Норд-Атлантид

 

   Терминът Норд-Атлантид е въведен от шведския антрополог Бертил Лундман, и произтича от асоциацията на този тип с бреговете на Северния Атлантик.
  Норд-Атлантидът е познат още и като Северозападен тип (Деникер).   Произходът на този тип се свързва с разпространението на атланто-средиземноморските черти от Мезолит/Неолит сред нордическите типове. Средиземноморските черти, първоначално свързани с Мегалитните култури от западно-европейския бряг, са едни от най-древните местни расови черти в Британия, предшествани само от палеолитните кроманоидни заселници (Брюн) след последната ледникова епоха.
  Норд-Атлантидът заема междинна морфологична и антропометрична позиция между високите атланто-средиземноморски и нордически типове, участвали във формирането му, като вторите елементи преобладават.    Норд-Атлантидът се класифицира по-скоро като „екзотичен” нордически тип, отколкото като „нордисициран” средиземноморски тип.
  Норд-Атлантидите се характеризират с дълъг череп (долихокефал), дълго лице (лептопросопик) и дълъг нос (лепторине). Имат висок ръст и грациозна структура. Ширината на бизогоматика и бигониала е малка, а челото е тясно и умерено наклонено. Пигментацията е относително светла. Цветът на косата варира от тъмно-кестеняв до почти черен, докато пигментацията на очите е типично светла- сините и зелените очи са правило. Кожата рядко е по-тъмна от установените северно-европейски стандарти.
  Норд-Атлантическият тип се среща предимно по бреговете на Ирландия, Уелс и Шотландия, като се е разпространил и в почти всички британски острови. Подобен тип населява и крайбрежните територии на континентална Западна Европа.
Примери: