Нордическа раса сред народите в Азия

 

Автор: Росен Илиев

НОРДИЧЕСКАТА РАСА СРЕД ИНДО-ЕВРОПЕЙЦИТЕ В АЗИЯ 

Прародина на индо-иранците
 
   Индо-арийците, мидяните, персите, и свързаните с тях племенни групи имат различна историческа, дори различна расова съдба и живеят в различни условия, но произлизат от един индо-ирански пранарод, с родина в Югоизточна Европа, въпреки че това не означава, че този "пранарод" наистина е един народ. Вместо това, те са обединени в племенни съюзи през периода на Неолита.Лингвистите поставят прародината на индо-иранците в средното течение на Дунав (Кречмер) или в района на устието на река Дунав на юг от Русия (Йохансон). Може би част от предците на индо-иранците и другите племена от Неолита постепенно се преместват от средното течение на р. Дунав до устието й, и още по нататък в региона на Черно море в южната част на Русия. Те наричат себе си "арийци". Индо-арийците, мидяните, персите, и свързаните с тях народи са от "арийската" индо-европейската група.
   Лингвистите често наричат всички индо-европейци- "арийци", а сега така се наричат само представителите на индо-иранския клон. Расологията и етнографията в началния етап на своето развитие наричат "бялата" раса - "арийска", а по-късно народите говорещи индо-европейски езици-"арийски" и нордическата раса -  "арийска". Това винаги е объркващо,  преди не са много отличавали език и раса, нация и раса. Така че днес терминът "арийски" в областта на науката не е подходящ (с изключение на лингвистиката). Както  "арийски",  така и при "семитски", отново са объркани език и раса, като семитските езици се говорят от  хора с различен расов произход. В персийските легенди се споменава за "родината на арийците" (Ариана Ваеджа). В "Законите на Ману" се казва, че Слънцето се движи на север в продължение на шест месеца и след шест месеца пак  на юг. Това е описание на арийската родина, а не на Индия.
   Бал Гандхар Tилак в книгата си "Арктика, домът на Ведите" (Бомбай, 1903) се опитва, позовавайки се на тези твърдения да докаже, че произхода на индийците трябва да се търси в Северна Европа, като в навечерието на Втората световна война провежда експедиция в Швеция в търсене на предците си .
   В Авеста и Ведите се съдържат спомени за празника на зимното слънцестоене , като глава I- Видевдата (част от Авеста) се отнася до прародината на арийците, където зимата трае десет месеца, а лятото - само два. Може би такъв е климатът по време на Неолита в Централна Европа.
  Неолитните групи, които са предшественици на индо-иранците,  се отделят от останалите индо-европейци около 2500 г. пр. Хр и в по-късните векове формират специална група (група наречена Сатем). Тази група поддържа относително единство в периода между 2000 и 1600 г. пр.н.е. Индивидуални племена мигрират от Южна Русия през XVI в. пр. н. е., като от тогава  индо-иранските имена се появяват в Месопотамия, и най-вече в Сирия.
  Основната част от индо-иранските племена в продължение на няколко века остават в южната част на Русия. Там много от географските имена са обяснени с помощта на индийски и ирански корени. Експертите по праисторическия период свързват оттеглянето на индо-иранците с гама културата от Неолита и  рисуваните керамични съдове (Дунав-Балканите). Рисуваната керамика е източна версия на множество форми от широката гама от керамични ленти, която обхваща цялата област от Балканите до Днепър, с междинни кацания в Централна Европа, до средното течение на река Рейн. В центъра на този кръг се намира по поречието на р. Дунав. Оттук се отделят келтите, траките и гърците, а от кръга на рисуваните керамични съдове - индо-европейските племена от Азия.
    Прието е да се казва, че керамиката, може би е била повлияна от Близкия Изток. Хората създали боядисаните съдове на Курганската култура, от своя страна, са били разделени на отделни групи. Племената - носители на тази култура са били заети в селското стопанство.
   По време на Късния Неолит, около 2500 г. пр. н. е., създателите на боядисаната керамика нахлуват от района на Саксония-Тюрингия (създатели на мегалитната керамика в Северозападна Германия) и през Силезия и Галисия достигат южната част на Русия. Племената от Саксония-Тюрингия са в основата на индо-европейските преселения, родоначалници на нордическата раса, създатели и разпространители на първите индо-европейски езици. Те формират управляващите слоеве, а поробените племена приемат езика им. Така нордическите племена са създали тази керамика, но расовия им състав не е напълно чужд на племената от Курганската култура. Предполага се, че те представляват смесица от нордически, източни и западни елементи.
   Що се отнася до областта на мегалитната керамика, тя се характеризира със смес от раси и нордически управляващ слой. Рисуваните керамични форми проникнали в Мала Азия, Кавказ, Персия, Индия и Северозападен Китай. Кавказ е бил родина на брахикефалите от предноазиатската раса. Но тук, на вълни през Неолита нахлуват долихокефали от Южна Русия.
  Още в епохата на Неолита, племената от Курганската култура формират управляващия слой в района на Ока и Волга (Фатаяновска култура). Според Meнгин ("Световна история на каменната ера", 1931 г., с.531) оцветените скелети от могилите в  Южна Русия принадлежат на нордическата раса.
    Нансен ("Посветени хора", 1928 г) съобщава,  за около 500 гробници в езерото Севан, датирани към Бронзовата епоха. Там доминират долихокефалите. В този район населението е било такова до 1500 г. пр. н. е., като след това отново надделява брахикефалията. Но Нансен  погрешно смята, че става въпрос за древни гробници на арменците, които се появяват тук едва през 600 г. пр.н.е.
Преди индо-иранците, през Кавказ преминават и  други индо-европейски племена. Например кaситите живеят в Западен Иран от около 2000 г. пр. н. е. В Армения, индо-персийските племена се срещат с хетите,  които около 1400 г. пр. Хр. за първи път се появяват като отделно племе под самостоятелното име "хари". В древните индийски предания богове и герои винаги са "хари" - руси. Във ведите и в Авеста се споменава за празника на зимното слънцестоене, което може да се обясни само със северноевропейски произход.
   По време на Късния Неолит и Бронзовата епоха, долихокефалните форми са по-силно представени в Кавказ, отколкото днес. Разделянето на индо-иранците на отделни нации се осъществява в периода между 2000 и 1600 г. пр. Хр.
 
Индо-арийците
 
   Нордическите предци на индийците преминават през Кавказките планини около 1700 г. пр. Хр. За дълго време те са тясно свързани с персите, и говорят на същия арийски език. И индийците и персите се придвижват по един начин - от южната част на Русия през Кавказ. Предполага се, че индо-персийските племена отдавна са живели в югоизточната част на Европа, защото угро-финските езици, които са много древни имат индо-ирански заемки. Контактната зона е в южната част на Русия.  
   Арийците нахлуват в Индия около 2000 г. пр. Хр. Те се преместват там няколко века по-късно (Хирт, Koсинa). Това вероятно е станало през XV-XIV в. пр. н. е. Има спор на къде първоначално отиват: към Кавказ или към Централна Азия? Предполага се, че те отиват и в двете посоки, през Кавказ - без съмнение. Думата "Кавказ" е обяснена от индийския език като "леден блясък."
  От южната част на Русия индо-иранците се преместват към 1500 г. пр. Хр. В същото време в Мала Азия започват да проникват от Югоизточна Европа, в областта на рисуваната керамика, и други индо-европейски племена като траки, фриги, мидяни, арменци и скити. Към тези племена  принадлежат също и филистимците. За времето на миграцията на арийците се говори в най-древните части на Ригведа. Тя описва естеството на Афганистан, а не на Индия.
    За пръв път думата “ария” е посочена в надписите от Богазкьой в Мала Азия (около 1400 г. пр. Хр.), като е написана от "хари" ("руси") - по-късно думата става епитет за богове и герои. Върховният бог Индра е изобразен с червена брада, подобно на немския бог Toр, и е наречен "хари-кеша" (рус), или просто "хари". Това име - ценно свидетелство за расологията, ясно подчертава расовите различия с тъмнокосото население на Мала Азия. Но това не изненадва онези, които вярват, че всеки народ има индо-европейско нордическо ядро. Дори и в живописта от Раджапути през XVIII век, бог Шива е изобразяван със светла кожа и златисти коси, а смъртният му враг Парвати - с тъмна кожа и черна коса. Това показва колко дълго оцелява господарската раса!
 
Завоюването на Индия
 
    Извън Северозападна Индия арийците са оставили само един тънък горен слой, по-деликатен, тъй като не се придвижват на изток и на юг. На юг от река Нарбадa тяхното расово наследство е било запазено. В Индия оцелява техния език, а не тяхната раса. Смесването с местните жители вече е започнало в долината на река Ганг. Арийските завоеватели по политически причини се  свързват със семействата на местните феодални владетели. Индо-европейските племена стават доминиращи не заради числеността си, въоръжението, или по-високата си култура, а само защото имат наследствените качества на една господарска раса. Нахлуващите арийци не са били  номади, както се смяташе досега, а са се занимавали със земеделие и животновъдство. Ригведа описва арийските завоеватели като весели войници, жадни за алкохол, подобно на древните германци. Бог Индра има същите функции на селянина-войник, както и немските предания приписват на бог Тор. Ведическите богове от ранните  изображения представят на света нордическата расова душа. Те са също толкова рязко разграничени от тъмните и похотливи богове на местното население на Индия,  както патриархалните олимпийски богове на гърците са разграничени от  матриархалните божества на доелинското гръцко население.
    Ариите, както и всички индо-европейцибили животновъди и воювали с бойни колесници. Във Вавилония, в ерата на Хамурапи, не познавали конете. Те са се появили в Югозападна Азия с индо-европейските племена. Народите, които говорели семитски и кавказки езици, първоначално също не познавали коня, а само магарето.
   Развитието на коневъдството от индо-европейците е доказателство за номадския начин на живот на арийците и за произход от степите ... Някои защитници на теорията за "културните кръгове" на индо-европейците искат да видят праисторическите им съседи „протоалтайците", с които те образуват един" пасторален културен кръг. " Едновременно с това, прародината на индо-европейците се премества в Западна Азия или южните руски степи.
  Според някои, икономиката на индо-европейците от групата "Сатем" е комбинация от земеделие и животновъдство, а земеделието е характерно само за индо-европейците от "Кентум", и добавят, че са „научили” земеделието от местното население на Европа. От моя гледна точка, това разделение е в противоречие с фактите. Всички индо-европейски групи "Сатем" също първоначално са били земеделци, и едва по-късно стават номади.
    Редицата качества на номади не се дължат на пряк контакт с азиатски племена. В ролята си на посредници в Източна Европа се явяват племената говорещи угро-финските езици и принадлежащи най-вече към източнобалтийската раса.
    Флор ("Домашни любимци в номадската култура", Виена, 1930 г.) подсказва, че от културния керамичен кръг (Източна Европа и Сибир, в района на угро-финския "пранарод") индо-европейците първи използват коня като домашен любимец. Зоната на контакт най-вероятно са южните руски степи.
    За всички индо-европейци конят е придобил специална значимост като жертвено животно, тъй както, между другото, и при някои племена от Централна Азия. Не може да се разглежда като доказателство за оригиналния индо-европейски номадски начин на живот и отглеждането на добитъка. 
  Управляващите слоеве на индо-европейските народи поддържат селскостопански манталитет: римските патриции презирали всяка работа, която не е свързана със селско стопанство , а спартанците не могли да бъдат пълноценни граждани без наследство от земя. Търговията се считала за срамно нещо за спартанци и патриции, както и за брахмините (най-висшата каста в Индия) . При климата на Индия конете не оцелявали, както и европейските породи говеда.
   Свастиката, която донасят ариите от прародината си в Югоизточна Европа, се превърнала в популярен символ на щастие, особено при по-късните будисти. Думата произлиза от санскрит "су асти" - "това е добре." Свастиката за първи път в рисувана керамика (Дунав-Балкани) се появява през периода на Неолита. От там се пренася в Суза и Троя. През Бронзовата епоха свастиката постепенно се разпространява сред всички индо-европейски народи, може би като символ на Слънцето, докато сред семитите е разпространена от филистимците.
 
Расовите характеристики на арийците в епохата на завладяването на Индия
 
   Малко вероятно е сред арийците, които се заселват в Пенджаб, да са доминирали нордическите типове. Те се смесват с  местните дравиди (в превод от санскрит “влажен човек”), предимно представени  от тъмнокоси хора. „Нет хари" не е постигнато в Пенджаб.
   В индийската Ригведа арийците наричат местните "черни" ("Кришна Варна") или "без нос" ("Anas") - това е ясна индикация за плоския дравидски нос. Трябва да се отбележи, че в Гърция доелинските  божества като Посейдон, са изобразявани с тъмна коса за разлика от русокосите олимпийски богове. Самите арийци наричали себе си "белите приятели" на Индра. Също така беше подчертано, че арийците имали по-изпъкнал нос от черните си опоненти. Споменава се за русата коса и червената брада на Индра. Богът на огъня Агни и бога на Слънцето Сурия са известни също като "златокосите", както в "Махабхарата" - Вишну и Шива. Богинята на зората Ушас е описана като "розово-бяла зора",  както при гръцката или римската Аврора.
Изображение на бог Шива
 
    От друга страна, все още са налице описанията за „старите вещици” с „разтопен” вежди (типична черта на предноазиатската раса, която е широко представена в съвременна Индия), със сплескан нос и стърчащи зъби.
     
Ранното кастово законодателство и опазването на наследствеността
 
   Кастовото законодателство е опит на арийците да се спасят от чуждия вид. Първоначално не е имало каста, а само два расови слоя. Първо, горният слой е разделен на три подслоя, а долния слой са „неария шудра”. Това разделение е настъпило в края на II-то хилядолетие пр. н. е.
   Кастите (“каста” е португалска дума, самите индийци я наричат “варна”) се появява само 300-400 години по-късно. Те не са се облагали с имоти, а са били декларирани в началото като елементи от божествен порядък. Думата "варна" означава "цвят". В първият слой има само два цвята - арийски и неарийски. В ерата на брахманите техният брой е нараснал, отразяващ различната степен на расово смесване.
   Кастовото законодателство е опит да се предотврати това смесване. Подобни бариери съществували и между спартанците и спартиатите, от една страна, и периеките и илотите от друга, а в Рим - между патриции и плебеи. В по-късните векове, това разделение на имотите все повече губи своето расово значение. Но днес в Индия вярват, че по-светлия човек принадлежи към по-висока каста. Характерно е, че раждането на стратификацията съвпада с формирането на военния елит, който се е разпространил из древна Индия от Бенгал, т.е. от мястото, където потомците на арийците са само един много малък слой от населението. По същия начин, средновековните рицари като класа идват от Испания, където малкия слой на управляващите е потомствен на готите и суебите. В Германия такова подразделение губи смисъл.
 
Брахмини
 
    Брахмините стават най- висшата каста, по-специално с цел да запазят своята "расова чистота", но това вече е знак за изчезването на индо-европейския дух в Индия.
Идеята за изолация на специалната класа на духовенството винаги е била разпространена сред индо-европейските народи, в резултат на духа на близките раси от Източна Европа. Същото може да се каже за магьосниците при древните мидяни и перси до келтските друиди, чиито външен вид за келтите е доказателство за „извънземна” раса.
   Но разделянето на брахмините им позволява повече от всеки друг, да запазят своята расова чистота. С  по-светла кожа, също различна,  е и военната каста на раджпутите. Въпреки това, брахмините и раджпутите заедно сега представляват само 2-3% от населението на Индия.
    Кастовото законодателство е разрешавало бракове на хора от по-ниските касти с дравидски девойки. Арийските воини не са имали достатъчно жени и били принудени да се женят за местни девойки. В резултат на това тяхното потомство става все по-тъмно и губи духа на предците си, който свързва съвременните индуси само с езика им. Проявите на нордическата расова душа виждаме в Ригведа и при героите от  "Махабхарата". Подобно на всички индо-германски народи, за арийците бездетността е смятана за нещастие.
    Индийските арийци се грижели да имат здраво потомство, т.е. евгениката е била тяхна чест. "Законите на Ману", записани в Ι век от н.е. показват, че от много по-древни времена ариите имали изисквания в това отношение. Те са посъветвани да не се женят за представители на семейства, в които няма мъжко потомство, и за мъже  с много космато тяло (знак за предноазиатската раса ), както и с физически лица, склонни към различни заболявания. На имбецилите е било забранено  да се женят. Децата от смесването на арийски мъж с жена шудра са били записвани като шудра. Негативните нагласи към смесените бракове са въз основа на опита. Строгият ред на  вярата в прераждането на душите, е бил пренесен от  арийското население.
Изображение на бог Ману
 
   Но в дългосрочен план кастата не може да попречи на расовото смесване. По долината на Ганг, индуските  брахмини развиват култура, различна от индо-арийската, която все повече се доминира от местни, преарийски елементи.
 
Рухването на индо-арийската общност 
 
   Рухването на индо-арийската общност настъпва при наследниците на Ашока (263-226 пр. Хр.) Разцветът на така наречения „индийски” мистицизъм не е развитие на героичното благочестие на древните арийци, а е суеверна облагородена версия на дравидските племена. Вярата в бога, свързана с природата, от която лесно може да се развива като монотеизъм, и пантеизъм, заменя човешката душа с хладния анимизъм,  а боговете на светлината, понякога със същото име, са заменени от тъмните сили. Това се случва, например с Шива. Мястото на религията заема магията,  а санскритския език умира.
   Индийската йога първоначално е била метод за самодисциплина, който е характерен за нордическата расова душа, определяща за всички индо-европейски народи. Духът на тези индо-европейски е жизнеутвърждаващ. Идеята за самодисциплина, която лежи в сърцето на старата арийска йога, предварително обвързана с арийския дух, учи човек как да  повиши волята си, с помощта на физически упражнения, а също и как може да се развие свръхчовешка сила на ума. По-късно специалната общност на йогата се преобразува  към йога- учение за усмиряване на сетивата, най-близко по дух на предноазиатската раса.
     Често е необходимо да се прочете историята на индо-европейските народи, за да се разбере вярата, която води до духовна висота, както и за  спада, за който обикновено не се посочват причините - състояние, при което расата е - създател на вярата. В Гърция е същото както в Индия - този процес се тълкува в расовите условия (Киунаст в книгата си "Аполон и Дионис" (1927).
    За разлагането допринася и климата на Индия, който не е подходящ за идващите от Северна Европа арийци. Но все пак макар и загубили главно нордическата си пигментация, нордическите расови форми все пак са оцелели. Климатът също така оказва влияние и върху психиката на арийците. Изтощителната  влажна топлина действала върху тях болезнено. Това е описано от много европейци. 
 
Будизъм
 
    Будизмът е феномен на нордическия расов дух в условията на индийския тропичен климат. Учението на Буда не е подходящо за такава среда, духът на вътрешния свят чрез "четене", но това заболяване може да се дължи само на индо-арийската душа и не се счита за проява на монголоидната расова душа (Клаус описва душата като "урало-алтайска" или  раса от "безгрижен тип") . 
     Индийската философия на брахманизма и героичните епоси е повлияна от нордическия дух. В противовес на арийците будизмът проповядва отказ от брак и възпроизвеждане. Будизмът е враждебното отношение на нордическата душа към живота. Това учение говори за спасение чрез "благодат" от външната страна, и самостоятелно освобождение, за спасението на техните собствени души. Това учение е за благородни хора, но то е откъснато от корените си. Будизмът се фокусира върху отделния човек, независимо от неговия произход, подобно на философията от края на елинистическия стоицизъм .
     В китайските легенди за Буда се казва, че той е с много бяла кожа и сини очи, но се предполага, че той е имал и монголоиден примес. В будизма, от самото начало има подходящо възприятие за народите от Централна Азия.
Индо-арийска Индия продължила да съществува  почти хиляда години- 1400-400 г. пр. Хр.
 
Изчезването на останките от нордическата раса в Индия
 
    Съдейки по индийската скулптура, вече към III в. пр. н. е. тя е доминирана от ненордически изображения. Описание на индийците от тази епоха е оставил  гръцкия писател Цтезиас: “те са предимно ниски, тъмнокожи дравиди със сплескан нос, но сред тях имаше и доста бели хора”.
От IV в. пр. н. е. в Индия започват интензивно да се справят с проблемите на сексуалния живот, както и в Рим в епохата на прогресивната денордизация. Индо-европейското уважение към тялото и чувствата се хипертрофира. Появява се и явлението корупция.
 
Индо-скити
 
   Освежаване на  арийската кръв донасят така наречените индо-скити, които основават могъща държава в северозападната част на Индия, която съществува от 120 г. пр. Хр. до 400 г. сл. Хр. Те се наричат "кушани".Тогава се  възражда и  древната индийска поезия. Индо-скитите били  руси и синеоки племена, които населявали всички територии от Централна Азия до Китай и са били известни под името мaсагети. Монголското нашествие унищожава и последните следи от арийската раса в Индия. Днешните индийци – са наследили от арийците само езика.
 
Индо-арийците в Ява
 
    По време на Средновековието князе от Северна Индия господствали над о. Ява. Индо-арийски примес остава в островите Ява, Бали, Ломбок, Суматра и Борнео (Индонезия).
 
Следи от нордическата раса в съвременна Индия 
 
    Тези следи трябва да се търсят преди всичко в по-високите касти, особено в Северозападна Индия, в планинските райони (Кашмир, Пенджаб, Раджпутана). Забележителни нордически добавки има сред сикхите. Граф Кайзерлинг казва, че благородните видове се срещат сред раджпутите. Следи от нордическата раса може да се видят в цяла Индия сред брахманската каста. Брахмините са средно с 6-9 см по-високи от останалото население, с по-светла кожа и по-тесни лица и носове, а косата им е кестенява. Блондини се срещат дори и сред населението на остров Цейлон, макар и много рядко. Но най-добре от всички, този вид е запазен в планините, където климатът не е толкова смъртоносен - в Кашмир и други области на Хималаите.
 
Езиците и народите на съвременна Индия
 
      Като говорим за индийските езици, техния синтаксис ни кара да се съмняваме дали все още можем да ги включим в индо-европейското езиково семейство. Тяхната фонетика също се отклонява от индо-европейската.
    Тъмнокожата раса, която обитава Индия по време на Палеолита и Неолита, барон фон Айкщет нарича "ведоидна".
     Племена с по-голяма или по-малко видима монголоидна добавка живеят в Непал. Една значителна добавка на предноазиатската раса се намира в северозападната част на Индия.
Негроидната добавка може да бъде проследена в "индо-меланоидния"  клон (фон Айкщет) , както и други праисторически расови връзки могат да бъдат проследени в областта на така наречените "афро-азиатски" езици и на езиците Мунда, предимно в източната част на полуострова.
 
