Червени гиганти и свръхгиганти

   Когато се изчерпи всичкия водород в ядрото на една звезда, водородния синтез мигрира до външните слоеве. Такава звезда увеличава диаметъра си стотици пъти. Далеч отвъд повърхността тя се охлажда до 2000-4000 К и засиява в червено. Въпреки, че при повърхността температурана е по-ниска от преди, звездата става значително по-ярка и произвежда повече енергия. Червените гиганти много често пулсират и променят яркостта си. Ядрото на тези звезди се превръща в бяло джудже.

   Червените свръхгиганти са по-голямата версия на червените гиганти. Но тези звезди с маса над 8-10 пъти слънчевата не могат да спрат да произвеждат хелии или въглерод. Червените свръхгиганти се състоят от няколко слоя. В най-външния слой водорода и хелия са неактивни. Под тях е слоят, в който водорода се преобразува в хелии. В следващия слой хелия се преобразува във въглерод.
  Червените свръхгиганти светят изключително ярко, но за кратък период от време (от няколко стотин хиляди години до 1 млн. г.). В последната фаза, когато звездата започне да преобразува сярата и силиция в желязо, и остава живот от няклоко дни до седмици. От желязото вече не може да се произвежда енергия. Ядрото се охлажда и свива. Звездата се превръща в супернова (от тип ІІ) и оставя след себе си неутронна звезда или черна дупка. Червените свръхгиганти често са много нестабилни, пулсират и имат мощни звездни бури.