Марс

 

Марс (“Червената планета”) е четвъртата по-разстояние от Слънцето и най-подобната на Земята планета в Слънчевата система. Той е наполовина по размер от Земята, като има суха и скалиста повърхност и много разредена атмосфера. Първите космически апарати Маринър изпратени към Марс през 1964 годинa и Викинг през 1980 г.

 

    Основни данни за Марс

Maса (кг)

6.42 x 1023

Диаметър (км)

6787

Плътност (кг/м3)

3940

Орбитална скорост (м/с)

5000

Средно разстояние от Слънцето

1.524 AU (227,936,640 км)

Ротационен период (дължина на деня в земни дни)

1.026

Революционен период (дължина на годината в земни дни)    

686.98

Наклон на оста (в градуси)

25

Орбитална инклинация (в градуси)

1.85

Орбитален ексцентритет

0.093

Максимална температура на повърхността (K

310

Минимална температура на повърхността (K)

150

Албедо (отражателна способност)

0.15

Най-висока точка на повърхността (и в Слънчевата система)

Oлимпус Монс
(около 24 км над обграждащите го лавови равнини)

Атмосферен състав

95% въглероден диоксид,
3% азот,
1.6% aргон

Материали на повърхността

Базалтови скали и отпадни материали

 
     Марс (“Червената планета”) е четвъртата по-разстояние от Слънцето и най-подобната на Земята планета в Слънчевата система. Той е наполовина по размер от Земята, като има суха и скалиста повърхност и много разредена атмосфера. Първите космически апарати Маринър изпратени към Марс през 1964 годинa и Викинг през 1980 г. направиха успешни фотографии на планетата, на които отсъствуваха канали, които в действителност се оказаха оптическа илюзия. Снимките на планетата Марс регистрираха огромно количество кратери, които бяха оценени на възраст 3.8 милиарда години, с каквато възраст са и лунните кратери. За разлика от Луната марсианските кратери са плоски, защото дъната им са запълнени с прах от марсианските бури. На всеки 3 години се извиват такива глобални прашни бури, че покриват цялата планета като с воал. Планетата Марс има атмосфера, но с много ниска плътност. Атмосферното налягане е от порядака 5-10 mbars, което съотвествува на налягане на височина 30 км в земната атмосфера. На всеки 5 млн. г. Марс си накланя орбитата на 45˚, при което климатът се затопля. През 1971 г. Космическия апарат Маринър-9 бе изведен в орбита около Марс. Той откри най-големият връх от вулканичен произход с кратер Oлимпус Монс, на височина над околните равнини около 24 км, почти три пъти по-висок от Еверест. Сега активни вулкани на Марс няма. Тектонични платформи като земните няма. Марс е планета, която е изстинала много бързо. Литосферата е останала дебела и здрава. Маринър-9 откри стари речни корита, които са покрити от метеоритни кратери, образували са се по-късно.Следите от ерозия на вода са от преди 4 милиарда години. На Марс е открита вода под повърхността. Полярните шапки на Марс, установени от визуалните наблюдения са съставени от смес вода и въглероден диоксид в замръзнало състояние. Интересен факт е, че от дълбините на Марс се освобождава метан, което е атестат или за вулканична или за биологична активност. 
 

Повърхността на Марс

Повърхността на Марс е суха, скалиста и покрита с богат на желязо прах. Скалите, почвата и небето на Марс имат червен или розов оттенък. Червеният цвят е наблюдаван още в миналото от астролозите, които дават на планетата името на древногръцкия бог на войната Арес. Преди космическите мисии Марс се възприема като най-сигурният кандидат за убежище на извънземен живот. Предполагало се е, че наблюдаваните от астрономите странни линии по повърхността са конструирани от населяващите го интелигентните същества. Друга причина за учените да очакват живот на Марс са забележимите сезонни промени в цвета на повърхността. Смятало се е, че условията на планетата позволяват разцвет на марсианската растителност през топлите месеци и изпадането й в летаргия през студените периоди. Има ниско разположени равнини в северното полукълбо, докато южното полукълбо е осеяно с множество влиятелни кратери. Повърхността е замръзнала на няколко километра дълбочина. В северния и южния полюс на Марс има ледени шапки, съставени от замръзнали въглероден диоксид и вода. Учените дълго време смятаха, че на повърхността на Марс, няма течна вода, но скорошни снимки от Марс доказаха, че близо до повърхността има наличие на такава.
Повърхността на Марс съдържа доказателства за ефектите на древни речни долини върху пейзажа. На Марс има древни сухи реки и езера. Следствие от тези ефекти са множеството канали осеяли марсианската повърхност. Учените, смятат че повечето от водата на Марс е замръзнала в земята и в полярните ледени шапки. Джовани Чиапарели е италиански астроном, който пръв картографира Марс (през 1877 г.) и поставя акцента върху мрежата от канали. Тези “канали” се оказват сухи, а не както е смуятал той, покрити с вода. Кратер с диаметър от 461 км е кръстен в чест на Чиапарели.
 
Диаметърът на Марс е около 6 790 км. Това е 53% от диаметъра на Земята.
 

Размери

Диаметърът на Марс е около 6 790 км. Това е 53% от диаметъра на Земята.

Планетарен строеж

Кора и повърхност: повърхността на Марс е съставена от богати на желязо базалтови скали. Марс има тънка кора, подобна на земната.
Мантия: съставена силикатни скали, вероятно по-гореща от земната мантия на кореспондираща дълбочина.
Ядро: то вероятно е съставено от желязо и сулфиди и има радиус от 1300-2400 км.
Кора и повърхност: повърхността на Марс е съставена от богати на желязо базалтови скали. Марс има тънка кора, подобна на земната.
 

Маса, гравитация и плътност

Масата на Марс е около 6.42х10^23 кг. Това е 1/9 от масата на Земята. На Марс четиридесет и пет килограмов човек би тежал само седемнадесет килограма. Има плътност  от 3.9 g/см3.
alt
 

Дължина на деня и годината на Марс

Всеки ден на Марс трае 1.03 земни дни (24.6 часа), всяка година трае 687 земни дни. Смяната на годишните времена, подобно на Земята, е обусловена от наклона на оста на въртене на планетата (25 градуса) към орбиталната плоскост. Марсианската година е двойно по-дълга от земната, затова и сезоните траят по-дълго. Планетата има много слабо магнитно поле - около 2% от земното.
 

Орбитата на Марс

Марс е 1.524 пъти по-отдалечен от Слънцетно, отколкото е Земята. Той орбитира средно на 141 600 000 км от Слънцето. Орбитата му е силно елиптична. Марс има най-висок орбитален ексцентритет от която и да е планета в Слънчевата система (с изключение на планетата-джудже Плутон).
 

Атмосфера

Марс има изключително разредена атмосфера. Тя е коренно различна от земната. Съставена е предимно от въглероден двуокис с малки количества други газове. Въглеродният двуокис заемо около 95.3% от цялата атмосфера, а останалите проценти се разпределят между азот (2.7%), аргон (1.6%), кислород (0.13%), водни пари (0.03%) и неон (0.00025%). Въздухът на Марс съдържа около 1000 пъти по-малко водна пара в сравнение с земната атмосфера, но въпреки малкото количество тя кондензира, формирайки облаци, а в долините могат да се образуват слаби мъгли рано сутрин. Атмосферното налягане е много по-слабо от земното (около 1 % от земното налягане на морското ниво). Има големи запаси от въглероден диоксид в северния и южния полюс. По време на топлия сезон и двете полукълба частично се разтопяват, като освобождават въглероден диоксид. По време на студения сезон в двете полукълба полярните шапки замръзват, затваряйки атмосферния въглероден диоксид. Атмосферното налягане варира доста между сезоните, като разликата между зимата и лятото е 25%. Това се дължи на голямата ексцентрична орбита на Марс. Марс е с около 20% по-близко до Слънцето през зимата, в сравнение с лятото. Поради това северната полярна шапка абсорбира повече въглероден диоксид от южната.
Понякога в марсианската атмосфера се появяват и облаци. Повечето от тези облаци са съставени от ледени кристали от въглероден диоксид, или по-рядко от замръзнали водни кристали. В марсианската атмосфера са суспендирани много фини прахови частици. Тези частици абсорбират синята светлина, и поради това небето има розово-жълт цвят.
В марсианската атмосфера са суспендирани много фини прахови частици. Тези частици абсорбират синята светлина, и поради това небето има розово-жълт цвят.
 
 
Вида и гъстотата на облаците в атмосферата на Марс.
 
  Вида и гъстотата на облаците в атмосферата на Марс.

Температура

Средната температура на повърхността на Марс е - 63°С. Температурните интервали са от 20°С до -140°С. Марс е много по-студена планета от Земята.

Луните

Марс има две малки луни, Фобос и Деймос. Те най-вероятно са астероиди, привлечени в орбитата й.
 

Maрс-Луни

Разстояние от Марс

Размер

Диаметър

Период на обикаляне около Марс

 

Фобос

9000 км

11 км

?

 

Деймос

23000 км

6 км

?

 
Марс има две малки луни, Фобос и Деймос. Те най-вероятно са астероиди, привлечени в орбитата й.
 

Визити от космически кораби

 През юли 1965 г., Маринър-4 предава 22 снимки на Марс отблизо. Всичко, което се вижда на тях, е повърхност, осеяна с много кратери и естествено образувани речни канали, без следи от изкуствени канали и течна вода. Най-накрая, през юли и септември 1976 г., марсоходите Викинг-1 и 2 се спускат на повърхността на Марс и чрез три различни експеримента откриват неочаквана и озадачаваща химична активност в марсианската почва, но не дават категорични отговори на въпроса за съществуването на живи микроорганизми. Според биолозите от мисията Марс се самостерилизира. Те смятат, че комбинацията от слънчевата ултравиолетова радиация, която прониква в почвата, сухата почва и химично окислената почва предотвратява образуването на живи организми. Други инструменти не откриват признаци на органична химия на няколко места, но пък успяват да направят прецизни и окончателни анализи на състава на атмосферата и откриват следи на други елементи в нея. През 4 юли 1997 г. каца и “Марс патфайндър”, който прави множество фотографии.

 

Лицето на Марс

Снимката на регионът “Сидония” от Марс бе направена от сателита на НАСА, “Марс глобал сървайвър” през 1998г. Това инцидентно струпване на скали и други гиоложки формации, изключително много напомня човешко лице.

Откриването на Марс

Марс е познат на хората от най-древни времена.

Име и символика

Марс носи името на римския бог на войната.