Нордическата раса в праисторията и историята

 

НОРДИЧЕСКАТА РАСА В ПРАИСТОРИЯТА И ИСТОРИЯТА
 
      През XIX век имало дълги дебати около това къде се намира прародината на народите, говорещи индо-европейски езици. След публикуването на книгата си, Флай откри много нови факти, сочещи към Северозападна Европа, като прародина на нордическата раса. Днес остава въпроса за оригиналната прародина на управляващите класи сред тези народи. Въпросът е както следва: „ прародината на индо-европейците не лежи в Азия, а в Северозападна Европа, като включва островите в западнобалтийския регион; на запад достига Северно море, на юг стига до планинските вериги, които прекосяват Германия, от Харц и тюрингските гори до Фичел, Ерц и Ризен, като най-външните разклонения достигат западните Карпати; на изток оригинална граница се явява р. Одер, въпреки че в по-ранен период, границата вероятно е била изтласкана до р. Висла”.
П. Латам (1812-88) е сред първите филолози , които през 1851 г.,определят Европа като прародина на индо-европейските народи. Изследванията на езика, праисторията и расата в тази прародина, особено през Неолита, разкриват относително високо развита култура. Тук се развиват земеделието и най-високата форма на скотовъдство, а керамиката от каменната епоха превъзхожда по красота и богатство всички останали европейски култури от Неолита. В началото на Неолита от този регион тя се разпространява южно и източно, към Алпите, среден Дунав, Балканите, Гърция, и Южна Русия, а през Бронзовата епоха достига и Мала Азия. При своето разселване на юг и изток нордическите племена пренасят различни видове пшеница, с произход от Северозападна Европа, плугът и скотовъдството, законите за собствеността, като също така разпространяват и кехлибара от своя балтийски дом, както и правилните дървени къщи.
 

Разпространение на нордическите индо-европейци в периода 3000 – 1800 г. преди н.е
 
    От края на каменната епоха нордическите племена разпространяват кремацията. Те имат определени религиозни вярвания, правни и морални понятия, както и собствен календар. Мегалитните паметници- големи каменни структури, могат да бъдат проследени от Швеция, през Дания, Шлезвиг-Холщайн, северна Германия, Белгия, Британските острови, западна Франция, Португалия, Испания, Северна Африка, до Палестина и Абисиния (Етиопия)- явно са били създадени от една или повече вълни от нордически племена, които от време на време установявали господството си над средиземноморските народи. Шуххард, погрешно приписва  мегалитите на западноевропейската култура. В долмените на Алжир са открити скелети на високи и дългоглави хора, а в Етиопия и сега има хора, със светъл цвят на косата и очите. Потомци на една от нордическите вълни може би са берберите и кабилите - сред тях делът на русата коса – е от 1/5 до 1/3.
                                  
    С разпространението на нордическите племена започва и диференцирането на техните езици. Това се случва през III хилядолетие пр. Хр.
Най-важните от индо-европейските езици запазени до днес са: санскрит, персийски, арменски, славянските езици, гръцки, латински, и неговите романски производни, и келтските и германските езици.
Разпространение на индо-европейските езици
 
    В Близкият изток, нордическите вълни са поведени от аморитите, които по-късно се размесват с евреите. Давид, който вероятно е имал аморитска майка, е описван като русокос.  Заедно с други нордически племена те нахлуват в Мала Азия и страните около Егейско море около 1500 г. пр. Хр., и от Палестина отиват в Египет. Египетските записи споменават за атаките на „амуру” по палестинските граници на Египет, към 1 400 г. пр. Хр. На египетските рисунки от този период са изобразени хора от нордически тип. 
 
Русокоси мъже и деца работят на полето.  Сцена от долината на царете в гробницата на Рамос (държавен администратор при Aменхотеп III и Aхенатен), 1500 г. пр. Хр.
 
   При филистимците, както и сред ахейците, горната класа принадлежала към нордическата раса, а долната към западната (средиземноморска).
 
Елините
 
    Възходът и залеза на индийската и персийската култура са били свързани с разпространението и изчезването на нордическата управляваща класа, същото се отнася и за историята на Елада.
Прародина на гърците трябва да се търси в района на съвременна Унгария. Между 3 000 и 2 000 г. пр. Хр. те начеват миграция в южна посока и достигат земите на съвременна Гърция.
   Първоначално гърците били руси и синеоки хора. Така Омир описва любимите си герои. В Елада, до пристигането на нордическите племена доминира западната раса, но със силен динарски и предноазиатски примес. Много топографски имена в Гърция – са не индо-европейски. В религията на гърците са се запазили форми от пантеона на донордическия период, като Посейдон и Хефест, които Омир описва като чернокоси. Героичните легенди на гърците представляват паметта на Нордическата раса. Авангардът на нордическите племена са йонийците и ахейците, а втората вълна е свързана с нахлуването на дорийците. Новодошлите донасят със себе си патриархата, който заменя местния матриархат. Средиземноморското вярване, че душата на починалия отива при боговете, е заменено с мрачното нордическо подземно царство на мъртвите, където господар е Хадес. Но най-горния слой от идеологията на Елада си остава нордическата природа. В ранната възраст на всички народи важи нордическото правило на героичната чест, която след това прославят в най-големи героични стихове, обединени от една обща идея за героичност, от която може да се заключи, че те принадлежат към една раса, която може да се нарече „героична”.
   Елинският идеал за красота е абсолютно нордически. Омир и Хезиод представят богове и герои като руси, синеоки и много високи. Черната коса според Омир – е отличителна черта на неелините. Елинската скулптура винаги възпроизвежда чисто нордически тип. 
 
   Но още от древни времена, расата на брахикефалите, по-специално- предноазиатската се просмуква в Елада от Балканите, Мала Азия и Крит. Характеристиките на философа Сократ са източни (алпийски). Източният гръцки народ изглежда комично. Елинската история може да бъде представена като процес на взаимодействие между духа на нордическата висша класа и завладените племена. Расовата структура може ясно да се види в конституцията на Спарта, със стриктното разделение на три класи: спартанците (дорийските господари), периеките (потомци на ахейците) и илотите (западна раса). 
 
    С помощта на евгенични мерки спартанците се опитали да запазят силата на нордическата управляваща класа. Плутарх казва, че спартанците са първите, които се опитват да подобрят характеристиките, не само на кучетата и конете,а и на хората. Спартанците виждат себе си като единствените чистокръвни елини. Красотата на спартанските жени е пословична. Нордическият дух на „спартанската” раса се проявява във факта, че в консервативна Спарта, жените имат повече права и влияние, отколкото при елинските демократични държави. Жените от епохата на Омир имат по-голяма свобода, отколкото през епохата на денордизираната Атина на Перикъл.
Евгеничните идеали са отразени в законите на Ликург, подкопани от новите теории, фокусирани върху личността. Времето на Платон е бил период на денордизация и дегенерация. Будизмът в древна Индия, също така запазва своята отделна идентичност от страна на обществеността. Спадът на културата, основана на северните племена, винаги започва с теории за "просветление" и "индивидуализъм." В Атина, в период на спад, тези теории са били пропити с духа на предноазиатската раса.
   Расовата структура на атинската държава не е толкова ясно изразена, както в Спарта, но може да се види в епохата на царете. Намаляването й  е свързано с изчерпването на кръвта на нордическата раса. След като богатството се поставя над произхода, това е знак за начало на смесването на расите. Ненордическите парвенюта, ставайки богати, печелят повече власт в държавата. Този процес се отразява в законите на Солон и Пизистрат тиранина, предизвикани от ненордически елементи. Това е показателно за промяна на властовите отношения между расите. Особено много нордическа кръв е пролята в междуособните войни между елинските държави.
   Великият Платон,аристократ по рождение, се опитва да спаси нордическите расови елементи. В своите "закони", той предлага за спасението на атиняните да се приложат спешни държавни евгенични мерки подобни на тези в древна Спарта, но вече е твърде късно. Ленц предполага, че изчезването на нордическата раса се обяснява с факта, че тя няма такъв имунитет към маларията, както западната раса. Но смъртоносния удар на гръцкия народ, според Ленц, нанася контролът върху раждаемостта.
   Определени държавни постове все повече се заемат от хора от по-ниските класи, от имигрантите, най-вече от предноазиатската  раса. Полибий през II век пр. Хр. казва са сънародниците си "Вие сте изродени, гладни просяци за удоволствия, без вяра и без надежда за по-добро бъдеще."
                                                                              
