Финикийците и маврите

 
 
alt
 
alt
 
  Подобно на египтяните, финикийските мореплаватели и ислямските маври често са определяни като афроцентристи, тъй като и двете групи, създават колонии в Северна Африка и вероятно се смесват с коренното население. Въпреки това, те са от семитски произход. Първоначално, идващи от Близкия изток, при техните набези в Африка не изглежда да са променили  расовия си характер. 

Финикийците

  "Физическият тип на финикийците е добре познат от скелетните останки в гробниците от Картаген. Серията от 117 черепа, от които 68 са мъжки, в по-голямата си част принадлежи към един характерен тип; долихо- до  мезокефален, с черепен индекс около 75; доста ниска височина на черепа, а оттам и умерено широко чело, късо лице, високи орбити, както и тесен, проектиран нос, който често започва директно от челото. Тези черепи по много характеристики са подобни на черепите от [Западна Европа] мегалитен или Лонг Бароу тип от предходното хилядолетие, но тъй като както се очаква с оглед на техния източно-средиземноморски произход, показват изменения към редуциране и разширяване на черепния свод, както и към изпъкване на носа."
(Кун, 1939)
 

Mаврите

 "В най-общ смисъл думата "мавър" охарактеризира мюсюлманите бербери и арабите от Северозападна Африка (както и част от сирийците), които завладяват по-голямата част от Испания през осми век и доминират в страната в продължение на стотици години, оставяйки след себе си някои забележителни паметници на културата. Тези така наречени "маври" са превъзхождали народите в Северна Европа по това време, не само в архитектурата, но и в литературата, науката, технологиите, индустрията и земеделието, а тяхната цивилизация остава трайна следа в Испания . Те били европеиди, нехибридизирани или с примеси от други раси. Берберите са били (и са) от Средиземноморската раса, вероятно с някои примеси от кроманьоидни подтипове от древни времена. Арабите са Ориенталска раса, а пък сирийците вероятно са микс между Ориенталска и Арменоидна раса. Кожата на  ориенталците и на някои бербери потъмнява по-лесно при излагане на Слънце от  кожата на другите раси. Асоциацията на тъмна кожа с името "маври" в крайна сметка вменява близост с  негроидите, което не е правилно."
(Бейкър, 1974)
 
* * *       
 
  " За расовият характер на богатите  градски  маври от Андалусия (в превод “Земя на вандалите”), преди тяхното експулсиране по време на Реконкистата, може да се каже, че са потомци на несмесените си предци дошли от Мароко през 8 век. Част от маврите са оцелели и до днес на мароканска почва.”
        "Една малка, хомогенна група от този народ показва много по-близка връзка с Испания отколкото с Мароко. Те са малки долихокефали (194.5 mm.), с малко по-дълги черепи (Ч.И. = 76.5) и малко по-дълго лице (123 mm.) от християните в  Aндалусия; диаметъра на бигониала е 103 mm., въпреки че като цяло за Испания е по-голям от този, който е характерен за Андалусия. Повечето маври са били с тъмно- кестенява коса и тъмно- кафяви очи, с кафяво-бял цвят на кожата. В лицевата си морфология, те са чисти андалусци. Изводът е, че в расов смисъл маврите са взели много повече от местното население, отколкото са му дали."
(Кун, 1939)
 
 

Расови типове
 
     Картагенския генерал Ханибал и неговия баща Хамилкар Баркa, изобразени на статуи и монети от онова време:
 
alt
Илюстрация на маври от “Tale of Bayad and Riyad”, ислямска Испания, ранните години на 13-ти век:
 
alt