Маите

Автор: Росен Илиев

Маите

alt

Произход и култура

Маите са индиански народ, който населявал териториите на съвременни Южно Мексико, Белиз и Хондурас,  т.е. т.н. Мезоамерика. Появяват се на историческата сцена към 1500 г. пр. Хр. върху останките на митичните олмеки („каучукови хора”). Смята се, че маите са силно повлияни от тях.
Историците разделят историята на маите на следните три периода:
- Предкласически- 1500-300 г. пр. Хр.
- Класически- 300 г.пр. Хр.-900 г. сл. Хр.
- Следкласически-900-1530 г. сл. Хр.
Маите не успели да създадат обединена държава, а имали множество градове-държави, които непрекъснато воювали по между си. Най-могъщи сред тях били Тикал, Калакмул и Паленке, а най-многолюден бил Ел Мирадор (120 000 жители).
Подобно на другите мезоамерикански култури и маите имали множество богове, като най-почитани сред тях били Кукулкан (бог на Слънцето), Чак мол (бог на дъжда), Ишчел (богиня на Луната) и др. Маите вярвали, че боговете обитават пещерите, които те наричали „шибалба”, т.е. „място на ужаса”. В чест на своите богове те строели огромни пирамиди (които са подобни на хетските пирамиди  от 1500 г. пр. Хр., което е още едно косвено доказателство, че американските култури са силно повлияни от индо-европейците), в които извършвали човешки жертвоприношения. Понякога за да се омилостиви някой бог били избивани хиляди хора (предимно военнопленници).
alt
Възстановка на пирамидата „Ла Данта” в Ел Мирадор. Със своите 70 м това е най-високата маянска пирамида.
alt
Централната пирамида в град Паленке
Маите били и изкусни земеделци. Те първи култивират царевицата и създават течния шоколад. Използвали сложна иригационна система, осигурявала вода за посевите им и през сухия сезон.
Маите успели да създадат своя писменост и бройна система. Благодарение на четирите оцелели маянски книги (Мадридски, Парижки и Дрезденски кодекс плюс свещената за маите книга „Попол вух”) американския учен Дейвид Стюарт успява да разчете маянската писменост. Бройната система на маите била двайсетична, като за изобразяването на цифрите се използвала комбинация от само три символа- раковина (0), точка (1) и тире (5).
alt
Маянската писменост
alt
Маянската бройна система
На базата на гениалните си астрономични познания маите създали 2 календара: Цолкин- ритуалния календар (260 дни) и Хааб- слънчевия календар (365 дни). Основната единица и на двата календара бил кин (ден). 20 кина образували 1 уинал (месец). В календарът им имало и 1 т.н. „нещастен месец”, траещ само 5 дни, и в който злите духове бродели по земята. Началото на маянската година съвпадало със зимното слънцестоене (23 декември).
alt

Маянски календар

Въпреки гореспоменатите научни и технически постижения маите не успели да избегнат колапса. Според повечето изследователи за упадъка на маянската цивилизация е отговорна „екологичната катастрофа” настъпила по техните земи.
Населението на градовете-държави растяло непропорционално на необходимите за изхранването му ресурси. За нуждите на разширяващото се земеделие били изсичани все повече дървета. По-този начин почвата се изтощавала много бързо, а от година на година водата в резервоарите ставала все по-оскъдна. Наводнения и суши се редували едни след други. Маите имали странния обичай да изхвърлят трупове на хора в открити питейни водоизточници, като по този начин създавали условия за епидемии. След 9 век започнал период на продължителни суши, като към 810 г. дъждовете „изчезнали” за близо 9 г., към 860 г. за 3, а към 910 г. за 6. Свръхнарастналото маянско население (около 10 млн. д.) просто изтощило околната си среда. Само в град Тикал на изключително малка площ съжителствали над 90 000 души. Започнал период на кръвопролитни граждански войни, през който културата тотално западнала. Полуостров Юкатан до към 11-12 век бил последния бастион на маянската цивилизация, с центрове като Чичен Ица и Маяпан. 
alt
Пирамидата „Ел Кастийо” („Замакът”) в Чичен Ица
Когато испанските конкистадори през 1517 г. стъпват на полуострова те заварват една опустошена и залязваща цивилизация. Европейските железни мечове, аркебузите (испанските пушки) и болестите едва не заличават маянската популация, но маите успели да се изтеглят дълбоко в джунглата и все пак оцелели (съществували маянски селища неоткрити чак до 18 век).
Днес в Мексико, Гватемала и Белиз живеят над 6 млн. маи (5% от населението на Мексико). Те говорят на 29 маянски езика, като много от тях спазват древните обичаи на предците си.

Расов тип

В расово отношение маите принадлежали към т.н. расов тип Централид (познат още като Американска тропична раса (Агасиз) и Истмид (Лундман)). Той се характеризира с нисък ръст (1.65 м), набита структура, инфантилна брахикефалност, относително полегато, но тясно чело, развити бизогоматик и бигониал, ректангуларно лице, относително грациозни черти, епикантус, прав или изпъкнал умерено широк до широк нос, с черна мека вълниста или права коса, умерено кафеникава кожа и тъмни очи. В наши дни този расов тип се среща по южното крайбрежие на САЩ, Ню Мексико и Аризона (пуебло, хопи и др.), Източно и Централно Мексико (сред потомците на маите, толтеките и по-голямата част от ацтеките), Централна Америка и Западна Колумбия.
alt
Скулптура на древен мая принадлежащ към расовия тип Централид
alt
Изображение надревен мая
alt
Сравнение между съвременен и древен мая
alt
Това мексиканско момче олицетворява оригиналния за древните маи расов тип Централид