Балкански генетичен подрайон

    Балканският генетичен подрайон на Европа, включва населението на страните от западната част на Балканския полуостров- Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия, и Словения.

   Тази географска част от Югоизточна Европа е пресечена от планини и речни системи, в съседство с Адриатическо море (свързано с по-голямото Средиземно море) и Панонската равнина (свързана с по-големите евразийски степи).
Предвид географското си положение, Балканския регион играе важна роля в човешките контакти между зоните на Централна Европа, Средиземно море, Евразийските степи, и Югозападна Азия.
По време на Палеолита (късната Каменна ера), Балканския полуостров е бил дом на ловци-събирачи, такива като авригнасианците и граветианците, които ловували мамути и други големи хищници през Ледената епоха. Артефакти от палеолитните култури са открити на голяма площ, простираща се от Иберийски полуостров до Украйна, предполагащи широка мрежа от контакти между ранните ловци-събирачи.
Този по-ранен начин на живот бил радикално преобразен от т.н. „Неолитна революция”, базирана на новите аграрни технологии. Неолитните земеделски общества най-напред се появяват в Югозападна Азия, в т.н. „Плодороден полумесец” (въпреки че най-новите данни сочат, че земеделието най-вероятно се е появило много по-рано в земите от източната част на съвременна Турция, и е дело не на ранните средиземноморски общества, а на ловци-събирачи, преминали към нов начин на живот), около 10 000 г. пр. Хр., и се разпространява към Балканите около 7 000 г. пр. Хр. Тези ранни земеделски общности, наречени от литовската археоложка Мария Гимбутас „Стара Европа”, се развиват като миролюбиви общества, базирани на земеделието и стокообмена. Ранните артефакти от Стара Европа включвали скулптури на „богини”, подобни на женските фигури, открити из цяла Югозападна Азия през Неолитния период (и подобни на палеолитните фигурки на „Венера”, открити в Европа и Сибир), както и ранните писмени символи, познати като Винча или старо-европейски надпис.
  След няколко хилядолетия, старо-европейските цивилизации се разпространили из целия Балкански полуостров, както и към Централна и Западна Европа. Търговските връзки свързвали старо-европейските земеделски народи с неолитните общества около Средиземноморието, както и със съседните общества от ловци-събирачи.
   Въпреки че земеделския начин на живот поддържа развитието на ранните аграрни общества, новите условия на живот и храна, първоначално оказват негативно влияние върху здравето на земеделците. Същевременно, съседните неземеделски популации останали относително здрави, базирани на по-стария начин на живот, като ловци и събирачи.
   Някои неолитни техники (в частност стокообменът) били адаптирани от мобилните, пасторални кургански общества от Бронзовата епоха. Друг фактор стимулирал тези общества била металургията. Първоначално включвала мед, а по-късно и сплави от мед-арсен и мед-калай (сплав позната като бронз). Един от неколкото ранни центрове на металургията бил Балканския полуостров, където са открити останки от множество древни мини. Развитието на медната и бронзовата металургия води до развитие на търговията на големи разстояния. Това стимулира развитието на новата и много мобилна Курганска култура, развила се в Евразийските степи и свързана с ранните общества на Европа и Азия. Хората от тази култура говорят на първите индоевропейски езици.
  В наши дни Балканския полуостров е дом на няколко вида езици, включително славянски, италиански, албански, и цигански език. От времената на най-ранната писана история, западните Балкани са били дом на няколко култури. Първи били културите на илирите и венетите, населявали Адриатическото крайбрежие.
  По време на „Великото” преселение на народите и колапсът на Римската империя, няколко вълни от народи нахлуват в Балканския полуостров. Към тях спадали и индоевропейско говорещите скити, изтласкани от техните изконни територии в европейските степи, които бързо били завладени от хунските армии. Също така степния народ на сарматските алани, заселили се в земите на съвременна Унгария.    Предполага се, че те са „културните” прародители на хърватите. Други ирански култури, които нахлуват на Балканите са прабългарите и евразийските авари (които наричали „псевдо скити”, и които говорели на тюркски език). Индоевропейските култури изтласкани от изток през този период, също така включвали и германските готи, които прекосили Балканите за да се настанят в новия си дом близо до Черно море. По-късно тези индоевропейски култури, които нахлули в Европа по време на големите миграции, били заменени Евразийските степи от тюрките и монголите. 
   След края на периода на миграциите, нова група от славяно- говорещи култури се появява североизточно от Карпатите, и влиза в контакт с Византийската империя на Балканския полуостров. Тези култури стават родоначалници на южните славянски народи, включващи босненците, хърватите, сърбите, и словенците.

Генетично разпространение в Балканския генетичен подрайон на Европа

Регион

Дял от населението (в%)

Полски

45.0

Германски

17.0

Гръцки

15.3

Италиански

11.6

Тракийски

4.0

Скитски

3.9

Други

3.2

    Резултатите от таблицата показват, че генетичното разпространение в западните части на Балканския полуостров идва от няколко съседни региона. Разпространението от югоизток включва гръцки (15.3%) и тракийски (4%) дял, привнесени при контактите с ранните старо-европейски земеделци. Вероятно и италианския (11.6%) дял се дължи на контактите с ранните земеделски общества, както и на по-късните връзки с Етрурия и Рим.

   Генетичните връзки със съседните подрайони на Централна и Източна Европа, включват полски (45.0%) и германски (17%) генетичен дял. Те се дължат на взаимоотношенията с ловците-събирачи, които влизат в контакт с ранните земеделски популации, както и на много по-скорошната славянска експанзия. Също така налице е малък, но важен скитски генетичен дял (3.9%), дължащ се на контактите с курганските народи, както и на по-късните миграции на степни народи по време на „Великото” преселение на народите.
  Богатата разновидност от генетични дялове, предполага богати и сложни връзки на Балканския полуостров със заобикалящите го континентални и морски територии.
 

 

 

 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи