Минойците

 

Автор: Росен Илиев

alt

   Минойците са народ от Бронзовата епоха, който на остров Крит успява да създаде велика култура. Тяхната култура се счита за „първата европейска цивилизация”. Въпреки, че остров Крит е заселен още през 7000 г. пр. Хр., най-голямо величие той достига с минойците в периода 2700-1500 г. пр. Хр. Името „минойци” произлиза от митичния им цар Минос, който според легендата взимал тежък данък от своите поданици- 7 момчета и девойки, които затварял в „лабиринта” (взаимстван от египтяните), където минотавъра (полу-човек, полу-бик) ги изяждал.    Минойците не създали обединена държава на острова, а множество градове-държави, които съжителствали мирно. Столица на минойската култура бил великолепния град Кносос, който и до днес изумлява с прекрасните си дворци. Те са толкова прекрасни, че са дали повод на някои фантасти да свържат минойците с изчезналата цивилизация на Атлантида. Кносос притежавал първите в света павирани улици.  

alt

Реконструкция на централния дворец в Кносос

alt

Минойски дворец, отвън и отвътре

    В религиозно отношение за минойците най-важен бил култът към богинята-майка, т.е. към плодородието.

alt

Минойската богиня на змията

    Към 5000 г. пр. Хр. остров Крит става първото място в Европа, където се разпространява земеделието.

   Минойците били отлични мореплаватели и търговци, като владеели множество острови в Егейския басейн. Търгували най-вече с Египет и Близкия изток.

   Подобно на много други цивилизации залезът на минойците е свързан с природен катаклизъм. Към 1450 г. пр. Хр. на остров Тера (днес Санторини) избухнал мощен вулкан. Най-напред това произвело опустошително цунами (стигнало дори до египетското крайбрежие), което потопило доста от крайбрежните градове. След това облаците от газ и прах запрашили атмосферата около острова и причили масово загиване на посевите. Настъпил ужасен глад. Започнали кръвопролитни граждански войни, а храмовете на боговете били унищожени. От този катаклизъм най-добре се възползвали микенските гърци, които много бързо установили контрол над острова. С минойската цивилизация било свършено. Минойците били забравени за хилядолетия, докато английския учен сър Артър Еванс не открива през 1900 г. останките на град Кносос.

Расов тип
  alt
 
 “Местен жител от остров Крит (Гърция), перфектен пример за малка Средиземноморска раса, ... характерна за критското население от минойските времена.” (Кун,1939)
Черепен индекс.: 79, лицев индекс: 90.9, коса: черна, очи: светло- кафяви.
   Остров Крит е бил населен в по-ранни времена от неолитен народ, от който за съжаление няма останали физически следи. Металната ера е въведена от имигранти от две посоки - от египетската делта, по времето когато Менес  разширява властта си на север, и от континенталната част на Азия вероятно от Палестина. Критския начин на металообработване е по-скоро азиатски, отколкото египетски . Въпреки, че неолитни останки отсъстват, минойската епоха е представена от сто и повече черепи, от по-малък брой на дългите кости, както и от значителни скулптури и изображения.
   Критските черепи, открити на различни места по острова принадлежат към един тип, това е малък средиземноморски тип със среден черепен индекс около 72. Meтрично те биха могли да се впишат перфектно в  египетските колекции от прединастическата империя. Като цяло, тези критски черепи са малко по-малки, по-къси  и по-малко лепторине в сравнение с по-голямата част от египетската серия. Средният тип е някъде между дунавските, кападокийските и египетските форми.
    Средният ръст варира от 156 до 162 см. Следователно критяните са по-ниски от египтяните. Структурата на тялото на критяните е добре известна от стенописната живопис и скулптурите; местният идеал за красота е малка талия и жилава, енергична мускулатура, която се появява постоянно в минойското изкуство, и трябва да отговаря до голяма степен на реалността.
 
alt
Три дами от минойския дворец в Кносос; те принадлежат към средиземноморския расов тип
 
    Цветът на косата и очите на минойците е бил тъмен, но в късната минойска епоха, блондизмът е бил познат, но не и характерен. Цветът на кожата представен от минойските художници е бил тъмен за мъжете и бял за жените. 
   Лицевите характеристики на минойците били чисто средиземноморски: прав или изпъкнал нос, с висок корен, плосък профил на челото, както и тясна долна челюст. Формата на косата е вълниста или леко къдрава, а брадата е била оскъдна. От вариантите на расов тип, който може да показва алпийски елементи, подобен на този в Гърция ,се вижда широка форма на главата и от време на време чип нос. Въпреки че физическия тип на критиняните се е променил до известна степен от падането на властта на минойската цивилизация, характеристиките на щастливи и атлетични хора, показани на фреските в Kносос, все още са ни познати, защото те отразяват общото наследство на Средиземноморската раса и по други места.
   Повечето от ранно минойски черепи принадлежат към средиземноморския тип, , което показва смесването между обичайните типове от Неолита с елементи от Близкия изток. В някои градове,  като в Хагиос Николас и Патема населението е изключително от Средиземноморска раса. В други градове, се появяват няколко брахикефални примера, които очевидно принадлежат към същия тип открит и в Кипър.
    В по-късно минойския период броя на брахикефалите се увеличава, но никога не съставлява повече от 1/6 от населението. Тъй като 70 на сто от населението на Кипър може да принадлежали към този тип, критиняните трябва да са се опазили от значително смесване с източните култури. По времето на нашествието на дорийците, както и днес, критиняните са все още преобладаващо средиземноморци.
    Към края на ранния минойски период, малко преди 2100 г. пр. Хр, силно цикладско влияние нахлува в Крит, и това е характерно за някои късно и средно минойски черепи с необичаен размер и мегалитна конформация, която може да е следствие от това движение. В момента населението на Крит принадлежи до голяма степен към високия средиземноморски тип, който може частично да е възникнал преди пристигането на дорийците. 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи