Асирийците

Автор: Росен Илиев

Асирийците

alt

    Асирийците били семито-говорящ народ, населявал земите северно от река Тигър. В края на Третото и началото на Второто хилядолетие пр. Хр. създават и свое царство, просъществувало до 612 г. пр. Хр. Първоначално столица на тяхната империя бил град Ашур, но в зенита на империята главен град станала Ниневия (50 000 жители). За своя писменост използвали шумерското клиновидно писмо. Асирийците подобно на вавилонците били отлични астрономи и архитекти. Интересен факт е, че цар Ашурбанипал ІІ създава първата в света библиотека.

   При най-големия си разцвет империята завладява Вавилон, Финикия, Египет и Палестина. Поради вътрешни борби и експанзията на вражески племена, асирийската империя се разпаднала. Въпреки, че говорели на семитски език (акадски), техният расов тип не бил характерен за ранните семити. Семитския език на асирийците бил донесен от хора представители на Ориенталската раса, която била почти претопена от Предно-азиатската (Арменоидна) раса, която към разцвета на империята вече била преобладаваща в района. В расово отношение асирийците изпитали силното влияние на хетите.

Репрезентация на асириец, 1400 г. пр. Хр

Репрезентация на асириец, 1400 г. пр. Хр.

alt

  Въпреки, че от повече от 2600 г. асирийците нямат своя държава, те все пак са оцелели и до днес. Общата им численост възлиза на над 3.5 млн. д., от които 1.5 млн. живеят в Ирак, 700 хил. в Сирия, 400 хил. в САЩ, а останалите в околните на Ирак страни и в Западна Европа.

    Средният ръст на съвременните асирийци възлиза на 167 см, а средния черепен индекс на 87. Тази хипербрахикефалност  най-вероятно се дължи на смесване с арменците. Асирийците са предимно брюнети, с изпъкнал носов профил. Лицето им е по-късо и по-тясно от това на арменците.