Кхмерите

Автор: Росен Илиев

Кхмерите

Териториална карта на кхмерите
 

Произход и култура

     Кхмерите са азиатски народ, който през Средновековието успява да създаде една от най-мощните империи в Югоизточна Азия.  Към 802 г. крал Джаяварман ІІ обединява кхмерските племена и да полага основите на Кхмерската империя, наричана Камбуджадеша. Тя обхващала съвременните държави Камбоджа, Виетнам, Лаос, Тайланд и Малайзия. В най-големия си разцвет населението на империята достигнало 3 млн. д. Столица на новото кралство станал разположения на езерото Тонле Сап, град Ангкор Том („великия град”). Населението му достигнало 1 млн. д., което го превърнало в един от най-многолюдните градове в света по-това време. Съвременни сателитни изображения сочат, че по площ той е бил най-големия прединдустриален град в света (с площ колкото съвременен Ню Йорк). В близост до столицата се намирал и великолепния храмов комплекс Ангкор Ват („великия храм”). Той бил построен от крал Суряварман ІІ за период от 37 г., между 1113 и 1150 г. Този комплекс представлявал същинско архитектурно чудо. Построен е основно с религиозна цел, като 5-те му големи кули пресъздавали 5-те свещени върха (на планината Меру) за индуистите.
Древните кхмери били отлични астрономи и математици. Те изчислили съвсем точно земната пресцесия.
Руините на кхмерската столица Ангкор Том
Руините на кхмерската столица Ангкор Том
 
Храмовия комплекс Ангкор Ват
Храмовия комплекс Ангкор Ват
 
    Кхмерите изповядвали две религии- индуизъм (кралския двор) и будизъм (останалото население). Индуизмът бил пренесен от индийски имигранти, докато будизмът от мисионери от Шри Ланка през 13 век.
    Древните кхмери се славели като отлични земеделци. Те успели да създадат сложна иригационна система от резервоари и канали, с която си набавяли нужната за земеделието вода и през сухия сезон. Получавали по 3 оризови реколти годишно. Отглеждали много прасета и добитък, и били големи риболовци.
   Кхмерите имали и собствена писменост, която за съжаление не е достигнала до нас. Поради това основната информация за тяхната история черпим от китайските хроники.
 
alt
За живота на кхмерите съдим и по каменните им рисунки
 
    Те били и отлични воини и търговци, като осъществявали стоков обмен с Индонезия, Индия и Китай.
    Основната причина за залеза на кхмерската цивилизация е „изтощаването” на околната им среда. Кхмерското население се увеличило до такава степен, че нямало как да си осигури нужните за оцеляването му продоволствия. За да увеличат земеделските площи кхмерите започнали да изсичат околните гори. Това от своя страна довело до продължителни и опустошителни суши или наводнения.     Повсеместно настъпил масов глад, разпространили се множество болести и избухнали кръвопролитни граждански войни. Таиското нашествие от 1444 г.  окончателно довършило кхмерите. Тяхната държава станала част от Сиамското царство и изчезнала за векове.
 

Расов тип

   Кхмерите принадлежали към Палеомонголоидната раса (позната още и като Тропична азиатска раса (Агасиз)). Палеомонголоидът е паедоморфен и инфантилен, предимно монголоиден тип, абсорбирал в различна степен някои австралидски, ведоидски и негритидски расови елементи. Той се характеризира с нисък ръст, брахикефалност (къс череп), късо и кръгло лице, широк нос, пълни устни, отстъпваща брадичка и относително ниска честота на епикантус. Кожата на палеомонголоида има жълтеникаво-кафяв оттенък, косата му е тъмно-кестенява до черна, а очите са тъмни.
Статуя на крал Джаяварман ІІ, Палео-монголоидна раса
Статуя на крал Джаяварман ІІ, Палеомонголоидна раса
Палео-монголоидната раса сред съвременните (вляво) и сред древните (вдясно) кхмери
Палеомонголоидната раса сред съвременните (вляво) и сред древните (вдясно) кхмери
Тази камбоджанка олицетворява оригиналния расов тип на древните кхмери
Тази камбоджанка олицетворява оригиналния расов тип на древните кхмери