Следи от нордическата раса сред племената от Памир и Хиндокуш
 
   Тези следи са открити сред близките роднини на индо-арийците - дардите, които живеят в планините на изток и североизток от областта Читрал, както и сред жителите на Афганистан.
В този район има и неарийски племена , като балтите, лахул и ладак, които живеят в горната част на река Инд, сходни по език и раса с тибетците.
   Близки членове на семейството на индо-арийците  са  племената, живеещи в Хиндокуш, на афгано-индийската граница, които мюсюлманите наричат "неверници ". В този изолиран район тези ” неверници” са запазили много от белезите на древните арийци, което се благоприятства и от местния климат.
 
Лоло
 
     Тези хора живеят в китайските провинции Съчуан и Юнан. Техният най-горен слой по някаква причина е наречен "черна кост", а най-ниския - "бяла кост", въпреки че това не отговаря на техните физически качества. Техният външен вид се определя като "полуарийски".
 
Балучи и афгани
 
    В Балучистан говорят на език от западноиранската група, но сред тях живеят и брахуи и дравиди-хора с ясно подчертана негроидна добавка, като те се смесват едни с други. Балучите са - брахикефали с дълъг извит нос и много космато тяло. Един на 200 души от тях е блондин.
    Езикът на афганистанците принадлежи към източноиранската група, която е най-близка до Индия. Външно много афганистанци са подобни на пунджабите.
Според Кун, афганите имат черепен индекс 79, тясно лице, тъмна коса и очи, но често има и светли типове. В района на прохода Кибер живеят войнствените племена африди, които не считат себе си за афганистанци. Афганските племена са воини-номади и опитни ездачи. Те доминират над другите народи в Афганистан. Те са описвани като смели и гостоприемни хора, но недоверчиви и алчни.Eлфинстоун изброява предимствата на афганистанците: свобода, откритост, смелост,  умереност, усърдие, благоразумие. Техните недостатъци: отмъстителност, завист, алчност, хищнически тенденции и упоритост. Този букет е в съответствие със смесицата от ориенталска, предноазиатска и нордическа раса.
  Косите им обикновено са черни, а кожата е по-светла на запад и по-тъмна на изток. Афганистанците поне частично представят характеристиките на нордическата душа Това се отнася преди всичко за Западен Афганистан, докато в източната част светлите очи се смятат за грозни.
   За попадналите афганистанци по време на Втората световна война в немски плен се отбелязва, че много от тях изглеждат като родени в някое селско семейство някъде в Северна Германия. Норвежката лингвистка Моргенщерн подчертава факта, че афганистанците, за разлика от другите хора на изток седят на столове, вместо да клечат. Този стил е донесен в Южна Европа и Близкия Изток от индо-германците. Самите афганистанци осъзнават разликата си с околните народи. 
   Афганистанците - пример за индо-арийски доминиращ слой. По времето на Джейкъб Грим те си остават индо-европейци и като цяло воини-номади. Отделянето на афганистанците от земята е било предизвикано от условията, при които те живеят.
 
Персите
 
   Както вече споменахме индо-иранците са били разделени на две групи, между 2000 и 1600 г. пр.н.е. в южните руски степи. Появата на персите в Лейк Урмия е записана в асирийските надписи около 900 г. пр. Хр. Политическата система е същата като тази, която откриваме още от най-древни времена измежду всички народи с управляваща нордическа класа. 
   Персите идват в Иран след мидяните, най-близките им роднини, които след това се смесват с персите, но за дълго време поддържат специално племенно съзнание. Според Херодот, мидяните са наричали себе си "арийци". Чрез проследяване на миграционните маршрути на иранците, трябва да се отбележи, че персийските породи коне са с произход от Централна и Северозападна Европа, а не от степите на Югоизточна Европа и Западна Азия.
   Персите отбелязват  тяхната расова разлика с гражданите на Иран, но браковете с тях не са били забранени. Персите идват в Иран не като воини-номади, а като воини-фермери. Това следва да се подчертае, за да се избегнат погрешни схващания за индо-европейците. Сред индо-европейците е дълбоко вкоренена вярата в "свободата и равенството" между главите на семействата си, но тя няма нищо общо с теориите на учените от 18-ти - 19-ти век. За индо-европейците, тя е с един аристократичен характер, както и в миналия век са ги използвали по отношение на масите, а не като се има предвид, че народите на Запада не са само  потомци на древните индо-европейци, а и потомци на роби и на индо-европейци от други раси. Според Херодот, персийците вярвали, че основните им предимства са многото деца и храбрите воини.
 
Персите в епохата на царствата
 
    Първоначално персите са разделени в три класи -свещеници, воини и селяни. След това е добавена и четвърта класа -  тази на занаятчиите, може би потомците на завладяното доиранско население. Появата на духовенството като специален клас трябва да се разглежда като брахманизма в Индия.
Когато при Кир II Персийското царство става велика сила, то подчинява региона. Доминирано е от предноазиатската или ориенталската раса, или от смес от двете. Съзнанието на персите, придобито по това време се дължи на повишеното естество на маздаизма.
   
Маздаизъм
 
     Културата на древните перси е особено добър пример за произхода на хората и тяхната вяра в духа на нордическата раса. Религиозността на гърците от епохата на Омир и древните германци от същия период е подобна на персийския мaздаизъм. Маздаизмът е първата религия, която обяснява цялото творение, а политическата система и живота на хората са морална стойност, включително самите хора в глобалните процеси и техните съучастници са в състояние да решат дали да са с Бог или срещу него. Това е първата религия с характеристиките на теология. Именно в нея човек може да види характерните за гърците и германците религиозни "богословски" тенденции. Именно тези "богословски" съставни части на маздаизма оказват дълбоко влияние върху юдаизма и християнството. Maздаизмът е важен за разбирането на нордическия дух, той показва същността на нордицизма в персийската му форма. Maздаизмът - най-възвишената религия, е създадена някога от хора с нордически произход, а Заратустра е един от най-великите синове на тези хора. В края на VII - началото на VI в. пр. Хр. сред персите се появява една голяма личност - Заратустра, който носи нова форма на традиционната религия. Това е първия съзнателен акт на религиозно изкуство в историята преди Буда и ивритските пророци. За пръв път в света, на държавата е дадено етично значение.
    Първоначално на индо-европейците идеята за спасението е чужда. Тя е типична за предноазиатската расова душа, която Клаус  нарича "тип, който се  нуждае от спасяване". Тази идея може да се види навсякъде където доминира източнобалтийската раса.  От Източна Европа към Запада идват все повече и повече варианти на тази идея. Идеята за спасението и идеята за Спасителя  са по-изразени при по-късния маздаизъм. Но Райзентщайн("Иранската тайна на спасението", 1921) показа, че това е резултат от чуждо влияние, в резултат на окупацията от персите на Вавилон и Сирия, страни където доминираща е  ориенталската раса. В оригиналния мaздаизъм това влияние не е от решаващо значение. Директно от индо-европейския дух на Заратустра учим за отношението на света към „божествения” порядък. Нордическата раса по същество още от най-древни времена е "раса, поставяща световен ред", за разлика от хаоса. Такава концепция за световен ред от всички народи на земята е характерна само за индо-европейците. Заратустра съзнателно нарича  маздаизма: "най-високото морално разбиране за света" и с това можем да се съгласим, само с едно предупреждение: не можем да говорим за морал "като цяло", а за морала на определена раса. 
      Но в действителност Бог, Ахура Мазда като световен ред е определена опасност за бъдещето на персите: той може да стане бог на всички народи на Земята. И Ахура Мазда евентуално да превърне света в огромното царство на Бога. Крайната победа на Бог над опонента му е постигната благодарение на помощта на хората в борбата срещу злото. Ахеменидското царство е в подчертано аристократично състояние. Що се отнася до въздействието на Maздаизма ние сме особено заинтересовани от това, което се отразява на живота на персийските хора, особено върху процесите на подбор. Maздаизмът забранява поста и безбрачието, а това е най-свещеното нещо за народите от предноазиатска раса. Важен е не само броя на децата, но също така и техните наследствени качества. Децата с деформации са били убивани скоро след раждането - обичай сред персите, който се запазва до Средновековието.
     Около 400 г. пр. Хр. в религията на персите отново започват да проникват ненордически вярвания - култът към Митра и Aнихита, особено сходни с тези на религиозните култове на Астарта и Кибела сред семитските народи, и Афродита при гърците от по-късен период. С изчезването на нордическия елемент, сред персите и гърците надделява духът на предноазиатската раса.
     Маздаизмът - най-прекрасната форма на вярата за индо-европейския селянин-воин. Той е опозицията срещу духа на другите народи в Югозападна Азия, маздаизмът достига такива висоти на мисълта. Религиозността на индо-европейците винаги е била чужда на проповядването и нетолерантността Това изразява нордическото чувството за отдалеченост между хората. За нордическата расова душа е неприлично да се намесва в духовния живот на другите. Дарий уважавал всички вероизповедания в царството си. Забележително е, че само Сасанидите, под влиянието на духовенството в Персия започват преследване на другите религии.
    
Описание на физическите характеристики на древните перси
 
    Ако се съди по расовите им черти, персите са нордически хора, много подобни на гърците. Херодот ги описва като високи и силни, горди хора. Според Плутарх, персийските жени били високи и красиви. Александър Македонски моли хората си да не се страхуват от високите им врагове. Когато гръцките и римските автори наричат някой "красив", те се ръководят от своите скулптури,които са завладени от нордическите белези. Плутарх съобщава, че персите считат ястребовия нос за красив, защото такъв нос е най-любимия на цар Кир. Тези носове се срещат рядко сред хората от нордическата и предноазиатската раса, а по-често - сред хибриди от тези видове. Персийските воини, изобразени в цвета на така наречения „Александров” саркофаг, почти всички принадлежат към нордическата раса, или такива с преобладаващо нордически белези. Но в сравнение с нордическите характеристики на македонците, персите имат  по-фини белези. Между гърци и македонци от една страна, и персите от друга страна, не е имало расова омраза. В Аргос, Персей е смятан за общ прародител на Ахеменидската династия и аргонавтите. Не е съвпадение,че Александър Македонски кара хората си да се оженят за 10 000 бактрийски девойки през 324г. пр. Хр. По време на походите на Александър Македонски ядрото на персите е предимно нордическо. Юфалви учи расовата история на персите, и вярва, че притежаваните от персийците черти през VI в. пр. н. е. са предимно нордически и между III и VII век сл. Хр., дори когато управляващата класа постепенно губи нордическите си белези.
   Денордизацията на персите започва с разпространението на властта им в неперсийските региони и при тяхното смесване със завладените народи. Представителите на управляващата класа са били убити във войните. Персийската империя заема район, гъсто населен с предноазиатска и ориенталска раса. Указ на цар Кир II дава на завладените народи определена независимост, и това е началото на смесването на расите и изчезването на нордическата управляващата класа. Нестихващите вътрешни борби между персите и мидийците, са допринесли за изчезването на нордическата управляваща класа и сред двете страни. В живота на всички народи в рамките на нордическото правило на империализма, изчерпването на нордическите хора винаги е водело до упадък и смърт за тях.
    Надписът на гробницата на Дарий I сочи, че той е "персиец, син на персиец, един ариец от арийско племе." Изчезването на арийците сред водещия слой води до промяна в вярванията. Вече около 400 г. пр. Хр. мaздаизмът е заменен от  проникващите  доперсийски вярвания като култа към Митра. Митра,  древен индо-европейски бог, е проникнал и в Римската империя, където е бил особено почитан от войските. Диоклециан обявява Митра за покровител на империята. Заедно с Митра се върнала в Европа и свастиката. Феноменът на разширяване на култа към Aнахита, една от богините на плодородието носи духа на предноазиатската раса.
 
 Персите в ерата на Сасанидите
 
   В ерата на Сасанидите сред персийската нация доминират предноазиатската и ориенталската раса, особено първата. Езикът на персите също се променя в посока към сближаване с кавказките езици. Aминий Maрцелин, който придружава император Юлиан в поход на изток, описва персите като народ от слаби, тъмнокожи, с гъсти вежди и брада (признаци на предноазиатската раса) хора. Ако всички перси са били такива, то по времето на Сасанидите, те не са се отличавали много от другите народи в империята.Становището на Запада за древните перси до наши дни се определя от историята на гърците. Гобино, който е бил френски посланик в Персия, в своята "История на персите" (1869г.), открито за пръв път описва персите в историческата наука в цялото им величие и показва, че персите са били морално по-висши от гърците.
 
Персите в ерата на Западното Средновековие
 
    Така наречената "арабска философия" от Средновековието, в голямата си част е с  гръцко духовно наследство, възприета и обработена от персите, които пишат на арабски език (Ал Фараби, Авицена, Разес, Авероес и др.). За ориенталската раса не е характерно митологичното мислене, така характерно за индо-европейците. Народите от източните раси не са в състояние да достигнат философията на Запада. "Арабската" философия , общо взето е дело на персийските мислители. Освен това цялата арабска средновековна литература е създадена от персите, както и "арабската медицина" е създадена главно от персийски лекари. Персия е стимулирала архитектурата на исляма.  Ислямът в образа на хора и животни в Персия не се наблюдава. Не е случайно,че  суфизмът, мистиката на исляма, произхожда от Персия, Хорасанска провинция. Ислямът, както и всички семитски форми на религия, за индо-германците  изглежда сух и незадоволителен. Суфизмът се опитва да го обогати, да му привнесе един митологичен начин на мислене. Суфизмът е била повлияна от индо-арийското духовно наследство, от идеите на будистите, мaздаизма и религията на Мани, както и неоплатонизма.
    Нордическият расов дух се проявява в средновековната персийска поезия. "Шахнаме" на Фирдоуси е в същия ред като "Песен за Нибелунгите", "Песента на Ролан", "Илиада" и "Махабхарата".
 
Расовите характеристики на персите в ерата на арабската експанзия
 
    С идването на арабите в Иран се увеличава примеса от ориенталската раса. С изчезването на нордическата раса значително се увеличил и процентът на предноазиатската раса. Персийският език се отдалечава от индо-европейските езици в посока към Кавказ. Арабите ценели персите. Те казвали: "който иска да има талантливи деца, нека си вземе персийска съпруга". Арабите са забелязали, че цветът на кожата в Персия става по-светъл като се отклониш  от р. Тигър.
Малки, много тъмни хора с ниски чела и дебели вежди, са открити на юг в близост до Дисфула - може би следствие от  смесване с пигмеи.
 
Физически признаци на съвременните перси и останките на нордическата раса сред тях
 
   Съвременните перси - смес от ориенталска и предноазиатска раса с примеси от нордически типове. През 1800 г. един английски пътешественик отива в Шираз и констатира, че е богат на блондини. Друг англичанин, отбеляза, че цветът на персите варира от тъмно зехтинов до розово-бял, почти като в Североизточна Европа.
    Шиндлер през 1879 г. описва двама персийски водачи,  като хора със сини очи и руса брада. Но според един персийски лекар, в цяла Персия само около 2% от хората са руси. В Персия вярвали, че дяволите идват от север,а  русите хора в Персия наричали сатани. Лушан отбелязва, че русите хора често се срещат между Шираз и Исфахан.
 
Ментални характеристики на съвременните перси
 
   Гобино хвали персите, но модерните перси са добре познати като лъжци, измамници, крадци, и хомосексуалисти. Но не всички, които са запознати с Персия  са съгласни с тази оценка.
 
Останки от арийските перси в Персия: перси и кюрди
 
   Емил Шмит описва два вида перси, единия с тясно и високо лице, орлов нос, изпъкнала брадичка и гъста брада - смес от предноазиатска, ориенталска и нордическа раса, а вторият - с широко и кръгло лице, широк нос и дебели устни , които често изглеждат като "семитски", т. нар. асиро-вавилонски тип. Това не е нордическа добавка. И двата вида са брахикефални,  а кожата им е по-светла от околните индийци. Черепният индекс е 82.
   Друг остатък от персийските арийци са кюрдите. Те имат много по-голям нордически примес от съвременните перси. Анюков описва кюрдите като подобни на афганистанците, като дори те могат да бъдат объркани с германците. Швайцер-Лерхенфелд също потвърждава, че типът на кюрдите може да се нарече нордически. Черепният индекс сред различните  кюрдски племена варира от 75 до 86,5. Лушан отбелязва, че сред кюрдите живеещи на запад от езерото Ван, 62.5% са блондини. Но долихокефалията може да се обясни не само с нордическа добавка. Забровски вярва, че русокосите кюрди, в които той вижда потомци на мидяните, както и русите осетинци са произлезли от долихокефалното населението от Неолита в Южна Русия. Лушан вярва, че всички кюрди първоначално са били руси , но са потъмнели чрез смесване. Част от кюрдите приличат на древните иранци, на мидяните и персите.
 
Таджиките и други остатъци на иранците извън Персия
 
     Галеши не прави разлика между таджиките, а понякога ги нарича "планински таджики." Таджиките, са най-вече тъмнокоси, набити, широки брахикефали. Представляват смес от предноазиатска и монголоидна раса. Предимно нордически добавки се забелязват само сред някои малки групи и индивиди.
 
Саките
 
   Вниманието на учените, занимаващи се с търсене на следи от нордическите племена привличат саките (скитите). Древните автори ги описват като подобни на келтите и германците. Концепцията за "саките" е несигурна. Саките не винаги се разграничават от скитите, като това не трябва да се прави. В този смисъл, саките – са племена, които са живели в праисторически времена, в по-голямата си част в териториите от Унгария до Синцзян (Китай). Откритите предмети от Бронзовата епоха в Минусинск принадлежат на тях. Като цяло те са наречени "скитски". Азиатските саки приемат номадския начин на живот от племената в Централна Азия, с които те се смесват . В Хотан (на юг от Ксинжиянг) доминира  монголоидната раса, но можем да приемем присъствието и на предноазиатски и нордически добавки. Последните могат да се търсят от белоглавите саки или тохари. Пристигането на саките в Азия може да се датира от края на Бронзовата епоха. Кимерианците, които нападат Вавилон, също са били сакско племе . Част от саките заедно с хетите нахлули в Мала Азия около 1200 г. пр. Хр.
   Присъствието на саките в Сибир е датирано от Бронзовата епоха. От около V век пр. н. е. стотици огледала, т. нар. "скитски бронзови котли" и обекти със "скитски дизайн на животните", се появяват на много места в южната част на Сибир до Тува. Този модел може да се види при културата Латен от Централна Европа. Област Минусинск поддържа в края на Бронзовата епоха тесни връзки с Южна Русия. Бронзовата епоха продължава в най-чистата си форма тук.  За саките от горната част на Енисей е установено, че са селскостопански хора. По-късно се смесват с нахлуващите монголоидни племена.
     Според Заборовски, в могилите от Западен Сибир доминират брахикефалните черепи, но има и долихокефални. Бъкстон ("Народите на Азия", 1925) отбелязва, че от 96  черепа, открити в надгробните могили от Бронзовата епоха,  42 са долихокефални "протонордически" . Следва да се отбележи, че в Тува и сега е запазена нордическа добавка.
  
   Расови черти на сакските племена
 
    От описанията на древните писатели за европейските саки-скити, съдим, че те са руси и изглеждат като келтите и германците, но е имало и саки от "монголоиден" тип. 
Изображение на сака-скити
 
Регионът на разпространение на саките в Азия вероятно се намира между Каспийско и Аралско море, планините на Северен Иран и Алтай. Сакските племена в региона са известни като масагети и алани. Последно Aминий Maрцелин ги описва като високи мъже със светли коси. По-късно, аланите се връщат в Южна Русия. Част от тях отиват в Кавказ (предците на осетинците), а другите през II в. от н.е. - в долен Дунав. От там, хуните изтласкват аланите в Унгария, където те се сливат с расово подобните на тях германски племена, които очевидно се различават по своя характер от казахите и узбеките. Аланите, по древните описания, също имали нордически вид. Сред техните потомци- осетинците, 30% са блондини.
   Саките служат като наемници в персийската армия и формират ядрото й. Те са се били при Маратон, при Термопилите, при Гавгамела. Сакските племена са били част и от партите, вероятно най-добрата им такава. Особено много скитска кръв е запазена срес афганистанците. Тяхното влияние се усеща дори сред съвременните татари.
 
Саките в Централна Азия
 
    Ако е вярно, че саките с нордически произход са смесени с киргизите, ние трябва да очакваме, че киргизите имат най-малко останки от нордически примес. И те наистина имат, особено мъжете, докато при жените преобладават признаците на монголоидната раса. Същото се наблюдава и при смесването на расите в Европа при мъжете доминират нордическите черти, докато при жените - източните.
Според Карутерс скитите от Сува са били расово смесени. Някои от тях са имали "европейски" вид, а други - "монголски". И сред бурятите все още може да се видят леки нордически примеси. Ако юечжите са достигнали китайската провинция Гансу,то  те трябва да са оставили своя отпечатък тук. Марко Поло вижда тук един особен вид хора.  Саките вероятно са станали част от аристокрацията в северната част на Китай. Може де се предположи, че такъв е произхода и на семейството на  китайския мъдрец Конфуций.  Дългата гъста брада, с която е изобразяван навсякъде, определено не е характерна за монголоидната раса. Неговото семейство принадлежи към благородството на северната армия. Бащата на Конфуций се отличавал като смел командир.
Изображение на Конфуций (551-479 г. пр. Хр.). Забележете гъстата му брада, със сигурност нехарактерна за азиатците черта!
 
   Вторият  голям китайски мъдрец Лао Дзъ, в по-голямата си степен е "азиатец. Менций, ученик на Конфуций, също произхожда от благородническа нордическа фамилия, но той е истински "азиатец" и "китаец" в природата си.
 
Осетинците
 
    Името "осетинци" е грузинско, и означава "ирония".
Осетинският език е изпитал влиянието на Близкия изток - 34 звука напълно съвпадат със звуците на грузинския език.
   Открити са древноосетински мъжки долихокефални черепи, и женски - брахикефални. Много осетинци имат руса коса и сини очи. Гакщагаузен ги намира за подобни на шведите, което не е учудващо: осетинците -  са смесица от нордическа и предноазиатска раса, а шведите – от нордическа и източна.
 
Усуните
 
    Към саките принадлежат, може би, и усуните, както ги наричат в китайските анали. Те са живели в източната част на басейна на Тарим. Китайските хроники от 200 г. пр. Хр. описват усуните в провинция Синцзян, като хора с червена коса и сини очи.
 
Юечжите
 
   Китайците така наричали сакските племена, които напреднали далеч на изток, вероятно до Тихия океан. Юечжите през Късната Бронзова епоха идват в Казахстан от запад. Част от тях през III век пр. н. е. нахлуват в Синцзян и стигат до завоя на Жълтата река. Китайските летописи съобщават, че през 170 г. пр. Хр. хуните побеждават юечжите и ги прогонват от тези области. След това юечжите биват разделени. Малките юечжи отиват в Тибет, а през I в. от н.е. продължават властта си в Индия. По време на управлението на Канишка, за будизма са спечелени тохарите и кашгарите. Колани, един от най-добрите експерти по расология в Япония, бивш личен лекар на Микадо, твърди, че юечжите носят някои "европейски" добавки сред японците, особено сред по-горните слоеве.
 
"Белите хуни"
 
   Китайските историци наричат  "бели хуни" големите юечжи. Друго тяхно име е- ефталити. Византийският историк Прокопий пише, че "белите хуни" нямат нищо общо с останалата част от хуните. По-специално те не са били номади. През 450 г. орди от бели хуни нахлули в Индия. По-късно те се смесват с тюрките.
 
Динлин
 
   Китайски хроники говорят за русите, синеоки хора динлин (в превод от китайски “рижебради великани”), които са живели през II век пр. н. е. в южната част на Сибир, Енисей, Об и Иртиш. Може би тези руси хора създават тюркската азбука в Северна Азия. Според китайските описания динлин били много високи и енергични хора, със светла кожа, червеникава коса и зеленикави очи. Черната коса и тъмните очи се смятат за признак на китайски произход.
    По-късно китайците причисляват към този народ и уйгурите. Тогава тюрките през 758 г. завладели тези русокоси племена и слагат началото Киргизстан. По-късно те изчезват сред монголоидните племена. Китайците споменават през  XIII век и за руси тунгуси, които са били назначени в армията. Те също може да са потомци на саките.
 
 
Нордически примес сред лидерите в Централна Азия 
 
   Не всички от лидери имат такава добавка. Например Атила, съдейки по описанието на историка  Йордан, очевидно е бил човек от монголоидната раса. Но в семейството на Чингис хан е имало лек  нордически примес. Легендата за неговите предшественици говори за "красивата аланка". Според нея, тя забременяла от божествено създание в човешка форма, със светло лице и златна коса.
   Потомците на жената са наречени "бурджигинами", т.е. "синеоки". Чингис хан се чуди защо внукът му Кубилай има тъмна коса. Чингис хан е бил висок, със светла кожа,  със зелени или сиво-сини очи и червеникава брада.
Чингис хан (1162(?)-1227)
 
   Форст-Баталия, в книгата си "Мистерията на Кръвта" (1932), се опитва да докаже, че Уилям II води своя произход от Чингис хан. Но в неговото родословие има едно слабо място: историците се съмняват, че руския цар Павел I е син на Петър III, чиито истински баща бил полковник Салтяков.
   За хан Бату немският монах Рубрук пише, че той изглеждал като Жан дьо Бомон, нормански благородник, който командвал френския флот в Египет по време на Луи ХΙ. Кубилай хан, описан от Марко Поло, бил среден на ръст мъж, с пропорционално телосложение и със светло лице. Тамерлан бил висок мъж с розово-бяла кожа и руса коса, с голяма глава и високо чело. Той мразел лъжите и винаги искал да знае истината, дори ако е неприятна.
Кубилай хан (1260-1294)
 
   Управляващият слой на тюркските племена, които основават империя в Индия, може би имат малка нордическа добавка. Император Акбар, внук  му Шах Джахан и неговият наследник  Аурангзеб, въобще не са имали монголоиден вид.
  Същото може да се каже и за османските турци, които през XI век се смесват с туркменските племена, в която се  разтворили останките от персите и арийците-саки. Изчерпването на силите на турци и монголи може да се дължи на изчезването сред тях на водещите семейства от нордически произход.
 
Нордически примес в Източна Азия
 
  Китайските, японските, корейските и манджурските благороднически фамилии се различават от останалата част от народа с по-високия си ръст, хармонията, по-тесните лица с по-малка ширина на скулите, тесен и дълъг нос, изпъкнала брадичка и със склонност към долихокефалия.
   Балтите спадат към този вид . Той се среща сред много хора в северната част на Китай и Корея, и в по-сложна версия - в Япония, където се среща само в по-високите слоеве на обществото. В Япония, се отличава благородния  вид кошу и вида на Сацума (палеомонголоид по  Айкщед). Подобно на европейските типове сред корейците, Гютслав установява, че китайското население на Тиендзин е по-малко "азиатско". Хората, изобразени на древните китайски порцелани видно имат  некитайски характеристики, които могат да бъдат взети за нордически и предноазиатски. Сред манджурите в края на XVIII век Бароу среща хора с бяла кожа, кестенява коса, сини очи и прави или извити носове. Ако се вгледаме в портретите на японските държавници, генерали и адмирали, оставаме поразени от факта, че много от тях притежават "неяпонски" външен вид.
    През 1906 г. са открити високи, слаби и русокоси индивиди сред народа на Яо, който живее в планините на провинция Гуангдонг в Китай. Може би те са потомци на юечжите, които идват в Китай от долината на Хуанг Хе.
    Във връзка с миграциите на индо-европейските племена, възниква въпросът за произхода и основите на китайската култура. Някои смятат, че китайците са  автохтонен народ, а други - пришълски. Френският синолог Tериен дьо Лакупери (1845-94), вижда връзката между Вавилон и древните култури, една хипотеза за миграцията на синеоки хора от Елам, които полагат основите на китайската култура. Още необосновани са хипотезите и на Рихтхофен за  миграцията на  пракитайците в Таримския басейн. За разрешаването на спора трябва да бъде проведено отделно разследване на произхода на основните расови компоненти на китайския народ, произхода на китайски език, култура и управляващи фамилии през различните периоди от историята на Китай. От гледна точка на етнографията и лингвистиката, за автохтонни китайци може да се говори само за южната част на Китай. Китайската държава също произхожда от Северен Китай - южните китайци били склонни към бунтове. Шведът Андерсон показа, че древната китайска култура има много общи черти с древната европейска култура. Рисуваните керамични форми достигат Северозападен Китай. Шмид смята, че вече може да се каже, че древните култури на Китай и Япония са с европейски произход.
    Дори по-рано, племена от саки от Централна и Югоизточна Европа, от индо-европейския Неолит или Бронзова епоха, достигат северната част на Китай, проправяйки пътя за саките. Може да се твърди, че свастиката се пренася в Китай от Индия ,а след това и в Япония заедно с будизма. Днес можем да се зачудим дали саките не са донесли със себе си и грънчарството. На японски картини са изобразени свастики по бордовете на корабите, командвани от монголския Кубилай хан, изпратени от Китай до Япония.
 
Toхарите
 
   Следи от тохарите са открити в Синцзян в началото на ХХ век, в близост до градовете Tурпан и Kуча. Оказа се, че там някога са съжителствали два народа от различни религии, говорещи на различни езици и диалекти на индо-европейския език, наречен "тохарски". Диалект А е различен от турпанския. Зиг вярва, че вариант Б – е специален индо-европейски език, а не диалект на тохарския.
Изненада за лингвистите е, че и двата диалекта не принадлежат към групата "Сатем", а към групата “Кентум’  и са най-близки до келтско-италийските езици. Той е донесен от племена на "Сатем" по пътя от Централна Европа до Азия след миграцията на тохарите, която се отнася до периода на Неолита. Прототохарите са отстранени от областта на рисуваната керамика. Meнгин ги вижда като доминираща слой  на "украинската култура" .Може би тохарите са расово подобни на саките: те имат същите обичаи и облекло.
      Кога тохарите стигат до Синцзян? Meнгин вярва, че тохарите пренасят в Китай Шао-ян стила, форма на керамика, която датира от 1500 г. пр. Хр. Хуберт Шмид смята, че тази култура може да идва от Дунавско-Балканския регион. А повечето изследователи класифицират тохарите като юечжи. Но развитието на юечжите и тохарите като нации на "Кентум" не може да се дължи на саките.
Римляните чували за хората „сер”, които те считат за производители на коприната. Може би това са тохарите, но те не са производители, а само посредници. Римляните в I в. от н.е. наясно с индийските посланици, твърдят че народът „сер” – са хора -високи, русокоси и синеоки.
    През 760 г. започва завладяването на Синцзян от уйгурите. По това време изчезва тохарския език, но не и расовите черти на тохарите. Kлаах изследва няколко черепа, открити в Турфан. Четири от тях са главно монголоидни, но с добавка от долихокефални раси. Два черепа Kлаах нарича "индо-скитски" и ги сравнява със кроманьонските черепи. Всевъзможните смеси  на „тохарската” раса с кроманьонеца, не трябва да е изненадващо, тъй като тохарите са  отделени от келтско-итало-германската група от хора, един от расовите елементи на която е фалската раса (най-известните римляни принадлежи към нея са Помпей, Веспасиан и Тит). Така сред тохарите е била представена не само нордическата, но и фалската раса, за разлика от всички предварително описани случаи. За физическите характеристики на тохарите може да се съди от стенописи, открити в будистките манастири в град Tурпан. На тези снимки можете да видите хора с руса и червена коса, със сини и зелени очи, с тесни лица и носове. Но съдейки по начина, по който са  изобразени, художниците, които са нарисували тези картини са принадлежали към монголоидната раса. 
Мумия на тохарска жена от Ксинжиянг, Китай
 
   Руският изследовател Гром Гржимальо среща в оазис на Tурпан високи, красиви хора, с кестенява коса и светли, най-вече сини очи.
Днес е трудно да се определи дали някоя от нордическата добавка в Синцзян  е остатък от тохарите или от други индо-европейски племена. Въпреки това, такава добавка има също така е в Хотан, на запад от езерото Хвърлей.
Малка добавка от нордическата раса или от сакските тохари има и в места като Тибет.
 
Арменците
 
   От долен Дунав в Мала Азия пристигат индо-европейските племена мизийци, вифинци, фригийци и троянци, които идват тук около 2000 г. пр. Хр. и се състоят главно от смес между тракийски и фригийски племена. Хетите са доминиращия слой. По същество това са хора  от предноазиатската раса, но от запазените изображения се вижда, че  начело стои русокос хетски цар.
Идващите от Долен Дунав филистимци, които по-късно възприемат семитски език, са  най-близките роднини на  гърците и македонците.
    Към края на II хилядолетие пр. н. е. в Мала Азия, нахлуват нови фригийски орди. С тях идват и арменците. Едно от фригийските племена, те били смесени с кимерианците, отделени от другите към 600 г. пр. Хр. те достигат Арменските планини, където формират управляващата прослойка сред арменците. Името "арменци" е дадено на този народ, от мидяните, арменците наричат себе си "хаик", т.е. "господари". В същия район живеят и халдейците, вероятно  хора от предноазиатската раса, които говорят на един от кавказките езици. Халдейците образуват долния слой на арменското общество и научават техния език. Според описанието на Мойсей Хоренски праотец на арменците е Хаик,който имал сиви очи, а Tигран I – бил с руса коса и сиви очи. Бунак изследва арменски черепи, отнасящи се към Желязната епоха. Те са много различни от съвременните арменски форми. Те били дълги черепи с дълги носове и лица, които приличат на нордически. Според арменските учени в Армения долихокефалията доминира до 1500 г. пр. Хр, а в последствие превес взима брахикефалията, която е най-разпространена в наши дни.
   Когато четем историята на арменския народ изглежда, че от всички индо-европейски народи,  арменците в най-ранния си период имат най-малка добавка от нордическата раса. Управляващата класа "хаик" е много малобройна и сравнително бързо изчезва. В продължение на векове  арменския народ имал смесена аристокрация. Арменските имигранти са играли важна роля във Византия, където има императори от арменски произход.
   Днес, от добавка на нордическа кръв в Армения почти няма и следа, сред арменците доминира предноазиатската  раса. Съвременните арменци казват, че не може нито да управляват, нито да бъдат управлявани. Съвременните арменци са част от кавказките народи, сред които преобладават силните предно-азиатски черти. Арменският език - особено ярък пример за начинът, по който предно-азиатците арменци от долната класа напълно променят индо-европейския език, в съответствие с езиковата си психология в посока към кавказките езици. Този ефект е по-очевиден във фонетиката, отколкото в речника. Речникът и синтаксиса на арменския език са предимно индо-европейски, но са по- близки до грузинската фонетика, т.е. с фонетиката на езика на предноазиатската раса.
 
Обобщение
 
     Расовата история на индо-европейските народи показва, че базата на тези хора са предимно племена от нордическата раса. В този случай, въпросът за произхода на арийците  е свързан с въпроса за произхода на нордическата раса. Расовата добавка, обща за всички индо-европейски народи е добавката от нордическата раса.
   През Късния Неолит към региона на река Дунав нахлуват нордически племена от областта на Саксония-Тюрингия. Тези племена формират ядрото на индо-европейските народи, и в същото време - ядрото на нордическите управляващи класи. По река Дунав, те довеждат до формирането на общността на келтите. В Източна Европа, от Одер до унгарската Курганска култура, полагат основите на илирийската общност. Потомците на илирите по език и отчасти по кръв са съвременните албанци. Илирите - са западния клон на групата "Сатем". Насърчаването на Курганската култура на североизток води до формирането славяните в района на  Балтийско море и Централна Русия. От областта на рисуваните керамични съдове произхождат индо-иранските племена. Данните от езика показват праисторически отношения между иранци и славяни. В южната част на Скандинавия, с ядро на Датския остров, се образува немската общност. Тя е резултат от влиянието на мегалитните хора в Северозападна Европа, както и на нордическата и фалската раса. Ние не твърдим, че нордическата раса в древна Европа съществува само в района на Курганската култура в  провинция Саксония-Тюрингия. Нордическите племена започнали експанзията си през периода, в който древните европейски групи могат да бъдат наречени "индо-германски" - името се отнася само за племената от Курганската култура. Към 6000 г. пр. Хр. нордическите племена се разпространили от Швеция до Египет, където идва втора нордическа вълна към 3500 г. пр. Хр
    Езиковите данни не противоречат на расологията. Прародината на индо-европейците е област, където често е валяло сняг и  дъжд, където в небето надделява Голямата мечка, където има планини, гори и реки, но не е имало големи езера и морета. Там имало мечки, вълци, лисици, бобри, зайци, диви свине, гъски, патици и пъдпъдъци, както и домашни кучета, овце, говеда и коне. Не е случайно,че  няма общи имена за риби. Индо-европейците познавали медовината, а оттам и пчелите. Пшеницата е била известна, както и ръжта. Всички тези характеристики на ландшафта, флората и фауната са същите, както околната среда на нордическата раса в постледниковия период и околната среда през  Неолита на Курганската култура в Саксония-Тюрингия. С оглед на това е странно, че днес, както преди сто години, някои учени представят  индо-европейците като номади. По-специално, привържениците на теорията за "културната общност" вярват, че индо-европейската родина е "някъде на изток" и е била съседна на "монголоидните пастирски племена", което е пълна глупост. 
    Произходът на индо-европейците не може да бъди разделен от въпроса за произхода на нордическата раса. Това мнение се споделя от Рее, който твърди, че основните физически характеристики на източната раса, които съвпадат със знаците на монголоидната и източнобалтийската раса, могат лесно да бъдат изведени от Азия, но това  не се отнася за нордическата раса.
    Барон фон Айкщед ("Расология и расова история на човечеството", 1933) говори за появата на нордическата или "протонордическата" раса в Азия. В допълнение, азиатските блондини няма съмнение, че са част от останките от индо-европейските племена на "Сатем", главно саките, които стигат до Азия сравнително късно. За да се запази благородното величие на арийците винаги трябва да се разчита на мощната основа на нордическата раса.