Евреите

Автор: Росен Илиев

Евреите

териториална карта на евреите

   Важна част от расовата история на средиземноморските народи са и евреите, които се разпространяват по целия свят. От позицията на физическата антропология, еврейската история може да бъде разделена на два сегмента:

1.     формирането на еврейския народ

2.     тяхната дисперсия и последвалата им расова история

 При формирането си като народ, евреите са принадлежали към Ориенталската раса (много сходна със Средиземноморската). “Децата на Израел”, които формират базовия клон на съвременните евреи, живеят в Палестина от около 1200 г. пр. Хр. до “вавилонския”плен през 586 г. пр. Хр. Тези векове от еврейската история са период на формиране на първата еврейска диаспора във Вавилон.

alt

Ориенталска раса

   Етническият състав на Палестина през втората половина на второто хилядолетие пр. Хр. е бил доста разнообразен. Освен израелтяните, той включвал и аморитите, чийто дом бил концентриран далеч на север, и които контролирали по-голямата част от Палестина преди разпространението на египетската мощ в североизточна посока около 1600 г. пр. Хр.;ханаанците, които населявали равнината носеща тяхното име до абсорбирането им от евреите;филистимците, които били клон от западните “морски”народи, тормозещи Египет и цялото източно Средиземноморие около 1200 г. пр. Хр. Египетските монументи ни дават прекрасни картини на филистимците, аморитите, ханаанците и семитите като цяло. Филистимците (фиг.1)са изобразени като европейско-изглеждащи средиземноморци, с прав нос и бяла кожа. Аморитите (фиг. 3)са изобразени с жълтеникава кожа и дълги лица, с дълъг и изпъкнал нос. Като цяло семитите (фиг.2)са изобразени с плоски чела и с характерния близко-източен тип нос. Библията, литературен документ, беден с описания на хора, е индикатор, че аморитите били различни в много физически аспекти от другите палестинци- били “високи като кедри”и “силни като биволи”.

филистимнци, семити, евреи, аморити

  Точният произход на “децата на Израел”, които създават няколко независими царства в Палестина е неизвестен, но Библията, както и други източници са индикатор, че те най-вероятно са били семито-говорящи номади от пустинната граница на Южна Месопотамия, като се преместват на север и  на запад към Палестина. Израелтяните не идват като компактна група, а като няколко вълни по различно време. Веднъж стъпили в Палестина те изключително бързо асимилират по-ранните жители, расово и културно, като филистимските крайбрежни селища се съпротивляват най-дълго на този процес. Оригиналните “деца на Израел”били брюнети-средиземноморци, подобно на повечето араби и месопотамци. Скелетният материал от ранна Палестина показва преобладаването на кападокийския средиземноморски тип, с малцинство от динарски брахикефали. Египетските и вавилонските скулптурни материали ни дават пикторална репрезентация на ранните палестински евреи, показващи общите палестински лицеви форми, присъстващи и в репрезентациите на аморитите и другите семити.

Древен евреин

Древен евреин

   Както вече отбелязахме “вавилонският”плен слага началото на първата еврейска диаспора. По това време имало силни еврейски колонии в Месопотамия и Персия, като малка част от евреите се завърнали в Палестина. Тези еврейски колонии продължили да съществуват от 3 век сл. Хр. до средата на 11 век, под успешното управление на персийци и мюсюлмански араби, процъфтяващи като един от най-важните културни центрове на евреите. По времето на християните тази колония достигнала численост от няколко милиона души, а в последвалите векове дори и повече. Историята на евреите във Вавилон, както и тази на останалото население, била доста променена  от пристигането на монголите, които опостушават долината между двете реки, като силно редуцират населението. По това време евреите надхвърляли 1.3 млн. души. Тези, които останали, захранили еврейските колонии в много други азиатски страни. Измежду тях са и многобройните персийски евреи. Втората еврейска диаспора следвала експанзията на елинизма, започнала с Александър Македонски и приемниците му, и продължила до Византийската империя. Въпреки, че евреите се разпространили из целия елински и византийски свят, те имали два основни центъра (освен Египет, Сирия и Мала Азия), където тези елински евреи били концентрирани:

