Y - хаплогрупа R1b

   Автор: Росен Илиев

   R1b е най-разпространената хаплогрупа в Западна Европа, като 80% от населението в Ирландия, Шотландия, Западен Уелс, атлантическото крайбрежие на Франция и Баската провинция принадлежат към нея. Тя също се среща в Анатолия и Кавказ, в части от Русия, Централна и Южна Азия. От друга страна освен крайбрежията на Атлантическия океан и Северно море, горещите точки включват също и долината на река По в Северо-централна Италия (над 70%), осетинците в Северен Кавказ (над 40%), Армения (35%), башкирите от уралския регион в Русия (50%), Туркменистан (над 35%), народа Хазара в Афганистан (35%), уйгурите в Северозападен Китай (20%), Непал (11%). Подтипът R1b-V88, е специфичен за Суб-сахарска Африка, и се среща между 60 и 95% от населението в Северен Камерун (народа кирди). Донесен е в Африка по време на кроманьонска миграция преди 15 000 г., но по принцип е рядко срещан на черния континент.

alt

Карта на разпространение на хаплогрупа R1b

Анатолски или Кавказки произход?
 
     Произходът на R1b не е изяснен и до днес. Някои от най-старите форми на R1b са открити в Близкия изток и около Кавказ. Хаплогрупите R1 и R2 най-вероятно произхождат от южната част на Централна Азия (между Каспийско море и Хиндукуш). Клонът на R1 се е развил от R1b в R1b1 в северната част на Близкия изток през Ледниковия период. Премества се от Северна Анатолия към Кавказ през Ранния Неолит, където се трансформира в R1b1b. Близко-източния вариант преминава в R1b1а (М18), често срещан при ливанците и друзите. Финикийците разпространяват R1b1а и R1b1 в техните колонии в Сардиния и Магреб (Северна Африка).
   Подтиповете R1b1b1 и R1b1b2 (най-често срещаните форми в Европа) се асоциират с разпространението на индо-европейските езици, като се разпространяват във всички части на света където се говорят индо-европейски езици още от древни времена, от Атлантическото крайбрежие на Европа до Индийския субконтинент, включително в почти цяла Европа (без Финландия и Босна), Анатолия, Армения, Европейска Русия, Южен Сибир, в много джобове в Централна Азия (Ксинжиянг,Туркменистан,Таджикистан и Афганистан), както и в Иран, Пакистан, Индия и Непал. Историята на R1b и R1а е свързана както при никой друг. Въпреки, че R1b1 се среща на места като Камерун или Леванта, R1b1b произхожда от Североизточна Анатолия.
 
Северен Кавказ и понтийско-каспийските степи: индо-европейската връзка
 
    Съвременните лингвисти определят прото-индо-европейската (прото-арийската) прародина в района на понтийско-каспийските степи. Културата от понтийско-каспийските степи от Неолита, Енеолита и Ранната Бронзова епоха е била наречена то Мария Гимбутас- Курганска (7000-2200 г. пр. Хр.) Конят е бил опитомен около 4000 г. пр. Хр. в степите между река Дон и река Волга. През Бронзовата епоха, период познат като културата Ямна (3300-2500 г. пр. Хр.), арийците създават и каруцата, която им помага да пренасят реколтата си.
       Понтийските степи най-вероятно са били населени от хора, хибриди между хаплогрупи R1b и R1а. R1b е имала по-висока плътност в Северен Кавказ, докато R1а в северните степи и лесостепи. R1b най-вероятно са се преместили от Северна Анатолия до понтийско-каспийските степи. Това се е случило по-време или след Неолита. Генетичните разновидности на R1b са най-големи около Кавказ. Индо-европейските езици водят началото си от степните народи принадлежащи към хаплогрупа R1а (прото-арийците), докато имигрантите от R1b идват и се смесват с тях.
 
Културата Майкоп и връзката на R1b със степите
 
  Културата Майкоп (3700-2500 г. пр. Хр.) от Северен Кавказ представлява южното разширение на хоризонтът Ямна. Северен Кавказ имал близки връзки със степните култури., като огромното количество керамика, златните, бронзовите и медните оръжия се отнасят до културите Михайловка, Средни Стог и Кеми Оба. Връзката между Северния Понт и Северен Кавказ е по-стара от Майкопския период. Предшестващата го Свободна култура (4400-3700 г. пр. Хр.) вече имала връзки със Суворово-Новодалиновка и ранната Средни Стог култури, и дори с по-старата култура Налчик (5000-4500 г. пр. Хр.). Този период може би е началото на смесването на R1b и R1а.
    Народите от културите Майкоп и Ямна използват курганските погребални практики, а именно трупоизгарянето. Гробовете били оцветени с червена охра, останките на мъртъвците били погребвани с инвентар и предварително убити животни. Културите Майкоп и Ямна били заменени от културата Сръбна (1600-1200 г. пр. Хр.), която е свързаната разпространението на хората от R1а1а от северните и източните степи към бреговете на Черно море.
 

Европейският клон

      Бронзовите оръжия и конете давали голямо предимство на арийците над автохтонните жители на Европа, принадлежащи към хаплогрупа I (произлизаща от кроманьонците) и пред ранните неолитни фермери от хаплогрупи G2a, E-V13 и Т. Сравнението с индо-иранската инвазия в Южна Азия показва, че 40% от мъжете в Северна Индия са R1а, но само 10% от жените имат арийски произход. Първите индо-европейски цивилизации възникнали на изток, в Азия. При нахлуването си обратно в Европа те изтласкали местните кроманьоидни типове. Местните европейски Y-хаплогрупи (I1, I2a, I2b) оцеляли в региони, които били трудно достъпни, като Скандинавия, Британия, Сардиния или Динарските Алпи.
       Първата вълна на степните народи към Балканите се е осъществила между 4200-3900 г. пр. Хр., когато конниците прекосяват Днестър и Дунав и разрушават градовете на културите Гумелнита, Варна и Караново VΙ в Източна Румъния и България. Климатичните промени през този период, характеризиращи се с по-студени зими, най-вероятно изтласкват степните народи в южна посока. Културите Черна вода (4000-3200 г. пр. Хр.) и Езеро (3300-2700 г. пр. Хр.) са създадени от смесено население между степните имигранти (арийците) и местни елементи. Степните имигренти най-вероятно са били смес между хаплогрупите R1а и R1b. Много дунавски фермери мигрират към източните Карпати, в следствие на бум на населението. Те достигат до река Днепър и пренасят хаплогрупите E-V13, J2b и Т в Централна Украйна.
         Бронзовата епоха ни говори за съвсем различно развитие.Хората принадлежащи към R1а (прото-арийците) първи успешно проникват в сърцето на Европа, осъществено от Курганската култура. ДНК анализът на курганския културен пласт в Еулац в Централна Германия (2600 г. пр. Хр.) показва, че хората от тази култура са принадлежали към R1а (но не и към R1b). Курганската миграция е осъществена от хора идващи от лесостепите или от северната граница на културата Ямна, където R1а преобладава.
       Хаплотип R1b1b2 пристига в Централна  и Западна Европа около 2500 г. пр. Хр. Генетичните и археологическите доказателства за дистрибуцията на подтиповете на R1b сочат, че няколко вълни тръгват към долината на река Дунав между 2800-2300 г. пр. Хр. Населението от R1b мигрира на запад от северната половина на Черно море под натиска на хората от R1а. Без съмнение културата Бийкър (2800-1900 г. пр. Хр.) е била индо-европейска (повлияна от Курганската култура). Бронзовата технология и конете са били внедрени сред западните европейци от техните източни съседи- арийците. С предвижването на големи групи степни индо-европейски народи към Западна и Централна Европа се появила в тези райони погребалната практика на трупоизгарянето, характерна за арийците. Неолитните европейци не кремирали мъртвите си, ги полагали в колективни гробове. Откритите останки на кургански мъртъвци в Централна Европа по-време на Бронзовата епоха е ясно доказателство, че управляващия елит вече е бил изцяло арийски. Това се случило и в Централна Азия и Южен Сибир, два района в които били открити R1а и R1b. След Бронзовата епоха в Европа започнали да преобладават керамиката и бижутата на индо-европейците. Арийците превъзхождали неолитните европейци културно и военно, благодарение на конете, бронзовите оръжия и на етичния героичен кодекс (споменат в старите арийски текстове като Ригведа, Авеста или в микенската или хетската литература).
      След лингвистиката и археологията, третата група доказателства идва от генетиката. R1b трябва да се счита за местна западно-европейска хаплогрупа, поради факта, че там тя е най-разпространена. Тези прото-итало-келто-германски R1b народи се заселили в региона на Алпите към 2300 г. пр. Хр., в Иберия през 2250 г. пр. Хр., в Британия 2100 г. пр. Хр. и в Ирландия през 2000 г. пр. Хр. Втора R1b вълна била осъществена от Урнфийлд/Халтщатската култура около 1200 г. пр. Хр. на запад към Атлантика, на север към Скандинавия и на изток към Гърция и Анатолия. Процъфтяващата култура в района на Алпите през Бронзовата епоха се свързва с класическата келтска култура. Келтската Желязна епоха (Късен Халтщат, около 800 г. пр. Хр.) запазила своите контакти със степните народи в Северен Кавказ. Алпийските келти от Халтщатската култура са свързани с мутацията S28. Италийския клон на R1b престига в Италия през 1200 г. пр. Хр.
        В наши дни честоти на R1b са най-високи по Атлантическото крайбрежие и в Централна Европа, а най-ниски в Източна Европа. В района на Анатолия честотата на R1b отново се повишава. От друга страна арийците от R1а, заемат териториите в Източна Европа, Германия и Скандинавия. Причината за това, че R1b не се разпространява в тези региони се крие в по-високото културно и технологично превъзходство на народите от Курганската култура (R1а).

Гръко-анатолския клон

     Хетите (2000-1200 г. пр. Хр.) били първите индо-европейци победили могъщите империи в Месопотамия и Египет. Хетската управляваща класа била съставена от нордически хора произхождащи от културата Майкоп. Северните анатолци са били представители на оригиналните индо-европейци, като разпространили своя език в понтийско-каспийските степи. Обаче през Бронзовата епоха северно-анатолските индо-европейско-говорящи вече принадлежали в по-голямата си част към хаплогрупа R1b1b. Хетите били смесени с други хаплогрупи (Е-М78, G2а и J2). Град Троя е бил индо-европейска колония между Черно и Егейско море. Първия град Троя датира от 3000 г. пр. Хр., вероятно създаден от хора произлизащи от културата Майкоп.

Централно-азиатския клон

      Ранните групи от R1b1b мигрирали от региона на Каспийско море към Централна Азия, където създали подтипът R1b1b1 (М73). Разновидностите на R1b са специфични за населението на Централна Азия. Най-висока концентрация на тази хаплогрупа се наблюдава сред уйгурите (20%) от Ксинжиянг (Северозападен Китай), народа Хазара в Афганистан (32%), сред башкирите от Башкирия в Русия (на границата с Казахстан). Централно-азиатската R1b1b1 кореспондира с тохарския клон на индо-европейските езици. Възможно е тохарите да са се отделили от тялото на R1b към 7000 г. пр. Хр. През вековете различни групи номадски племена прекосявали Южен Урал, Таримския басейн и Южна Централна Азия. Друга теория гласи, че група конници от културата Репин (3700-3300 г. пр. Хр.) мигрирала от региона на Дон-Волга към Алтай, където е открита културата Афанасево (3600-2400 г. пр. Хр.) и се предвижила към южната част на Таримския басейн. Мумиите на светлокоси европейци, открити в Таримския басейн, датират от 1800 г. пр. Хр. Съвременните жители на Таримския басейн, уйгурите, принадлежат към хаплогрупите R1b-М73 (20%) и R1а1 (арийски хаплотип) (около 30%). Това ни навежда на мисълта, че населението на Таримския басейн е хибридно между R1а и R1b хаплогрупи. Но R1а1 пристига независимо по-време на ранните индо-ирански миграции (около 2000 г. пр. Хр.), или с много по-късните миграции на номадските скито-ирански племена (след 700 г. пр. Хр.)

Миграцията

    Най-ранната известна миграция на хаплогрупа R1b е била осъществена от Азия към Африка преди около 15 000 години. Народи от R1b1 се предвижили от Леванта към Египет, Судан и се разселили в различни посоки навътре в Африка към Руанда, Южна Африка, Намибия, Ангола, Конго, Габон, Нигерия, Камерун и др. Друга обратна миграция се осъществила от Европа към Близкия изток и Централна Азия през Античността и Средновековието. R1b-S28 се среща в Румъния, Турция и на границата между Казахстан и Киргистан. Някои групи от алпийски келти (Халтщат/Ла Тене култури), преминали по Дунав и създали Галатийското царство в Северна Анатолия. Останалите нахлули в римските земи и дали R1b-S28 (доминантната форма на R1b) на италийския полуостров. Някои хипотези гласят, че римски легиони отишли далеч навътре в Централна Азия или Китай, и никога повече не се завърнали. Те оставили своя генетичен маркер в изолирани джобове. Малък процент от западно-европейската R1b се среща и сред християнските общности в Ливан. Те дължат произхода си на кръстоносците.
alt
Посоки на миграция на хаплогрупа R1b

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи