Европейските раси по Бертил Лундман

Автор: Росен Илиев

Бертил Лундман (1899-1993) е шведски физичен антрополог. Той създава класификационна система на европейските раси, която описва в своята книга “Расите и народите на Европа” (1977)

Лундман различава следните расови типове:

Нордид, включително подрасите Фалид, Норд-атлантид и Скандо-нордид
- Палео-атлантид
- Западен алпинид
- Източен алпинид (Горид)
- Западен медитеранид (Иберо-инсулар)
- Берид
- Източен-медитеранид, включително подрасите Понтид, Иранид, Норд-индид, Гандид, Незид, Сахарид, Египтид;
- Арабид, включително и подрасата Сирид
- Таурид, включително подрасите Динарид, Арменид и Карпатид
- Волгид, включително подрасите Судетид и Препонтид
- Източен-балтид, включително подрасите Тавастид (Суб-нордид) и Саволаксид
- Скандо-лапоид (Южен лапоид, Самид)
- Монголоидни типове: Кумид и Тайгид

Описание на основните расови типове в Европа

В Северозападна Европа се натъкваме на Нордическата раса (наречена така за пръв път от Йозеф Деникер). Нордическата раса е със светли очи (сини или сиви), светла коса, висок и дълъг череп (доликокефален), висок и строен ръст, с повече или по-малко тесни лице и нос, както и с ниска честота на група гени Q. Нордическата раса има няколко подраси. Най-различна е Фалската подраса, срещаща се в западната част на Германия, а също така и в югозападната част на Норвегия. Фалската раса  има по-широко лице. Така е и при Норд-атлантическата подраса, която като първичен тип, има много по-тъмна коса. Разпространена преди всичко в крайбрежните части на Великобритания, Норд-атлантическата подраса също има много високо съдържание на група гени R. Основен тип, с разпространение предимно в Скандинавия е т.н. Скандид, или Скандо-нордическа подраса.
В някои периферни части на Скандинавия и Ирландия се среща по-примитивната Палео-атлантическа раса. Тя е по-тъмна от Нордическата раса - особено що се отнася до цвета на косата. Също така е по-грубовата от Фалската подраса, като има по-широк вдлъбнат нос. Палео-атлантическата раса е с високо съдържание на група гени R и с ниско съдържание на гени от групи Р и Q. На север тази раса е известна като Тидалска, кръстена на село в централната част на Норвегия.

Ниските и набити брюнети сред Централно- европейското население, с ниски и кръгли (брахикефални) черепи и с кръгли лица принадлежат към Западно-алпийската раса (Оксиденталска раса по Деникер). Сред тази раса има ниско съдържание на в кръвта на ген Q. Подобния високоглав тип, с по-висока честота в кръвта на ген Q, се намира по на изток в Европа. Това е Източно-алпийската или Горидска раса.
Същинската Западно-средиземноморска раса (Иберо-инсуларска раса по Деникер) в югозападната част на Европа се характеризира с нисък и дълъг череп (доликокефален), тъмна пигментация, нисък ръст и грациална форма на тялото . Тази раса има тясно лице и е с ниско съдържание на ген Q в кръвта. В този регион, обаче има останки от още по-малката Беридска раса (виж). Тази раса има по-широки лице и нос, но много наподобява на Западно-средиземноморската раса в други антропологични белези - като пигментация и форма на главата. Беридската раса е с нисък ръст и малка честота на група гени Р и Q в кръвта.
В южната част на Испания и южната част на Португалия, имаме клон на Източно-средиземноморска раса- Южно-средиземноморска или Сахаридска подраса. Тази подраса е високоглава, но много подобна на Западно-средиземноморската раса в останалите антропологични черти. Тя е ниска на ръст и с малка честота група гени Р. По същия начин много подобна, но с по-висока честота на група гени Р в кръвта е и Понтийската подраса, от клона на Източно-средиземноморската раса. Тази подраса се среща в някои райони на запад и на север от Черно море.
Арабидска раса  (бедуини, евреи и др.) Отличава се от Западно-средиземноморската раса само по малко на брой, но много характерни черти на лицето. Те включват бадемовите (“семитски”)очи, "семитската усмивка" и др. Тази раса е имала в по-ранни времена и по-широко оформената Сиридска подраса, която се е срещала сред земеделските стопани на "плодородния полумесец". Сега е типична само за евреите.
Динарската раса е много висока на ръст, с тъмна пигментация, висок, къс и кръгъл череп (брахикефален), с много голямо, дълго, но и доста широко лице и с голям, повече или по-малко дъгообразен нос. Тази раса е с ниско съдържание на група гени Р в кръвта. Динарската раса вероятно произхожда от Югоизточна Европа.
Динарската раса е тясно свързана с донякъде ниската на ръст подраса в югозападната част на Азия, а именно Арменоидната подраса . Арменоидната подраса има по-високи честоти на гени от групи Р и Q (монголоидните гени). Много по-ниското на ръст население около планинския район на Карпатите в Източна и Централна Европа формира специалната "хибридна раса" – Карпатидна раса (Литорална раса по Деникер). Тази раса, която наподобява на Източно-алпийската в много антропологични черти, има по-голям носа. Това се дължи на древните арменоидни щамове (на същото мнение са и унгарските изследователи). Карпатидната раса очевидно представлява смес от средиземноморски и арменоидни елементи..
В източната част на Русия, често срещаме ниската, тъмно-пигментирана, с висок и дълъг (доликокефален) череп раса - Волгид. Тази раса има по-широко, донякъде протоморфно лице и по-малък вдлъбнат нос. Волгидската раса е с високо съдържание на група гени Р. Щамове от подобен род са открити и на запад в Бохемия (Чехия), където тя е известна като Судетска раса (по Гюнтер). Освен това, на Балканите се среща екстремно дългоглавия (доликокефален) Препонтийски тип.

В Западна и Централна Русия, в северната част на Полша, и особено в Естония и Финландия се среща Източно-балтийската раса. Представителите на Източно-балтийската раса са високи, имат къси и кръгли черепи (брахикефални), с широк ъгъл на лицето и много малък нос, както и пепеляво-руса коса. Тази раса има висока честота на група гени Р. Във Финландия се срещат две подраси на Източно-балтийската раса- на запад Тавастидска подраса, и в  по-източната част на страната Саволаксидска подраса. Последната е по-ниска на ръст и с по-малко изразена брахикефалност от първата, като почти изцяло е с руса коса.
Ние класифицираме скандинавските лапи като Скандо-лапоиди или Южни лапоиди, представители на раса наречена Самидска. Скандо-лапоидите са ниски на ръст, с къс и кръгъл череп, както и с широко лице. Те имат слабо развита долна челюст и малък нос. Скандо-лапоидите имат много ниска честота на група гени Р. Източните лапи показват отчасти повече монголоидни черти. Въпреки това, сходството на двете групи лапи в повечето антропологични черти е много голямо.
Към монголоидните щамове в Европа принадлежи най-вече Кумидската подраса на Алтайската раса. Някои монголоидни елементи в североизточната част на Русия принадлежат към друга подраса - Тайгид. Първият тип е много късоглав (брахикефален), и почти средно висок на ръст. Kумидската подраса е с много висока честота на група гени Р в кръвта. Taйгидската подраса е по-дългоглава (доликокефална) и много ниска на ръст. Тя има по-ниска честота на група гени Р. Двете монголоидни подраси са набити, с много ниски черепи, широка структура и по скоро широк нос.

Примери:

Скандо-нордид

Скандо-нордид 

Фалид

Фалид

Западен мeдитеранид

Западен мeдитеранид 

Динарид

Динарид

Източен балтид

Източен балтид

Източен алпинид

Източен алпинид

Скандo-лапоид

Скандo-лапоид

Източен мeдитеранид

Източен мeдитеранид
 
Арменид
Арменид
 
  Aрабид
Aрабид
 
Географско разпространение на расите в Европа
 
Сега ще пристъпим към описание на расовата структура в отделните райони на Европа. Читателят трябва винаги да отчита изключително проблематичния характер на това описание.
 
Расите и народите в Северозападна Европа
 
Нека да започнем със северната част на Европа. Тук се намира основното ядро на Скандо-нордическата раса. Също така тук намираме силни черти на относително тъмните, кръглоглави и с нисък черепен свод алпиноиди, особено по протежение на западните брегове на Норвегия. Тази раса има малка връзка с кръглоглавите и с висок черепен свод скандо-лапоиди, които са по-близки до монголоидите.
В останалата част на Норвегия и Швеция е представена в относително чист вид Нордическата раса, с няколко местни подвида. Местният тип от вътрешността на Южна Норвегия е идентичен с Фалската подраса. В най-отдалечените краища на Скандинавия се срещат и палео-атлантически черти. Също така тук там, по източните брегове на Швеция, се срещат и източно-балтийски черти. Подобни черти се срещат и във вътрешността на Скандинавия- особено в минните райони.
Исландия притежава силни норд-атлантически черти. Островите на Дания са по-слабо „нордически” от континенталната част, което се дължи на алпийски примес. В континенталната провинция Ютланд Нордическата раса е най-добре представена. Същото се отнася, но за по-ранни периоди, и за „фризийските” региони на Холандия и Северозападна Германия. В този район е добре представена Фалската раса, плюс слаби алпийски черти.
Североизточна Германия има идентична расова структура като тази на запад. В допълнение обаче притежава и южно-германски алпийски черти, които могат да бъдат обяснени от историята на немските поселища на изток. Освен това има и слаби източно-балтийски черти, които вероятно са донесени от славяните. Относително ниската честота в кръвта на гени от тип q и високата честота на ниски черепи в тази част на Германия са индикатор за това, че честотата на славянските елементи е по-малка от очакваното.
Нефризийското население на Северна Холандия е предимно фалско-нордическо. В Южна Холандия се срещат слаби средиземноморски и алпийски черти. Това до голяма степен се отнася и до фламандското население на Белгия.
В допълнение, по атлантическите брегове на Западна Европа се срещат и динарски черти.
Южна Германия и Австрия са по-малко нордически в расово отношение, особено в планинските райони. В западните райони южните германци и австрийците сап представители предимно на Алпийската раса, докато в източните райони, и особено в Елзас, спадат предимно към Динарската раса.
В най-отдалечените източни немскоезични райони откриваме и източно-балтийски черти с висока честота на гени тип р. 
Долината на р. Рейн и големи части от Швейцария населението е предимно нордическо. Това се отнася и за Виена и околностите й в Австрия.
Швейцария е поделена на няколко езикови района. Най-ранните жители са с несигурен произход, ретианците на югоизток и лигурите на югозапад. Келтското племе хелвети съставлява най-древния материален субстрат от населението. Хелветите мигрират в Швейцария от североизток. Те обитавали най-плодородните северни и западни части на страната.
После идват и римляните около времето на Цезар Август. Те дават на страна своя език за дълъг период от време. След разпадането на Римската империя германското племе алемани окупира северните равнини. Друго германско племе- бургундите, се заселва в югозападната част по бреговете на Женевското езеро. Лингвистично езикът на алеманите, диалект от германското езиково семейство, става преобладаващ в северната част на Швейцария. Въпреки това, около Женевското езеро и в югоизточната част продължават да се говорят дъщерни езици от Романската езикова група.
Расово, чуждите елементи се стичат в Швейцария в по-късен период, и в по-малка численост, въпреки че тя е подложена на постоянни миграционни потоци, поради междинното си положение в Централна Европа. Най-важният елемент от тези по-късни миграции са хугенотите от Южна Франция. Хугенотите се заселват около Женевското езеро през 16 и 17 век. Поразително силните черти на високите средиземноморци в този регион на Швейцария, могат да се обяснят с тези късни поселища.
Въпреки това, немскоезичните региони на Швейцария са предимно нордически в расово отношение. В югоизточната част на Швейцария са представени силни динарски черти. В попълнение, в северната част на Швейцария има и мощен алпийски расов компонент. В региона на Апанцел ниските алпиноиди са основната част от населението.
В региона на Тесин, който граничи със Северна Италия, са представени расови типове, с арменоидно-арабидски вид. Може би в този регион още в древни времена да са донесени от етруските. Освен това хората в Западна Швейцария имат по-кестенява коса, в сравнение с тези на изток. Оригиналните „горски” кантони имат поразителна честота на сиви очи. Женева и Ваад са по-долихокефални в сравнение с останалата част на страната.
Жителите на Британските острови в по-голяма степен принадлежат към Нордическата раса от източните региони. Това трябва да се очаква от историята на поселищата по тези земи. В някои части на окръзите Йорк и Линкълн, като и в Шотландия, населението е точно толкова нордическо, колкото това в Швеция или Фризия. В победните региони на Шотландия и в почти цяла Ирландия преобладава Норд-атлантическата раса. Също така се срещат и местни остатъци от палео-атлантическия древен клон. 
На юг в Уелс, в някои райони на югозападна Англия и във вътрешността на Ирландия открива и средиземноморски черти. В по-древни времена блатните райони са били по-широко разпространени в тези области на Ирландия, които вероятно се свързват със средиземноморските расови черти.
 
Расите и народите в Югозападна Европа
 
В югозападният „романски” квадрант преобладават Средиземноморската и Алпийската раса. Въпреки това, тази част на Европа, естествено съдържа и много други расови компоненти. Северните части на Франция са по-малко алпийски от нордически, и също донякъде средиземноморски, в расово отношение. За сравнение във Валонския район на Белгия, който е френскоезичен, преобладава Алпийската раса.
Североизточна Франция е силно динарска, с добре представени алпийски и нордически елементи. Централна Франция е доминирана от Алпийската раса. Западна Франция е същинска смесица от средиземноморски, алпийски, а понякога и нордически черти. В Перигор преобладава расовия тип Берид. В келтската провинция Бретан откриваме и силни норд-атлантически черти. Те отчасти са в резултат на бритонците, които през Средновековието бягат от югозападната част на Англия. Жителите на Южна Франция принадлежат предимно към Алпийската раса, а по протежението на брега и към Средиземноморската.
Испанските баски принадлежат предимно към Средиземноморска подраса, която е тясно свързана с Норд-атлантическата подраса на Нордическата раса. В частност те се характеризират с атлетично телосложение. Трябва да се отбележи и заострената брадичка и относително големия нос. Въпреки това, индивидите с ниски черепи се свързва с наличието на динарски или литоридни черти.
Освен това баските се отличават и с уникални серологични черти, такива като почти пълното отсъствие на гени тип q и много високата честота на резос фактор отрицателен. По отношение на пигментацията си баските въобще не са хомогенни. В допълнение френските баски показват и алпийски черти.
Северна Испания е доминирана от Западно-средиземноморската раса, представена от няколко подтипа. Също така се срещат и нордически черти, алпийски черти в планинския регион Астурия, и леки беридски черти в Галисия.
В антропологично отношение Северна Португалия много наподобява испанска Галисия. В останалата част от Иберийския полуостров доминират южно-средиземноморските черти, плюс беридски черти в района на Сиера Невада. В Югоизточната част на Испания се открива и силен динарски примес. Налице е и населението на изолирания пограничен район на Кастилия, което за съжаление все още не е добре проучено.
На островите Сардиния и Корсика преобладава Средиземноморската раса. Сицилия има подобна антропологична структура. Но според своята история съдържа голяма смес от раси. Те включват, измежду другите, арменоидни, но също така и "африкански" черти. Южна Италия притежава подобна смес от раси, но с все още силно изразен средиземноморски компонент. В Кампания, която е стара етруска колония, се сблъскваме с не малко арменоидни и арабидни черти.
Централна Италия е смесица от средиземноморски и алпийски с нордически и други черти. В стара Етрурия и Тоскана се срещат и динарски елементи. В тази част на Италия също ще открием малко по-висока честота на група гени р.
В Северна Италия, около Лука, имаме остров от дългоглави средиземноморци. На изток в района на Романя се открива източно-алпийска/динарска смес. Подобна антропологична структура има и долината на река По. Този район, обаче, има по-висока честота на група гени р от областта Романя. Това може да се дължи на древните  етруски селища.
В планинските райони на долината на По е налице силно изразена нордическа кръв. Това е особено забележимо в относително свободните от малария региони, разположени на над 300 метра надморска височина. Около езерото Гарда преобладават малките средиземноморски типове.
 
Расите и народите в Югоизточна Европа
 
На изток от Адриатическо море са разположени земите на бивша Югославия. В този район преобладава Динарската раса. Максимумът й достига в южната част на Сърбия, в Босна и Херцеговина и още повече в Черна гора. В бедните вътрешни планински региони се срещат и други типове. По посока на Австрия честота на нордическите типове се увеличава. В североизточната част се срещат източно-балтийски, а също така и източно-алпийски черти. Албания е малко по-малко динарска от страните от бивша Югославия. В нея също така присъстват нордически, източно-алпийски и други елементи.
В Гърция динароидите преобладават само в западната част. Към североизток се намират източно-средиземноморски черти. На островите в Егейско море, често се сблъскваме с доста примитивен, тъмен,  с дълъг череп, с нисък свод тип, вероятно Беридска раса.  В Гърция също така се срещат руси индивиди, представители на Нордическата и Източно-балтийската раса.
България и Югоизточна Македония изглежда са доминирани от Източно-средиземноморската раса, с все още необясними пре- понтийски, източно-балтийски, и нордически черти. Само в западната част на България се срещат някои динариди. Поразително красивия класически народ на Стара Румъния и сходен в антропологично отношение, макар и донякъде да е по-динаризиран. Румънците от Трансилвания показват многобройни динарски, а също така и източно-балтийски и нордически черти.
Унгария е може би най-силно смесената в расово отношение страна в Европа. Въпреки това, преобладават Източно-балтийската и Карпатидската раса, с динарски елементи в западната част на страната. В някои части на региона Пуста в Унгария, откриваме доста силни монголоидни черти.
Най-поразителното е, че тъмнокосите чехи са представители на Източно-балтийската, Източно-алпийската и Карпатидската раса, с нордически и други елементи. Що се отнася до кръвните групи, чехите и словаците не са особено близки едни с други. Намираме по-висока честота на гени тип р на запад сред чехите, и на гени тип r на изток сред словаците.
Югозападна Полша показва подобни отношения. Въпреки това, Източно-алпийската раса преобладава в тази област. В Източна Галиция карпатидите съставляват преобладаващата част от населението, със повече динариди във високите планински райони.
За сравнение, жителите на северната част на Полша, Литва и граничните части на Беларус са малко по-руси, въпреки че населението там също е много разнородно в расово отношение. По тези земи преобладават Източно-Балтийската и Нордическата раса. Границата между по-русите и по-брюнетите  очевидно е доста рязко дефинирана. Тази граница следва тук по интересен начин приблизително растителната географска граница между блатистите гори на север и по-отворените льосови земи на юг.
 
