Фосилните черепи

Автор: Росен Илиев

Фосилните черепи

     Фосилните черепи могат да ни кажат как са изглеждали предците ни, колко интелигентни са били, как са използвали мозъците си, и дори с какво са се хранели. Също така могат да ни покажат кои са били нашите прародители, и кои са възможните им потомци.
   Афроцентристите спорят, че най-древните архаични (Хомо сапиенс) и съвременни (Хомо сапиенс сапиенс) черепи са открити в Африка, и поради това съвременния човек произлиза от там. Но няколкото африкански черепи са по-примитивни от някои от черепите на ранните хора, и са много по-примитивни от някои европейски и източно-азиатски черепи от същия период. Това не е изненада, защото съвременните африканци също са много по-примитивни от евразийците.
    Човешките фосили са редки, защото условията, които са им необходими да се съхранят също са редки. Ранните хора не погребвали мъртвите си, така че животните, разлагането и времето заличавали всички следи от тях. За да бъде съхранено, тялото трябва да бъде погребано скоро (часове, дни или месеци в зависимост от обстоятелствата) след смъртта, по начин изключващ действието на кислорода. Това може да се осъществи, ако след смъртта се случи катастрофално събитие, като вулканично изригване, свлачище или човекът да умре в близост до река. Така, ако неафриканците били първите модерни хора, но те не са умрели в райони, където могат да бъдат съхранени, тогава ранните африкански черепи могат да не принадлежат на първите съвременни хора.   Също така Северна Африка е, и е била доста достъпна за евразийците. Дори ако африканските черепи са съвременни и някои от хората от тези популации мигрират от Африка, това съвсем не означава, че всички съвременни хора произлизат от тези африкански модерни хора. Съвременните хора произлизат от и извън Африка, а мултирегионалната („вън от Евразия”) теория гласи: „независима еволюция с общ прародител”. Съвременния човек се е развил на два различни континента.
   Хайде сега да разгледаме най-значимите черепи, чрез които афроцентристите се опитват да докажат, че Хомо сапиенс сапиенс произлиза от Африка.
 

Херто

   Като доказателство, че най-древните съвременни черепи са открити в Африка, афроцентристите посочват черепите от Херто, на двама възрастни и на едно дете. Обаче, тези черепи днес са причислени към подвида Хомо сапиенс идалту, което е индикатор, че те са Хомо сапиенс, а не Хомо сапиенс сапиенс, и поради това не са „съвременни”. Черепите са били открити близо до с. Херто, в Афарския регион, Източна Етиопия. Радиометричното датиране определи възрастта на останките между 160 000 и 154 000 г.
Като доказателство, че най-древните съвременни черепи са открити в Африка, афроцентристите посочват черепите от Херто
Фигура 1
   На фиг. 1 е показан един от възрастните черепи. Този череп принадлежи на напълно завършен възрастен. Притежава множество примитивни черти, такива като големите очни орбитали, изпъкналите надочнични дъги, наклоненото чело, огромните зъби и някои посторбитални издутини (фиг. 2), всички от които са много примитивни черти.
Като доказателство, че най-древните съвременни черепи са открити в Африка, афроцентристите посочват черепите от Херто
Фигура 2
   Възрастният череп от Херто също така има по-широки скули в сравнение с еректуския череп, като е много по-голям и по-грубоват от съвременния, чисто Хомо сапиенс сапиенс череп. Подобно на неандерталците той притежава и оксипиталната издутина в задната част на черепа. Освен това долната челюст не е особено по-отстъпваща от тази при съвременните африканци. Мозъчният капацитет на черепа от Херто е около 1450 куб. см, колкото средния за неандерталците, но по-голям от този на повечето съвременни европейци (1441 куб. см) и значително по-голям от повечето съвременни африканци (1338 куб. см), но по-малък от средното за азиатците (1491 куб. см). Ако днешните африканци са се развили от популацията от Херто, афроцентристите не могат да обяснят как тогава, техните мозъци са се смалили. Съвременните африканци явно имат значително по-малък мозъчен капацитет от Херто, ако Херто са се развили в Африка, а съвременните африканци се развиват от Херто, тогава големите мозъци и по-високата интелигентност трябва да са недостатък в Африка, а заключението е, че афроцентристите трябва да намерят обяснение за това, но явно не могат. Явно Херто не са чисти африканци, а притежават някои неафрикански черти, като големия мозъчен капацитет например. Какво тогава тези неафрикански черепи правят в Африка? Едно от обясненията за това е мястото където са открити черепите. Село Херто е разположено в известната Рифтова долина, където Ричард Лийки и други палеоантрополози са открили множество човешки черепи. Селото е разположено само на около 200 мили от най-тясната част, разделяща Червено море от Аденския залив. От другата страна се намира държавата Йемен и Близкия изток. (фиг.3)
alt
Фигура 3
   Херто са живели по време на ледена епоха, когато морското ниво е било с около 30 м по-ниско от днешното. Преминаването на хора от Близкия изток към Африка е било напълно възможно. Евразийският Хомо сапиенс, бягащ от студа, лесно би преминал от Близкия изток към Африка. Смесването с африканския еректус произвело хибриди като Херто, който има черепния капацитет на сапиенс и някои черти на Хомо еректус. Това е основната причина афроцентристите да класифицират Херто като Хомо сапиенс идалту, вместо като Хомо сапиенс сапиенс, въпреки тяхното твърдение, че Херто е съвременен. Според тези обстоятелства не може да се заключи, че Херто се е развил в Африка.
 

Омо

alt
    Черепите от Омо също са цитирани от афроцентристите, като поддържащи теорията „вън от Африка”. Подобно на Херто, който е открит близо до река Алаш в Етиопия, река Омо е близо до село Кибиш, в Северозападна Етиопия. Омо е малко по-древен от Херто, на възраст от 195 000 г. Съществуват два частично запазени възрастни черепа, Омо 1 и Омо 2 (фиг.4), като Омо 2 е описван като много по-примитивен. Омо 1 е само част от череп, така че не може да бъде извлечена много информация от него, но задната част на черепа е много примитивна. Омо 2 има мозъчен капацитет от над 1400 куб. см, и представлява друг Херто-тип хибрид между евразийски сапиенс и африкански еректус. Омо, подобно на Херто, в най-добрия случай е Хомо сапиенс, но със сигурност не и Хомо сапиенс сапиенс, но въпреки това афроцентристите твърдят, че тези черепи са Хомо сапиенс сапиенс, както и, че са „съвременни”.
alt
    Фигури 5А и 5Б показват череп на африканския еректус, Кабве, известен още като „Родезийският човек” или „Броукън Хил”. Този мъжки череп е от пласт Броукън Хил 1, близо до Кабве, Замбия. Класифициран е като Хейди и на възраст от 125 до 300 000 г. Бил е много примитивен, но с мозъчен капацитет между 1280 и 1300 куб. см, малко по-малък от този при съвременните африканци (1338 куб. см). Правят впечатление надочничните дъги, екстремния наклон на челото и отстъпващата горна челюст („максила”). Как тогава 125-300 000 годишен африкански череп изглежда много по-примитивен от 154-160 000 годишния череп от Херто и 195 000 годишния череп Омо, като всъщност е по-млад от тях? Това значили, че черепът от Кабве е много по-древен? Да, особено ако е открит в същия континент.
   Етиопия, където са открити Херто и Омо почти докосва Йемен в Близкия изток, но Замбия, където е открит Кабве, се намира дълбоко във вътрешността на Южна Африка. Замбия е била много по-труднодостъпно място за хората от Близкия изток преди 125-300 000 г. Всяка консистенция между възрастта и примитивността на Кабве и черепите от Херто и Омо лесно подкрепят хипотезата, че Херто и Омо са потомци на евразийските Хомо сапиенс или Хомо сапиенс сапиенс, които мигрират в Африка и се смесват с местния африкански еректус, подобен на Кабве. Ако тази проста хипотеза е правилна, то съвременния човек не се е появил в Африка.
Евразийските фосили
 
