Митохондриалните хаплогрупи

Митохондриалната ДНК (предава се от майка на дете)
 
   В Европа митохондриалната ДНК има произход от времето на кроманьонците, като най-разпространени хаплогрупи са H,V,U,Q, J и T. Сред циганите най-разпространената хаплогрупа е М (и по-специално М5) с произход Южна Азия (Индия).
 
Хаплогрупи Н и V
      Хаплогрупа Н е най-често срещаната в Европа, като съставлява 40% от населението. Тя се среща също (в по-ниски честоти) в Северна Африка,Близкия изток, Централна Азия, както и по източното крайбрежие на Африка и Мадагаскар. Н1, Н3 и V са най-често срещаните подтипове на НV в Западна Европа. Н1 има най-високи стойности в Норвегия (30% от населението) и Иберия (18 до 25%), както и сред сардинците, фините и естонците (16%), а също и в Западна и Централна Европа (10-12%) и в Северозападна Африка (10-20%). Н3 е най-често срещана в Португалия (12%), Сардиния (11%), Галисия (10%), Баската провинция (10%), Ирландия (6%), Норвегия (6%), Унгария (6%) и Югозападна Франция (5%).
Хаплогрупа V достига най-високи стойности в Северна Скандинавия (40% от самоедите), Северна Испания, Холандия (8%), Сардиния, хърватските острови и Магреб. Подобно на Н1, Н3 и V-  U5 също била една от най-важните западно-европейски хаплогрупи сред ловците-събирачи от франко-кантабрийската рефугия по-време на последната Ледена епоха и заселва Северна и Централна Европа преди 15 000 г.
Хаплогрупа Н3 е най-често срещаната в Сардиния и около Кавказ. Дистрибуцията й е свързана с Y-хаплогрупата G2a. Н5 и Н7 се срещат в Кавказ, в по-ниски честоти по Средиземноморието, и в по-високи честоти от Анатолия до Алпите, като е възможна връзка с разпространението с Y-хаплогрупите E1b1b,J2 и Т или R1b1b2.
 
Хаплогрупи U и К
    Хаплогрупа U е изключително древна. Тя води началото си от Североизточна Африка и Близкия изток преди 60 000 г. Най-значимите европейски подтипове са U3, U4, U5 и U8/К. Хаплотип U1 е най-често срещан в Близкия изток, U6 в Северна Африка, U7 от Близкия изток до Индия, а рядкия U9 от Етиопия и Арабския полуостров до Пакистан. Хаплогрупа U2 се среща предимно в Южна Азия, но вероятно е с индо-европейски произход, като се среща и в ниски честоти и в каспийско-понтийските степи и се идентифицира с кроманьонците от долината на Среден Дон преди 30 000 г. Тази хаплогрупа е била доминантна в северните лесостепи, където по-късно се появяват прото-индо-иранците.
Хаплогрупа U3 се разполага около Черно море, като най-голяма концентрация има в северо-източната част. Тя е свързана с древните индо-европейци.
Хаплогрупа U4 е най-често срещана в Източна Европа, Централна Азия, северната част на Южна Азия, като тя е в тясна връзка с Y-хаплогрупата R1a. В по-ниска степен същото се отнася и за хаплогрупи I, W, T2 и V2.
Хаплогрупа U5 е най-често срещана в Западна и Северна Европа. ДНК тестовете на древни тестове на палеолитни и мезолитни ловци-събирачи в Северна Европа показват наличие на хаплогрупа U5. В наши дни тя е оцеляла само в далечния север. Например от 30 до 50% от самоедите от Северна Скандинавия принадлежат към U5b (и около 40% към хаплогрупа V).
Хаплогрупа К е най-важния подтип на U8. Среща се из цяла Европа и Западна Азия, и на места като Индия. Най-висока концентрация тази хаплогрупа има в Северо-западна и Централна Европа, Анатолия и в южната част на Арабския полуостров. Тя пристига някъде от района между Египет и Анатолия преди приблизително 16 000 г. Хаплогрупа К има голям брой подтипове. К1 е най-разпространение подтип. К1а4 се среща в Анатолия и Гърция, където е свързан с хаплогрупи J и Т. К1а1b1 и К1а9 се срещат сред евреите ашкенази.
 
Хаплогрупи J и Т
    Хаплогрупа J произхожда от Близкия изток преди 45 000 г. Тя се среща в Централна Азия и около Каспийско и Черно море. Тя е свързана с индо-европейците, особено с миграцията на Y-хаплогрупа R1b.
 J1 се среща в Близкия изток, както и в Централна Азия и около Украйна.
Хаплогрупа J2 е много по-рядка от J1. 
J2b е често срещана около Анатолия и Югоизточна Европа.
Хаплогрупа Т произхожда от Близкия изток или Североизточна Африка преди 12 000 г. Среща се в цяла Европа, и от северната половина на Африка до Централна Азия и Сибир, с джобове в Индия и Северозападен Китай (Ксинжиянг). Най-висока концентрация на Т1 се наблюдава в Североизточна Африка, Анатолия и България.
Т2 е най-важния подтип на Т в Европа, като се среща в Северо-източна Европа и около Егейско море. Дистрибуцията на хаплогрупа Т бележи ранната неолитна миграция от Северо-източна Африка до Източна Европа, съвпадаща с миграцията на индо-европейците от Европа към Южна Азия.
 
Хаплогрупа W
   Има ниски честоти в по-голямата част на Европа, в Анатолия, около Каспийско море, и от индо-пакистанската граница до Ксинжиянг. Хаплогрупа W е един от най-добрите женски маркери с индо-европейско потекло (митохондриалния еквивалент на R1a и R1b). Най-високи честоти има в Украйна, Европейска Русия, балтийските страни и Финландия (3 до 5%), както и в Северен Пакистан (15%), Пунджаб (9%) и Гуджарат (12%). В Индия е по-често срещана в горните касти сред индо-европейско-говорящите.
 
Хаплогрупа I
   Хаплогрупа I има сходно разпространение като хаплогрупа W, от Европа до Пакистан и Северозападна Индия, както и с характерно представяне в понтийските степи и около Каспийско море. Произходът й вероятно лежи сред прото-индо-европейските култури (митохондриалния еквивалент на R1a и R1b). Хаплогрупа I се среща и в места отдалечени от понтийско-каспийските степи (Иберия, Югозападна Франция, Ирландия) и с по-високи честоти в Норвегия, Южна Финландия, Украйна, Гърция и Западна Анатолия.
 
Хаплогрупа Х
   Хаплогрупа Х е изключително древна, като се среща в цяла Евразия, Северна Африка и сред северно-американските индианци. Честотата й рядко надхвърля 5% на някоя етническа група, като най-често е между 1 или 2%. Х1 се среща изключително в Северна Африка, докато Х2b е характерна за американските индианци. Х2а, Х2c, Х2d и Х2е се срещат в Европа, Сибир и Централна Азия.
Х2 е най-добре представена около Кавказ, като е свързана с разпространението на Y-хаплогрупата G2a
 
 
Хаплогрупа R
   Хаплогрупа R е най-важния подтип на N, и е една от най-важните хаплогрупи в Европа. Подтиповете на R се номерират от R0 до R31. Повечето от тях се срещат в Южна Азия (R5, R6, R7, R8, R30, R31), Югоизточна Азия (R9, R21, R22, R24), Източна Азия (R9/F,R11/B) , и дори сред папуасите (R14) и австралийските аборигени (R12). 
R0 има най-високи стойности в южната част на Арабския полуостров.
R1а се среща сред адигейците от Северен Кавказ, брахманите от Северна Индия, северозападните руснаци и поляци- всички те са свързани с индо-европейската експанзия.
R2 се среща  в Северозападна Индия и Пакистан до Иран, Грузия и Турция. Може би има връзка с индо-иранците.
 
Фино-уралската митохондриална ДНК
 
   Фино-уралските народи имат митохондриално смесване подобно на другите европейци, с най-високи проценти на W и U5b и с малки проценти от сибирските хаплогрупи като N и А. Самоедите се характеризират с най-висок процент на хаплогрупи U5b и V.
 
Берберската митохондриална ДНК
 
   Берберите са местното население на Северозападна Африка. За разлика от тяхната Y-ДНК, която е почти хомогенна и пренадлежи към хаплогрупа Е-М81, берберската майчина линия показва по-големи различия (особено регионални). Поне половината (в някои региони до 90%) от берберите принадлежат към евразийските майчини линии, като Н, НV, R0,J,T,K,N1,N2 и Х2, предимно с близко или средно-източен произход. Има само три местни северно-африкански линии- U6, Х1 и М1 представени сред 0 до 35% от населението, в зависимост от региона.
Хаплогрупа U6 се наблюдава от Иберия и Канарските острови до Сенегал на запад, и от Сирия до Етиопия и Кения на изток. Приблизително 10% от северните африканците принадлежат към тази линия.
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи