Ацтеките

Автор: Росен Илиев

Ацтеките

Териториална карта на Ацтеките
 

Произход и култура

Ацтеките са индиански народ, който към 1100 г. мигрира от митичната си прародина Ацтлан (южните американски щати) към териториите в Северно Мексико. Те запълнили вакуума оставен след разпадането на Толтекската империя. Ацтеките наричали себе си „мехика”, откъдето идва името на съвременната държава Мексико. Те говорели на езика „науатъл”. Първоначално ацтеките били едно от многото индиански племена в района, което с нищо не се отличавало. След победата им над тепанеките тяхното влияние започнало да нараства и те създали своя малка държава. През 1325 г. за тяхна столица бил избран град Теночтитлан, построен върху езерото Текскоко. Градът представлявал архитектурен шедьовър. Бил изграден от множество острови-градини (чинампас), прорязани от големи канали. Към града водели 4 големи моста, които при опастност лесно се разглобявали. В най-големия си разцвет населението на Теночтитлан достигнало 250 000 души. По-късно от руините му щял да се издигне съвременния метрополис Мексико-сити.
 
Общ изглед от Теночтитлан
Общ изглед от Теночтитлан
Общ изглед от Теночтитлан

Централната част на града

През 1428 г. император Ицкоатъл сключил военен съюз (известен като Тройния съюз) с градовете-държави Тлакскала и Тлакопан и положил основата на Ацтекската империя. Започнало завоюване на съседните територии, чак до съвременна Гватемала.
В културно отношение ацтеките взаимствали много от предшествениците си, маи и толтеки.
Ацтеките имали множество божества, като най-върховно било Уицилопочтли, „богът на Слънцето и войната”. Подобно на всички останали централно и южноамерикански култури, и ацтеките в чест на своите богове стоели огромни пирамиди, където извършвали ритуални човешки жертвоприношения, които понякога достигали до чудовищни мащаби. Например през 1427 г. за възкачването на престола на първия император Ицкоатъл, само за една нощ били избити над 10 000 души.
Ацтеките се славели като изключително войнствена нация. Всички мъже от 17 до 22 г. преминавали през задължителна военна подготовка. Армията била разделена на две основни военни касти: „воините на ягуара” и „воините на орела”.
Ацтеките се славели като изключително войнствена нация. Всички мъже от 17 до 22 г. преминавали през задължителна военна подготовка. Армията била разделена на две основни военни касти: „воините на ягуара” и „воините на орела”.
Керимична фигура на „воин на орела”
Керимична фигура на „воин на орела”
Ацтеките били и отлични земеделци и търговци. Отглеждали предимно царевица, зеленчуци и памук. На тях дължим пуканките, които днес присъстват във всеки киносалон. Ацтеките осъществявали интензивна търговия с племената на север от Мексико, по маршрут известен като „тюркоазения път”. На юг търговските им контакти достигали до съвременна Колумбия. Ацтеките търгували най-вече с тъкани, бижута от злато, сребро и бронз, прибори и др.
Ацтекска нефритена маска
Ацтекска нефритена маска
Пристигането на испанските завоеватели през 16 век съвпаднало с изключително тежка и продължителна суша. По ацтекските земи се ширел масов глад. Испанците, предвождани от Ернандо Кортес, кога чрез подкупи, кога чрез уговаряне успели да привлекат на своя страна много от местните племена, повечето от които върли врагове на ацтеките. Конкистадорите и техните съюзници бавно и методично започнали да завладяват ацтекските територии. През 1521г. Кортес успява да обсади и унищожи Теночтитлан, като пленява и по-късно обесва последния ацтекски император Куаутемок. С империята на ацтеките било свършено. Интересен факт е, че пристигането на испанците към 1517 г. съвпаднало с годината на Кетцалкоатъл (богът на злото). Според древно ацтекско пророчество точно в тази година от изток щели да дойдат бледолики воини с дълги бради, които ще ги унищожат. Но ужасът на ацтеките тепърва започвал. Най-големия им проблем не били испанските мечове, пушки или коне, а пренесените от Европа болести. Само за 10-15 г. от 10 млн. индианци, заради едрата шарка останали само няколко хиляди души. Въпреки, че били на прага на унищожението, ацтеките все пак оцелели. Днес около 20-25% от мексиканците носят гените на ацтеките.
 

Расови типове

При пристигането си в Мексико ацтеките принадлежали към расовия тип Маргид, но после в следствие на абсорбация основен за тях станал местния расов тип Централид (характерен за маите и толтеките).
 
Маргидът (21% от древните ацтеки) е среден на ръст, грубоват, долихо- до мезокефален индиански расов тип, характеризиращ се със супраорбитална издутина, широко, но не плоско лице, липса на епикантус, умерено широк до широк, средно изпъкнал прав или „гърбав нос”, с ясно изразен корен, мека кестенява коса и тъмно кафеникава кожа с леко червен оттенък. Днес Маргидът е разпространен в Сонора, Калифорния, Скалистите планини, Северно Мексико и източните брегове на Нюфаундленд.
Мексиканец, представител на расовия тип Маргид
Мексиканец, представител на расовия тип Маргид
Централидът (79% от древните ацтеки)  се характеризира с нисък ръст (1.65 м), набита структура, инфантилна брахикефалност, относително полегато, но тясно чело, развити бизогоматик и бигониал, ректангуларно лице, относително грациозни черти, епикантус, прав или изпъкнал умерено широк до широк нос, с черна, мека вълниста или права коса, умерено кафеникава кожа и тъмни очи. В наши дни този расов тип се среща по южното крайбрежие на САЩ, Ню Мексико и Аризона (пуебло, хопи и др.), Източно и Централно Мексико, Централна Америка и Западна Колумбия.
Мексиканско момиче принадлежащо към расовия тип Централид
Мексиканско момиче принадлежащо към расовия тип Централид