1.     Балканите

2.     северните брегове на Черно море

  И двата еврейски центъра били добре представени преди християнската епоха. По северните брегове на Черно море, на полуостров Крим била концентрирана велика еврейска колония. Елинските и византийските евреи били подложени на инвазиите на готи и хуни през 7 век, а по-късно и на татарите.Въздигането на Хазарския хаганат е било доста важно за еврейската история, защото през 740 г. управляващата класа на хазарите приема Юдаизма.

Територията на Хазарския хаганат

Територията на Хазарския хаганат

   Хазарите имали два центъра, единия по бреговете на Каспийско море, там където река Волга се влива с делтата си, а другия в  Крим. Каспийският център бил унищожен между 966 и 969 г., но кримският оцелял до 1016 г. Силата, която унищожила тези царства била наскоро появилата се славянска държава, Киевска Рус.

   След разрушаването на царството им, някои от хазарите, които приели Юдаизма, заедно с расовите евреи, които живеели с тях се  разпръснали в различни части на Южна Русия. Киев започва да привлича евреите не само от разрушения Хазарски хаганат, но също и от Балканите.

   Третата и последна еврейска диаспора, била тази в Римският свят. Дисперсията започнала още при първият контакт между евреи и римляни, продължила активно до второто разрушаване на “Соломоновия” храм през 70 г. Евреите, които се предвижват на запад с римляните са от различни еврейски поселища, от Палестина и от Елинския свят. Те следват римляните в Италия, Испания, Франция до долината на река Рейн в Западна Германия. Френските евреи изчезват през 1394 г., в резултат на масова експулсация. Италианските евреи, остават локализирани в Италия, като числеността им набъбва с идването на евреи от други страни. Евреите, които се заселват в Испания и по долината на река Рейн в Германия, се разпространяват към други страни в резултат на експулсации и миграции. Потомците на тези два клона са наречени респективно ашкенази и сефарди. Експулсирането на евреите от Испания, заедно с това на маврите е осъществено през 1492 г. Тези испански евреи се разпространяват по различно време в Холандия, Англия, Италия и Северна Африка, както и в наскоро разширилата се Османска империя.

 Друг клон на западните евреи били ашкеназите, потомци на оригиналните еврейски заселници в Германия. След Първият кръстоносен поход през 1096 г. те се преместват в източна посока към славянските страни. В Полша и Южна Русия тези немски евреи срещат остатъците от византийските евреи. При миграцията си на изток, ашкеназите говорели на немски език, който преобразували в диалекта идиш, докато сефардите преобразували испанският език в шпаньолския диалект. И двете групи обаче използвали иврит в литературата и литургиите си.

   Предвид историческите доказателства, евреите могат да бъдат разделени в три групи:

1.     ашкенази, централно и източно-европейските евреи

2.     сефарди, разпространени в страните от Средиземноморието

3.     ориенталски евреи, потомците на първите еврейски емигранти.

   Първите два типа са повече или по-малко смесени с европейците. Ориенталските евреи (освен в Израел)са разпространени и в Северна Африка, Месопотамия, Кавказ, Централна Азия, и дори в Индия и Китай. Възможно е евреите да пристигат в Африка с финикийците, поради факта, че Юдаизмът е бил разпространен сред някои берберски племена, преди пристигането на арабите.

  Съвременните самарианци се предполага, че носят оригиналните еврейски черти, характерни за тях при зараждането им като етнос. Те имат среден ръст от 173 см, черепен индекс 78, като дименсиите им са много подобни на тези на йеменците и месопотамците. Лицата им са средно дълги (125 мм)и тесни (132 мм), докато ширината на челата им възлиза на 103 мм. Носовете им са тип лепторине, с носов индекс 66. В пигментацията си самарианците показват характерния за средиземноморците 25 % частичен блондизъм. Две трети от тях имат черна или тъмно-кестенява коса, а останалите средно-кестенява. Само 22 % имат черна или тъмно-кестенява коса, а останалите 78 % кестенява, руса или рижава. Около 1/3 имат светли или смесени очи, а останалите тъмно-кафяви и кафяви очи.

   Като цяло ориенталските евреи имат по-нисък ръст, и по-слабо изразен блондизъм от самарианците. При изследване на ориенталските евреи, Вайсенберг открива, че при тях липсва блондизъм, средния ръст е 159 см, комбиниран с черепен индекс от 79.8, екстремно тясно лице (128 мм)и носов индекс 61. При 78 % от изследваните изпъкналия им нос, принадлежи към т.н. “семитски”тип. Вайсенберг установява, че “семитският”нос е донесен на евреите от смесването им с хетите. Някои евреи имат изпъкнал нос с висок корен, с характерна депресия на върха, характерен за аморитите и ханаанците.

    Евреите с произход от Арабския полуостров са ниски и стройни, с бяла кожа, но с тъмни очи и коса. В лицевите и черепните си дименсии са подобни на ориенталските евреи, с изключение на брахикефалните елементи. Техните лица са малки, с пълен лицев индекс под 120 мм, и бизогоматик 130 мм. Вайсенберг изчислява, че 60 % от тях имат прав носов профил. Като цяло евреите имат доста по-светла кожа от арабите. Що се отнася до евреите с произход от Европа- ашкеназите (“аристократичният”тип евреи) имат по-малко “еврейски”вид от сефардите.

   Още от най-дълбока древност евреите са средиземноморски семити, които асимилират древното палестинско население, спадащо предимно към Средиземноморската раса, най-вече от кападокийски тип. Поради многовековното си странстване евреите са силно смесен народ. Те се кръстосват с всички народи, с които имат досег през вековете.Основна причина на това, е че евреите държат повече на културното и религиозното си съхранение, отколкото на расовото Най-разпространената раса сред евреите е базовата за техния народ Ориенталска раса, следвана от Предно-азиатската или Арменоидна раса. Чрез потомците на европейските евреи в Израел са привнесени и нордически, алпийски, източно-балтийски, ладожки и динарски расови елементи. Дошлите през 1948 г талиши или “етиопски”евреи носят и негроидни черти на съвременния еврейски народ. Монголоидните черти сред евреите са рядко срещани.

   В наши дни евреите възлизат на около 15 млн. души, като 5.7 млн. от тях живеят в Израел, 5.3 млн. в САЩ, 480 хил. във Франция и т.н.

Расови типове

alt

alt

Някои характерни “еврейски”черти:

Отворените бадемовидни очници

Отворените бадемовидни очници. На първата снимка е показана “семитския”тип очница, наподобяваща широко отворен бадем. Очите имат изпъкнал характер. На втората фотография е показана “европейския”тип очница, с хлътнали очи.

На първата снимка е показана семитскиятип очница, наподобяваща широко отворен бадем. Очите имат изпъкнал характер.

На втората фотография е показана европейскиятип очница, с хлътнали очи.

Срасналата ушна мида

характерната за евреите (въпреки, че и при монголоидите се среща) сраснала ушна мида (т.е. прибрана в черепната кутия).

На първата фотография виждаме характерната за евреите (въпреки, че и при монголоидите се срещасраснала ушна мида (т.е. прибрана в черепната кутия).

На втората фотография виждаме отделената ушна мида (т.е. извън черепната кутияхарактерна за европейците.

“Семитската”усмивка

“Семитската”усмивка. Характерното за нея е, че при смях се виждат всички кътници.

Характерното за нея е, че при смях се виждат всички кътници.

 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи