Y-хаплогрупа R1a

      R1а  е доминантната хаплогрупа сред северните и източните индо-европейски народи, включващи индо-иранския,микенския, македонския, тракийския, балтийския и славянския клон. Прото-арийците водят началото си от културата Ямна (3300-2500 гр. Пр. Хр.) (продължение на Курганската култура) в понтийско-каспийските степи между Украйна и Югозападна Русия. Тяхната експанзия е свързана с опитомяването на коня и изобретяването на бойната колесница.
Източната част на понтийско-каспийските степи строго се асоциира с индо-иранския и балто-славянския клон на индо-европейските езици. На базата на археологични, лингвистични и генетични данни, може да се заключи, че пасторалните номади, които живеели в северните руски степи и лесостепи преди 5000 г. генетично са принадлежали към хаплогрупа R1а (около 90% от протоарийците). 
alt
Разпространение на хаплогрупа R1а
 
     R1а е най-разпространена след населението на Полша (56%),Украйна (50%), Афганистан (50%), Европейска Русия (46%), Беларус (45%), Словакия (40%), Латвия (40%),Литва (38%), Чехия (34%), Унгария (32%), Хърватия (29%), Норвегия (28%), Австрия (26%), Швейцария (24%), Североизточна Германия (23%) и Румъния (22%). В България 15% от населението принадлежи към тази хаплогрупа.
 
Германският клон
   Първата експанзия на R1а в западна посока е осъществена от Курганската култура (3200-1800 г. пр. Хр.), развила се в територията на културата Ямна. Първата вълна на R1а е била насочена към Европа, което обяснява наличието и в Скандинавия, Германия,Чехия, Словакия, Унгария или Полша. Високите стойности на R1а сред балто-славянските страни се дължи не само на курганската експанзия, а и на дошлите в Русия през 5 в. пр. Хр. до 1 в. сл. Хр. мигранти (главно германски и ирански племена).
  Германският клон на индо-европейските езици вероятно е разпространен от хора принадлежащи към курганската R1а и от дошлите по-късно мигранти от Централна Европа, принадлежащи към хаплогрупа R1b (итало-келти). Това мнение се поддържа и от факта, че германските народи са хибриди между хаплогрупите R1а- R1b, което се доказва и от близостта на германските езици с италийските, келтските и славянските езици. 
      Хората от курганската R1а хаплогрупа най-вероятно се кръстосват с хората от пре-германската хаплогрупа I1 и слагат началото на Нордическата Бронзова епоха (1800-500 г. пр. Хр.). Според лингвистите първия германски език се отделя към 500 г. пр. Хр.. Това най-вероятно се бележи от разпространението на смесените халтщатски прото-келти (Келтска Нордическа раса) и курганите прото-славяни. Много от думите в германския речник произхождат от местните прото-индо-европейски езици, докато келтския език има заемки от имигранти от Близкия изток, които нахлули в Европа. Всъщност в наши дни хаплогрупите разпространени в Скандинавия са в следния порядък :
I1- 40%
R1а-20%
R1b-40%
  От изнесените данни става ясно, че германския етнос и  език имат три-хибриден характер, още от Желязната епоха.
 
Балтийският клон
    Балтийският клон води началото си от Фатаяновската култура (3200-2300 г. пр. Хр.), представляваща северозападно разширение на Курганската култура. През ранната Бронзова епоха номадите от R1а, населяващи северните степи и лесостепи са се смесили с местните урало-говорящи жители (монголоиди от хаплогрупа N1c1). Това твърдение се подкрепя и от факта, че и двете хаплогрупи, R1а и N1c1, са разпространени от Южна Финландия до Литва и части от Русия.
 
Славянският клон
      Произходът на славяните датира от 3000 г. пр. Хр. Славянският клон се диференцира с Курганската култура (както и германският) и от абсорбираната Кукутени-Триполска култура (5200-2600 г. пр. Хр.) в Западна Украйна и Североизточна Румъния, населявана и от хора от I2а2 хаплогрупа (водеща началото си от кроманьонеца) с малък примес от близко-източни имигранти (хаплогрупи E-V13 и Т). Това разпространение съвпада с хибридната култура Глобулар Амфора (3400-2800 г. пр. Хр.), намираща се в съвременни Украйна, Беларус и Полша. През този период хаплогрупите I2а2, E-v13 и Т (заедно с  ) се разпространяват в Полша, Беларус и Западна Русия, което обяснява защо сред източните и северните славяни (и литовците) е разпространена хаплогрупа I2а2 с примес от E и Т. Само след няколко столетия тази хибридна култура започва да доминира над Курганската. Курганския период бил последван от Търциенцката (1700-1200 г. пр. Хр.), Лусатийската (1300-500 г. пр. Хр.), Черноленската и (1025-700 г. пр. Хр.) и Милоградската култури в североизточните славянски територии. Последната значителна славянска миграция се осъществила през 6 век, от Украйна към Полша, Чехия и Словакия. Славяните запълнили вакуума оставен от източните германски племена (готи и вандали), които нахлули в Римската империя.
   Исторически, в никоя друга част на Европа не нахлуват толкова много степни народи, както Балканите. Хронологично първите R1а пришълци идват със западната експанзия на Курганската култура (от около 3200 г. пр. Хр.), от микенската инвазия (1600 г. пр. Хр.), последвани от тракийската (1500 г. пр. Хр.), илирийската инвазия (около 1200 г. пр. Хр.), от хуните и аланите (иранско племе) (400 г. сл. Хр.), от авари, българи и сърби (всички около 600 г.сл. Хр.), както от маджарите (900 г. сл. Хр.) и от други народи. Тези народи водят началото си от различни части на евразийските степи, някъде между Източна Европа и Централна Азия. Не е възможно да се определят всички разновидности на R1а, която се асоциира с различни племена от евразийските степи от различни исторически периоди.
 
Индо-иранският клон
    Прото-индо-ирано-говорещите, са хората, които в Ригведа и Авеста наричат себе си “арийци” (в превод от санскрит- висш,знатен,благороден). Те произхождат от Синтаща-Петровската култура (2100-1750 г. пр. Хр.),  (продължение на Курганската култура), в долините Тобол и Ишим, на изток от Урал. Намерени са останки на пасторалните номади от Абашевската култура (2500-1900 г. пр. Хр.),  разпространена от горното течение на Дон-Волга до планината Урал, и от Полтавската култура (2700-2100 г. пр. Хр.),  разпространена от долното течение на Дон-Волга до Каспийската депресия.
    Синтаща-Петровската култура от Бронзовата епоха била първата разпространила се на изток от Урал, отваряйки пътя до пустините на Централна Азия и богатите на метал Алтайски планини. Арийците бързо се разпространили из цяла Централна Азия, от бреговете на Каспийско море до Южен Сибир и Тян шан (Китай). Бойните колесници били изобретени от културата Синтаща около 2100 г. пр. Хр., и бързо се разпространили към района на Бактрия-Марджиана (район разположен между Туркменистан,Узбекистан,Таджикистан и Афганистан). Добиваният мед от рудниците в Урал бил експортиран от прото-индо-иранците в големи количества към Близкия изток.
        През 1700 г. пр. Хр. индо-иранците се разширили към долното течение на Амударя и създали селища с развита иригационна система. През 1600 г. пр. Хр. градовете от Бактрия-Марджиана били новозаселени от мигранти от северните степи. Това била група от централно-азиатска култура под индо-иранско влияние, позната като Андроновска култура (от която произхождат и прабългарите) и е съществувала до 800 г. пр. Хр. Индо-иранската миграция прогресирала в южна посока към Хиндукуш. През 1700 г. пр. Хр. пасторалните конници нахлули в Балучистан (Югозападен Пакистан). Индуската долина била достигната около 1500 г. пр. Хр., а северните и централните части на индийския субконтинент към 500 г. пр. Хр. Говорещите на стар санскрит конници завладели царство Митани около 1500 г. пр. Хр. Медите, партите и персите, всички ирано-говорещи от Андроновската култура, се придвижили към Иранското плато през 800 г. пр. Хр. Народите, които остават в Централна Азия са запомнени от историята като скити, докато потомците на културата Ямна, населяващи понтийско-каспийските степи, били наречени от гръцките и римските историци- сармати .
      Индо-иранската миграция води до високи нива на R1а в южните части на Централна Азия, Иран и индийския субконтинент. Най-високите честоти на R1а (около 65%) се намират в клъстер около Киргистан, Таджикистан и Северен Афганистан. В Индия и Пакистан, R1а варира от 15 до 50 % от населението, в зависимост от региона, етническата група и кастата. Хаплогрупа R1а е силно представена в Северозападна Индия и е много слабо разпространена сред дравидо-говорящия юг (Тамил Наду, Керала, Карнатака, Андра Прадеш) и в Бенгалия на изток.Около 70% от брахманите (най-висшата каста сред индусите, представляваща учените и религиозните лица) принадлежат към подгрупа R1а1.
   Майчината линия в Южна Азия, обаче е предимно пре-индо-европейска. Като цяло в Индия над 75% от населението принадлежи към “местните” митохондриални (майчини) групи М и R, а 10% имат източно-азиатско потекло.Около 7% от групите имат близко-източен произход, а само 7-8% са с “руски” (от понтийско-каспийските степи) произход, повечето от които спадат към U2 и W подгрупи. Европейската митохондриална линия е много по-често срещана в Централна Азия, най-вече в Афганистан и Пакистан. По време на арийската инвазия в Индия мъжете тръгнали на война, като оставили жените си в първоначалните селища в Северен Пакистан, Западна Индия (от Пунджаб до Гуджарат) и Северна Индия (Утар Прадеш), където митохондриалните хаплогрупи U2 и W преобладават.
 
Гръцкият (микенски) клон
    Малко се знае за пристигането на прото-гръцко-говорящите от степите. Микенската култура се развива около 1650 г. пр. Хр. като важна степна култура. Близката връзка между микенския и прото-индо-иранските езици преопределя разделянето им към 2500-2000 г. пр. Хр. Археологично, предметите принадлежащи на микенците показват забележителна прилика с тези на от Сейма-Турбинската култура (1900-1600 г. пр. Хр.) в северните руски лесостепи , доказателство за великата мобилност на номадските воини (градове от културата Сейма-Турбино са открити в далечни места като Монголия).
     Когато микенците се преместват от Русия към Гърция между 1900-1650 г. пр. Хр. те се смесват с местните и създават нова уникална гръцка култура.
 
Тюрко-говорящите и R1а
     В наши дни жителите на Централна Азия, от Ксинжиянг (Китай) до Турция и от р. Волга до Хиндукуш говорят на тюркски езици. Може би ще бъде изненада, че този район кореспондира с разпространението на индо-иранския клон на индо-европейско-говорящите, на Андроновската култура от Бронзовата епоха, и е скитска територия от Желязната епоха.
     Защо индо-европейските езици оцеляват не само в Славянска Русия или в южната част на Централна Азия, а и на места като Таджикистан, Афганистан или в малки райони от Туркменистан? Защо уйгурите, узбеките,казахите и киргизите, или съвременните народи от понтийско-каспийските степи (кримски татари, ногаи, башкири и чуваши) имат в езика си индо-европейски думи?
      Генетично тези хора принадлежат към R1а и в по-малък процент към R1b. Обяснението е, че между 4 и 11 век тюркските езици изместват иранските от Централна Азия. Прото-тюрките произхождат от Монголия и Южен Сибир от такива номадски народи като ксионгну. Те принадлежат към Алтайското езиково семейство, както и монголите и манджурите (включително корейците и японците,които имат общи с тях думи в езика си). Не е известно първоначалното прото-тюркско разпространение, но разселването започва с миграцията на хуните в западна посока. Хуните произхождат от Ксионгну. Древните ДНК профили на скелети принадлежащи на ксионгну показват, че те са хибридно евразийско население на възраст 2000 г., получено от смесването на европейски и североизточно-азиатски Y и митохондриални хромозоми. Днешните жители на земята на ксионгну имат приблизително 90% монголски генетични линии срещу 10% европейски. Най-старите европейски митохондриални линии в Монголия и езерото Байкал датират от около 6000 г. Тези факти доказват, че великите китайски, корейски и японски цивилизации са повлияни от арийците, както културно, така и генетично.
   Тюрките бързо заменят скитския и другите ирански диалекти в Централна Азия. Другите миграционни вълни на тюрко-говорящите са насочени към Източна и Централна Европа. В тези вълни влизат казахите, аварите, турците. Всички те са централно-азиатски номади, които адаптират тюркските езици, но имат съвсем малко монголска кръв.
     Тюркските езици не оцеляват в Европа отвъд понтийско-каспийските степи. Унгарците, които погрешно се асоциират с хуните, всъщност говорят на уралски език (както финландците и естонците). Днес се говорят над дузина тюркски езици. Двата народа на огузите и огурите говорят езици доста близки до италианския и испанския.
 
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи