Млади звезди

 

  Звездите формират групи, състоящи се от няколко до стотици хиляди члена. Това се получава, когато една от многото междузвездни мъглявини започне да колапсира. Тя става все по-плътна и по-плътна и се разбива на сегменти, т.нар. глобули Бок. Това са „родоначалниците” на протозвездите, които вече могат да имат размер от няколко светлинни години.
  Плътността на протозвездите нараства все повече и повече, поради тяхната собствена гравитация и започват да светят, поради освободената гравитационна енергия. Междувременно облакът на протозвездата все още може да се разбие, в зависимост от нейния ъглов момент, в множествени системи и дискове от прах, прародителите на планетите. В ранните си дни звездите са много турбулентни, като  от време на време може да изригват.
 Когато накрая налягането и температурата в центъра на облака достигнат необходимите стойности, звездата започва своят ядрен синтез. Първоначално всичкия освободен деутерий се синтезира в хелий 3. Когато това стане, звездата се свива за последен път и истинския синтез на водород вече може да стартира. От там нататък звездата вече е стабилна и е достигнала главната си последователност.