Мъглявини

Автор: Росен Илиев

 
Мъглявината е междузвезден облак от прах, водород, хелий и други йонизирани газове. Оригинално мъглявината е генерализираното име за някой отдалечени астрономични обекти , включително съзвездията зад Млечния път (например галактиката Андромеда). Мъглявините често формират звездообразуващи региони, такива като тези в съзвездие Орел. В тези региони формациите от газ, прах и други материали се „сливат” заедно за да образуват по-големи маси, и евентуално да станат достатъчно големи за да формират звезди. Остатъчните материали най-вероятно формират планетите и другите обекти в планетарните системи. Много мъглявини или звезди се формират от гравитационния колапс на газовете в междузвездното пространство. Когато материалите колапсират под собственото си тегло, масивните звезди трябва да се формират в центъра, а техните йони от ултравиолетова радиация обграждащи газовете правят видима оптичната дължина на вълните. Примери за такъв тип мъглявини са „Розет” и „Пеликан”. Размерът на тези мъглявини варира взависимост от размера на първоначалния облак от газ. Това са местата, където се осъществява формирането на звездите.
Някои мъглявини се формират в резултат на експлозиите на свръхнови, в следствие на смъртта на масивни, кратко живеещи звезди. Един от най-добрите примери за това е мъглявината Рак, в съзвездие Телец. Доказателство за такава супернова е записано през 1054 г. от китайски астрономи. Обектът, който се образувал след експлозията лежи в центъра на мъглявината Рак и е неутронна звезда.
Други мъглявини могат да формират планетарни системи. Това е финалния етап в живота на звезди с ниска маса, такива като нашето Слънце.
Мъглявината се състои от 97% водород и 3% хелий, плюс следи и от други материали.
 
 
Типове мъглявини
-Дифузни- повечето мъглявини могат да бъдат определени като дифузни, което означава, че те са се разширили до недобре определени граници.
 
- Тъмни- те са подобни на дифузните, но не са видими, поради това, че отразяват светлината. Вместо това те се виждат като тъмни облаци пред някоя много далечна звезда.
 
- Планетарни- това са мъглявини, които се формират от газовата обвивка на звезди с малка маса, когато те се трансформират в бели джуджета.
 
- Останки от свръхнова- свръхновата се получава когато звезда с голяма маса достигне края на живота си. Когато ядрения синтез в ядрото на звездата спре, тя колапсира. Газът достига висока температура и се разпространява извън ядрото, причинявайки експлодирането на звездата. Разширяващия се облак от газ формира останка от свръхнова, т.е. специфична дифузна мъглявина.