   Първото голямо смесване на кръвта се осъществява в Крит. Жителите на този остров се отличават с  такива неприятни характеристики като предателство, суета, продажност, завист. От остров Крит, също се разпространява и хомосексуализма. Етруските (смес от западна и предноазиатска раса) също са предразположени към содомия и любов към лукса. Животът в Гърция, през елинистичния период все повече и повече става източноевропейски в природата си.
   През IV век пр. Хр. в Елада все още надделява долихокефалията, но по-късно има силен приток на предноазиатска кръв. Елада е узряла за унищожаване. Но интересно е да се отбележи, че в елинското правителство  надделява нордическия елемент. Атина пада пред Спарта. Всички велики мислители и художници от Елада са живели до завладяването от македонците „(М. Грант,  „Смъртта на една голяма раса, 1921). Започва периодът на денордизация.
 
      
   В Македония управляващата класа поддържа чистата си нордическа кръв в по-голяма степен, отколкото в останалата част на Елада. Александър Македонски е бил от нордически расов тип. 
 

 
    Древна Елада е била смесица от нордическа, западна, предноазиатска и динарска раса, докато съвременна Гърция е смесица от западна, предноазиатска, динарска и ориенталска раса.
     
Римляните
 
   Римляните също са с нордически произход. Селищата от 2000 г. пр. Хр. в северната част на Италия, принадлежат на хора, които идват от Алпите. Но тази нация е долихо- и брахикефална.
   Филолозите, обединяващи италийските, келтските,германските и гръцките езици, показват, че зоната на контакт е била Чешката република. Кречмер показва,че италийците идват от района между река Дунав и Източните Алпи.
   Северните чужденци били много по-малко на брой в сравнение с местното население от ненордически тип. Но те са определили характеристиките на римския тип. Римляните са имали нордически характер, подобно на елините.   
      
   Легендите за царския период, са съхранили спомена от първите нордически чужденци сред етруските. Изглежда, че сред етруския народ надделяват  предноазиатските и източните елементи. Древната римска конституция ни дава ясна картина за класовото разделение по расов признак. Патрициите са латините и сабините, племена от нордически завоеватели, плебеите са потомци на лигурите -западни иберийски племена, но с примес от източната, динарската и предноазиатската раса. Има признаци, че сред плебеите е властвал матриархата.
Гражданските и военните навици на древните римляни наподобяват на тези от нордическата култура на Исландия от X-XI век. Римляните имали недоверие към завладените народи.  Имало поговорка: "не се доверявайте на чернокоси!", което доказва, че от древни времена на острова се възприема контрастът между нордическата и западната раса.
                                                                      
   
     В началото имало закони, които предлагат евгенични мерки, но по-късно те престанали да бъдат задължителни. Това става в ерата на денордизация и дегенерация.
    Първата основна промяна в расовото деление, вече е настъпила. Слага се началото на расовото смесване. През 445 г. пр. Хр. се разрешават браковете между патриции и плебеи.
    По времето на Катон нордическата кръв започнала да изчезва. Този процес се задълбочава и от пуническите и гражданските войни. Изчезването на селяните в резултат на вноса на зърно от колониите нанася най-мощния удар върху расовата власт на Рим (както по-късно става и в Англия).
     Заедно с Републиката умират и последните хора, които въплъщават в себе си нордическия характер – Брут и Касий, аристократите, които убиват Цезар, лидерът на „хората”, т.е. градските маси от по-долните слоеве. Но, въпреки смъртта на Цезар, идеалът за монархия нанася поражение на републиканците, защото Цезар възприема себе си като държавник превъзхождащ всички останали.Той основава империя, до голяма степен расово променена, която все повече и повече придобива чертите на ориенталския деспотизъм.
На мястото на расовия конфликт между патриции и плебеи в епохата на империята идва конфликтът между бедни и богати. А новата висша класа се основава на богатството, чиито представители идват от по-ниските слоеве. Това посява семената на моралния упадък в римското общество. Смъртта на Римската империя започва с Италия.  Раждаемостта намалява, а вносът на роби засилва притока на предноазиатска кръв. Наред с денордизацията идва и дегенерацията, която е толкова забележима сред скулптурите от късната империя. С кръвта на стотици хиляди роби от всички краища на света  Римската империя се превръща в една расова помийна яма. Всички расови бариери били счупени, когато на всички свободни жители на империята е било дадено гражданство. Представители на тези нови “граждани”  ставали дори и императори. Император Каракала бил син на негър и сирийка.
                                                                         
 
Но идеалът за красота в края на империята си остава нордически.
    По-голямата част от населението по време на раждането на Христос е смесица от западна, източна и динарска раса. Цезар, който е бил висок, казва, че римляните са по-ниски от галите, а Страбон казва, че бретонците са много по-високи от римляните. В римската армия ръста на войниците възлизал на около 148 см. Един швейцарски изследовател е изненадан от факта, че Марк Антоний, Цезар, Галба, Веспасиан и Траян имат една и съща форма на главата, която се наблюдава и в Швейцария, наречена „равнинна форма” (сега се нарича „нордически” тип). 
 
   Много от императорите от ерата на упадък имат "варварска" кръв. Първият истински германец, който сяда на римския трона е Максимилиан, син на гот и аланка. Северни черти има и Валентиниан I. В римската армия има много германски наемници, които по-късно се заселват в Италия и носят свеж приток на нордическа кръв. Той се забавя за известно време след смъртта на империята.
Но истинските римски нордически творчески сили са изчерпани. Империята продължава да се търкаля в смъртта си, и в крайна сметка се проваля. Започва да преобладава сместа от предримските народи от западна раса, както и от различни раси, говорещи семитски езици. Наемниците добавят и негърска кръв от Африка, а има и силна добавка от  източна и динарска раса. В тази ужасна клоака, идва и християнството.
   Християнството е религията на по-ниските слоеве на Римската империя. Произхода на християнството и неговите първи последователи е ориенталски (семитски). Законите на първия християнски император Константин са били насочени срещу старите евгенични мерки.
 
 
    Зeeк в неговата "История на упадъка на античния свят", използва данни от антропологията и евгениката и стига до заключение, че причините за падането на Рим са умствената и физическата дегенерация на расите. Дизраели е казал, че „расата е от ключово значение за историята, а единствената истина е, че расите, които по невнимание се смесват с кръвта на други раси ще загинат”. В Индия, кастовата система за дълго време поддържа расово разделение, подобно на Гърция и Рим, като се почувствало толкова рязко това разделение, но нордическата кръв изчезва по-рано. Навсякъде, където кръвта на нордическата раса изчезва, умира и културата. Социални и политически промени карат нордическите народи да напуснат прародината си. Ако те попаднели в ненаселена зона запазвали своята расова чистота. При такива условия най-републиканска система имали исландците. Но когато Нордическата раса завладява чужда страна, тя подчинява народите от други раси, и заема управляващия слой. Нордическите римляни (патрициите) виждат в нордическите келти врагове и защитават западната и източната раса (плебеите). Така започва смесването на расите. 
Героизмът е върховен закон. Индивидът не трябва да мисли толкова много за себе си, а за племето си, следвайки предписанията за лоялност към себе си и към приятелите си, за да защити своя народ. Трябва да се възхвалява щедростта и благородството на ума, любовта към истината, самочувствието.
   Но сливането с по-ниски класи в една нация, създава възможност за расово смесване. По-ниските слоеве настояват за повече права и постепенно преминават към "демокрация", но сега тя изглежда по различен начин, отколкото в чисто нордическите райони. Сега тази форма на управление означава правителство на масите, на масите, които се експлоатират от агитатори и ненордически новобогаташи. Капитализмът - знак на променящата се расова гледна точка, ускорява изчезването на нордическата висша класа. Прав е гръцкият поет Теогнис: "богатството разрушава расите."
   Заключение: упадакът сред индо-европейските народи винаги е свързан с намаляването на творческата нордическа кръв.