Европейските раси по Ханс Гюнтер

Автор: Росен Илиев

Ханс Фридрих Карл Гюнтер (1891-1968) е един от най-бележитите немски антрополози и евгеници

       Биография

     Ханс Фридрих Карл Гюнтер (16.02. 1891 – 25.09. 1968) е немски расов изследовател и eвгеник от периода на Ваймарската република и Третия райх. Той е известен също като „расовият” Гюнтер (Rassengünther) или „расовата папа” (Rassenpapst). Счита се, че е оказал огромно влияние върху расовите теории на Третия райх. Той преподава в университетите на Йена, Берлин и Фрайбург, пише множество книги и есета по расова теория.  Гюнтеровата  „Кратка расология на германския народ” (1929) е популярна експозиция на нордицизма. През 1931 г.  той е назначен за нов председател на расовата теория в Йена.
   Ханс  Гюнтер е роден на 16 февруари 1891 г. във Фрайбург. Баща му, Карл Вилхелм, е наследствен музикант, чието семейство идва от околностите на град Десау (Саксония-Анхалт). Сред четирите големи германски производители на цигулка бил и родът на Гюнтер. Той наследил таланта от баща си - професионален цигулар и го предава на сина си, който по време на дългата си артистична кариера се отличава с изискан естетически вкус, така че неговите философски заключения са толкова въображаеми и запомнящи се. Второто важно свойство, което наследил от баща си аристокрацията на мисълта, съчетана с нордическото чувство за дистанция.
   Майката на Гюнтер Матилда Катрин Агнес, по баща Кропф, е родена в Щутгарт, където е живяла в продължение на няколко поколения със семейството си. По тази линия има далечна връзка със семейството на майката на Кеплер, великият астроном и еретик.
   Бъдещият главен расов теоретик на Ваймарската република и Третия райх комбинира в себе си наследените таланти от предците си под формата на музикален талант, работоспособност, влечение към точните науки, универсалните обобщения, както и към природният цикъл, удивителен образ оживяващ с бунтарския темперамент на първооткривателя. Дори и пропорциите на тези таланти, съчетани в кръвта му, са чисто немски, защото всичко е умерено.
   Гюнтер учи в родния си Фрайбург и през 1910 г. получава сертификат за зрелостник. Много рано, той ясно изразява тенденция към лингвистиката, а след това в гимназията научава унгарски език. В своите студентски години, той разширява познанията си с проучване на алтайските и угро-финските езици, наред с индоевропейските, които частично проучва в Париж, а след това отделя особено внимание на  турския и полага специален изпит по латински.
   В този случай, чуждият език винаги го очарова като израз на душата на народа. Именно чрез изучаването на неиндоевропейските езици Гюнтер се опитва да разбере душата на другите, "азиатски" раси. Явните различия в структурата на езика му разкриват фаталните дълбоки различия между расите, които в крайна сметка довеждат младия филолог до необходимостта от дълбоко проучване на природните науки, особено биологията, а във Фрайбургския университет по това време биология преподава  Август Вайсман.
   През 1914 г., малко преди избухването на Първата световна война, Гюнтер защитава докторска дисертация на тема "Източниците на популярни книги за Фортуна и синовете му" - романтична, приключенска история за епохата на Средновековието.
   1919 – на Германия е наложен унизителния Версайски договор и Гюнтер в този момент преживява своят "вътрешен Версай". Тогава започва да пише първият си труд "Рицарят, смъртта и дявола”. В нея Гюнтер "преоценява всички ценности". Книгата е отпечатана в Мюнхен, от най-големият немски издател с патриотична ориентация Юлиус Фридрих Леман. „Героичната идея " на книгата, представляваща преработка на традициите на немския езическо-националистически романтизъм под формата на" биологичен национализъм ".  Хайнрих 
   През 1922 г. Гюнтер учи в университета на Виена, докато работи в музей в Дрезден.  В същата година той издава труда си „Расология на немския народ”, която моментално се превръща в бестселър. Второто издание на книгата излиза през 1933 година. До 1942 г. стига тираж от над 124 000 екземпляра.
   През 1923 г. той се премества в Скандинавия, за да живее с втората си съпруга, която е норвежка. Той получава научни награди от университета в Упсала и Шведския институт по расова биология, начело с Херман Лундборг. В Норвегия се среща с Видкун Кизлинг.
   През 1929 г. Гюнтер издава популярната версия на книгата „Кратка расология на немския народ”, която до 1942 г. достига тираж от 295 000 копия.
   През 1935 г.  той става професор в университета в Берлин, където преподава расова наука, човешка биология и развитие на селската етнография. От 1940  до 1945  е професор в университета "Алберт Лудвиг".
      През 1944 година общият тираж на книгите на Ханс Гюнтер достига половин милион, което го превръща в най-популярния расов теоретик в Германия.
    След Втората световна война Гюнтер лежи в концентрационни лагери в продължение на три години. Фрайбургският университет подкрепя освобождаването му. През 1951 г.  той публикува книгата "Избора на съпругът", в която са изброени добрите биологични качества, които трябва да търсим в брачния партньор. Друга евгенична книга бива публикувана през 1959 г., в която той твърди, че неинтелигентните хора се размножават твърде многобройно в Европа, и единственото решение за държавата е семейното планиране.
   Ханс Гюнтер умира на 25 септември 1968 г. в родния си Фрайбург.

Расови теории

     Расовите теории на Гюнтер са силно повлияни от нордическата идеология, преобладаваща по онова време. Ойген Фишер, професор по антропология във Фрайбург, е влиятелен привърженик на тези идеи и води лекции в университета "Алберт Лудвиг",  по времето когато Гюнтер учи там.
   Гюнтеровата расова схема била много влиятелна в академичното разбиране на човешката расова антропология през ХХ век, особено в немскоезичния свят. Той разделя европейското население на шест раси- нордическа, фалска, източна (алпийска), западна (средиземноморска), динарска и източнобалтийска, като фалската раса не е считана за основна.
   От тези раси, нордическата се разглежда като най-ценната, "благородната", и с най-голяма творческа сила в историята. Гюнтер публикува доказателства, че нордидите са основатели на влиятелни култури по целия свят. Противоположност на нордидите са евреите, които са “клин, дошъл от Азия, който разрушава и разлага европейската култура.” 
   Гюнтер свързва великите постижения на древните цивилизации с духа на нордическата или „германо-арийска” раса. За него терминът “арийски” непременно трябва да се свързва с нордическата раса, и най-вече с представителите й от германски произход, които са последните живи потомци на митичните арийци.
   Той определя прародината на индо-европейците (арийците) в Тюрингско-саксонската култура на Шнуровата керамика (Schnurkeramik kultur) в Северозападна Германия. Най-старите археологически находки оставени от нордическите хора са открити именно тук. 
    Според него освен в Европа, потомците на древните арийци са оцелели и в някои отдалечени планински райони на Иран, Афганистан, Индия и Пакистан.
    Всички съвременни европейски народи водят началото си от    нордическата раса, при което са се смесили в различна степен с далеч по примитивните южни раси. Те трябва да бъдат наречени индо-германски (индо-европейски), като само малка част от тях за запазили нордическия си дух. Повечето днешни европейски народи са загубили нордическата си същност.
Показателно е, че докато при древните цивилизации е преобладавал нордическият расов компонент, те са просперирали. Древен Рим, древна Елада, древен Египет, древен Шумер, както и персийските и индо-арийските цивилизации са били на върха на своето развитие с преобладаващо нордически управляващ слой.След загубата на този компонент те западнали, както културно, така и икономически. Неслучайно идеалът за красота сред древните е бил високият, рус и синеок расов тип. Гюнтер дава като доказателство за тезата си изображенията от пантеона на древните римляни и гърци. Всички олимпийски богове са изобразявани като руси и синеоки исполини, докато чуждоземните богове като Посейдон и Хефест например, са описвани като тъмнокоси и тъмнооки.   
   Сред неговите ученици е Бруно Бергер, който след експедиция в Тибет, стига до заключението, че тибетския народ притежава характеристики, които го поставят между нордическата и монголоидната раса, като предвид това той превъзхожда всички останали източноазиатски народи.
   Гюнтер смята, че нордическите народи трябва да се обединят за да осигурят своето световно господство.
  След войната Гюнтер продължава да пише и представя статии на членовете на „Британски журнал на северния свят”  издаван от Северната лига, на която той е един от основателите. 

Основни трудове

1920: Ritter, Tod und Teufel
1922: Rassenkunde des deutschen Volkes, 16. Aufl. 1933 
1924: Rassenkunde Europas, 3. Aufl. 1927
1925: Kleine Rassenkunde Europas, 3. Aufl. 1929
1925: Der Nordische Gedanke unter den Deutschen, 2. Aufl. 1927
1926: Adel und Rasse, 2. Aufl. 1927
1926: Rasse und Stil
1929: Rassengeschichte des hellenischen und des römischen Volkes
1930: Rassenkunde des jüdischen Volkes 
1933: Volk und Staat in ihrer Stellung zu Vererbung und Auslese
1934: Die nordische Rasse bei den Indogermanen Asiens
1934: Die Verstädterung, 3. Aufl. 1938
1934: Frömmigkeit nordischer Artung
1935: Herkunft und Rassengeschichte der Germanen
1940: Formen und Urgeschichte der Ehe
1941: Gattenwahl zu ehelichem Glück und erblicher Ertüchtigung
1941: Das Bauerntum als Lebens- und Gemeinschaftsform
1942: Bauernglaube. Zeugnisse über Glauben und Frömmigkeit der deutschen Bauern
1951: Formen und Urgeschichte der Ehe; Die Formen der Ehe, Familie und Verwandtschaft und die Fragen einer Urgeschichte der Ehe, Gattenwahl
1956: Lebensgeschichte des hellenischen Volkes, 2. Aufl. 1965
1957: Lebensgeschichte des römischen Volkes, 2. Aufl. 1966
1959: Der Begabungsschwund in Europa (unter dem Pseudonym Ludwig Winter)
1961: Entstellung und Klärung der Botschaft Jesu (unter dem Pseudonym Heinrich Ackermann)
1966: Platon als Hüter des Lebens
1967: Vererbung und Umwelt

ОПИСАНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ РАСИ

 Названия на европейските раси

    Петте основни европейски раси не винаги се назовават с едно и също име от различните изследователи, които ги описват. В този труд частично се използват нови названия. Запазени са названията на нордическата и динарската раса. Нови термини се явяват източната, западната и фалската раса. Терминът „източнобалтийска раса” е взаимстван от Норденстренг.

Нордическа раса. Признаци: висок ръст, дълъг череп, тясно лице с изпъкнала брадичка, тесен нос с висок корен, мека, руса коса, дълбоко разположени светли очи, розово-бяла кожа. Руският расолог Йозеф Деникер първи нарича тази раса нордическа. При Рипли тя е наричана тевтонска раса, при Линей и Лапуж- „Хомо европеус”, при Брока- уелски тип, при Колман- долихолептна раса, при Вирхоф- франкска, при Рециус- германски тип, при Серджи- нордическа разновидност на евро-африканския вид, при Чекановски- тип а, при Рее- тип II.

Западна раса. Признаци: нисък ръст, дълъг череп, тясно лице, по-малко изпъкнала брадичка, тесен нос с висока основа, мека, кестенява или черна коса, дълбоко разположени тъмни очи, кафява кожа. Деникер разграничава два вида: иберо-островен и крайбрежен или атланто-средиземноморски. При Серджи тази раса се нарича евро-африканска. В трудовете на немски автори (по-специално Л.Ф. Клаус) се среща названието „средиземноморска раса”, но това обикновено е следствие от названието на Серджи- средиземноморска. В научната класификация е често използван терминът „Хомо медитеранеус”, при Серджи това е средиземноморската разновидност на евро- африканския вид, при Лапуж – „Хомо меридионалис”.  Английските учени са свикнали да наричат тази раса-  иберийска, а френските и италианските - лигурска. Аз избрах името "западна" раса, защото това е по-добро от "средиземноморска",  указвайки съвременната и праисторическата площ на разпространение на тази раса. Името "средиземноморска" раса отклонява вниманието ни от факта, че хората от тази раса живеят в Шотландия, Южна Англия и Ирландия. Правилността на това заключение укрепва Шуххард в  книгата си "Alteuropa" (1926), където на базата на археологическите находки, той показа как цивилизацията, възникнала в Западна Европа на територията на Англия, Испания и Франция , се е разпространила по протежение на бреговете на Средиземно море.

Динарска раса. Признаци: висок ръст, къс череп, тясно лице, „отрязан” тил, силно изпъкнал нос, кестенява или черна коса, кафяви очи и кафеникава кожа. При Деникер тази раса се нарича динарска или адриатическа, при фон Хелдер - ретo-сарматски или просто сарматски тип, при Чекановски тип d. „Акрогонус” при Лапуж има редица прилики с тази раса. При Рипли и неговите последователи тази раса не съществува, в нея те виждат особен вариант на източната раса. Названието "адриатическа" подхожда по-малко, защото адриатическото крайбрежие е ограничено между Италия и северна Гърция. Името "динарска", дадено от Деникер, не води в заблуждение и противоречие. Този термин е за предпочитане, защото Динарските Алпи са областта с най-голямата концентрация на тази раса.

Източна раса. Признаци: нисък ръст, къс череп, широко лице с неизразена брадичка, къс, вдлъбнат нос с плоска основа, твърда кестенява или черна коса, изпъкнали кафяви очи, жълто-кафява кожа. При Деникер тази раса се нарича западна или севенска, а Рипли след Лапуж я нарича алпийска. Брока използва термина "келтски тип", а някои френски и италиански изследователи говорят за "келто-славянски" тип. Фон Хелдер го нарича урало-алтайски, Бедоу - овернски, Серджи – евразийски. Вирхов го нарича южногермански брахикефален тип, Рециус – ортогнатен брахикефален тип; днес тази раса  често е наричана монголоидна и туранска,  в латинската номенклатура често се използва термина на Лапуж- „Хомо алпинус”.  Рециус нарича тази раса славяно-ретска, Вилцер – просто кръглоглава. Тип w при Мадларски има общи черти с източната раса.
Аз избрах името "източна", защото то посочва връзката с Азия, но не и такава връзка, че причислявам тази раса към монголоидите. Името "алпийска", по мое мнение, е погрешно: хората от тази раса, които се срещат в Алпите, в по-голямата си част, са смесица от динарски и източни типове. Даже беше предложено, че тази раса е възникнала под влияние на околната среда. Но откъде идват "алпийските" хора в Холандия, Дания, Норвегия?
Източната раса не трябва да се бърка с "източноевропейската раса" на Деникер или ориенталската раса.

Източнобалтийска раса. Признаци: нисък ръст, къса глава, широко лице с неизразена брадичка и широка, масивна долна челюст, по-скоро широк, вдлъбнат нос с плоска основа, твърда, руса коса, леко наклонени, изпъкнали, светли очи, светла кожа. Някои изследователи не разграничават тази раса, като особена, а я смятат за смесен вариант на  различни раси. Източнобалтийската раса понякога се нарича финска (Городченкo, Силинич, Серджи),  при Серджи се нарича „Хомо арктикус феникус”, при Деникер – източноевропейска раса, при Рудолф Пьох и Крайчек - източна раса, а руският расолог Бунак я нарича "балтийска". Това може да доведе до факта, че тази раса ще се бърка с народите, които говорят балтийски езици (литовци и латвийци). Полският расолог Столигво предлага близко стоящата до източнобалтийския расов тип, смесена източнобалтийско-нордическа форма, наречена"фанобрахикефална". Аз избрах предложеното от Норденстренг название съответстващо на разпространението на тази раса.

   Не може да се използва в качеството на названия на раси, названия на народи,  такива като тевтонска, франкска или германска за нордическата раса, славянска и финска за източнобалтийската раса и келтска или южногерманска за източната раса. Такива названия  като урало-алтайска, сарматска и ретo-сарматска са подвеждащи. Трябва да е ясно, че германците, в т.ч. и франки и тевтонци, са народи от нордическа раса, така или иначе, не може да се използват имената на народи, в противен случай отново ще разглеждаме като расови различията между германци и римляни, германци и славяни и др., а на славянската и финската нордическа раса ще гледаме с недоумение. Расата показва група от хора, които се отличават от другите групи от хора по своята комбинация от телесни и умствени характеристики, като на свой ред произвежда само себеподобни.

Фалска раса. Признаци: много висок ръст, долихо- или мезокефален череп, широко лице с изпъкнала брадичка и широка челюст, средно широк нос (по европейските стандарти), светла коса, светли (сини или сиви) очи в ниски очници, светла кожа. Някои изследователи не определят тази раса като отделна, а я считат за вариант или резултат от кръстоска с нордическата раса. Паудлер, Хенчел и Керн наричат тази раса „далска” (по местността Даларна в Швеция), а Ленц - атлантическа. Счита се, че фалската раса е реликт от древната кроманьонска раса. Названието"далска" не е много удачно, тъй като в Даларна само 4.18% от населението е от този тип, което може да бъде резултат от преминаването на нордическата и източнобалтийската раса.
Във Вестфалия този тип е широко разпространен, така че аз предпочитам името "фалска раса". Вестфалия - част от Европа, където са най-добре запазени останките от кроманьонската раса. Тъй като терминът "фалски" като название на народ е неприемлив, той може да се използва като название на раса. Подобно на други названия на раси, подчертава разпространението или (в този случай) най-доброто съхранение на определена раса. Названието "атлантическа раса" би могло да предизвика объркване с "атлантическа култура " - термин, който се използва заедно от етнографите (Фробениус, Вирт). Също така в началото на миналия век, това име е използвано и от Причард (J.C. Prichard. „Researches into the Physical History of Mankind”, 1837),  за да отнесе европейските и северноафриканските народи към западната и хамитската (етиопска) раса.
Разпределение на отделните раси

Физически признаци на нордическата раса
   Според Немската антроположка школа Нордическата раса води началото си от древните кроманьонци. В най-общи линии тя представлява редуциран и грациализиран кроманоиден тип. Представителите на Нордическата раса са високи и стройни хора. Средният ръст на възрастния мъж е 1.75 м, а в някои райони на Норвегия и до 1.90 м. Пропорцията торс/крака заема междинно положение в сравнение с другите раси. Височината на седалището е равно на 52-53 % от височината на тялото.Развитието при хората от нордическата раса продължава по-дълго от всички раси- до 25 годишна възраст. Установена е взаимовръзка между достигането на полова зрялост и приключването на растежа. Особеното при нордическата раса, е че половото съзряване настъпва по-късно. Мъжете притежават широки рамене и тесни бедра. Всички тези черти говорят за силно атлетична фигура. Особеното удебеляване на горните части на колянната чашка е представено предимно при нордическата раса. Ръцете при хората от нордическата раса имат средна дължина, като размахът им е равен на 94-97 % от дължината на тялото.
alt
Разликите в структурата на тялото между нордическата (вляво) и източнобалтийската раса (вдясно)

   Хората от нордическата раса имат дълъг череп и тясно лице. Средния черепен индекс е около 75 (във вариация от 72 до 78), долихо- до мезокефалност. Ширината на нордическата глава се отнася към нейната дължина в съотношение 3:4. 
alt
Нордически череп погледнат от всички страни

        Ширината на нордическото лице се отнася към дължината му в пропорция 10:9, но понякога е и в съотношение 10:10. Лицевият индекс при нордическата раса има стойност над 90 (лептопросопик). Долихокефалността в съчетание с тясно лице правят формата на главата такава, че тя може да се огради в правоъгълник. Ако се раздели главата при поглед отстрани на два участъка, един отпред, и един зад  ушите, ще видим, че нордическата глава се развива по дължина, основно зад ушите. Особено характерна черта е изпъкналият тил. Ако долихокефалният човек се постави до стената, неговият тил ще се докосне до нея, докато при брахикефалния между неговия тил и стената ще остане пространство. Нордическият череп се отличава със сравнително неголяма височина на участъка зад ушите, така че може да се говори за плоска форма на този череп (при децата обаче, този признак не е изразен). Особена нордическа черта е израстък над слепоочната кост. Ако областта зад ушите при другите европейски раси е сравнително плоска, то при нордическата раса там се вижда забележимо възвишение.Чертите на нордическото лице в профил са ясно изразени. Челото е наклонено назад, очите са дълбоки, с хоризонтална профилировка и елипсовидна форма, носът е прав или  изпъкнал (лепторине). Челюстите и зъбите са разположени вертикално. Отличителна черта е изпъкналата брадичка. Наличието на три изпъкващи части прави впечатление за агресивност. 
        Главата в областта на слепоочието е свита, сякаш нейните две страни са притиснати в преса. Такова общо впечатление правят и формите на отделните кости на черепа и меките части на лицето. Извитото назад чело се съчетава с забележимите надвеждни дъги и глабелата (удебеление над предносието). Тези признаци са по-малко изразени при жените и при младите хора. Много важна черта на лицето са скулите (бизогоматичен диаметър). При Нордическата раса ширината на лицето при скулите е малка (137-139 мм), защото са обърнати настрана и са разположени вертикално.
        Отделните раси се различават по формата на носа. Нордическата раса има тънък , започващ с предносие, нос, така че между него и челото няма видима граница ("гръцки нос"). В профил той понякога е прав, а понякога изпъкнал. Срещат се също и вдлъбнати носове, и носове извити навън в долната третина (честа форма в Швеция). Ако нордическият нос е извит навън, той обикновено описва плавна дъга. Това е по-скоро извит или ястребов нос, отколкото орлов (извит в горната част), както при динарската раса. Отношението на дължината (височината) на носа в сравнение с другите участъци на лицето при нордическата (и динарската) раса е голямо, докато при Източната и Източно-балтийската раса е по-малко. Ноздрите са разположени под остър ъгъл. Нордическият нос се развива от детския чип нос до 25-тата си година. Носовете на жените от всички раси са по-тесни. При нордическата раса се среща и форма на носа, която в профил изглежда права, но леко вълниста. Силно изпъкващият напред нос при хората от нордическата раса, като например при норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен (откривателя на Южния полюс), бива обикновено и особено тесен. 
Теснотата на нордическото лице е обусловено и от голямата извивка на роговиците на очите, от тесните челюсти и тясното разположение на зъбите, при което кучешките зъби се разполагат под ъгъл. Особена нордическа черта са големите и дълги предни резци.
         Меките части на лицето не заличават впечатлението за тясното лице. Кожата на лицето има равномерна дебелина, клепачите не са дебели, прорезът между тях е хоризонтален, а външните ъгли на очите са немного скъсени надолу. Нордическите устни обикновено са тънки, но не сбити, особено червени на цвят, като горната устна често изпъква по-малко от долната. При нордическите англичани често се среща висока вертикална горна устна. Браздичката под носа е ясно изразена и тясна. Ушите са сравнително малки, въпреки че големината на ушите при всички раси силно варира и ушите при всички хора растат до старост.
         Цветът на кожата при всички раси се поражда от отлагане на пигмента меланин. Най-малко на това са подложени  нордическата и фалската раса. Нордическият цвят на кожата е розово-бял. Само нордическата раса може да се нарече "бяла” в пълния смисъл на думата, макар че и това ще бъде не напълно правилно - съвършено бяла кожа има само при труповете. Дори самата бяла кожа винаги има жълтеникав оттенък. Розово-бяла прави кожата преминаващата през нея кръв. Там, където преминават вените, е видима "синята кръв". Но такава светла кожа дори и в Западна Европа се среща рядко. Само кожата на нордическата раса е устойчива към слънчевите лъчи: тя силно почервенява, като при изгаряне, но след няколко дни почервеняването изчезва.
         Кожата на нордическата раса е особено нежна и тънка, именно поради по-малкото отлагане на витамин Д. Според римския историк Тацит кожата на германците е по-чувствителна към рани (поради факта, че е по-тънка). За нежността на нордическата кожа свидетелства и нейната прозрачност. Изразът "синя кръв" показвал расовия произход на благородниците. Руменината на бузите, "кръв с мляко" - тези и други подобни изрази говорят за нордическия произход на европейския идеал за красота, характерен още от най-дълбока древност. Дори зърната на гърдите при мъжете и жените от нордическата раса са розови, а при другите европейци - кафяви. Така както в тропиците пигментацията на кожата е средство за нейната защита, нордическата раса не е приспособена за живот в тропиците. Влиянието на тропическия климат на различните европейски раси е показал американеца Удраф в своята книга  "Medical Ethnology" (1915). Той отбелязва твърде вредното влияние на силното слънчево излъчване върху нервната система на светлите европейци.
        Свързана ли е появата на лунички с нордическата кръв не е известно. Луничките се появяват при рижите хора, но при тях, за разлика от нордическата раса  кожата е мазна, но често се наблюдават лунички и при хората от нордическата раса.
По-тъмните участъци на кожата, за разлика от другите раси, при чистата Нордическа раса не се срещат.Третичното окосмяване сред хората от Нордическата раса е по-слабо изразено. Добре растат косите на главата, при мъжете - брада, но окосмяването по тялото е по-слабо.
        Цветът и формата на косъма са признаци, по които се различават расите. В Германия се наблюдава феномен- потъмняване на косите при хора на около 30- годишна възраст, който се дължи на примес от фалската или източнобалтийската раса. Така че само по цвета на косите при възрастните не може да се съди за расовата принадлежност (в Папуа и Нова Гвинея се срещат естествено руси коси сред местното население).
Цветът на косата при нордическата раса е светъл, със светлоруси и златно-руси  нюанси, обикновено с повече или по-малко червеникав оттенък. Пепеляворусите коси, по-често срещащи се в Източна Германия и в Югозападна Норвегия, са по скоро признак на Източно-балтийската раса. По-рано се спореше, може ли да се смятат рижите коси за нордически признак. Те често се съчетават с много бяла и нежна кожа. В рижите коси виждали реликт от особена раса. Често ги отбелязвали с особен мирис, сравним с козия. Но не трябва да се смятат за особена раса, рижите коси са разпространени в ареала на нордическата раса. В Източна Германия и Източна Европа рижите са по-малко, отколкото в Северозападна Европа, т.е. за източнобалтийската раса това явление не е характерно. Най-много рижи хора като процент от населението (над 80%) има сред фино-говорещото племе удмурти, живеещо в днешна Русия. 
         Рижавостта сега се смята за явление подобно на албинизма, тъй като рижекосите, както и албиносите се срещат при всички раси.Сравнително много рижи има сред шотландците и полуевреите. Косите на нордическата раса са по-малко мазни, отколкото при другите европейски раси. Те са гладки или вълнисти, тънки, често "като коприна". Къдравите коси по-често биват при децата от нордическата раса, отколкото при възрастните. Особеностите на нордическите коси са добре представени на картините на Рубенс. Нордическите коси може да се разпознаят по тяхната лекота, с която се развяват на вятъра. Тънките нордически коси не са особено здрави, те лесно се отрязват. Резултатите от кръстосване могат да бъдат твърди, нерядко къдрави (например при смес с евреи) светли коси или тъмни коси с нордическа структура. Структурата на косата говори повече за расовия произход, отколкото цвета й. Светлите коси на източнобалтийската раса са дебели и твърди. 
          Космите на брадите на мъжете от нордическата раса също са светли, често по-рижави. Индра (обожествен военоначалник, предвождал индо-арийското нашествие в Северна Индия) е бил изобразяван с рижава брада, подобно на бог Тор и император Фридрих Барбароса (покорител на източните славяни). Космите на брадата са къдрави, както при древногръцките статуи. При кръстосване, дори при тъмни коси на главата, често се запазва светлата или рижава брада, както е отбелязал още Аристотел.
          Очите при нордическата раса са много светли, сини или сиви. Децата обикновено се раждат с тъмносини или тъмносиви очи.
Има мнение, че сивите очи не са нордически, а признак за смесване с източнобалтийската раса. На нордическата раса не са свойствени само сините очи, макар че при нея те са по-често срещани, а при източнобалтийската раса има повече сиви очи ( Гюнтер отбелязва, че в Германия в началото на 20 век само 6-8% от населението било „чиста” (без примеси) нордическа раса). Може да се смята, че сивите очи са признак за смесване на нордическата раса с тъмни европейски раси, тъй като по данни на Вирхов, броят на сивите очи се увеличава в Централна Европа не само на изток, но и на юг. Сивите очи се срещат по-често в комбинация с кестеняви коси, отколкото с руси. При смесване става така, че цветът на очите се наследява от по-тъмната раса, а яркостта на очите от по-светлата. Така се получават светло-кафявите и зелените очи. При нордическите хора цветът на очите често се променя в зависимост от осветяването и разположението. Когато светлината падне по-напред, очите изглеждат сини, а когато падне по-назад - сиви. Цветът им е нещо средно между синьо и сиво.Тъмносините очи, както при евреите или полуевреите, или непрозрачно матово-сините очи, това са винаги очи на хибриди. Те нерядко се срещат при смесване с Източната раса. На нордическите очи е присъщ светлият цвят. С тези свойства на нордическите очи е свързано особеното впечатление, което оставят. Тъмните очи се разглеждат, нордическите се наблюдават. Във възбудено състояние погледът на нордическите очи става "ужасен". Такъв поглед приписвали на варварите Цезар и Тацит. Контрастът на тъмната зеница със светлата рамка, наред със съответната мимика, прави погледа на варварина не само "ужасен", но и "остър", за което е писал също и Цезар. Свързано е с това, че зеницата във възбудено състояние се разширява. Именно светлите нордически очи във възбудено състояние (радост, опиянение от борбата) придобиват особен блясък, и те започват да излъчват светлина. Римските воини в битките си с варварите трябвало да привикнат с този поглед и да не се плашат от него. Цезар пише за галите, че те не можели да издържат на дивия поглед на германците. Хаген ("Песен за нибелунгите") имал същия ужасен поглед. Това свойство на народите от нордическата раса приписвали на героите, което е изразено в "Едата". Само нордическите очи могат да хвърлят ужасен поглед, очите на другите раси във възбудено състояние изглеждат зловещи, заплашителни, дори злобни, но мъжественият гняв могат да изразят само нордическите очи. Обикновеното им изражение е решимост, но диапазона на изразяване на чувства е голям, от мекост до твърдата воля на господар.Граф Артур Гобино описва нордическото лице като"малко суховато". 
         Представителите на нордическата раса се определят като разумни, справедливи, разчетливи, студени, често и жестоки хора, но по отношение на интелектуалните си способности определено са на първо място сред расите. Именно те носят така характерните за арийците творчество и остър ум.
    Примери за нордическа раса:
alt

alt

alt

Физически признаци на западната (средиземноморска) раса
       Западната раса е най-грациозният клон сред европейските раси – дребeн и строен, със среден ръст при мъжете от 1,61 м. В Иберия той е по-голям, докато в Сицилия ръстът се понижава до 1,55 м. Сред нея се откриват примеси на неевропейски раси- най-вече Ориенталска и негроидна. Пропорциите на тялото са подобни на тези при нордическата раса. Западните хора са грациозно стройни, за разлика от стройните и силни нордически хора. Може да се предположи, че при западната раса дължината на краката е малко по- пропорционална, но като цяло съотношението на размерите на частите на тялото е почти същото както и при нордическата раса. Хората от западната раса спират развитието си рано, при тях по-рано настъпва и половото съзряване, както и старостта. При западните мъже фигурата е по-скоро крехка, раменете не са така широки, бедрата не са така тесни,  а изразът на лицето е по-мек. При западните жени са по-подчертани женските форми, имат и по-широки бедра. С грациозност се отличава както цялото тяло, така и отделните му части: шия, ръце, крака. В резултат на това се създава впечатление за много живо, гъвкаво, леко тяло, впечатление, което още повече се усилва от движенията на хората от тази раса и нейната душевна хармония.
       Както  при нордическата, така и при западната раса, черепът е дълъг, а лицето тясно. Западният череп в съответствие с малката дължина на тялото е по-малък на размери от нордическия.Черепният индекс при западната раса е 70-75 (долихо- до мезокефалност). Долихокефалията тук е изразена по-силно, отколкото при нордическата раса. Строежът на черепа е подобен на нордическия, само дето на западния череп няма надвеждни дъги и глабели, а участъкът зад ушите е малко по-висок, но не така плосък, както при нордическата раса. Челото на западната раса е по-наклонено и ниско, като е по-скоро извито назад.Областта на най-силно изпъкване на тила на черепа при западната раса е по-висока, отколкото при черепа при нордическата раса, оттам е и впечатлението за заостреност на тила.
Лицето в профил изглежда по-меко, в него няма жестокостта и смелостта на чертите на нордическото лице. Това впечатление създава и по-стръмното и не много изпъкващо чело, като и слабо издадената брадичка. Очите са дълбоки. Често се среща скосена и изпъкваща напред челюст в западните области на Средиземноморието, показвайки примес на негърска кръв. Носът се отличава с високо предносие, висок гръб, а формата му най- често е права или извита. Дължината (височината) на носа в сравнение с други части на лицето е по-малка, отколкото при нордическата раса. Често лицето може да се обрисува с елиптична линия и то става подобно на това, което ние вече възприемаме като "семитско".
      Анфасът на това лице се отличава от нордическото с немного закръглено чело и слабо изразена брадичка.Останалите пропорции на лицевите кости са същите. Веждите са по-високи, отколкото при нордическата раса.
Що се касае до меките части на лицето, то носът е по-месест, ноздрите не са разположени под остър ъгъл, както при нордическата раса. Устата е по-широка, устните са удебелени. Тънките устни сред европейските раси се срещат само при нордическата и фалската раса. Общото впечатление за лицето от западен тип е: меко и привлекателно.
          alt
        Череп на западната раса
    Западната раса има мека, кадифена кафяво-бяла кожа. Цветът на кожата се разпределя равномерно. При излагане на слънце кожата им може да придобие вид нехарактерен за европейците. Поради по-високото съдържание на пигмента меланин кожата на западната раса е непрозрачна. Руменината на бузите не е присъща за хората от западна раса. Устните на западната раса имат вишнев цвят. Благодарение на това, че нейната кожа е защитена с пигмент, западната раса е приспособена за живот в тропиците. Цветът на косата е тъмнокестеняв или черен, структурата е сходна с нордическата. При хората от западната раса се наблюдава блондизъм в бебешките години, което се смята за феномен. Характерна е вълнистата коса, която  понякога преминава в истински къдрици. Косите при западните хора са по-мазни.Заради тъмната окраска веждите изглеждат по-гъсти. Третичното окосмяване е по-силно, отколкото при нордическата раса. Самият косъм е по-гъст и дълъг, отколкото при другите европейски раси. При западните (и динарските) жени има тъмен мъх над горната устна. Цветът на очите при западната раса е кафяв или тъмнокафяв. Изражението на очите на западния човек може да се опише като весело, често като добродушно, но и като дръзко и хитроумно. "Смехът, погледът, мимиката изразяват грация, жизнерадост и истинска красота", - това е мнението на италианския расолог Серджи.
     Описват хората от западната раса като много емоционални, забавни, лекомислени хора, с малка склонност към жестокост, мързеливи. Имат силно изразени артистични и музикални заложби. По интелектуална даровитост се нареждат на пето място сред европейските раси.

Примери за западна раса:  

alt       
 
alt

Физически признаци на динарската раса
        Представителите на динарската раса се характеризират с висок ръст. Хората с най-висок ръст в Европа са динарците (в Черна гора- 177 см) и нордическите жители на Шотландия и Норвегия (долината Вале). Средният ръст на мъжете е около 1,74 м. Пропорциите на тялото на динарската раса са сходни с нордическите. Шията е къса и дебела, ставите не са така тънки, ръцете са по-къси. Динарската раса е висока и стройна. Много динарски жени се отличават с ширина на костите, която не е характерно за жените от другите раси. Особен признак на динарската раса са дългите и къси нокти на големите пръсти на ръцете. 
        Динарската раса има къс череп и тясно лице. Черепният индекс е средно 85-87 (брахикефал), а лицевият - 90-93 (лептопросопик). Динарската форма на главата от некомпетентния наблюдател се възприема като "висока". Брахикефалността на динарската раса лесно се отличава от брахикефалността на източната и източнобалтийската раса. Динарската глава е къса, а източната и източнобалтийската - кръгла или широка. Черепните индекси на тези раси са близки, но тези цифри малко говорят за пропорциите на черепа. Тилът не изпъква особено и има вид на отсечен.Тясното лице на динарската раса се съчетава с широко чело. При нордическата и западната раса тази част на черепа е тясна. Тилът на динарския череп може да се нарече плосък или отвесен. Ако динарският череп при поглед отстрани се раздели по средата на вертикала, то особено къса ще се окаже частта при ушите. Достатъчно силно е изразен тилният хълм, който може да се опипа. Челото е наклонено назад, подобно на нордическата раса, но не чак толкова много. Надвеждните дъги не са така ясно изразени и са различни по форма. При нордическата раса те имат вид на вълнисти издатини, а при динарската - линии  извити навътре, така че най-високата част прилича на края на покрив. Носът има висок корен и силно изпъква напред, така се получава т.н. "орлов" нос. При динарската и предноазиатската раса носовете изпъкват повече в сравнение с останалите раси по света. При поглед отстрани е видима носната преграда. Устата е грубо очертана, устните са по-дебели и по-широки, отколкото при другите европейски раси.  Отличителна е високата долна челюст
      Често се създава впечатление, сякаш долните резци повдигат долната устна напред, но тук главна роля не играят  костите: меките части на долните устни са по-дебели, отколкото при другите европейски раси. Динарската долна челюст придава на лицето грубо изражение. При нордическата раса линията на долната челюст тръгва от ухото рязко надолу, описвайки ъгъл и продължава почти право напред към брадичката, при динарската тя тръгва от ухото и не така остро, а по-скоро напред, така че нейният ъгъл е по-малко подчертан, създавайки впечатление, сякаш долната челюст тръгва от ухото към брадичката почти по права линия. Ъгълът, под който се събират линиите на долната челюст сякаш при динарската раса е по-тъп. Именно тези очертания на долната челюст придават на динарското лице грубо изражение. Такова удължаване на долната челюст се наблюдава при всички раси като възрастни, при динарската обаче това е расова черта.
      Отпред лицето също изглежда грубо. Нордическото лице може да се нарече по-скоро "тясно", а динарското - по-скоро "дълго". Характерно е по-широкото, по-малко наклоненото назад, високо чело. При динарската раса челните хълмове се запазват и при възрастните. Тях ги има при децата от всички раси, но при другите европейски раси обикновено с възрастта те изчезват, докато при динарската раса те се запазват. Друга особеност на динарските черепи е неголямото възвишение, преминаващо по средата на челото вертикално надолу. При децата челната кост е разделена на две половини чрез шев, който се сраства на първата-втората година от живота и изчезва; но в отделни случаи (в Европа те са 12 %) той се запазва. При динарската раса на мястото на този шев се образува удебеляване. 
     Веждите не са много извити, очите са големи, скулите не изпъкват. Носът в долната част е месест, дебел, което също придава на лицето грубо изражение. Той е по-дълъг от нордическия нос. Ако носът на динарския човек и в долната част се окаже тесен, то в Южна Европа може да се говори за западни, а в Централна за нордически примеси. Сред динарските народи често се срещат криви носове. Устните определено са широки. Брадичката е висока, широка и кръгла, като придава на лицето “тъжен” вид.
    Чертите на лицето на динарските жени често са твърде груби, подобно на мъжете.
   Меките части на лицето създават впечатление, сякаш кожата на динарската раса е по-дебела, отколкото при нордическата. Цялата долна половина на лицето е по-месеста, в сравнение с другите европейски раси. При мъжете е рязко изразена гънка, тръгваща от ноздрите на носа към ъгълчетата на устата. С възрастта се образуват торбички под очите, както е при пияниците. Не рядко срещана особеност на динарската раса е горния клепач без гънки. Отличително за динарската раса са големите уши, много по-големи от при другите раси. 
alt
Череп на динарската раса
    Цветът на кожата при хората от динарската раса е с кафеникав оттенък. Окосмяването на тялото при динарската раса е по-силно. Косите на главата са тъмнокестеняви или черни, по-често къдрави, отколкото прави. Шефелт забелязал, че в Бавария и Австрия, т.е. преимуществено в динарските области, преобладават тънките коси. Брадата расте силно, веждите са гъсти. При жените има тъмен мъх над горната устна. Динарските очи са тъмнокафяви, дотолкова, че могат да се нарекат и черни. Общо впечатление е за наличие на упорита, груба сила и самоувереност.
     Динарската раса се смята за клон на т. нар. предноазиатски раси или най-малкото за много близка към тези раси, които се наричат също арменоидна, алародийска, кападокийска, протоарменска, хетска и таврическа (Рее) раса. Последната е била широко представена сред хетите, а днес сред арменците. Много учени не разделят тези раси, а говорят за тях като за една раса, възникнала в Кавказ, в Сърбия и в алпийските долини на Австрия. Други, като например Ойген Фишер (бащата на немската евгеника) ги разделят, но ги разглеждат като "раси-сестри". Преди всичко тези раси се различават по ръста. Динарците са стройни, високи, докато предноазиатците (арменоидите) са със среден ръст, широкоплещести. Доколкото става дума за два различни комплекса от признаци, може да се говори за две раси.Но има различия и в другите черти на тези раси, при това не само при ръста; но и в строежа на черепа. При предноазиатската раса изпъкналият край на черепа, най-високата точка на който се явява темето; към челото върхът на черепа се снижава. Лицето е по-широко, очите са повече издадени напред, скулите не са хоризонтални, а леко наклонени напред, устните са месести. Много често в профил е видно изнесената назад брадичка. Горната устна не изпъква над долната, а долната над брадичката, което е много забележително на фона на силно изпъкващия нос. Предноазиатската брадичка е къса и е разположена по-надолу. 
    Предноазиатският нос изпъква още по-силно, отколкото динарския, но той е по-скоро увиснал напред. Често челото и носът образуват една линия, веждите са сраснали. Жените от предноазиатската раса са склонни към образуване на втора брадичка, при мъжете тялото е много окосмено. За двата пола са характерни мастни отлагания отзад на шията.
    Предноазиатската кръв са възприели преди всичко евреите (ашкенази). Затова европейците от предноазиатската раса обикновено се възприемат за евреи.
   Хората от динарската раса се характеризират като смели, горди, груби и избухливи. От тях излизат изключително храбри воини. Интелектуалната им даровитост се поставя на второ място, наред с фалската раса.
Примери за динарска раса:

alt

alt

Физически признаци на източната (алпийска) раса
    Представителите на източната раса се определят като ниски. Средният ръст на мъжете е 1,63 м. Растежът завършва рано, рано започва и стареенето. Хората от източната раса често имат същия ръст като и хората от западната раса, но ако ги поставим едни до други, разликите са видими. Хората от западната раса са дребни, докато хората от Източната раса са ниски и набити. Тяхната фигура изглежда широка, особено в сравнение с хората от западната раса, и твърде тежка. Ако при хората от западната раса краката са сравнително дълги, то при хората от източната раса са сравнително къси. Ако човек от източната раса (или източнобалтийската раса) застане на четири крака, то неговата линия на гърба ще бъде почти хоризонтална, а при човек от нордическата, западната или динарската раса тя ще се понижава към главата.
     Думата "набитост" като цяло определя облика на тази раса. Широката и къса глава седи на малко подвижна шия и често има т. нар. "бичи тил". Особеностите на формите на тялото при жените от източната раса не са подчертани, и при двата пола не са ясно изразени линиите на рамената и бедрата. Торсът изглежда масивен, гърдите и стомаха имат тенденция да приемат формата на бъчва. 
Масивният торс седи на масивни, къси крака, с много широки бедра. Размахът на ръцете в сравнение с ръста при източната раса е по-голям заради късите крака. Той е равен на 101-104 % от ръста. Пръстите са къси, на горната част на ръцете има мастни отлагания. Почти всички части на тялото са широки: пръсти, колене, пети. Ставите са дебели. При жените от източната раса има мастни отлагания на шията отзад и на седалището, имат и тесен таз, което поражда затруднения при раждане.
   Източната раса има къс череп и широко лице. Черепният индекс е средно около 88 (хипербрахикефалност). Ширината на черепа се отнася към неговата дължина в пропорция 9:10. Формата на източния череп може да се определи като кръгла или широка. Черепният индекс на източната (и източнобалтийската) раса е голям заради голямата ширина на черепа.Източното лице е много широко. Ширината на лицето се отнася към неговата дължина както 10:7 или 10:8, т.е. лицевият индекс преминава 80 (юрипросопик), главата има вид на топка, лицето в анфас изглежда "като пълна луна".Главата изглежда кръгла и отгоре, и отдолу. Ако главата в профил се раздели на две части, едната преди ушите, другата зад ушите, то, за разлика от дългоглавите раси, голяма част от дължината ще се падне на областта пред ушите, а областта зад тях се различава със своята височина. Нордическата и западната глава изглеждат сравнително високи, а източната и динарската - ниски. Теменните кости при брахикефалните раси на Европа са по-къси, отколкото при долихокефалните. Тилът не изпъква, а тилният хълм отсъства. При поглед отгоре е видимо, че костите на скулите от ляво и отдясно изпъкват. В Европа това е особеност на източната и още повече на източнобалтийската раса. Теменната кост е с хълм (при всички раси такъв хълм се наблюдава само при децата). Женските черепи почти не се различават от мъжките.
      Лицето в профил е притъпено, челото е късо, изпъкнало, надвеждните дъги не са изразени. Очниците са плоски, предносието е дълбоко и плоско, носът изпъква малко, обикновено е леко вдлъбнат, понякога прав, но винаги тъп. Източната и източнобалтийската раса имат най-малката дължина (височина) на носа сред всички останали европейски раси. Но източният нос е рядко толкова широк, както източнобалтийския, а за разлика от него рядко бива вирнат. Брадичката е неизразена, кръгла и широка. Изражението на лицето може да се нарече нерешително. Анфасът привлича вниманието с ширината на челото и своеобразните кръгли подутини по страните на челото. Източната раса има кръгло чело. Веждите са с кръгли извивки, очниците са кръгли и широки, разстоянието между зениците е голямо, извивката на роговиците е по-малка. Костите на скулите са широки, като са леко скосени надолу. Средната част на лицето има същата ширина, както и горната. Зъбите са разположени с големи пространства помежду им, затова заболяванията на зъбите са два пъти по-чести, отколкото при тяхното плътно разположение. Картата на зъбните заболявания във Франция показва, че тези заболявания са най-разпространени в тези части на страната, където преобладава източната раса. Зъбите на източната раса разкъсват, а на другите европейски раси отхапват. Бузите в анфас изглеждат плоски. Лицето на описаните късолицеви раси е скъсено от страните на бузите сравнително вертикално. Често това лице има формата на квадрат.
       Кожата на главата е по-дебела, мастните отлагания в крайни случаи образуват на бузите нещо като възглавнички. Но тези мастни отлагания са по-чести и по-силни при децата, отколкото при възрастните. Заради тези отлагания очите изглеждат подпухнали. Сякаш, че те са леко скосени.
Ноздрите са разположени над горната устна повече плоско, отколкото при по-рано описаните раси, а ноздрите образуват тъп ъгъл. Източната раса се отличава от другите европейски раси (освен от източнобалтийската и судетската) с по-широката браздичка между носа и устата. Г. Пьох приписва на източната и източнобалтийската раса широки уши с изопнати обици, а също и дълга и права горна устна.Пълните бузи при хората от източната раса често увисват. Това прави лицето още по-широко и му придава в старост отблъскващо изражение. Източната раса има тенденция към образуване на втора брадичка.
 alt
Череп на източната раса

   Кожата на източната раса сякаш е по-дебела, отколкото при другите европейски раси, като външно тя изглежда като мъртва. Цветът й, както и при западната раса е тъмен, но с жълтеникав оттенък. Дори ако кожата е светла, розовият оттенък не се появява. В напреднала възраст кожата на лицето става много набръчкана. Окосмяването на тялото е по-силно, отколкото при нордическата раса. Косите на главата не стават така дълги, брадата е по-рядка. Косите са дебели: това е характерна черта на населението на Шварцвалд и Граубюнден (Южна Германия). Косата има твърда структура, но не както при централноазиатските раси. Цветът на косите е кестеняв или черен. Твърдите и дебели коси на източната раса лесно се различават от също толкова тъмните коси на западната раса. 
Очите имат кафяв цвят, но с по-студен оттенък, отколкото при западната раса. Изражението на очите при тези раси е много различно, при едни е весело, при други - мрачно.
      Сред източната раса в немскоезичните области - в Силезия и немската част на Чехия, и извън Германия - в Чехия и в Украйна се среща разновидност, не толкова отличаваща се от описания по-рано тип- с по-широки и високи очни прорези, със силно изпъкващ нос и по-решително изражение на лицето. Примес на този тип може да има силезкия поет Опиц, още по-забелижима е при силезкия поет Грифиус и Хофман фон Хофмансвалдау.
Източната раса е изключително близка морфологично с централноазиатската или монголоидна раса. Единствената им по-сериозна разлика е наличието на епикантус при централноазиатската раса.
      Хората от източната раса се определят като спокойни, миролюбиви, склонни към алчност и неприветливи с другите хора. Тези хора имат особено голямо влечение към парите, като от тях стават добри лихвари и банкери. По отношение на интелекта те са на четвърто място сред европейските расите.
Примери за източна раса:

alt

alt

Физически признаци на фалската раса
      Фалската раса се среща в Северозападна Европа. Терминът “фалски” се превежда от немски език като “равнина”. Тя е най-разпространена в провинция Вестфалия (Югозападна Германия).   
     Фалската раса се отличава с висок ръст, а фалските мъже са няколко сантиметра по-високи от нордическите, но хората от тази раса не са стройни, а по-скоро набити. Тялото има изключително тежка структура: тежка глава с къса шия, с широки, почти хоризонтални рамене, широки бедра. Ставите на ръцете и краката са широки и тежки. 
       Широкото лице се съчетава с долихо- и мезокефалност. Нордическата глава при поглед отгоре има форма на елипса, а фалската - на клин, като областта зад ушите е най-широка. Лицевата част е масивна и широка. Скулите са широки, лицето е сравнително ниско, а носът е къс.
alt
Череп на фалската раса

      Фалската раса има късо и наклонено назад чело. В забележимият преход от челото към края на черепа, се намират челните хълмове. Характерно е уплътнение на челните кости над очниците. Няма надвеждни дъги, удебелението става над двете очници и предносието, както е при неандерталците или съвременните австралийци. 
Очите са дълбоко разположени и изглеждат малки, предносието е издълбано, носът изпъква по-силно, отколкото при източната раса, но по-малко спрямо нордическата. Височината (дължината) на носа не е особено голяма. Носът е прав и леко вдлъбнат,с тъп край, а основата му е ниска. Устата е широка. Долната челюст е масивна, брадичката е по-груба, отколкото при нордическата раса. Черепният край е още по-плосък. Тилът изпъква по-силно, отколкото при нордическата и западната раса, но е по-ъгловат.
       Анфасът е особено забележителен и показва, че лицето е ниско. Ако главата е плешива, видимо е, че теменните кости образуват купол, който го няма при другите дългоглави раси. Челото е в средната част на лицето. Веждите са гъсти, почти прави. Очите са дълбоки и изглеждат малки. Разстоянието между вътрешните ъгли на очите е повече, отколкото при другите европейски раси, с изключение на източнобалтийската раса. Често дясното око е по-видимо, отколкото лявото, като сякаш е "по-голямо". Костите на скулите на фалската раса са отместени по-високо и далеч назад, отколкото при монголоидната и източнобалтийската раса. Носът е по-широк и по-къс от нордическия, има по-широк гръб, краищата на носа често биват отпуснати. Крилцата на носа са дебели и също отпуснати. Устата е широка, устните тънки. Долната челюст е широка и масивна, с широка брадичка, шията е къса. Гънките от краищата на носа към края на устните се появяват още при младите хора, както и гънката над предносието. Има силна тенденция към образуване на бръчки.
         Кожата е жълто-розово-бяла, при младите хора на лицето е по-румена, отколкото при нордическата раса. Кожата на цялото тяло е по-дебела. Косите на главата са по-плътни и твърди, отколкото при нордическата раса, по-рядко прави, по-често вълнисти. Запазва се до дълбока старост повече, отколкото при другите европейски раси. Косите са светли, с по-силна, отколкото при нордическата раса тенденция към рижавост. Очите са светли, но по-скоро сиви, отколкото сини.
Хората от фалската раса са описвани като потайни, дружелюбни, чувствителни, упорити и мили. По отношение на интелекта те са на второ място, наравно с динарската раса.

Примери за фалска раса:

alt

alt

Физически признаци на източнобалтийската раса
   В характеристиките си източнобалтийската раса е подобна на Източната. Представителите на тази раса са с широки кости, набити и силни. Мъжете се отличават с голяма ширина на раменете. И двата пола имат грубо и тежко телосложение. Средният ръст е малко по-голям, отколкото при Източната раса, но рядко надвишава 1,64 м. Всички части на тялото са груби и набити: широка и къса шия, къси ръце и пръсти, къси и дебели прасци. Впечатлението за набитост усилва тежката и голяма глава. Хората от източнобалтийската раса съзряват по-късно. При 18-20- годишни хора Рециус не открил полови признаци. Но за източнобалтийската раса е характерно и по-ранно стареене. При великорусите, които са предимно от източнобалтийски тип или с негови примеси, 40- годишните хора често вече се смятат за старци.В сравнение с ръста, големият и тежък череп не е така кръгъл, както при източната раса. Макар че източнобалтийската раса е също брахикефална, нейният череп е по-груб, кокалест, тежък и преди всичко по-ъгловат, отколкото е източния. Въпреки голямата ширина на черепа, индексът е по-малък, защото източнобалтийския череп е по-изпъкнал при тила, отколкото е източния. Този череп има широко чело с хълмове. При поглед отгоре костите на скулите са видими повече, отколкото при монголоидната раса . 
  В профил е забележима масивността на лицевата част, особено долната челюст, дори и при жените. Лицето е по-високо, отколкото при източната раса. Ъгълът на долната челюст е по-голям, отколкото при другите раси, приближава се към правия ъгъл. Челото не е така гладко и кръгло, както при източната раса, с наклон назад, но не е и така голямо, както при нордическата раса. Предносието е по-плоско, но носът изпъква повече в средната и долната си част. Гърба на носа е извит навън, а носът в долната си част е вирнат (и в профил, и в анфас носът на източнобалтийската раса има най-грозната форма от всички носове сред европейските раси). Брадичката се извива назад и е по-малко изразена, отколкото при източната раса. Долната челюст е изключително масивна. 
  Грубостта на чертите е видима и в анфас. От другите европейски раси тази се отличава с масивна и широка долна челюст и безобразен нос. Челото е по-плоско и по-широко в сравнение с източната раса. Веждите са немного извити нагоре. Обръща се внимание сравнително голямото разстояние между вътрешните ъгли на очите. Носът обикновено има доста широко и плоско предносие и дотолкова се разширява надолу, че според западното разбиране за красота той е "безобразен". Ноздрите са взаимно разположени под тъп ъгъл. Долната част на носа е по-месеста, отколкото при източната раса. Носът на източнобалтийската раса е вирнат повече, отколкото при другите европейски раси, с изключение на судетската. Костите на скулите са по-масивни, в сравнение с другите раси, и леко наклонени навън и надолу. Благодарение на големия скулов диаметър източно-балтийското лице изглежда широко, подобно на източното, въпреки че то е по-високо. Лицевият индекс е по-висок, отколкото при източната раса, средно около 85 (мезопросопик). Издаването на челюстта е забележимо и при поглед отпред (по Рециус, това показва прогнатизъм). Продължение на широкото източнобалтийско лице се явява масивната и широка долна челюст, къса и висока, което я отличава от долните челюсти на по-рано описаните раси в Европа. Долната част на лицето образува триъгълник, чиито страни се събират на брадичката в много тъп ъгъл. Меките части на източнобалтийското лице не правят неговата форма кръгла, както при източното лице. Кожата изглежда силно обтегната. Ширината на лицето в областта на бузите се определя от ширината на долната челюст. Силно изразени са гънките от краищата на носа към ъгълчетата на устата. Устата е по-широка, отколкото при други европейски раси, с изключение на фалската.
     
alt

Череп на източнобалтийската раса

       Очите  на източнобалтийската раса изглеждат малки изпод сравнително късите и малки прорези, които не се повдигат много по външните краища. Така се създава впечатление за коси, дори "монголски" очи (тази характеристика е в следствие на монголоидния примес). 
      Кожата е светла, но без розов оттенък, както при нордическата кожа, а е по-скоро със сив оттенък, който може да стане дотолкова силен, че кожата да спре да се възприема като светла. Тази кожа може да бъде и "оловно- сива" (Рециус). Загарът прави тази кожа само малко по-тъмна.
       Косите на главата са твърди, светли, но могат да се различат от нордическите светли коси, които обикновено имат златист или рижав оттенък, а източнобалтийските коси са със сив оттенък. Нордическата раса може да се нарече златисто-светла, а източнобалтийската е пепеляво- сива. 
Очите са светли, рядко чисто сини, обикновено са воднисто-сини.  Често се срещат и сиви очи (които се смятат за характерни). Но тези очи не светят, както очите на нордическата раса, а и погледът не е така открит, както при нея. Трудно е да се говори за изражението на очите на тази раса, отличаващо се с честа смяна на настроението: обикновено то е неприветливо, но по-сурово, отколкото при източната раса. 
    Представителите на източнобалтийската раса се определят като гостоприемни, търпеливи хора, с добро въображение, неценящи парите и неспособни да вземат решения. Интелектуалната им надареност ги поставя приблизително на шесто място.

Примери за източнобалтийска раса:
 
alt
 
alt
 

 

 

 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи