Викингите

Автор: Росен Илиев

alt

Произход

    Викингите (от старонорвежки “викингар”- пират, мореплавател)са германоезичен народ населявал през Средновековието териториите на  съвременна Скандинавия. Техните поселища включвали земите на съвременни Норвегия, Швеция и Дания. В Западна Европа викингите били познати, като “нормани”, т.е. “северни хора”. Съвременната френска провинция Нормандия носи тяхното име. В Източна Европа пък ги наричали “варяги”(в превод „разбойници”). Тези мореплаватели се занимавали предимно с  грабежи и търговия. Викингите били изключително свирепи воини, които всявали ужас сред европейското население.
    alt

Викингски воин

Бит и култура

   Викингите били предимно търговски народ, който дълго време живеел в изолация на Скандинавския полуостров. С прочутите си дълги кораби, наречени „кнор” те достигали далечни пристанища където разменяли своите стоки. Кнор имал две разновидности, за търговски и за военни цели. Поради суровия северен климат земеделието не било рентабилно, като често реколтите били слаби. Риболовът бил един от основните източници на храна.
alt
Викингския кораб "кнор"
  Викингите използвали за своя писменост руните, създадените през 4 век сл. Хр. от готския вожд Вулфила.  Те имали богато устно фолклорно творчество (саги), което обаче било записано чак през 12 век от исландския викинг Снори Стурлурсон.
Божествения пантеон на викингите (преди приемането на християнството) бил сходен с този на другите германски народи. Върховен бог на викингите бил Один (наричан от германите Вотан). Те почитали още боговете Тор (бог на гръмотевиците и син на Один), Фрея (богиня на домашното огнище и плодородието), Фрай (бог на земеделието и плодородието ), Локи (бог на злото) и др. Викингите вярвали, че само добрите воини отиват в царството на боговете „Валхала” (в превод ”дворецът на убитите”).
Над всичко за викингите било военното изкуство. Въоръжението им включвало копие, щит, брадва и дълъг меч. 
Викингите имали странния обичай да изгарят мъртвите си на борда на някой кораб.

Експанзията

    През VІІІ век войнствените нордически племена започнали все по-често да извършват набези из Стария континент. Първото документирано викингско нападение е осъществено на остров Линдисфарн (на север от Шотландия)през 793 г., където те избиват тамошните монаси и унищожават манастира им. Експанзията на викингите била насочена в различни посоки. Датските и норвежките викинги поели на запад към Великобритания, Ирландия и Средиземноморието. Викингските странствания не се ограничили само с Европа и прилежащите й острови. През 870 г. Инголф Арнарсон достига Исландия (в превод “ледена земя”), а към 950 г. Ейрик Червенокосия акостира по бреговете на Гренландия (в превод “зелена страна”). Около 1000 г. една търговска мисия далеч на запад превръща Лейф Ериксон в първият документиран европеец стъпил на американска земя. Там той създал колония („Винланд”), която обаче скоро загива. Западните викинги окупират Ирландия, както и вътрешностите на Великобритания и Франция. Техни групи се заселват и по испанското крайбрежие („Ал Андалус”) и  остров Сицилия. Викингите били ядрото на повечето Кръстоносни походи.

alt

Викингска ферма от Йоркшир, Англия

  Шведските или източни викинги насочили своята миграция в източна посока. През 862 г. викингския вожд Рюрик успява да обедини някои от източните славянски племена и да положи основите на съвременна Русия. Те оказват огромно влияние и върху великата Византийска империя. Най-елитната военна единица в имперската армия бил “варяжкия” (викингски) корпус. Много византийски благородници, и дори императори имали викингски произход. През 1041 г. шведските викинги дори обсаждат Багдад, но с помощта на гръцкия огън корабите им са запалени и арабите успяват да ги отблъснат.

alt

Викингските миграции 8-11 век

  И западните и източните викинги оказали съществено влияние върху гено- и расофонда на цяла Европа. Например 10-15% от населението на днешна Великобритания е с викингски корен. Като отделни индивиди потомците на викингите могат да се открият във всички съвременни европейски популации.

Расовите типове сред викингите

  Расовата история на Скандинавия започва още от Мезолитния период. Тогава Скандинавия е била населена с кроманоидни типове, от които по-късно оцеляват Брюн, Бореби и Фалската раса (за която се спори дали е чист северноевропейски кроманоид или има кургански нордически примес). Към 2500 г. пр. Хр. нахлува и курганския нордически расов тип, който избива или асимилира по-голямата част от кроманоидите. Към 1500 г. пр. Хр. Халщатския нордически тип от Желязната епоха в Централна Европа увеличава допълнително нордическия расов компонент сред скандинавското население. Този расов тип е свързан с древните германските миграции.

alt

   Населението на Скандинавия през викингския период представлявало смес от гореспоменатите расови компоненти. При  кръстоската между Курганския нордид и Брюн се образувал основния за норвежките викинги расов тип- Трьондер ( по името на провинция Трьонделаген, където е преобладаващ за населението).Трьондерът представлява предимно нордически расов тип с примес от кроманоидния тип Брюн.

alt

  Трьондерският нордически тип е бил много по-разпространен сред норвежките викинги, докато сред шведските преобладавал класическия нордически тип. Трьондерът се характеризират с огромни размер на черепа, тежка структура на тялото, много висок ръст, светла пигментация.  Отличителна негова черта е много високото чело. Внушителните габарити на викингите били изтъкнати и в англо-саксонските хроники, където ги наричали “великаните от севера”.
  В расофонда на исландските викинги участвали и келтите (предимно келтския кроманоиден расов тип- западен Брюн). Поради факта, че викингите в Исландия имали ирландски жени, келтския расов компонент не е учудващ. По различни изчисления келтските расови елементи съставлявали около 13% от расофонда на исландските викинги.
   Част от викингите показвали и монголоидни черти. Те били получени при кръстоска с лапоидите (представляващи древни кроманоиди абсорбирали някои монголоидни елементи). В резултат на многовековни контакти с финските племена, сред шведските викинги имало примеси и от Ладожката и Източно-балтийската раса (също с монголоидни примеси). Може да се каже, че процентът на монголоидност е бил по-висок сред източните, отколкото сред западните викинги.

alt

alt

alt

Расов състав на викингите

Расов тип

Дял от населението (в %)

Класически (Халщатски) нордид

50

Трьондер

25

Брюн/Бореби

10

Фалид (Фалска раса)

8.5

Източен балтид

5

Други

1.5