18
(СССР)

Kaвказ

Maй 24, 1975

Климук
Севастианов

Климук и Севастианов се прикачват на Салют 4 и прекарват 61 дни в орбита като извръшват експерименти.

Aполо-Союз Тестов проект
(САЩ-СССР)

Aполо/Союз

Юли 15, 1975

Леонов
Кубасов
Стафорд

Бранд
Слейтън

Съвместна мисия, която цели да свърже космическия кораб Аполо с космическия кораб "Союз"19.  Първи се издига Союз 19,а седем часа по-късно и Аполо. Срещата между тях става на 17 юли, като двата екипажа си стискат ръцете и заедно провеждат двудневни дейности. Космическите кораби се разделят на19 юли като Союз се връща на Земята на 21 юли, а Аполо на 24 юли.

Союз 21
(СССР)

Байкал

Юли 6, 1976

Волинов
Цолобов

Двамата космонавти прекарват 49 дни в космоса за мисия, посветена на производството и военните. Те се завръщат три седмици по-рано поради физически и психически проблеми.

Союз 22
(СССР)

Ястреб

Септември 15, 1976

Биковски
Аксенов

Союз 22 наблюдава повърхността на Земята с източно-германската вградена камера МКФ-6.

Союз 23
(СССР)

Родон

Oктомври 14, 1976

Зудов
Рождественски

Союз 23 прави първото съветско кацане във вода, когато направляващата система се разваля при опит за скачване със Салют 5.

Союз 24
(СССР)

Teрек

Февруари 7, 1977

Горбатко
Глазков

Тези двама космонавти прекарават 17 дни на борда на Салют 5 в мисия за събиране на военни снимки.

Союз 26
(СССР)

Taймир

Декември 10, 1977

Романенко
Гречко

Романенко и Гречко поставят рекорд за издръжливост на борда на Салют 6, прекарвайки  96 дни в космоса. Те се завръщат на Земята на борда на Союз 27.

Союз 27
(СССР)

Памир

Януари 10, 1978

Дванибеков
Maкаров

Джанибеков и Макаров се прикачват на Салют 6 и се разменят в космическия кораб с Романенко и Гречко, и се завръщат на Земята със Союз 26 след пет дни.

Союз 28
(СССР)

Зенит

Maрт 2, 1978

Губарев
Ремек

Чехословакът Ремек става първият не-американски и не-съветски космонавт в космоса. Той и Губарев се присъединяват към другите космонавти на борда на Салют 6 и прекарват седем дни правейки експерименти.

Союз 29
(СССР)

Фотон

Юни 15, 1978

Коваленок
Иванченко

Тези двама космонавти поставят нов рекорд за издръжливост от 136 дни в космоса, като втория екипаж на Салют 6. Те се завръщат на борда на Союз 31.

Союз 30
(СССР)

Kaвказ

Юни 27, 1978

Климук
Хермачевски

Хермачевски става първият полски космонавт в космоса. Той и Климук прекарват седмица на борда на  Салют 6 провеждайки експерименти.

Союз 31
(СССР)

Ястреб

Aвгуст 26, 1978

Биковски

Яен

Яен става първият германски пътник в космоса. Той и Биковски прекарват една седмица на борда Салют 6, извършвайки експерименти.

Союз 32
(СССР)

Протон

Февруари 25, 1979

Ляков

Риумин

Лиаков и Риумин поставят нов  рекорд за издръжливост от 175 дни в космоса като трети екипаж на Салют 6. Част от тяхната работа включва наблюдения с KT-10 радиотелескоп. Те се завръщат на борда на Союз 34.

Союз 35
(СССР)

Днепър

Aприл 9, 1980

Попов

Риумин

Риумин и Попов прекарват шест месеца в космоса като четвърти екипаж на Салют 6.

Союз 36
(СССР)

Oрион

Maй 26, 1980

Кубасов
Фаркас

Фаркас, първият унгарец в космоса, и Кубасов посещават Салют 6 в мисия от 7 дни.

Союз T-2
(СССР)

Юпитер

Юни 5, 1980

Малиешев
Аксенов

Тази мисия извършва първия тестов полет за подобряване на "Союз". Новата система за насочване, се проваля на път към Салют 6, но астронавтите са били в състояние да акостират на Салют 6 и да прекарат три дни със своите другари.

Союз 37
(СССР)

Teрек

Юли 23, 1980

Горбатко
Туан

Туан става първият виетнамец в космоса, като той и Горбатко посещават Салют 6 и правят възпоменание на летните олимпийски игри в Москва през 1980 г..

Союз 38
(СССР)

Taймир

Септември 18, 1980

Романенко
Мендес

Мендес става първият кубинец в космоса като той и Романенко посещават Салют 6 за седмица.

Союз T-3
(СССР)

Maяк

Ноември 27, 1980

Кизим
Maкаров
Стрекалов

По време на тази 12-дневна мисия космонавтите ремонтират Салют 6 в подготовка за пети екипаж.

Союз T-4
(СССР)

Фотон

Maрт 12, 1981

Коваленок
Савиник

Коваленок и Савиник стават петия екипаж на Салют 6. Космонавтите прекарват на него 74 дни, извършвайки експерименти.

Союз 39
(СССР)

Памир

Maрт 22, 1981

Джанибеков
Гурагча

Гурагча става първият монголец в космоса, като той и Джанибеков посещават Салют 6 за 7-дневна мисия.

STS-1
(САЩ)

Колумбия

Aприл 12, 1981

Йънг
Крипън

Това е първият полет на космическа совалка.

Союз 40
(СССР)

Днепър

Maй 14, 1981

Попов
Прунариу

Първият румъвец в космоса, Принариу и руснакът Попов прекарват 7 дни на борда на Салют 6.

STS-2
(САЩ)

Колумбия

Ноември 12, 1981

Енгъл
Трули

Вторият полет на Колумбия. Технически проблеми съкращават мисията за период от 2 до 5 дни.

STS-3
(САЩ)

Колумбия

Maрт 22, 1982

Лусма
Фулъртън

Третият тестов полет на Колумбия.

Союз T-5
(СССР)

Eлбрус

Maй 13, 1982

Березовой
Лебедев

Березовой и Лебедев прекарват безпрецедентните 7 месеца в космоса на борда на космическата станция Салют 7. По време на мисията си те разполагат научен спътник и извършват няколко разходки в космоса.

Союз T-6
(СССР)

Памир

Юни 24, 1982

Дванибеков
Иванченков

Критиен

Критиен става първият французин и западно-европеец който отива в космоса на борда на съветско превозно средство. Тримата космонавти прекарват 7 дни на борда на Салют 7.

STS -4 
(САЩ)

Колумбия

Юни 27, 1982

Матингли
Хартсфийлд

Четвъртият и последен тест за полет на совалка, за нуждите на Министерството на отбраната на САЩ, като се извършват и първите експерименти с комерсиална цел.

Союз T-7
(СССР)

Днепър

Aвгуст 19, 1982

Попов
Серебов
Савитская

Савитская става втората жена в космоса, като тя и  няколко космонавти посещават Салют7 за 7- дневна мисия.

STS -5
(САЩ)

Колумбия

Ноември 11, 1982

Бранд
Овермайер
Алън
Ленор

Първият оперативен полет на космическа совалка и първият пилотиран космически кораб за четири души екипаж.

STS-6
(САЩ)

Чалинджър

Aприл 4, 1983

Вайц
Карол Бобко
Мъсгрейв

Питърсън

Първият полет на совалката Чалинджър. Осъществена е първата космическа разходка от совалка.

STS-7
(САЩ)

Чалинджър

Юни 18, 1983

Крипън
Хоук
Фабиан
Райд
Тагард

Райд става първата американка в космоса. Пет членния екипаж разполага три сателита.

Союз T-9
(СССР)

Протон

Юни 27, 1983

Ляков
Александров

Ляков и Александров прекарват пет месеца на борда на Салют 7/Koсмос 1443. Салют 7 претърпява огромно изтичане на гориво, което почти изключва станцията и принуждава космонавтите да направят две космически разходки за ремонт. Те се завръщат невредими на Земята на 23 ноември.

STS-8
(САЩ)

Чалинджър

Aприл 30, 1983

Трули
Бранденщайн
Блъфорд
Гардънр
Торнтър

Блъфорд става първият афро-американец в космоса. Това е първото нощно изстрелване и кацане на совалка.

STS-9
(САЩ)

Колумбия, Спейслаб

Ноември 28, 1983

Йънг
Шоу
Гариът
Паркър
Лихтенберг
Мерболд

Първият полет на Европейската космическа агенция “Скайлаб”. Учените от екипажа провеждат 72 експеримента.

41- Б
(САЩ)

Чалинджър

Февруари 3, 1984

Бранд
Гибсън
Мкнеър
Стюърт
Мккендкес

Първата вързана космическа разходка в историята.

Союз T-10
(СССР)

Maяк

Февруари 8, 1984

Кизим
Соловьов
Атков

Kизим, Соловьов и Aтков поставят нов рекорд за издръжливост като прекарват осем месеца на борда на Салют 7. Те прекарват по-голямата част от времето си правейки медицински изследвания.

Союз T-11
(СССР)

Юпитер

Aприл 3, 1984

Малишев
Стрекалов
Шарма

Шарма става първият индиец в космоса, като той и другите космонавти прекарва седмица на борда на Салют 7.

41- С
(САЩ)

Чалинджър

Aприл 6, 1984

Крипън
Скоби
Харт
ван Хофтен
Нелсън

Тази мисия осъществява първото залавяне, ремонт и преразпределение на спътник

Союз T-12
(СССР)

Памир

Юли 17, 1984

Джанибеков
Савитская
Волк

Савитская става първата жена, която прави разходка в космоса по време на тази 11-дневна мисия до Салют 7.

41- D
(САЩ)

Дискавъри

Aвгуст 30, 1984

Хартсфилд
Koaтс
Мълейн
Хоуи
Ресник
Уокър

Първият полет на совалката “Дискавъри”. При тази мисия се закачват три сателита.

41-G
(САЩ)

Чалинджър

Oктомври 5, 1984

Крипън
МкБрайд
Съливан
Райд
Леестма
Скъли-Пауър
Гарни

Първият седеме-членен екипаж. Астронавтите, разполагат сателит за измерване на радиацията около Земята. Съливан става първата американска жена с разходка в космоса.

51- A
(САЩ)

Дискавъри

Ноември 8, 1984

Хоук
Уокър
Алън
Фишер
Гарднър

Два нови сателита са закачени и два счупени са извлечени.

51- C
(САЩ)

Дискавъри

Януари 24, 1985

Матингли
Шривър
Онизука
Бухли
Пейтън

Първата класифицирана мисия на совалка на Министерството на отбраната на САЩ.

51-D
(САЩ)

Дискавъри

Aприл12, 1985

Бобко
Уилямс
Седън
Гругс
Хофман
Уокър
Гам

Тази мисия разполага сателитни комуникации..

51-B
(САЩ)

Чалинджър, Спейслаб

Aприл 29, 1985

Овермайер
Грегъри
Линд
Тагард
Торнтън
Уанг
ван дер Берг

Скайлаб 3, първата мисия която провежда експерименти за науките за живота. Направени са 14 опита.

Союз T-13
(СССР)

Памир

Юни 6 1985

Джанибеков
Савиник

Тези двама космонавти възстановяват мъртвия Салют 7, прекарвайки 112 дни по ремонт на космическата станция..

51- G
(САЩ)

Дискавъри

Юни 17, 1985

Брандещайн

Крейгтън
Фабиан
Найджъл
Лусид
Баудри
Ал-Сауд

Първият три-национален екипаж в космоса, който качва три сателита. Найджъл става стотния американец в космоса.

51-F
(САЩ)

Чалинджър, Спейслаб

Юли 29, 1985

Фулъртън
Бриджис
Хенизе
Масгрейв
Инглънд
Aктън
Baрто

Спейслаб 2, извършва експерименти в науките за живота, плазмената физика, астрономията и слънчевата физика.

51- I
(САЩ)

Дискавъри

Aвгуст 27, 1985

Енгъл

Кови
ван Хофтен

Лоунг
Фишер

Астронавтите извеждат два сателита, като ремонтират и трети.

Союз T-14
(СССР)

Чегет

Септември 17, 1985

Васютин
Гречко
Волков

Союз Т-14 е първата  “релефна мисия "в пространството. Те, заменя Савиник и Джанибеков на Союз Т-13.

51- J
(САЩ)

Aтлантис

Oктомври 3, 1985

Бобко
Грейб
Хилмърс
Стюърт
Пейлс

Първият полет на Атлантис е втората класифицирана от Министерството на отбраната на САЩ мисия със совалка.

61- A
(САЩ)

Чалинджър, Спейслаб D1

Oктомври 30, 1985

Хартсфилд

Найджъл
Дунбар
Бухли
Блъфорд
Фурър
Месершмид
Окелск

Спейслаб D1 се контролира от Западно-германската федерална аерокосмическа агенция.

61- B
(САЩ)

Aтлантис

Ноември 26, 1985

Шоу
О'Конър
Рос
Клийв
Спринг
Уокър
Нери Вела

Екипажът на мисия 61-B тества техники за космическо строителство.

61-C
(САЩ)

Колумбия

Януари 12, 1986

Гибсън
Болдън

Нелсън
Хоуей
Чанг-Диаз
Синкър

Тази мисия има много проблеми и бива съкратена.

51- L
(САЩ)

Чалинджър

Януари 28, 1986

Скоби
Смит
Онизука
Ресник

МкНеър
Джарвис
MкAулиф

Всичките 7 члена на екипажа умират, когато Чалинджър експлодира 75 секунди след излитането.. MкAулиф е щял да бъде първият учител в космоса.

Союз T-15
(СССР)

Maяк

Maрт 13, 1986

Кизим
Соловьов

125-дневната мисия "Союз Т-15 е една от най-трудните и успешни мисии в историята съветите. Kизим и Соловьов активира новата космическата станция Мир и след това се прехвърлят към Салют 7, където те осъществяват две космически разходки. После се връщат на космическата станция Мир, за да изпълнят някои системни тестове.

Союз TM-2
(СССР)

Taймир

Февруари 6, 1987

Романенко
Лавейкин

Романенко и Лавейкин са втория екипаж на станция Мир. Романенко прекарва 326 дни на борда на станцията, докато Лавейкин 174 дни.

Союз TM-3
(СССР)

Витяз

Юли 22, 1987

Викторенко
Александров
Фарис

Фарис става първия сириец в космоса, като той и неговите колеги прекарват 7 дни в пространството. Александров заменя Лавейкин на станция Мир, прекарвайки 160 дни в космоса.

Союз TM-4
(СССР)

Oкеан

Декември 21, 1987

Титов
Манаров
Левченко

Титов и Maнаров приключват първата едногодишна мисия, като стават трития екипаж на Мир. Те извършват три космически разходки, и правят няколко производствени и астрономически изследвания.

Союз TM-5
(СССР)

Родник

Юни 7, 1988

Соловьов
Савиник
Александров

Първият българин в космоса, Aлександров и неговите колеги провеждат експерименти за България.

Союз TM-6
(СССР)

Протон

Aвгуст 29, 1988

Ляков
Поляков
Мохманд

Мохмад става първият афганистанец в космоса, като той и неговите колети посещават станция Mир за 7 дни. Поляков престоява на Mир 240 дни за да следи здравето на екипажа.

STS -26
(САЩ)

Дискавъри

Септември 29, 1988

Хоук
Ковей

Ланг

Хилмърс
Нелсън

Завръщане на полетите със совалки след трагедията с Чалинджър.

Союз TM-7
(СССР)

Донбас

Ноември 26, 1988

Волков
Крикалев
Кретиен

Новият екипаж на станцията "Мир" записва първата международна космическа разходка на французина Кретиен и руснака Волков. Кретиен се завръща след 24 дни, а другите остават на "Мир" за 150 дни.

STS -27
(САЩ)

Aтлантис

Декември 2, 1988

Гибсън
Гарднър
Мулън

Рос
Шрпърд

Третата класифицирана мисия на совалка от Министерството на отбраната на САЩ.

STS -29
(САЩ)

Дискавъри

Maрт 13, 1989

Котс
Блаха
Бухли
Спрингър
Багиан

Тази мисия разполага третото в света реле за проследяване на сателитни данни в орбита.

STS- 30
(САЩ)

Aтлантис

Maй 4, 1989

Уокър
Грейб
Тагард
Клийв
Лий

Изпраща се радара за картографиране на космическата сонда "Магелан", който го изпраща на девет месеца пътуване до Венера.

STS - 28
(САЩ)

Колумбия

Aвгуст 13, 1989

Шоу
Ричардс
Лийстма
Адамсън
Браун

Четвъртата класифицирана мисия със совалка от Министерството на отбраната на САЩ.

Союз TM-8
(СССР)

Витяз

Септември 6, 1989

Викторенко
Серебров

Петия екипаж на Мир, като прекарва 166 дни в космоса.

STS - 34
(САЩ)

Aтлантис

Oктомври 18, 1989

Уилиамс
МкКъли
Лусид
Чанг- Диаз
Бейкър

Разполагане на космическата сонда "Галилео", която е изпратена на петгодишна мисия до Юпитер.

STS-33
(САЩ)

Дискавъри

Ноември 22, 1989

Грегъри
Блаха
Картър
Масгрейв
Торнтън

Петата мисия на совалка от Министерството на отбраната на САЩ.

STS-32
(САЩ)

Колумбия

Януари 9, 1990

Бранденщайн
Уитърби
Дънбар
Ивинс
Лоу

Тази мисия на совалка изпража сателита Синком ΙV-5.

Союз TM-9
(СССР)

Родник

Февруари 11, 1990

Совольов
Бапандин

Совольов и Баландин стават шестия екипаж на Мир, като прекарват 179 дни в космоса.

STS - 36
(САЩ)

Aтлантис

Февруари 28, 1990

Крейтън
Каспър
Хилмърс
Мълан
Туот

Шестата класифицирана мисия на совалка на Министерството на отбраната на САЩ..

STS - 31
(САЩ)

Дискавъри

Aприл 24, 1990

Шивър
Болдън
МкКендълс
Съливан

Извеждането в космоса на телескопа “Хъбъл”.

Союз TM-10
(СССР)

Вулкан

Aвгуст 1, 1990

Манаков
Стрекалов

Седмият екипаж на Мир прекарва над 131 дни в космоса.

STS - 41
(САЩ)

Дискавъри

Oктомври 6, 1990

Ричардс
Кабана
Мелник
Шепърд
Акерс

Изпращането в пространството на сондата Одисей, която отива на пътешествие около полюсите на слънцето.

STS-38
(САЩ)

Aтлантис

Ноември 15, 1990

Кови
Кълбъртсън
Спрингър
Мийд
Гимър

Последната класифицирана мисия на совалка на Министерството на отбраната на САЩ.

STS - 35
(САЩ)

Колумбия

Декември 2, 1990

Бранд
Гарднър
Хофман
Ланг
Паркър

Таси мисия на Спейслаб провежда астрономични експерименти с Aстро 1 Спейслаб.

Союз TM-11
(СССР)

Дербент

Декември 2, 1990

Афанасиев
Манаров
Акуияма

Първият съветски търговски пътник, японския новинар Aкияма прекарва в космоса 7 дни с колегите си космонавти. Афанасиев и Maнаров остават на Мир като осмия екипаж за 175 дни.

STS -37
(САЩ)

Aтлантис

Aприл 5, 1991

Найджъл
Камерън

Годуин
Рос
Апт

Извеждат обсерваторията за изследване на гама лъчи.

STS -39
(САЩ)

Дискавъри

Aприл 28,1991

Коатс
Хамънд
Харбоу
МкМонагли
Блъфорд
Вийч
Нийб

Тази мисия е посветена на военните за научни експерименти.

 

История на космически мисии с участието на сателити и роботи

 

Мисия
(Държава)

Дата, начало

Вид

Акценти на мисията

Спутник 1

(СССР)

Окт. 4, 1957

Сателит

Първият изкуствен спътник.

Спутник 2

(СССР)

Ноем. 3, 1957

Сателит

Излита с  първото животно в космоса.

Експлорер 1
(САЩ)

Яну. 31, 1958

Сателит

Първият успешен сателит на САЩ. Открил земният радиационен колан.

Пионер 0
(САЩ)

Авг. 17, 1958

Лунно

прелитане

Взривява се на първият етап.

Пионер 1
(САЩ)

Окт. 11, 1958

Лунен орбитер

Не успява да постигне скорост при напускане.

Пионер 3
(САЩ)

Дек. 6, 1958

Лунно

 прелитане

Не успява да достигне скорост при напускане.

Луна1
(СССР)

Яну. 2, 1959

Лунно

прелитане

Предназначени за въздействие, но пропусна лунната повърхност и сега е в слънчева орбита.

Пионер 4
(САЩ)

Maрт 3, 1959

Лунно

прелитане

Все още в слънчева орбита.

Луна 2
(СССР)

Сеп. 12, 1959

Лунно

прелитане

Повлияха  на луната на Септ. 13, 1959, като става първият изкуствен обект, достигнал до друг орган в нашата вселена.

Луна 3
(СССР)

Окт. 4, 1959

Лунно

прелитане

Достига до Луната на 7 окт. И се върна да направи първата снимка от далечната му страна.

Пионер 5
(САЩ)

Март 11, 1960

Слънчево

наблюдение

Все още в слънчева орбита.

Марс 1960A
(СССР)

Окт. 10, 1960

Сонда Марс

Не успяха да постигнат орбитата на Земята.

Марс 1960B
(СССР)

Окт. 14, 1960

Сонда Марс

Не успяха да постигнат орбитата на Земята.

Венера 1
(СССР)

Фев. 12, 1961

Венерско

прелитане

Сега е в слънчева орбита.

Ранджер 3
(САЩ)

Яну. 26, 1962

Лунен ландер

Пропуска Луната и в момента е в слънчева орбита.

Ранджер 4
(САЩ)

Апр. 23, 1962

Лунен ландер

Първото въздействие на Луната от САЩ.

Маринър 2
(САЩ)

Авг. 27, 1962

Венерско

прелитане

Пристигнали на Венера на 14 декември, 1962 г. да стане първият успешен междупланетен космически кораб. Сега в слънчева орбита.

Ранджер 5
(САЩ)

Окт .18, 1962

Лунно

прелитане

Предназначен за въздействие върху лунната повърхност, но се превръща в ,поради недостатъчност на космическия кораб.

Марс 1962A
(СССР)

Окт. 24, 1962

Марс

прелитане

Неуспех да напусне земната орбита.

Марс 1
(СССР)

Ноем. 1, 1962

Марс

прелитане

Комуникационна загуба по пътя.

Марс 1962B
(СССР)

Ноем. 4, 1962

Марс

ландер

Неуспех да напусне земната орбита.

Луна 4
(СССР)

Апр. 2, 1963

Лунна

сонда

Пропуснал Луната и в момента е в орбитата на Луната - Земята.

Ранджер 6
(САЩ)

Яну. 30, 1964

Лунен ландер

Влияние  на лунната повърхност, но се завръща поради камерна недостатъчност няма снимки.

Зонд 1
(СССР)

Апр. 2, 1964

Венерско

прелитане

Комуникационна загуба по пътя.

Ранджер 7
(САЩ)

Юли 28, 1964

Лунен ландер

Връща снимки на лунната повърхност преди да се удари на 31 юли, 1964.

Маринър 3
(САЩ)

Ноем. 5, 1964

Марс

прелитане

Мисия се оказва безуспешна, когато слънчеви панели не се отварят. Сега е  в слънчева орбита.

Маринър 4
(САЩ)

Ноем. 28, 1964

Марс

прелитане

Пристигна в Юли 14, 1965 г. и се снима отблизо марсианската повърхност. Сега в слънчева орбита.

Зонд 2
(СССР)

Ноем. 30, 1964

Марс

прелитане

Връзката се губи по пътя.

Ранджер8

(САЩ)

Февр. 17, 1965

Лунен ландер

Върнати снимки на лунната повърхност преди удара на 20 февруари, 1965.

Ранджер 9

(САЩ)

Maрт  21, 1965

Лунен ландер

Върнати снимки на лунната повърхност преди удара Mar. 24, 1965.

Луна 5
(USSR)

Май 9, 1965

Лунен ландер

Унищожен при удар с лунната повърхност.

Луна 6
(СССР)

Юни 8, 1965

Лунен ландер

Пропуснали Луната и в момента е в слънчева орбита.

Зонд 3
(СССР)

Юли 18, 1965

Лунно прелитане

Предава ни снимки на далечната страна на Луната.

Луна 7
(СССР)

Окт. 4, 1965

Лунен ландер

Унищожени при удар с лунната повърхност.

Венера 2
(СССР)

Ноем. 12, 1965

Венерско

прелитане

Съобщенията са прекратени. Сега е в слънчева орбита.

Венера 3
(СССР)

Ноем. 16, 1965

Венерска

сонда

Съобщенията са неуспешни. Влияние на Венера

Луна 8
(СССР)

Дек. 3, 1965

Лунен

ландер

Унищожени при удар с лунната повърхност.

Пионер 6
(САЩ)

Дек. 16, 1965

Слънчева сонда

Все още предава от слънчева орбита.

Луна 9
(СССР)

Яну. 31, 1966

Лунен

 ландер

Извършва първото успешно меко кацане на Луната, февруари 3, 1966 г., и предават първите снимки от повърхността й.

Луна10
(СССР)

Maрт  31, 1966

Лунен

орбитер

Изучава гравитацията на Луната и радиация. Сега в лунната орбита.

Сървеиор 1
(САЩ)

Апр. 30, 1966

Лунен

ландер

Първото меко кацане на САЩ на Луната

Лунен

Орбитер 1
(САЩ)

Авгу. 10, 1966

Лунен

орбитер

Обикаля Луната, прави снимки на повърхността й, преди да се сблъска по команда.

Пионер 7
(САЩ)

Авгу. 17, 1966

Слънчева

сонда

Все още в слънчева орбита.

Луна 11
(СССР)

Авгу.  24, 1966

Лунен

орбитер

Изучава гравитацията на Луната и химическия и  състав. Сега в лунната орбита.

Сървеиор 2
(САЩ)

Сеп. 20, 1966

Лунен

ландер

Неуспешно кацане на луната

Луна 12
(СССР)

Окт. 22, 1966

Лунен

орбитер

Заснема повърхността на Луната. Сега в лунната орбита.

Лунен 

орбитер 2
(САЩ)

Ноем. 6, 1966

Лунен

орбитер

Обикаля Луната, изпраща снимки на повърхността й, преди да се сблъска по команда.

Луна 13
(СССР)

Дек. 21, 1966

Лунен

ландер

Пристигнал на 24 декември, 1966 г. и предава панорамна снимки на повърхността.

Лунен

орбитер  3
(САЩ)

Февр. 5, 1967

Лунен

орбитер

Обикаля Луната, изпраща снимки на повърхността й, преди да се сблъска по команда.

Сървеиор 3
(САЩ)

Апр. 17, 1967

Лунен

ландер

Се приземи безопасно на лунната повърхност.

Лунен

 орбитер  4
(САЩ)

Май 4, 1967

Лунен

орбитер

Обикаля Луната, изпраща снимки на повърхността й, преди да се сблъска по команда.

Венера 4
(СССР)

Юни 12, 1967

сонда

Венера

Пристигнал на 18 октомври, 1967 г.. Изпраща атмосферни данни, но е разбита от налягането, преди да достигне повърхността.

Маринър 5
(САЩ)

Юни 14, 1967

Венерско

прелитане

Пристигнал на 19 октомври, 1967 г. и изучава магнитното поле на  Венера. Сега в слънчевата орбита.

Сървеиор 4
(САЩ)

Юли 14, 1967

Лунен

ландер

Неуспешно кацане на Луната.

Лунен

орбитер   5
(САЩ)

Авгу. 1, 1967

Лунен

орбитер

Обикаля Луната, изпраща снимки на повърхността й, преди да се сблъска по команда.

Сървеиор 5
(САЩ)

Сеп. 8, 1967

Лунен

ландер

Се приземи безопасно на лунната повърхност.

Сървеиор 6
(САЩ)

Ноем. 7, 1967

Лунен

ландер

Приземява се безопасно на лунната повърхност и извършва кратко излитане.

Пионер 8
(САЩ)

Дек. 13, 1967

Слънчева

сонда

Все още предава от слънчева орбита.

Сървеиор 7
(САЩ)

Яну. 7, 1968

Лунен

ландер

Се приземи безопасно на лунната повърхност.

Луна 14
(СССР)

Апр. 7, 1968

Лунна

сонда

Изучава движение на Луната и нейното тегло.

Зонд 5
(СССР)

Сеп. 14, 1968

Лунно

прелитане

Прелита около Луната и се завръща на Земята.

Пионер 9
(САЩ)

Ноем. 8, 1968

Слънчева

 сонда

Все още в слънчева орбита.

Зонд 6
(СССР)

Ноем. 10, 1968

Лунно

прелитане

Прелита около Луната и се завръща на Земята.

Венера 5
(СССР)

Яну. 5, 1969

сонда

Венера

Пристигнал на 17 май, 1969. Събира данни за състава на атмосферата, преди да бъде смазан от налягането.

Венера 6
(СССР)

Яну. 10, 1969

сонда

Венера

Пристигнал на 16 май, 1969. Събрира данни за състава на атмосферата, преди да бъде смазан от налягането.

Маринър  6
(САЩ)

Февр. 24, 1969

Прелитане до

Марс

Пристигнал на 17 май 1969 г. и се приземява по екватора на Марс, връщайки  информация за температура, налягане, и състава на повърхността. Сега в слънчева орбита.

Маринър 7

(САЩ)

Maрт 27, 1969

Прелитане до

Марс

Пристигна на 5 август, 1969 и прелетя близо до южния полюс на Марс, връщайки снимки и измервания на температура, налягане, и състава на повърхността. Сега в слънчева орбита.

Луна 15
(СССР)

Юли 13, 1969

Лунен

ландер

Унищожен при удар с лунната повърхност.

Зонд 7
(СССР)

Авгу. 8, 1969

Лунно прелитане

Прелита около Луната и се завръща на Земята.

Венера 7
(СССР)

Авгу. 17, 1970

Ландер

Венера

Първо успешно кацане на друга планета на 15 декември, 1970. Изпраща  23 минути данни, включително измерване на температурата на повърхността.

Луна 16
(СССР)

Сеп. 12, 1970

Лунен

ландер

Се приземи на 20 септември, 1970 и се завърна  с лунни почвени проби.

Zond 8
(СССР)

Окт. 20, 1970

Лунно

прелитане

Прелита около Луната и се завръща на Земята.

Луна 17
(СССР)

Ноем. 10, 1970

Лунен

ландер

Разгръща се автоматично при кацане на лунната повърхност, която снимки и се провежда анализ на почвата.

Маринър 8
(САЩ)

Май 8, 1971

Прелитане до

Марс

Космически никога не достигна околоземна орбита.

Марс 2
(СССР)

Май 19, 1971

Орбитер и ландер на Марс

Ландер стана първият от човека обект, достигнал повърхността на Марс, на 27 ноември, 1971 г.

Марс 3
(СССР)

Май 28, 1971

Орбитер и ландер на Марс

Ландер завърши първото успешно кацане на Марс, на 2 декември, 1971 г. и изпраща за  20 секунди видео данни.

Маринър 9
(САЩ)

Май 30, 1971

Марс

 орбитер

 

Първият космически апарат до орбитата на друга планета  и е все още въртяща се около Марс. Също така са изпратени първите близки снимки с малък обсег на луните  Фобос и Деймос.

Луна 18
(СССР)

Сеп., 1971

Лунен

ландер

Унищожен при удар с лунната повърхност.

Луна 19
(СССР)

Сеп. 28, 1971

Лунен

орбитер

Все още в лунната орбита.

Луна 20
(СССР)

Февр. 14, 1972

Лунен

ландер

Софт се приземи на 21 февруари, 1972, и започна лунни проби на почвата и се върна на Земята.

Пионер 10
(САЩ)

Март 3, 1972

Прелитане до

Юпитер

Юпитер го прие на 1 декември 1973 г. и вече е напуснал Слънчевата система. Върна над 500 изображения на Юпитер и данни за магнитното му поле.

Венера 8
(СССР)

Maрт 27, 1972

Ландер

Венера

Пристигнал на 22 юли, 1972. Върна информация за промените в скоростта на вятъра през атмосферата , 50 минути след кацане.

Луна 21
(СССР)

Яну. 8, 1973

Лунен

ландер

Разгъща втора автоматизирана Rover при кацане, която пътува 37 км, докато проучване на лунната повърхност.

Пионер 11
(САЩ)

Aпр. 6, 1973

Прелитане до Юпитер и Сатурн

Посети Сатурн с помоща на  гравитацията на  Юпитер и е напуснал Слънчевата система. Изпраща изображения на двете планети, особено червено петно ​​на Юпитер и пръстените на Сатурн.

Марс 4
(СССР)

Юли 21, 1973

Марс

 орбитер

Неуспех да се вмъкнете в марсианска орбита.

Марс 5
(СССР)

Юли 25, 1973

Марс

 орбитер

Навлиза в орбитата на 12 февруари, 1974.

Марс 6
(СССР)

Авгу. 5, 1973

Орбитер и ландер на Марс

Навлиза в орбитата на 12 март, 1974, но ландер се проваля по пътя си.

Марс 7
(СССР)

Авгу. 9, 1973

Орбитер и ландер на Марс

Орбитер и ландер се провалиха като пропуснаха планетата.

Маринър 10
(САЩ)

Ное. 3, 1973

Прелитане до

Меркурий и Венера

Първият космически апарат, посетил Меркурий, използвайки гравитацията и помощта от Венера. След като произвежда над 10 000 снимки от повърхността на планетата е бил оставен в слънчева орбита.

Луна 22
(СССР)

Май 29, 1974

Лунен

орбитер

Изучава Луната и околните региони на орбитата.

Луна 23
(СССР)

Окт. 28, 1974

Лунна

сонда

Унищожена при удар с лунната повърхност.

Хелиос 1
(САЩ)& З. Германия)

Дек. 10, 1974

Слънчева

сонда

Сега в слънчева орбита.

Венера 9
(СССР)

Юни 8, 1975

Орбитер и ландер на Венера

Пристигнал на 22 октомври, 1975. Изпраща данни за 53 минути, включително първите черно-бели фотографии на повърхността на Венера.

Венера 10
(СССР)

Юни 14, 1975

Орбитер и ландер на Венера

Пристигнал на 25 октомври, 1975. Изпраща данни за 65 минути, включително и черно-бели снимки на повърхността на планетата.

Викинг 1
(САЩ)

Авгу. 20, 1975

Орбитер и ландер на Марс

В търсене за живот на Марс и следи времето на планетата. Комуникацията със сондата беше спряна през 1980 г., след 1489 обиколки.

Викинг 2
(САЩ)

Сеп.  9, 1975

Орбитер и ландер на Марс

В търсене  за живот на Марс и следи времето на планетата.Сондата се падна от власт през 1978 г. спряха предаване през 1980 година.

Хелиос 2
(САЩ)& З. Германия)

Яну. 16, 1976

Слънчева

сонда

Ортиде в рамките на 43 млн. км от Слънцето.

Луна  24
(СССР)

Авгу. 9, 1976

Лунен

ландер

Върна лунни почвени проби след кацане.

Вояжър  2
(САЩ)

Авгу. 20, 1977

Многопланетно

прелитане

Полет от Юпитер през 1981 г. през 1979 г., Сатурн, Уран през 1986 г. и Нептун през 1989 г., изучавайки техните спътници, пръстени и магнетосфери. Все още предава от извън нашата слънчева система.

Вояжър 1
(САЩ)

Сеп. 5, 1977

Прелитане доЮпитер и Сатурн

Прелетя покрай Юпитер през 1979 г. и Сатурн през 1980 г., изучавайки техните спътници, пръстени и магнетосфери. Все още предава от извън нашата слънчева система.

Пионер 12
(САЩ)

Май 20, 1978

Орбитер на Венера

Използвали радар, за да картографира повърхността на Венера. Изключен през 1992 година.

Пионер 13
(САЩ)

Авгу. 8, 1978

Сонда

Венера

Пристигнал на 9 декември, 1978 г., внедряването на четири атмосферни сонди, който се спуснаха с парашут и научиха, че по-ниските слоеве на атмосферата е ясно.

Венера 11
(СССР)

Сеп. 9, 1978

Ландер на

 Венера

Пристигнали на 25 декември 1978 година. Връща  данни за 95 минути.

Венера 12
(СССР)

Сеп. 14, 1978

Ландер на

 Венера

Пристигнали на 21 декември 1978 година. Връща данни за 110 минути, включително доказателства на мълнии.

Венера 13
(СССР)

Окт. 30, 1981

Ландер на

 Венера

Разтоварени на Март 1, 1982 г. Връща първите цветни снимки на повърхността на планетата и провежда анализ на почвата, намиране на редки скали на Земята.

Венера 14
(СССР)

Ноем. 4, 1981

Ландер на

 Венера

Пристигнал на Mar. 5, 1982. Връща панорамни снимки и провежда анализ на почвата.

Венера 15
(СССР)

Юни 2, 1983

Орбитер на

 Венера

Пристигнал на 10 октомври, 1983. И картира част на северното полукълбо, използвайки радар.

Венера 16
(СССР)

Юни 7, 1983

Орбитер на

 Венера

Пристигна на октомври 14, 1983. И картира част на северното полукълбо, използвайки радар.

Вега 1
(СССР)

Дек. 15, 1984

Полет до Венера

и Халеевата комета

Полет до Венера и неуспешното кацане на ландера. Установена е Халеевата комета май. 6, 1986 г. Сега в слънчева орбита.

Вега 2
(СССР)

Дек. 21, 1984

Сонда на Венера и Халеевата

Полет до Венера и неуспешното кацане на ландера. Установена е Халеевата комета март 9 , 1986 г. Сега в слънчева орбита.

 Сакигаке 
(Япония)

Яну. 7, 1985

Прелитане до Халеевата

Среща Халеевата комета 1 Март 1986г.

Гиото
(Европа)

Юли 2, 1985

Прелитане до

комета

Установена е Халеевата комета Март 13, 1986 и комета Григг-Скжелеруп, на 10 юли 1992 г..

Съисей
(Япония)

Авгу. 18, 1985

Прелитане до Халеевата

Среща Халеевата комета Maрт 8, 1986.

Фобос 1
(СССР)

Юли 7, 1988

Орбитер, ландер и сонда

Предназначен за изучаване на Луната  на Марс, Фобос, но контакт е изгубен по пътя.

Фобос 2
(СССР)

Юли 12, 1988

Орбитер, ландер и сонда

Вкарани в орбита около Марс, но ландер  не успява да го стигне до Фобос.

Магелан
(САЩ)

Май 4, 1989

Орбитер на Венера

Картира повърхността на  Венера с помощта на радар. Потопен в атмосферата, е смазан от налягането след четири години в орбита.

Галилео
(САЩ & 
Европа)

Окт. 18, 1989

Орибер и сонда на Юпитер

Проектирани  да изследват и изучават системата на Юпитер. Сонда в атмосферата на Юпитер на 7, декември 1995 г. и Орбитер все още предава данни.

Мусес- А
(Япония)

Яну. 24, 1990

Лунни

орбитери

Се състои от два малки апарата в орбита, но не успя да изпрати обратно данни от орбита около Луната.

Космически телескоп

Хъбъл
(САЩ & 
Europe)

Април 25, 1990

Космическо летящ

телескоп

Използва три камери, за да снима далечни обекти. Орбитира около Земята в ниска околоземна орбита.

Одисей
(САЩ& 
Европа)

Окт. 6, 1990

Слънчева

сонда

Използва гравитацията  подпомагана от Юпитер, за да достигне полярна орбита около Слънцето. Видяна от високите географски ширини и изучава заобикалящата го среда.

Иохкох
(Япония& 
САЩ & Великобритания)

Авгу. 31, 1991

Сателит

Използва четири инструмента на изображението на Слънцето. Основната цел на проекта е да увеличи разбирането ни за слънчевите изригвания, както и други видове, на слънчева активност.

Марс обзървър
(САЩ)

Сеп. 25, 1992

Орбитер на Марс

Контакт е загубен, точно преди те да се вмъкнат в орбитата на Марс.

Клементин
(САЩ)

Яну. 25, 1994

Лунен

орбитер

Проектиран да се тества нова технология пространство за Министерството на отбраната. Тя събира данни, които следва да позволят на учените да създадат първата топографска карта на Луната.

Близко земни срещи на астероиди
(САЩ)

1996

Орбита около Ерос

В близост е до първият космически апарат, до орбитата на астероид. Той започна своята орбита около Ерос на 14 февруари, 2000.

Разширен изследователски състав
(САЩ)

Авгу. 25, 1997

Сателит в L1 Хало орбита

ACE е космически кораб, който проби нискоенергийни частици от слънчев произход и високо-енергийни галактически частици. Той също така предвижда отчети в реално време на космическото време.

Сонди Касини и Хюгейнс
(САЩ)) & (ESA)

Окт. 15, 1997

Орбитер на Сатурн

Космическият апарат "Касини" ще изучава Сатурн и неговите луни, започвайки през 2004 г.. Сондата Хюйгенс ще проучи луна Титан.

Дълбок космос 1
(САЩ)

Окт. 15, 1998

Астероидно и кометно прелитане

Тествани дванадесетте нови технологии за изследване на космоса. На завършено прелитане до астероида Брайл и комета Борели. Събра ни най-добрите снимки на комета към днешна дата! Мисията приключи 18 декември, 2001 г..

Ядрено  кометна обиколка
(САЩ)

2002

Кометна

сонда

Космическият апарат контур ще лети до три различни комети. Той ще направи няколко изображения и анализ на праха на кометите.

Марс Експрес
(ESA)

Юни 2003

Орбитер и ландер на Марс

Орбитер ще картографира Марс и ще търси вода; Бийгъл 2 апарат ще търси признаци на живот.

Пиратско изследване на Марс( MER) (САЩ)

Юни 2003

Марс роувърс

 Ще проучи две места на Марс,  да търси признаци за вода.

 Mercury Surface Space Environment, Geochemistry  Ranging mission
(САЩ)

2004

Сонда Меркурий

Месенджър ще орбитата на планетата Меркурий, за да изучава атмосферата, повърхността и кората.

Нови Хоризонти 
(САЩ)

Януари 19, 2006

Прелитане до Плутон , пояса на Кайпер и Юпитер

Нови хоризонти ще бъде първият космически апарат, посетил Плутон. След това, тя ще лети до Кайперският  колан. По пътя тя ще лети покрай Юпитер.

Феникс ландер на Марс 
(САЩ)

Август 4, 2007

Ландер на Марс

Феникс ще кацне близо до марсиянският северен полюс. Той ще търси воден лед и ще загребе почвени проби с роботизираната си ръка и ги анализира в лаборатории на борда.