Хетите

Автор: Росен Илиев

Произход и култура

   Хетите са индо-европейско говорещ народ населявал североизточната част на полуостров Мала Азия. Към 2000 г. пр. Хр. те нахлуват в Анатолия от прародината си в Южна Русия (земите на Курганската култура). Към 1600 г. пр. Хр. създават могъща империя , просъществувала до 1200 г. пр. Хр. Тяхна столица бил великолепния град Хатуша. При най-големия си разцвет населението му надхвърляло 50 000 души. Интерестното при този град е , че той буквално бил проектиран да бъде град-крепост. Бил отдалечен на повече от 30 км от голяма река и построен на 1200 м надморска височина. Хатуша бил опасан от две 30 км крепостни стени, всяка висока по 8 м. Четири големи кули известявали хетите за наближаваща опастност. Отбранителната линия на града била разделена на пояси. Ако все пак някой враг успеел да премине защитните линии, той трябвало да се промуши през специални тунели, където хетските воини го чакали в засада. На практика този град е бил непревземаем при нивото на тогавашната техника. В центъра на града построен на специален хълм се извисявал царския дворец, който бил видим от далече. В близост до него имало 120 м широка стъпаловидна пирамида, абсолютно подобна на тези при централно- и южноамериканските цивилизации (маи, инки, ацтеки, толтеки, мочи, чачапои и др.). Предвид периода в който е построена (към 1600 г. пр. Хр.) можем да твърдим, че именно индо-европейците (арийците) предават тази технология на американските цивилизации, които я използват столетия по-късно. Хатуша с петте си библиотеки се славел и като голям културен център в региона.

alt

Развалините на Хатуша

alt

Художествена репрезентация на хетската столица

     Хетите имали два вида писменост- йероглифна и клинописна.   Йероглифната (изобретена от хетите) била използвана при вътрешнодържавните отношения, докато шумерската клинописна писменост при международните контакти на хетите.
     В средата на 14 век пр. Хр. под управлението на цар Шупилулиума І  хетите завладяват целия полуостров Мала Азия, Северен Левант и Горна Месопотамия. Хетската държава била призната за четвъртата „велика” сила на древността  (наред с Египет, Асирия и Вавилон). Това твърдение било доказано при голямата победа на хетите над египетския фараон Рамзес ІІ в битката при Кадеш през 1274 г. пр. Хр. В тази битка хетите използват голямо военно нововъведение, а именно бойната колесница.Хетите станали най-голямата сила в района. След 1180 г. пр. Хр. империята започва да се разпада в няколко независими „нео-хетски” градове-държави, някои от които оцеляват до VІІ век пр. Хр. В крайна сметка множеството граждански  войни слагат край на хетската народност и държава. Хетите изчезват безследно от историческата сцена. Въпреки краткото си съществуване те оставят голяма следа в човешката история. Те са първият народ в света, който използва желязо в металургията си. За хетите се знае, че говорели на най-древния индо-европейски език, за който има писмени сведения. Той бил член на Анатолийския клон на индо-европейското езиково семейство.
   Хетската цивилизация се изгубила за историята чак до 1906 г., когато германския археолог Хуго Винклер открива развалините на Хатуша. Макар че хетския народност е изчезнала от повече от 3200 г. хетите влизат в гено- и расофонда на много съвременни държави от Близкия изток, и най-вече на Турция (50-60% от населението), Сирия, Израел и Ирак.

alt

Хетската империя към 1300 г. пр. Хр.

Физически облик на хетите

    Ето как антропологът Карлтън Стивънс Кун описва расовия тип на древните хети:

“Черепът им е дълъг, с нисък свод, умерено брахикефален, с плоски ламбоиди и умерено широки скули, лицето им е тясно и умерено дълго, ръстът им има средни стойности, кожата е кафеникава, а цветът на очите и косата е тъмен, третичното окосмяване е силно развито……”

   Описанието, което Карлтън Кун дава за хетите олицетворява предно-азиатския или арменоиден расов тип, който при създаването на хетската държава вече е бил преобладаващ.

alt

alt

Хората изобразени на хетските барелефи са предимно от Предно-азиатска раса

   Но нали хетите говорят най-древния индо-европейски език, защо тогава те имат по скоро семитски отколкото индо-европейски расов облик?

 Както добре знаем сред древните индо-европейци или арийци преобладавал нордическия или нордическо/кроманьонския расов тип. Протохетите не били изключение. При пристигането им в Анатолия тяхната численост била много по-малка от тази на местното население, главно от семитски произход. Хетите бързо били претопени в расово отношение, но оставили в завещание на местното население езикът си, бойната колесница и техниката на обработване на желязото. Нордическия расов елемент се запазил само сред благородническите среди. Например хетите наричали своя цар “хари”, т.е. “рус”. Но към края на империята предно-азиатския тип вече бил  преобладаващ дори и сред аристокрацията. Завладяването на множество семитски народи, като асирийци и вавилонци допълнително увеличило делът на Предно-азиатската раса.

  Към 2000 г. пр. Хр. от изток в Анатолия нахлува и умерено брахикефален, висок на ръст, с нисък черепен свод и орлов нос средиземноморски тип, наречен кападокийски. Този тип наред с предно-азиатския станал основен за хетското население, но в по-малка степен.

alt

Кападокийска раса

   В заключение можем да кажем, че в зараждането на Хетската империя благородническото ядро на хетите е било нордическо (кургански нордид), докато по-ниските слоеве са представени от предно-азиатския и кападокийския расов тип, но в по-късен етап и аристократичните кръгове вече били представени от последните два типа.