Вавилон

 
Вавилон (в превод от акадски език „врата на бога”) е античен град разположен в долното течение на река Ефрат, център на една от най-забележителните древни цивилизации. Градът е основан към 2500 г. пр. Хр. от говорещото на семитски език племе амореи, дошло от района на Северна Арабия.

Произход и култура

Вавилон (в превод от акадски език „врата на бога”) е античен град разположен в долното течение на река Ефрат, център на една от най-забележителните древни цивилизации. Градът е основан към 2500 г. пр. Хр. от говорещото на семитски език племе амореи, дошло от района на Северна Арабия.
Дълго време Вавилон бил една от многото градове-държави в Месопотамия. Едва към 2000 г. пр. Хр. възползвайки се от западането на шумерския град-държава Ур започва да играе важна роля в региона. Първи цар на новосъздадената държава става Сумуабум.
В културно отношение вавилонците били силно повлияни от предшестващата ги шумерска цивилизация. Те наследили от нея огромни познания в областта на математиката, физиката и астрономията, които в последствие успели да разширят и доразвият.
Голямо вавилонско достижение в областта на математиката е създадената от тях „шестдесетична” бройна система, базирана на числото 60. Тяхно „изобретение” са и мерките и теглилките, които впоследствие се оказали изключително полезно нововъведение в областта на търговията. Дело на вавилонците е и въвеждането в календара на седмицата, която разделили на дни, дните на часове, часовете на минути, а минутите на секунди. Те първи разделили кръга на 360 градуса. Около 1100 г. пр. Хр. вавилонците изобретяват най-ранния астролаб за измерване на ъгли.
Вавилонските лекари въвеждат в медицината концепцията за диагноза, прогноза и изписване на рецепти.
Измежду всички науки, астрономията и астрологията заемали най-важно място във вавилонското общество. Зодиакът може да се счита за вавилонско „изобретение”.
Пантеонът на вавилонците включвал множество божества, като най-почитани били Мардук („бог на небесата” и покровител на Вавилон) и Ищар („богиня на любовта и плодородието”), свързвана с циклите на планетата Венера. В чест на своите богове те построили множество храмове и написали прекрасни поеми и химни.
Вавилонците нямали своя собствена писменост, а използвали наследеното от шумерите клиновидно писмо.
Клиновидно писмо
Клиновидно писмо
Голям разцвет вавилонската държава достига при управлението на цар Хамурапи (1792-1750 г. пр. Хр.), който става известен на-вече с написания на черен гранит сборник с 282 закона, с който наложил суров ред и дисциплина на своите поданици. По негово време били предприети мащабни военни кампании, при които били завладени царствата Мари (град-държава по горното течение на р.Ефрат), Елам и Урук. От този момент нататък за Вавилон трябвало да се говори като за империя.
Но новосъздадената империя си спечелила и множество могъщи врагове, които по-всякакъв начин се стремели да се домогнат до пословичните й богатства. Вавилонската империя станала обект на множество инвазии. Най-напред през 1595 г. р. Хр. за период от 100 години дошли хетите, последвани от 500-годишния каситски „плен” (каситите са ироно-езично племе, с произход планината Загрос), а най-накрая от север пристигнали и асирийците.
Предвид тези непрекъснати набези на враждебно настроени народи, Вавилонската държава престанала да съществува чак до 626 г. пр. Хр., когато асирийският пълководец Набопаласар (626-605 г. пр. Хр.) се обявил за вавилонски цар и положил основите на Неовавилонското царство.
Освен с това, че възражда Вавилонската империя, Набопаласар остава известен още и с това, че през 612 г. пр. Хр. успява да заличи Асирийската империя, която никога повече не се възстановява.
Възходът на вавилонците продължава и при синът на Набопаласар- Навуходоносор ІІ (605-582 г. пр. Хр.), който прибавя към империята и земите на Финикия, Юдея и Сирия.
По време на управлението на цар Навуходоносор ІІ град Вавилон се превръща в своеобразен интелектуален и културен център. Към него заприиждали всякакви учени от близки и далечни страни.
По време на Навуходоносор ІІ градът придобива вид на „архитектурно чудо”. Бил ограден от 5 реда крепостни стени, с дебелина от 3 до 8 метра, и разполагащи с над 300 бойни кули. Пред най-външната стена бил прокопан и огромен ров запълнен с вода. Към вътрешността на града водели множество порти, като най-великолепна била главната порта, посветена на богинята Ищар.
Художествена реконструкция на град Вавилон
Художествена реконструкция на град Вавилон
„Портата на Ищар”
„Портата на Ищар”
Във Вавилон функционирала сложна хидромелиоративна система, която позволявала в случай на вражеско нападение територията около града да бъде наводнена за минути. Така система също така служела и за напояване на прекрасните „висящи градини” на Амитида, едно от чудесата на древния свят. В града имало и множество храмове и пазари, които спомагали за това Вавилон да бъде религиозен и търговски център.
Предвид гореизложеното не е учудващо, че „бащата” на историята Херодот изказва следното мнение:
„Вавилон е най-красивият град на света”.
Като потвърждение за думите на Херодот служи и факта, че когато Александър Македонски влиза в града той е толкова запленен от неговото величие, че го провъзгласява за своя „азиатска” столица.
Вавилонската империя просъществувала до 539 г. пр. Хр., когато бива завладяна от персийския цар Кир ІІ Велики. Градът продължил да съществува още няколко века, но с независимата вавилонска държава вече било свършено.

Расов облик на древните вавилонци

Предвид бурната си история расовата ситуация на вавилонския народ била доста сложна. В расофонда на вавилонците участвали 4 основни морфологични типа:
- Ориенталски тип. Този тип олицетворява оригиналния расов тип на семитските племена, които към 2700 г. пр. Хр. нахлуват в района на Месопотамия и основават град Вавилон.
Ориенталският тип се характеризира със среден ръст (около 165 см), стройно и грациозно телосложение, дълъг череп( среден индекс 74) с изпъкнал тил, дълго и овално лице, с дълъг и висок нос (носов индекс 64), с корен на нивото на челото, с прав или изпъкнал профил, пълни устни и така характерните „семитски” лешникоподобни очници., мургава кожа, тъмни очи и кестенява до черна коса, с предимно къдрава текстура.
Расов облик на древните вавилонци
- Предно-азиатски или Арменоиден тип. Арменоидният тип се появява в района към 3000 г. пр. Хр. още по времето на шумерите. Арменоидната раса не е характерна за ранните семити, но бива асимилирана от тях. Хетските и асирийските инвазии допълнително увеличават делът на арменоидния тип сред вавилонците.
      Арменоидният тип се характеризира със среден ръст (166 см), тежка структура на тялото, широк и къс череп (ч.и. 87) със заоблен тил, много дълго лице, изпъкнал „орлов” нос (н.и. 57) с висока основа, тънки устни, отворени и тесни очници, тъмна пигментация на косата, очите и кожата.
- Малък средиземноморски тип. Появява се в Месопотамия заедно с Ориенталската раса около 2700 г. пр. Хр. Този морфологичен тип също не е характерен за семитските племена, но бива абсорбиран от тях още в равнините на Северна Арабия.
Средиземноморският тип се характеризира с нисък-среден ръст (162 см), малък долихо-мезокефален череп със заоблен тил, дълго и овално лице, прав нос, големи отворени очи, слабо окосмяване и тъмна пигментация на кожата, очите и косата.
- Ирано-афгански тип. Този тип е най-древен от всички разгледани досега и е бил характерен за ранните шумери. Каситите, които налагат 500 годишен гнет на вавилонците също принадлежали към този тип. Появява се в Месопотамия към 3500 г. пр. Хр. След пристигането на семитите също бива асимилиран.
Ирано-афганският тип е висок на ръст, с грациозна и мускулеста структура на тялото, много дълъг и висок череп (ч.и. около 72), много дълго и тясно лице (л.и. над 90), тесен и изпъкнал нос, хоризонтални очници и по-светла от досега изброените типове пигментация на очите, косата и кожата.
В заключение можем да кажем, че първите два морфологични типа могат да се считат за основни при определяне физическия тип на древните вавилонци, докато последните два играели по-малка роля в техния расофонд.