Италиански генетичен подрайон

    Италианският генетичен подрайон на Европа до известна степен характеризира всички популации преминали през Италийския полуостров.   Обаче специфичната италиански генетична структура (различаваща се от гръцката генетична структура на юг) характеризира предимно северните части на Италия, такива като Емилия-Романя, Ломбардия и Пиемонт.    Тези исторически келто-говорящи части на Италия, които римляните наричали „Gallia Cisalpina” (Цизалпийска Галия или „Галия от тази страна на Алпите”), в чиито територии се намира Рубикон, реката, която разделя Цизалпийска Галия от Римска Италия. Съседи на тези исторически келтски земи от пре-римска Северна Италия били етруските, които говорели на неиндо-европейски език с неизяснен произход. Предполага се, че етруските имат връзка с анатолийските народи. Гръцкият историк Дионисий от Халикарнас (живял по времето на Юлий Цезар) обаче твърди, че те имат автохтонен (местен) произход в Италия.

   Когато етруската цивилизация в Северна Италия изчезва, се появява римската, която абсорбира етруските територии. Римляните дължат своя произход на смесването на троянски заселници с местните латини (нордически племена), чиито италийски (индо-европейски) език се разпространил в Римската империя и станал основа на съвременните романски езици, включващи италиански, каталунски, френски, испански, португалски, и румънски.
  В последствие Римската империя се разширява, и земите на Северна Италия стават част от Западната Римска империя, която била завладяна от няколко вълни германски народи, включващи остготите (източни готи), лангобарди („дълги бради”) и франките („храбрите”).
  По време на Средновековието северната част на Италия се превръща в урбанизиран център на развита търговия, с връзки извън Италия. Процъфтяването на Северна Италия е свързано с културното влияние на Ренесанса, като става дом на Данте Алигиери (флорентинският автор на „Божествена комедия”, понякога наричан „ бащата на италианския език”), Леонардо да Винчи (също роден във Флоренция) и Андреа Паладио (венециански архитект, считан за един от най-великите в европейската история).
Приблизително генетично разпространение в Италианския генетичен подрайон на Европа

Генетичен район

Приблизителен дял (в%)

Викингски

22.7

Левантийски

20.7

Гръцки

18.7

Германски

13.3

Испански

10.5

Балкански

7.4

Месопотамски

4.0

Келтски

2.8

    Генетичният дял от северната част на Европа включва викингски (22.7%), германски (13.3%), балкански (7.4%), и келтски (2.8%) подрайон, като общият северно-европейски генетичен дял възлиза на 46.2%. Тези генетични черти са донесени в Северна Италия чрез множество миграции и инвазии отвъд Алпите.

   Също така се забелязва и гръцки (18.7%) и испански (10.5%) генетичен дял, свързани с контактите на римляните със съседните части на Южна Европа.
Левантийският (20.7%) и месопотамският (4.0%) дял вероятно се дължи на контактите с народите от Близкия изток, но може би са привнесени и от етруските.