Империята на ацтеките: Мексикански генетичен регион

    През 12 век в покрайнините на урбанизираните територии на Северно Мексико, се появяват номадски племена, говорещи на езика- науатъл.
    Тези номади били познати като чичемеки или „хора-кучета”, нашественици, които нападали градовете на юг.
    В състава на чичемеките били и номадите мехика, познати днес като ацтеки.
    След няколко мащабни нашествия, през 1325 г.сл.Хр. мехика се заселват на остров в езерото Текскоко, и започват строежа на град Теночтитлан. На този остров те изградили уникална напоителна система, в основата на която стоели т.н. „чинампас”, градини обградени от множество канали.
    С течение на времето, Теночтитлан увеличил влиянието си над другите градове-държави от Северно Мексико, формирал могъщия Троен съюз със съседните градове Текскоко и Тлакопан, и наложил тежки данъци на съседните народи.
    По време на този процес, малкото селище, създадено от група номади, абсорбира традиционната мезоамериканска цивилизация, и развива различна науатъл-говореща „мексиканска” култура.
    Когато испанския конкистадор Ернан Кортес пристига през 1519 г., неговите хора откриват развит метрополис, осеян с акведукти и ботанически градини
   Скоро след това обаче, Теночтитлан бил значително отслабен от разпространението на дребната шарка (болест пренесена от испанците), и накрая бива превзет от конкистадорите и техните местни съюзници- тлаксаланите, отколешни врагове на ацтеките. От руините на Теночтитлан испанците изграждат съвременната столица на република Мексико- Мексико сити.
    Мексиканският генетичен регион характеризира коренното население на Мексико, включително историческите науатъл говорещи народи, както и други етнически групи, такива като отоми, които служели като воини в ацтекската армия.
    Въпреки, че за империята на ацтеките се говори като за изчезнала цивилизация, всъщност тя се развива в нова „метисна” култура, със смесени индиански и испански традиции, а страната получава името на местното население: Мексико.
 
Приблизително генетично разпространение в Мексиканският генетичен район

Генетичен регион

Приблизителен дял (в %)

маянски

55.6

андски

21.6

атабаски

13.4

салишански

4.9

арктически

3.8

други

0.8

 

Според резултатите от горната таблица най-голям генетичен дял има Маянския генетичен регион (55.6%). Той произхожда от древното земеделско население, населяващо Южно Мексико.
   Също така се забелязва и генетичното разпространение от Андския генетичен регион (21.6%), характеризиращ коренното население по западните брегове на Южна Америка.
    Налице е и генетичен дял от западните региони на Северна Америка, включващ атабаски (13.4%), салишански (4.9%) и арктически (3.8%) региони.
     Това генетично разпространение се свързва с юто-ацтекски говорещите номадски племена, пристигнали в Мексико от север.
      В заключение можем да кажем, че 22% от населението в Мексиканския генетичен регион носи гените на протоацтеките, които през 12 в. пристигат в Северно Мексико, а останалите 78% са потомци на завареното от номадите древно земеделско население (предимно толтеки и маи).
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи