Тюрките и монголите

Автор: Росен Илиев      

  Нашествието на азиатските народи в Европа започва с хуните и завършва с османските турци през 16 век. От времето когато предците на ирано-арийците пристигат в Руски Туркестан, техните потомци нахлуват в равнините на Северозападна Индия. Тези иранци развиват и адаптират своята степна околна среда, като особено добре усъвършенстват пасторалното номадство, с конете като основен инструмент на мобилност. Те се разпространяват в източна посока към Кашгария, където влизат в контакт с Китайската империя. На север от Иранското плато, в Монголия многобройни полу-земеделски, полу-пасторални племена, притежаващи овце, добитък, и може би вагони, но не и коне, още от най-древни времена привличат вниманието на китайските историци. През 800 г. пр. Хр. ние чуваме за народа хун-ну, който доминирал в цяла Монголия. По-късно, някъде между 541-300 г. пр. Хр., хун-ну започват да използват коне. Към 3 век пр. Хр. китайците описват хун-ну като типичен степен народ, наподобяващ в много културни аспекти на скитите. Шестте века, между 400 г. пр. Хр. и 200 сл. Хр., формират периода на най-голямо величие на хун-ну в Монголия. Въпреки завладяването на Китайски Туркестан, обаче иранските езици плюс мистериозния тохарски Б се говорят в градовете до 800 г. сл. Хр. или дори до по-късно. След поражението на хун-ну от китайците, те изоставят териториите си и се разпръскват в западна посока.

alt

Империята на хун-ну

    Последното споменаване на хун-ну в китайските извори датира от 170 г. сл. Хр., а точно 200 години по-късно хуните се появяват по бреговете на р. Дон в Русия. Именно там древните монголоиди хун-ну се смесват с местното население и поставят началото на хунския етнос. Историята на хуните в Европа започва с победата им над остготите, и преместването в съвременна Унгария. От тук те начеват експедиции до Рим, Германия, и до Франция, където през 451 г. сл. Хр. Атила е победен при Каталунските полета от римския генерал Флавий Аеции.

alt

Атила със своите воини

   По-същото време хуните в Централна Азия прекосяват Месопотамия, Персия, Афганистан и Индия, нашествие съвпадащо с тюркското проникване от Централна Азия в периода между 200 и 400 г. Тези два века бележат началото на великата тюркска експанзия, а хуните, съюзници и роднини на тюрките, говорят на различни форми на език, близък до тюркския. Като цяло хуните били народ , силно повлиян от китайската цивилизация.

alt

Хунската империя

   След хуните през 6 век в Европа нахлуват и аварите. През 8 век те биват победени от Шарлеман, като отстъпили към Унгария и басейна на река Дон.

alt

Аварския хаганат през 8 век

   След аварите идват тюрките, представляващи стар клон на хун-ну. През 546 г. те побеждават аварите и се заселват около Каспийско море. В следствие на тяхната експанзия целият лингвистичен подклон на алтайския език получава тяхното име.

alt

Прародина на тюрките

   Представени от печенегите и куманите, през 10 и 11 век нови вълни тюрки се придвижват от южните руски степи към басейна на р. Дунав.

   Селджуките завземат част от Мала Азия, а османците побеждават селджуките, превземат Константинопол и зевземат териториите до Виена.

   Междувременно през 13 век татарите, други тюрки под монголско управление, заемат Източна Европа. Те оцеляват в славянските територии и до днес.

   Има множество исторически източници описващи инвазията на хуните и аварите в Европа. Расовия тип на хуните е описан от множество историци като Йордан, Сидон, Приск и др. Повечето автори описват хуните като ниски на ръст, с кръгли рамене, широко седалище, плосък нос и дръпнати очи. Аварите са описвани като подобни на хуните. Според византийския историк Йордан аварите побеждават ирано-говорящите алани и асимилират част от тях.

   Бартуш открива някои различия между монголоидните типове, главно в размерите им. Първо той отделя тип А, който е долихо- до мезокефален, със среден черепен индекс от 75.5 за мъжете и 77 за жените. Тези черепи са с огромни размери. Челото е много тясно, а скулите не са така широк. Височината на черепа при този тип е подобна на повечето европейски групи, със стойности от 120 до 130 мм. Носът обикновено е дълъг и плосък. Зъбната дъга има U- видна форма. Долната челюст е тежка, но брадичката е слабо развита. Средният ръст на този тип е 164.4 см за мъжете и 153.1 см за жените.

   Тип Б е също чисто монголоиден, но е брахикефален, с черепен индекс 83, и при двата пола. Челото също е ниско, но далеч по-широко. Лицето е ниско и широко, очните орбити са ниски, носът е по-малко лепторине, а бизогоматика е по-малко монголоиден от тип А. Тип Б се характеризира с нисък ръст- 160.9 см за мъжете и 152.8 за жените.

alt

Тюрк

alt

Великият шанюй на хун-ну Моде

alt

Хун от тип А

alt

Атила

alt

Авари

    Благодарение на антропологичните изследвания в съвременна Русия не е трудно де се открие азиатската връзка на тези два типа. Тип А днес се среща сред тунгусите, както и сред други сибирски народи, включително и палеоазиатците, чиито характеристики съвпадат с много от неолитните черепи открити в близост до езерото Байкал. Тип Б е характерен за монголо-говорящите народи, и в особено голяма честота сред бурятите, които представят културно и вероятно и расово монголите от времето преди тяхната експанзия. Черепите на днешните буряти са сред най-големите по отношение на мозъчния капацитет.

alt

Бурятска жена

    Сред хуните и аварите е бил разпространен най-вече тип Б. В метрично отношение аварите представлявали хибриден тип, показващ смес с европеиди в Азия, в Европа, или и в двете, като по отношение на пропорциите европеидните елементи преобладавали. Управляващата класа сред аварите и хуните обаче е запазила чистия си монголоиден расов тип. В две гробници принадлежащи на аварски аристократи са открити скелети от чист тип Б. Бартуш идентифицира тип А като характерен предимно за хуните, а тип Б за аварите. Откритите хунски черепи в Австрия и Франция лесно се идентифицират с черепите от Унгария, които в повечето случаи принадлежали към тип Б. По отношение на пигментацията и формата, косата на хуните била чисто монголоидна- мека, права и черна. Доказателствата от унгарските гробници сочат, че хуните са бил по-европеидни. Прародителите на хуните- хун-ну, които са коренното население на Монголия, били чисти монголоиди. Днес са представени от два расови елемента- тунгуския и монголския.

   Не е необходимо на изследваме природата на европеидните расови елементи сред аварите. По отношение на сантиметрите си те били по-малко монголоидни.

   При ютите (германско племе, населяващо съвременна Дания)5 от 24 изследвани черепа показват монголоидни черти. 14 от черепите имали черепен индекс под 78, което е много подобно на сериите от Минусинск (Алтай).

   Може да се заключи, че не монголоидните авари принадлежали към средиземноморското расово семейство, като е имало и членове на Нордическата раса от Желязната епоха.

  Мкгавърн изследва голямо количество китайски източници, в които подробно са описани хун-ну и другите тюрко-говорящи “варвари”като хора с големи носове и руса коса. Източници от по-късни времена описват Чингис хан (в превод от древно монголски- повелител на света и господар на всички, които живеят в кожени юрти)като червенокос и зеленоок. Затова не е чудно, че азиатските нордически елементи се откриват и сред ютите.

  Великата миграция към Унгария, осъществена от предците на днешните маджари в края на 9 и началото на 10 век, когато унгарския национален герой Арпад повежда маджарите към днешна Унгария.

alt

Арпад

   След хунския колапс тази територия била населена от славяни, повечето от които имали хунски физически черти. През 906г. маджарите се настаняват в новата си родина, а два века по-късно приемат християнството (при Ищван Ι), като канят хора от различни националности, включително мюсюлмани и евреи, които да им помогнат да окупират страната. Тези новодошли, заедно с пре-маджарските славяни формират данъчно обложеното селячество.

  Маджарите са угри по произход, с прародина в района между р. Волга и Урал. Мнозинството от маджарите притежавали финския физичен тип, с малцинство от динароиди или арменоиди. Във всеки случай жителите на Унгария по време на ранния Маджарски период били силно смесени. Като цяло ръстът бил нисък, а формата на главата мезокефална. От тогава унгарците са далеч по брахикефални от руснаците и южните германци.

   Когато изследваме черепите на печенегите и куманите в Унгария и Русия, ние виждаме новия тип, който преобладавал сред късните тюрки в Източна Европа. Монголоидните черти се срещали още, но не били преобладаващи. Черепите им били много дълги, със средна височина и екстремна брахикефалност, челото е плоско, скулите понякога са тежки, а лицето е много дълго и широко. Очните орбити имали средна височина, а носът бил тесен, често с нисък корен.Тези кумански черепи, представени най-добре от серията на Дебец, която включва 14 възрастни мъже, са доста по-дълги и широки от историческите арменски черепи. Тези черепи са по-дълги и от алпийските черепи в Централна Европа, както и от монголоидния тип Б.

   След хуните и тюрките идват и монголите, които последни адаптират конната култура в азиатските степи. Тяхна прародина е регионът южно от Байкал, където ловците и рибарите се превръщат в степни хора.

alt

   Монголската империя

    Най-ранното споменаване на монголите в китайските хроники, датира от 7 век сл. Хр. Тяхното завладяване на света започва от първата половина на 13 век до смъртта на внука на Чингис хан, Кубилай хан. Монголите не били достатъчно многобройни за да осъществят завоевателните си походи и затова наемали в своите армии множество централно-азиатски тюрки. Протомонголския расов тип, най-вероятно е бил подобен на хунския тип Б, запазен днес сред бурятите. Селищата на монголите в калмукските степи показват чистия брахикефален монголски тип, срещан  и в наши дни по северните брегове на Черно море и равнините около река Волга. Като цяло в сравнение с тюрките монголите оказали много по-малко влияние върху европейското население. Тяхното влияние в повечето райони било спорадично. В наши дни това влияние се усеща най-силно в Югоизточна Русия и в изолирани колонии в Кавказ.

alt

Хан Бату

alt

Чингис хан

alt

Кубилай хан

    Днешните самоеди, произхождащи от сибирските угри, принадлежат в по-голямата си част към централния брахикефален монголоиден тип Б (т.н. класически “бурятски”тип монголоид). Приема се, че днес те нямат съществено влияние върху расовия състав на Северна Европа.

alt

Самоеди

   В заключение можем да кажем, че монголите са представители на Вътрешно-азиатската или Монголоидна раса, а сред тюрките били разпространени монголоидно/кроманоидните (Туранска раса) и монголоидно/нордическите расови елементи.

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи