Вън от Евразия

Автор: Росен Илиев

„Вън от Евразия” (Мултирегионална теория за произход на човека)

     Мултирегионалната теория за произход на човека е коренно различна от теорията „вън от Африка”. Родословното дърво на „вън от Африка” започва с примитивен примат, който вероятно е живял в Африка, където човекът се развива от Хомо еректус в модерен човек, и напуска Африка преди 65 000 г.    Според тази теория когато съвременните африканци напускат Африка, те заменят несъвременни евразийски видове Хомо, и се развиват в съвременните азиатци, които пък от своя страна еволюират в съвременните европейци.
Родословното дърво на „вън от Евразия” също започва с примитивен примат, но в Азия, не в Африка, като африканските, неандерталските, европейските и азиатските клонове се разделят преди 2 млн. г.
     Родословното дърво на „вън от Евразия” също започва с примитивен примат, но в Азия, не в Африка, като африканските, неандерталските, европейските и азиатските клонове се разделят преди 2 млн. г. Според теорията „вън от Африка” африканците се развиват без никакви контакти или помощ от каквито и да било евразийски хоминиди, но „вън от Евразия” гласи, че африканците се развиват в резултат на смесване с много по-развитите евразийски хоминиди, които мигрират през отделни периоди към Африка.    Според „вън от Евразия” е имало поне 4 вида раси на австралопитека преди човека, Хомо, а от тези раси се развиват расите, които виждаме днес. Въпреки, че теорията „вън от Африка” твърди, че европейците се развиват от азиатски мигранти, които нахлуват в Европа преди около 46 000 г., евразийската теория гласи, че европейците и азиатците се развиват отделно от австралопитека, чрез значително смесване. Също така „вън от Евразия” твърди, че европейците и неандерталците се смесват, но теорията „вън от Африка” отрича това. Въпреки, че теорията „вън от Африка” поддържа егалитаристкото виждане, че всички съвременни хора са модерни (Хомо сапиенс сапиенс), по евразийската теория, някои суб-сахарски африканци и южнотихоокеански аборигени са хибриди между Хомо сапиенс сапиенс и еректус (доказано през 2010 г. с откриването на третия вид човек- „Денисовия”).
 

Процесът на придобиване на интелигентност

     Човекът се различава от всички други животни по непропорционално големия си мозък и високата си интелигентност. Всяка теория за произхода на човека трябва да обясни как факторите на околната среда селектират по-високата интелигентност, от примитивния примат до съвременния човек. По-интелигентните индивиди имат по-голям репродуктивен успех. Прародителите на човека били подложени на редица промени на околната среда, всяка от която изисква по-високо ментално предизвикателство и по-комплексно поведение, а резултатът от тях е оптималното повишение на интелекта. Тези индивиди, които били по-интелигентни чрез комплексно поведение могли да си набавят ресурсите за по-голям репродуктивен успех, предаващ техните алели за по-голяма интелигентност на следващото поколение. Процесът на повишение на интелекта се е осъществил в два центъра, първият в субтропиците където бипедалната (ходеща на два крака) маймуна става човек, а втория далеч на север, където човека от бипедална маймуна се превръща в Хомо сапиенс сапиенс.
    По-добрата адаптивност на бипедалните маймуни им давала предимство. Те се нуждаели от инструменти и оръжия за да си набавят храна. Оръжията ставали все по-сложни, от там растял мозъка и се повишила и интелигентността. Маймуните следвали следните стъпки: по-голям мозък-по-добра технология-повече храна-отново по-голям мозък, това продължило докато те повишили интелигентността си за топъл, безсезонен климат. Когато тези територии увеличили своя капацитет, населението, което живеело в северните райони продължило същия процес на повишение на интелигентността, но с „технологията”, включваща консервирането на топлината, контрола на огъна и животинските кожи. Сега друг процес на повишение на интелекта тепърва започвал. Оптималния размер на мозъка и интелигентността не били едни и същи в териториите обитавани от бипедалните маймуни. Основната разлика в оптимума била между тропичните климати с един сезон и субтропичните климати, които имат  четири различни сезона. Оцеляването през зимата било осигурявано чрез лов, а този лов бил осъществяван чрез по-висока интелигентност. Големите различия между зимата и лятото, с по-голямото ментално предизвикателство на околната среда води до по-висока оптимална интелигентност. Затова IQ резултатите се повишават с отдалечаването от екватора, а корелацията между IQ и средната зимна температура е -0.76. Първият по-голям скок в размера на мозъка е осъществен преди 2 млн.г., когато от австралопитека се развива ранния Хомо (Хомо хабилис и Хомо еректус). Вторият голям скок е осъществен преди около 500 000 г. сред хората в северните райони, чрез използване на огън и животински кожи. Всъщност колкото по на север мигрирали хората толкова сезонните различия се увеличавали, а с това се увеличавала и интелигентността, въпреки че в Арктика намалява, но все пак остава по-висока от тази в тропиците.    Северното население, по-развито от своите южни предци в технологията и кооперирането, начева експанзия на юг, като завладява, измества или абсорбира южните си прадеди. След като всички популации достигнат приблизителния оптимум на своите околни среди, като северния е по-голям от южния, но разликите между севера и юга не продължават дълго, поради факта, че северняците покоряват южняците.
    След въвеждането на земеделието в Близкия изток преди около 12 000 г. интелигентността започва да спада. Поради факта, че вече по-лесно си набавят храна земеделците стават все по-малко интелигентни и с по-малки мозъци. Процесът на увеличение на интелекта започва отново, но в по-малък мащаб през „индустриалната революция” в Европа, когато по-интелигентните и предприемчиви индивиди от севера вече имат възможност да поддържат повече деца. По време на „индустриалната революция” се осъществява велика миграция от север на юг, към Индия, Африка и Америките. Днес се случва точно обратното, южняците мигрират на север, като по този начин средната интелигентност започва да спада.
   Теорията „вън от Африка” трудно може да обясни процесът на повишение на интелекта, защото този процес се нуждае от много повече време от тези 65 000 г. Съвременните африканци имат среден  IQ 67, а африканците, които мигрирали от Африка преди 65 000 г. са имали още по-нисък, така че е трудно да повярваме, че тези африканци само за 65 000 г. са повишили интелигентността си повече от 2 пъти.