Сарматите

 

 

Произход и култура

       Сарматите са индо-европейски номадски племена, населявали западните евразийски степи, в периода 6 век пр.Хр.-4 век сл.Хр. Територията, която заемали се простирала от р.Дунав на запад до южните уралски степи на изток.
 Сарматите говорели на източно-ирански език от индо-иранската група на индо-европейското езиково семейство. 
 Първоначално, преди тяхната западна и югозападна експанзия, в периода преди 3 век пр.Хр., сарматските племенни територии включвали по-голямата част от аридните степни и полупустинни региони на южните уралски степи, Транс-волжкия регион, и плодородните земи между реките Волга и Дон.
 В тези региони земеделието било възможно дори без постоянна иригация. Но въпреки това сарматското население било напълно номадско.
 Сарматите развили животновъдство базирано на сезонната миграция. Те мигрирали през зимата от южните уралски степи към средното течение на р.Сърдаря и към депресията Саръкамъш.
 При тези миграции те влизали в контакт с други номадски народи и с уседналото население на Централна Азия.
По северните си граници сарматите осъществявали икономически отношения и с уседналите лесостепни популации.
 Сарматите развили изключителна бронзова и желязна металургия. Те произвеждали множество изящни пръстени, мечове, украшения и др. Голяма част от металните им артефакти, такива като оръжия, конски седла, каулдрони (вид съд), бижута и бронзовите огледала, сарматите произвеждали по поръчка на уседналото население, с което интензивно търгували.
 В началото на 3 век пр.Хр. сарматския начин на животи тип икономика в степите на предкавказките територии бил различен от този в източните сарматски региони. Тези „западни”сармати по-късно заселват регионът на северното Черноморие. Характерът на тяхната култура бил силно повлиян от гърците и другите уседнали популации. Тези сармати могат да бъдат охарактеризирани като полуномади, поради това, че някои номади приобщили земеделието като клон от своята икономика.
 Нищо не се знае за характера на сарматските селища. Счита се, че болшинството от тези сармати живеело сред уседналото население. Като цяло сарматите от  западните територии се смесили, културно и расово, с местните земеделски народи.
 Сарматите били изключително свирепи воини, често наемани от римляните и гърците.
 Предвид това различни държави, като Римската империя и градовете-колонии от северното черноморско крайбрежие, плащали данъци и дарове на сарматите.
 Мнозинството от евразийските номади, включително и сарматите, имали сходна социална организация, базирана на племенните кланове.
 Племето било също така основна социална единица с административни, политически и военни функции.
 В периода 6-4 век пр.Хр. в южните уралски степи и низините между Волга и Дон, се появяват първите племенни съюзи. Според писмените извори за пръв път сарматите се споменават като независима етническа група по време на битките срещу персийския цар Дарий l през 5 век пр.Хр.В тези войни те участват на страната на скитите, които начеват мащабна инвазия в Персийската империя.    
 В западна посока сарматите били в непрекъснат контакт с римските и гръцките земеделски, индустриални и търговски центрове.
 Сарматите били мощна социална група. Документи от 179 г.сл.Хр. описват сарматския цар Гатал като „европейски” владетел. Към 2-ри век сл.Хр. те успяват да победят скитите, да заемат териториите им и да абсорбират по-голямата част от тях.
 Сарматските племена непрекъснато осъществявали инвазии в пограничните райони на Римската империяИзключително опустошителна била сарматската инвазия в римската провинция Мизия (съвременна Северна България), в средата на 1 век сл.Хр., описана от Тацит в неговите „Анали”.
 В религиозно отношение сарматите имали култ към „природата”. Боговете им били персонифицирани. Тези богове били небето, земята и огъня.
 Сарматите практикували трупоизгарянето, така характерно за всички арийски народи.
 Еволюцията на сарматската археологическа култура, е демонстрация за важната роля, която тези ираноезични номадски племена играели в древната история на Евразия.
 След хунската инвазия (в средата на 5 век сл.Хр.) част от сарматите се присъединява към тези номади от ранното Средновековие, които окупират евразийските степи.
 Малки групи от сарматските племена в южен Урал се придвижват на север към лесостепите. Тези сармати стават незначителен етнически компонент във формирането на ранно-средновековните народи от тези региони.
 Оцелелите европейски сармати се заселват по северното черноморско крайбрежие. Другите вероятно били асимилирани от полиетническите черняковски племена, като в ограничена степен участват и в етногенезиса на ранните славяни.
 

Расови типове

 По-голямата част от сарматите спадали към източно-кроманоидния (от андроновски тип) антропологичен тип.
 Източният кроманоид се характеризира с висок ръст, много тежка структура на тялото, огромен брахикефален череп, с нисък свод, ниско и изключително масивно лице, тесен и изпъкнал нос, и светла пигментация.
Източен кроманоид от андроновски тип
 По-късно в расофонда на сарматите се появяват и предно-азиатски, ирано-нордически и монголоидни елементи.
 Предно-азиатският тип е донесен на сарматите при контактите им с уседналото население на Кавказ, иранския нордически тип при абсорбацията на скитите, а монголоидния ( характерен за жените) при контактите с монголоидните племена от Централна и Северна Азия.
Сармат от източен кроманоиден тип
Реконструкция на физическия облик на сарматите
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи