Съзвездие Жираф

Автор: Росен Илиев

Съзвездие Жираф (Camelopardalis)

Това съзвездие в северното небе е въведено през 1613 г.,от  холандския астроном и теолог Петрус Планциус.
Дългият "врат" на съзвездие Жираф е извит около Северния полюс на света и се разширява в посока към съзвездието Малка мечка и Дракон.
Въпреки че заема голяма площ, то няма звезди, по-ярки от 4-та величина, ярки клъстери, планетарните мъглявини, и други подобни. Най-ярката звезда в съзвездието, Бета Жираф, има два компонента - единият от които се вижда с голям бинокъл. За наблюдение на по-слабия компонент се изисква инструмент с голям отвор. В съзвездието има галактики, но те са слаби. За да ги видите, имате нужда от телескоп с отвор на най-малко 100 mm, а за да различите детайлите - дори по-мощен инструмент.
Съзвездие Жираф съдържа следните звезди:
α (Aлфa Жираф) - синьо-бял свръхгигант със силна светлина (IN), на разстояние  5 000 светлинни години.
β (Бета Жираф) - жълт свръхгигант + два слаби компонента (ГП), на разстояние 1000 светлинни години.
11 + 12 - оптична двойна система, на разстояние 6 50 светлинни години.
32 - две синьо-бели звезди (AO + AO), на разстояние 300 светлинни години. 
Съзвездие Жираф съдържа следните звездни системи (клъстери и галактики):
Колиндър 464 - голямо отворено струпване на около 50 звезди.
NGC 1502 - малък, ярко отворен клъстер, на разстояние 3 100 светлинни години.
NGC 2403 - спирална галактика, на разстояние 12 милиона светлинни години. Видима е с телескоп с отвор 100 mm.
IC 342 - цилиндрична спираловидна галактика, на разстояние 100 милиона светлинни години. За да я забележите се нуждаете от телескоп със среден размер.