Хайде сега да разгледаме някои китайски черепи, реконструирани от Франц Вайденрайх (фиг.6)
Този череп е познат като „Пекинския човек” (Синантроп пекинсис),
Фигура 6
    Този череп е познат като „Пекинския човек” (Синантроп пекинсис), открит близо до столицата на Китай, Пекин. Забележете изпъкващите надочнични дъги, оксипиталната издутина, и отстъпващата долна челюст без брадичка.   Въпреки, че има примитивни черти, черепния му капацитет е около 1075 куб. см, а зъбите и костите на ръцете му не се различават от тези при съвременните хора. Приблизително е датиран на възраст между 300 и 500 000 г., като е по-древен от Кабве. За съжаление оригиналът на този череп бе загубен през Втората световна война, така че е невъзможно да бъде датиран съвсем точно. Близо до него са открити животински останки и доказателства за познаване на огъня, както и за произвеждането и използването на инструменти. Изработването на каменни инструменти показва, че Пекинския човек е имал добре развити ръце, особено дясната.
показва особено интересен череп от Китай, познат като „Дали”
    Фигура 7 показва особено интересен череп от Китай, познат като „Дали”. Той представлява смес от еректуски черти (тежки надочнични дъги) и сапиенс черти (деликатни скули, плоско лице). Ендокраниалния му обем е около 1120 куб. см, а възрастта му 209 000-270 000 г. Следващото сравнение е между 125 000-300 000 годишния череп от Кабве (фиг.5) и 260 000 годишния череп (фиг.8) от Жиниушан, Китай. Въпреки че Жиниушан и Кабве имат сходна възраст, Жиниушан е класифициран като Хомо сапиенс, докато Кабве като Хомо еректус. Също така черепния капацитет на Кабве е от 1280 до 1300 куб. см, а черепния капацитет на Жиниушан е около 1330 куб. см, сравним със средния за днешните африканци (1338 куб. см), а Жиниушан е женски череп. Въпреки, че жените имат по-малки черепи от мъжете, тази жена е била висока приблизително 150 см и тежала 78 кг. Китайският архаичен човек е толкова по-развит от африканския архаичен човек, колкото съвременните китайци са по-развити от съвременните африканци. Това не е ли още една причина да се заключи, че съвременния човек се е появил в Азия, а не в Африка?
alt
Фигура 9
    Фигура 9 показва череп открит в провинция Люжиянг, Китай. Той е определен като съвременен и е класифициран като Хомо сапиенс сапиенс. Върхът на черепа му е загладен, няма надочнични дъги, а зъбите му са малки. Черепът от Люжиянг първоначално бе датиран на 87 000 г., но последните изследвания сочат, че той е на възраст от 110 до 138 000 г., а според някои експерти до над 150 000 г. Черепният му капацитет е забележителен, 1480 куб. см, по-висок от този при съвременните европейци (1441 куб. см), много по-голям от този при съвременните африканци (1338 куб. см) и по-малък само от при съвременните азиатци (1491 куб. см). Черепът от Люжиянг доказва, че съвременния човек е бил в Китай далеч по-рано от 65 000 г., когато според афроцентристите той е напуснал Африка. Друга разлика между черепът от Кабве и четирите китайски черепа (Пекинския човек, Дали, Жиниушан и Люжиянг) е, че китайските черепи притежават „лопатовидни” резци. Лопатовидни  резци са много редки сред европейците и почти не се срещат сред африканците (с изключение на бушмените), но са често срещани сред съвременните азиатци и американските индианци, които произхождат от Азия. Но откъде тогава идват азиатците? 
    Всички китайски фосили имат лопатовидни резци и са датирани назад до най-ранния азиатски Хомо еректус („човекът от Ява” (Питекантроп еректус)), на около 1.8 млн. г. Съвременните китайци произлизат от азиатски еректус, който е бил различен от еректусите в Африка и Европа! Позицията на теорията „вън от Африка”, че азиатския еректус с лопатовидните резци е бил заменен от съвременни африканци без такива резци преди 65 000 г., който след това за втори път развива лопатовидните резци в Азия, е меко казано смехотворна.
    В допълнение към лопатовидните резци, всички китайски черепи от еректус до днес показват забележителна прилика във формата на черепа и лицевите характеристики, както и при градуалната промяна на чертите.
     Таблица 1 обобщава черепите представени до момента. Човекът от Ява е от Индонезия, но хоминоидните фосили са открити в Китай.

Череп

Класифицирани като

Черепен капацитет (куб.см)

Възраст (в години)

Ява

Хомо еректус

940

1,700,000

Пекински

Хомо еректус

1075

500,000 – 300,000

Дали

Еректус-сапиенс

1120

270,000

Жиниушан

Хомо сапиенс

1330

260,000

Люжианг

Хомо сапиенс сапиенс

1480

150,000

Съвременни азиатци

Хомо сапиенс сапиенс

1491

0

Taблица 1
 
    При таблица 2 може да видим в какво китайците са „първи”.

Първо

Дата

Място в Китай

Заселването на Китай 

2.25 млн. г.

Пещерата Рензидонг, Aнхуи

Заселването на Азия на север от 40° паралел

1.36 млн. г.

Басейн Нихеуан

Азиатските инструменти

800 хил.г.

Пещерата Рензидонг, Aнхуи

Азиатския огън

500 хил.г.

Джоукудиан

Опитомяване на кучето от човека

500 хил.г.

Джоукудиан

Най-древната писменост

8600 г.

Жиаху

 
 
  Таблица 2 показва, че всички „първи” са направени от Хомо еректус, с изключение на писмеността, изобретена от Хомо сапиенс сапиенс. Тези таблици кореспондират ли с теорията „вън от Африка”, която твърди, че съвременния човек в Китай се е появил с модерните африканци, които преди 65 000 г. напускат Африка и мигрират към Китай хиляди години по-късно?
 
Хобитът (Хомо флоресиенсис)
alt
Фигура 10
     През 2003 г. в индонезийския остров Флорес бе открит 32-годишна женска, на възраст от 18 000 г. Тя е била висока 1 м и е имала черепен капацитет само 417 куб. см, по-малко дори от шимпанзето. Черепът (фиг.10) представлява инфантилна форма на ранен еректус, и затова е получил прякорът „Хобитът”.    Хобитът бил напълно бипедален (ходеш на два крака), използвал каменни инструменти и огън, и ловувал слонове-джуджета, които също се срещали на острова. Черепът му има отстъпваща челюст, големи зъби, надочнични дъги, наклонено чело, отсъстваща брадичка, както и екстернален нос. Той имал къси крака с дълги стъпала. Хобитът показва прилики с Хомо хабилис над шията и австралопитека под шията.
    Съвременното население на остров Флорес също има много нисък ръст, а хобитът е живял там от преди 94 000 г. до преди 13 000 г., като е възможно той да е прародителя на съвременните жители на острова. 
  Афроцентристите изказват позицията, че всички хора са съвременни, но черепът на хобита не е. Единствената друга възможност, е че теорията „вън от Африка” е грешна и съвременните хора не са се развили само в Африка (която уж напускат преди 65 000 г.) или изобщо не са се появявали там.