Сака-скитите

Сака-скитите

Териториална карта на сака-скитите. произход и разпространение

Произход и разпространение

    Саките или скитите са номадски народ, който говорел на ирански език. Учените класифицират скитския език като член на източно-иранските езици, разпространили се от степните региони към 1000 г. пр. Хр. Това име е било използвано от учените и при изучаването на протоиндо-европейците, а скитите все още са определяни като точен аналог на техните арийски прадеди. Те също така са една от линиите за потеклото на пущуните и памирците в Афганистан. Скитите мигрират от Централна Азия към Източна Европа. Те изчезват от историческата сцена след хунската инвазия в Европа през 5 в. сл. Хр., а тюрките (авари, хазари, казахи и др.) и славянските народи вероятно асимилират повечето скито-говорящи народи. Обаче, в Кавказ, диалект принадлежащ към скито-сарматския лингвистичен континиум оцелява, като се използва и днес, а именно осетинския език. За осетинците се смята, че са потомци на аланите, един от източно-иранските народи. Най-голямо количество оцелели източни иранци (сака-скити) е представено сред пущуните, които вярват, че произхождат от Южен Афганистан, от където започват да се разпространяват далеч на запад към Херат (Ария) и далеч на изток към долината на р. Инд. Езикът пущу показва прилики със скитския и бактрийския. Пущу се класифицира като скитски език, а ние все още можем да хванем останките на скитите в Европа, чрез техния език познат днес като осетински. Това е най-близкия език с пущу. Съществува далечна връзка между иранските саки и германските народи, поради факта, че и двата говорят индо-европейски езици. Техните прародители, които говорели протоиндо-европейски език живеели някъде в района на Черно море. Контактът между двата народа е бил осъществен още в най-ранна фаза. Повечето от европейците имат общ прародител с иранските саки.
    Ранните саки или скити били описвани от гръцките (Херодот, Плиний, Птолемей) и персийските историци като високи, едри и свирепи конници. Клон на саките познат като алани се разпространява в Европа, Мала Азия и Близкия изток. Те били свързани с готите във Франция и Испания и със саксонците и ютите в Дания. Потомците на саките се срещат сред много народи в Азия и Европа. Сака-скитите са определяни от повечето историци като арийци, които говорели на език от северния клон на иранската група на индо-европейските езици. Двата оцелели съвременни езика най-близки до скитския са осетинския в Кавказ и пущу в Афганистан. Подобно на другите индо-иранци, тези номади вероятно са наричали себе си „айрия” (знатен, благороден). Северните ирано-говорящи арийци, включително и сака-скитите бавно били изтласкани от тюркско-монголската експанзия в Централна Азия в началото на 4 в. сл. Хр. Въпреки значителното изтребление част от населението оцеляло и се преместило в други региони, а сака-скитите и други ирано-говорящи етнически групи формират голяма част от етническия състав на съвременните централно-азиатски тюркски народи, включително и казахите. Открити са и много сходства между погребалните ритуали на скитите и викингите. В старите англо-саксонски хроники пише, че англо-саксонците нахлуват в днешна Англия около 400 г. сл. Хр., те „се връщат за подкрепления обратно до Скития”. Фактът, че саксонците определят себе си като скити, показва че те произлизат от района, който гърците наричали Скития. 
    От 5 в. пр. Хр. до 1 в. пр. Хр. скитите атакуват много части на Европа, включително Украйна и Гърция. Скитската инвазия не спряла до тук.  В търсене на злато те нахлули и в Алтайския район в Централна Азия, където се смесили с местното монголоидно население. Оказали влияние и върху генофонда на корейците и японците. Между 250-50 г. пр. Хр. саките нахлуват в Индия, където са познати под името индо-скити. С тази инвазия скитите отварят нова страница в историята на Индия. При навлизането си в Северозападна Индия някои сакски племена тръгват на север към Пенджаб, други на юг към Махарастра, а трети към Източна Индия.
    Пол Пезон поддържа теория, според която сака-скитите са свързани с кимерианците, които са прадеди на келтите и германите. Той вярва, че германското племе кимбри произхожда от клон на кимерианците, митичен нордически народ кръстосвал евроазиатските степи.

Физически облик на сака-скитите

   Днес знаем доста за физическия облик на сака-скитите. Те били описвани като русокоси и синеоки гиганти. Тази представа за тях имаме от множеството исторически извори и от откритите скелетни останки в скитските гробници. Черепният индекс при сака-скитите варирал в границата 72-77 (долихокефал - нисък мезокефал), но поради монголоидно влияние се срещали и индивиди с черепен индекс над 80 (брахикефал). Първоначално сред иранските народи, включително и сред саките и скитите преобладавал източния кроманоид. Той се характеризирал с много грубовати черти, висок ръст, силно развити бизогоматик и бигониал, изпъкнал нос, с нисък корен, висок черепен свод, ниско и квадратно лице, къс до среден череп, и доста светла пигментация. Този расов тип е характерен за Андроновската култура (в съвременна Русия, на север от Каспийско море).
  От него през Неолита се развива и базовия за арийските миграции- Кургански нордид. Освен долихокефалния Кургански нордид сред сака-скитите бил разпространен и Иранския или "Скитски" нордид. Той представлява кръстоска между курганския нордически тип и източния кроманоид. Иранският или Скитски нордически тип също е долихокефален, с добре развити бизогоматик и бигониал, висок черепен свод, изпъкнал нос, с висок корен, и силно наклонено чело. Пигментацията му е доста светла-  сини очи, руса коса и розово-бяла кожа.
  Днес Иранския нордид се среща в Русия, Украйна, сред тюрко-говорящите народи в Централна Азия, и в някои планински райони на Иран, Афганистан, Пакистан и Северна Индия. По-голямата част от европейските скити били абсорбирани от славяните (най-вече от украинците).
   Част от кавказките скити- аланите, чиито потомци са съвременните осетинци, принадлежали и към Предно-азиатската или Арменоидна раса.
Череп на източен кроманоид
Череп на източен кроманоид
 
Скит от източно-кроманьонски тип. Характерна за източния кроманоид е по-голямата дължина на горната устна, в сравнение с долната.
Скит от източно-кроманьонски тип. Характерна за източния кроманоид е по-голямата дължина на горната устна, в сравнение с долната.
Друг скит от кроманьонски тип
Друг скит от кроманьонски тип
  Череп на кургански нордид

Череп на кургански нордид

Примери за кургански нордически тип

Примери за кургански нордически тип

Скити от кургански нордически тип

Скити от кургански нордически тип

Череп на ирански или скитски нордид, с някои кроманьонски черти като широката долна челюст и голямото разстояние при скулите

Череп на ирански или скитски нордид, с някои кроманьонски черти като широката долна челюст и голямото разстояние при скулите

Скит от ирански нордически тип. В профил се забелязва характерния "скитски" нос, с обърнатата навън ноздра.

Скит от ирански нордически тип. В профил се забелязва характерния "скитски" нос, с обърнатата навън ноздра.

alt

Иранска нордическа раса

Афаганистанец от ирански нордически тип

Афаганистанец от ирански нордически тип

Пример за Предно-азиатска раса, към която спадали част от кавказките скити

Пример за Предно-азиатска раса, към която спадали част от кавказките скити.