Расите и народите на Русия и Североизточна Европа
 
В югозападната част на Русия се намира регион доминиран от Източно-средиземноморската раса, продължаващ от Вълтава към черноморското пристанище Одеса. В тази област ние откриваме учудващо ниска честота на група гени р. Около река Дон лежи регион с подобна антропологична структура. Може би това са следите от потомците на иранo скитските племена, населявали южната част на Русия в древни времена.
За сравнение, населението на Украйна е висок и кръглоглаво. Също така, има  и много русокоси, както и брюнети. Украйна е силно доминирана от  Източно-балтийската и Нордическата раса, но се срещат и много динарски черти. Населението на централната част на Велика Русия е много по-ниско на ръст, с груби и кръгли лица.  В тази област преобладават Източно-балтийската и Източно-алпийската раса, с нордически и други елементи.
Монголоидните елементи са само слабо представени почти навсякъде в европейската част на Русия. Те са най-силни сред караитските евреи в Крим.
Към река Волга в източната част на Европейска Русия, пропорционално нарастват волгидските черти. В някои Волго-финландски региони волгидите вероятно преобладават. Тук, където по-рано, и отчасти и до днес, са живели множество татари, откриваме по-силна монголоидна смес.
Сред башкирите източно от река Волга, монголоидният компонент е доминиращ. Въпреки това, той не е толкова силен, тъй както е сред киргизите, които живеят по-нататък към Централна Азия. За сравнение, по-високо цивилизованите татари в югоизточната част на Русия, от Крим до Казан, са силно смесени с останките от народите на Кавказ.
Североизточна Русия е доминирана Източно-балтийската и Волгидската раса. Тук също така има и някои нордически и монголоидни черти. Понякога в този район се откриват и някои лапоподобни елементи. Към Бяло море и около Стария Новгород нордическите черти се увеличават.
В бившите балтийски земи, естонците са много руси. Те имат пепеляворуса коса и светли синьо-сиви очи, те са предимно високи, с умерено кръгли глави. В по-голямата си част, естонците принадлежат към Източно-Балтийската и Нордическата раса, като първата преобладава повече на изток, а втората повече на запад. Има някои слаби, и със сигурност много древни, монголоидни черти. Те включват наклонена и плоска позиция на очите, груба форма на косата, дебела и плътна кожа, по-висока честота на група гени р (средно около 18%) от всички околни региони, както и изненадващо ниска честота на гени група р в кръвта си.
Латвийците приличат на естонците в антропологичната си структура. Въпреки това, те са малко по-кръглоглави, а също и донякъде с по-тъмна пигментация. Латвийците показват някои динарски и повече източно-средиземноморски черти. Последните са концентрирани по забележителен начин в западната част на Курланд. Много светлите, чисто сини очи, по-рядко източно-балтийските сиво-бели-сини очи, са характерни за много от латвийците в Ливланд, но по-малко за латвийците в Курланд.
Във Финландия в началото на 20 век, в много райони крайбрежното население говори все още на чист шведски език. За сравнение, във вътрешността на страната се говори чист финландски език. Расово, двата народа са леко различни. Освен това, различните източно-балтийски подраси са добре представени сред финландците. Това са тавастидите на запад и саволаксидите в източната част на Финландия. Границата между тези две подраси доскоро беше доста рязко дефинирана.
 
Географско разпространение на расите в Европа
Географско разпространение на расите в Европа

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи